Преработващата
 Скачать 1.26 Mb.
|
Структура на преработващата промишленост в СофияПрез разглеждания период преработващата промишленост увеличава своя дял в местната икономика на София. Делът на преработващата промишленост3 в икономиката на София нараства от 12,7% от общата продукция на столицата през 2012 г. до 14% през 2017 г. Същевременно, тъй като икономиката на София се развива с по- бързи темпове от тези на останалата част от България, делът ѝ в произведената продукция на сектора в страната също расте, от 12,1% до 13,6% през разглеждания период. На фона на други икономически дейности (търговията или ИКТ, например), преработващата промишленост е в доста по-малка степен съсредоточена в столицата, най-вече поради необходимостта от големи пространства за разполагане на производствени мощности, както и заради историческото фактори при развитието на българската икономика. Преработващата промишленост на София е разпределена относително равномерно между повечето отрасли. Пълното разпределение според произведената продукция за 20174 г. представено в графика 1 по-долу.  3 Заради големия брой регистрирани в столицата индустриални предприятия, чиято основна дейност на практика се извършва извън София, е необходимо да добавим методологическото уточнение, че (доколкото е възможно) НСИ отчита показателите на бизнес статистиката в географската единица, в която дейността се развива на практика, а не в която е регистрираният адрес. Пълно описание на начините на определяне на местни единици в Регламент 295/2008 на Европейския парламент и Съвета и последващи относно прилагането му, както и в метаданните на НСИ към бизнес статистиката (например тук http://www.nsi.bg/bg/content/7663/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8- %D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%E2%80%93-%D0%BA%D0%B8%D0%B4-2008) 4 Данните за икономически дейности „Производство на тютюневи продукти“, „Производство на кокс и нефтопродукти“ и „Производство на превозни средства без автомобили“ са конфиденциални поради малкия брой докладващи фирми. Графика 1 Разпределение на отделните сегменти на преработващата промишленост на София според произведената продукция, 2017 г. Източник:НСИ,изчислениянаИПИ „Производствона“епремахнатоотименатанаикономическитедейностизапрегледност. За 2017 г. общият обем на произведената продукция в отрасъла е малко над 8,5 милиарда лева, като сегментът с най-голям дял – производството на хранителни продукти – заема малко над една седма от целия отрасъл с 1,4 милиарда лева произведена продукция. В целия период между 2012 и 2017 г. разпределението на отрасла остава практически непроменено, като на второ място е производството на основни метали (1,1 милиарда лева произведена продукция през 2017 г.), производството на електрически съоръжения (730 милиона лева), и производството на метални изделия (661 милиона лева). От сегментите, за които има достъпни данни, с най-малка значимост за столичната икономика са обработката на кожи и производството на кожени изделия (27 милиона лева) и производството на автомобили и части за тях (28 милиона лева). Предвид че разглежданият период се характеризира със значителен икономически възход, не е изненада, че произведената продукция във всички сегменти на производството се увеличава. Най-значителният ръст е при некласифицираните другаде производства (+180%), като за разлика от други отрасли, некласифицираните дейности5 имат доста голям дял – 458 милиона лева през 2017 г. или 5,4% от общото производство в отрасъла. Графика 2 представя динамиката на петте най-големи сегмента в рамките на преработващата промишленост в София. Видно е, че и петте водещи подсектора показват ръст на продукцията си през 2017 г. спрямо базовата 2012 г. При повечето целият изследван период се характеризира с ръст на продукцията, като най-видим той е при храните и компютърната и комуникационната техника. Единственото изключение са металните изделия, които бележат спад в стойностно изражение на продукцията си до 2016 г. (най-вероятно заради спада на международните цени на медта и други метали в този период). Резкият скок на продукцията на основните метали през 2017 г., обаче, успява да компенсира свиването от предишните години. Графика 2 Динамика на произведената продукция във водещите сегменти на преработващата промишленост в София, 2012-2017 г, хиляди лева Източник:НСИ 5Тук спадат играчките, бижутата, музикалните инструменти, спортните стоки и медицинските инструменти. Сегментация и разпределение на фирмите в преработващата промишленостРазпределението на фирмите в преработващата промишленост на София според техния брой отговаря до голяма степен на структурата на произведената продукция. Най-много фирми се занимават с производство на храни (858 фирми през 2017 г.), производство на метални изделия (658 фирми) и ремонтът и инсталирането на машини и оборудване (689 фирми). Най-малко са те в производството на лекарства (19 фирми) и производството на автомобили и ремаркета и части за тях (24 фирми).6 С най-голям среден размер според произведената продукция7 на предприятие са фирмите, които се занимават с производство на основни метали – 36-те предприятия в тази дейност произвеждат средно по почти 26 милиона лева годишно, следвани от тези в производството на лекарства, с по 16 милиона лева продукция средно на фирма. Най-малките фирми пък са в дървообработването, като средната им произведена продукция е 280 хиляди лева на предприятие, както и тези в производството на мебели, където тя е 293 хиляди лева. На по-високото ниво – преработваща промишленост като цяло –делът на микропредприятията (тези с до 9 заети лица) е 82% от общо 5,9 хиляди фирми в отрасла. Малките фирми (10-49 заети) пък са 13,7%, средните (50-249 заети) – 3,7%, а големите (249 и повече заети) – 0,5%. Тук трябва да имаме предвид, че в рамките на цялата икономика на София микропредприятията имат още по-голяма тежест (в сравнение с дела им от преработващата промишленост) - 92,5% от всички. Това означава, че секторът на преработващата индустрия се характеризира с относително по-големи предприятия спрямо други отрасли, което от своя страна има логическото обяснение в традиционно високите постоянни разходи в промишлеността и реализирането на икономии от мащаба. Разпределението на преработващата промишленост е представено в Графика 3 по-долу. 6Данните за производството на кокс и нефтопродукти и производството на тютюневи изделия са конфиденциални, но най-вероятно там фирмите са още по-малко. 7Голямата разбивка по икономическа дейност не позволява разпределение според размера на предприятието при отделните видове производства; по тази причина, коментираме само средния размер на фирмите в тях според произведената продукция на предприятие. Графика 3 Разпределение на фирмите в преработващата промишленост в София по размер на предприятието, 2017 г. Източник:НСИ В периода на икономически растеж от последните няколко години броят предприятия в преработващата промишленост на София нараства с 9,5% между 2013 и 2017 г. Спад има единствено в големите предприятия, които намаляват от 30 на 28. В отделните сегменти на отрасъла се наблюдава доста различна динамика – броят фирми в почти всички нараства, а единственият значителен спад е в производството на лекарства (- 30%). Най-голямо увеличение се наблюдава при превозните средства без автомобилите (+117%), както и при обработката на кожи (+72%), но и в двете дейности като цяло има малък брой предприятия. В повечето сегменти ръстът в броя фирми е с между 20 и 30%.  Софарма и лекарствената индустрия на СофияСофарма е най-старата българска фармацевтична фирма. Предшественикът ѝ е създаден през 1933 г. като наследник на Българското аптекарско кооперативно дружество, което открива първата лаборатория за лекарства в страната. През 1942 г. от първата лаборатория се създава фармацевтичната фабрика „Галенус“, която често е сочена като първата модерна фабрика за лекарства, хигиенни и козметични средства на Балканския полуостров. Социалистическото управление съсредоточава в завода всички мощности за производство на лекарства в София, а след национализацията я преименува на „Химико-фармацевтичен завод“. След смяната на режима фирмата е приватизирана през 2000 г. и след това преструктурирана като включва в себе си шест отделни дружества: „Софарма” АД, „Унифарм” АД, „Врамед” АД, „Фармахим Холдинг” АД, „НИХФИ” АД, „Ростбалканфарм”. През 2003 г. отваря завод за производство на лекарства във Врабево, а през 2007 г. Софарма придобива „Българска Роза – Севтополис” АД. Фирмата произвежда над 200 продукта, основно генерици, но и известен брой собствени марки, най-вече на растителна основа. Според уебсайта на Софарма груп общите приходи на фирмата за 2017 г. са били над 1 милиард лева. Компанията се търгува на Българската и Варшавската фондови борси и е сред фирмите, които формират най-стария индекс на БФБ - SOFIX. Заетост в преработващата промишленост на СофияЗаетите в преработващата промишленост на София през 2017 г. са 70 хиляди души или 13% от всички заети в столицата – приблизително толкова, колко е ѝ делът на отрасъла в икономиката ѝ. Прави впечатление, че докато в преработващата промишленост в страната като цяло най-много хора са заети в големите фирми с над 250 заети, то в София най-много те са в средните – 21,6 хиляди души, спрямо 19,5 хил. души в големите фирми. От тези 70 хиляди души в преработващата промишленост малко над 1/7 или 11,9 хиляди души работят в производството на храни, а други 7 хиляди – в производството на метални изделия. Най-малко заети има в производството на превозни средства без автомобили (181 души) и в производството на автомобили и части за тях (291 души). Графика 4 Разпределение на заетите в преработващата промишленост на София, 2017 г., хиляди души Източник:НСИ В периода между 2012 и 2017 г. заетостта в преработващата промишленост на София расте, но с по-бавен темп от средното за столицата – с 7,7%, или от 65 хил. до 70 хиляди души. В отделните сегменти темпът е доста различен – докато при обработката на кожи заетите са се увеличили с 53%, а при производството на електрически съоръжения – с 52%, при повечето дейности ръстът е между 5 и 10%.  Заплати в преработващата промишленост на СофияРавнищата на заплащане в различните сегменти на преработващата промишленост се различават значително, като брутната месечна заплата в икономическата дейности с най-високо заплащане през 2017 г. – производството на компютърна техника, електроника и оптика, е почти три пъти по-висока от тази с най-ниски заплати – дървообработването, съответно1989 лева месечно спрямо 708 лева месечно. Пълното разпределение на заплатите е представено в Графика 5. Повечето от дейностите остават със заплащане под средното за столицата с изключение на водещите пет. Графика 5 Брутна месечна заплата в преработващата промишленост в София за 2017 г., лева Източник:НСИ Съдейки по особеностите на икономическите дейности с по-високи заплати, най- вероятно ключовият фактор, който предопределя и нивото на възнаграждения, е необходимото за работа в тях равнище на образование и специализация – сегментите с най-добро заплащане са тези, при които се изисква висше, или поне средно професионално образование. Не без значение е и големината на фирмите и географското разпределение на дейностите - някои от тези с относително ниско заплащане в София са концентрирани в относително по-малки фирми и са като цяло периферни за столичната икономика. Това става ясно от сравнението между заплащането в София и в страната като цяло. Въпреки че в столицата има чувствително по-високи средни заплати от останалите области, то в дейности като производството на кокс и рафинирани петролни продукти средната за страната заплата през 2017 г. е около 4 пъти по-висока от тази в София, а в производството на хартия и картон както и в производството на тютюн и тютюневи изделия заплатите в страната са над 2 пъти по- високи. В периода между 2012 и 2017 г. заплатите растат в почти всички сегменти на преработващата промишленост на София, като средно за отрасъла те са се увеличили със 7,4%. Най-голям ръст се наблюдава при производството на хартия и картон, където средното брутно заплащане се е удвоило в рамките на периода, както и при обработването на кожи (+65%) – сегментите, където има значителен ръст обаче са със сравнително малка тежест за икономиката на столицата, а и при тях базата е по-ниска. Повод за притеснение е обстоятелството, че в най-големия сегмент – производството на храни – през същия период средната брутна заплата е намаляла с 8%. Инвестиции в преработващата промишленост на СофияКъм края на 2017 г. преките чуждестранни инвестиции8с натрупване в индустрията на София, включително добивната индустрия, преработващата промишленост и комуналните услуги, достигат 1,7 милиарда евро. Сумата на преките чужди инвестиции в подсекторите, които настоящото изследване разглежда като преработваща промишленост (виж Таблица 1) е 722 милиона евро9, но тази сума вероятно подценява размера им заради конфиденциалността на данните за някои подотрасли. Делът на индустрията в общата структура на инвестициите в столицата е сходен с тежестта на този сектор в столичната икономика - 16%. София Мед Софийското предприятие за обработка на цветни метали и производство на продукти от тях също е сред създадените в късния период на Третото българско царство и оцелелите през периода на социализма. То е създадено през 1937 г. под името КОЦМ или Комбинат за обработка на цветни метали, а през 1947 г. е национализирано. През 2000 г. фирмата е приватизирана от гръцката Халкор, която инвестира над 150 милиона евро в подобряване и разширяване на производствените мощности и продуктова гама. Основното производство на София Мед са полуготовите продукти от мед и месинг – пръти, кръгове, листове и подобни, които най-често се ползват в строителството, машиностроенето, 8Данните за инвестициите в преработващата промишленост в София като цяло са оскъдни. Причина за това е, че немалка част от тях са конфиденциални на ниско ниво, а на високо ниво статистиката за преките чуждестранни инвестиции обединява преработващата промишленост, комуналните услуги и добива. Поради това представените тук данни не описват пълната картина в сектора, но все пак дават представа за състоянието на инвестициите в него. 9Причината за разликата от повече от два пъти е в доста по-широкия обхват на индустрията и в обстоятелството, че данните за производството на лекарствени вещества и продукти, основни метали, метални изделия, автомобили и превозни средства, които формират значителна част от отрасла на преработващата промишленост, не са включени поради конфиденциалност.  От икономическите дейности, за които има достъпни данни, най-много ПЧИ са привлечени в производството на изделия от неметални минерални суровини (тук спадат производствата на стъкло, керамика, гипс) – 159 милиона евро с натрупване към края на 2017 г., производството на компютърна и комуникационна техника (135 милиона евро) и производството на хранителни продукти (123 милиона евро). Чуждестранни инвестиции напълно липсват само в производството на тютюн и петролни продукти в София. Графика 6 показва динамиката на преките чуждестранни инвестиции с натрупване във водещите по този показател сегменти. Въпреки известни колебания през годините, тенденцията на инвестициите е положителна при всички разглеждани подотрасли. Графика 6 Динамика на ПЧИ с натрупване във водещите сегменти на преработващата промишленост на София, 2012-2017 г., млн. евро Източник:НСИ Другият ключов индикатор за инвестиционна активност, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, показва, че през 2017 г., индустрията в София, включително преработващата промишленост, добивната индустрия и комуналните услуги, общо е направила разходи за ДМА за малко над милиард лева, или по-малко от 1/5 от всички в столицата (за сравнение, в България като цяло този дял е 1/3 ). Обемът на тези разходи се движи около милиард лева през целия период между 2012 и 2017 г. Преработващата промишленост (сборът на онези дейности, за които има достъпни данни, т.е. без да се включват конфиденциалните данни) от своя страна отговарят за общо 495 милиона лева от инвестициите през 2017 г. Най-много разходи за ДМА през последната година са правили фирмите в производството на храни (69 милиона лева), производството на компютърна техника и електроника (65 милиона лева) и производството на метални изделия (61 милиона лева). Такива почти отсъстват в много от разглежданите сегменти – в производството на превозни средства без автомобили, например, в рамките на 2017 г. те възлизат на едва 289 хиляди лева. Спрямо 2012 г. годишният обем на разходите за ДМА в преработващата промишленост се е увеличил с 22%, но в някои от сегментите се наблюдава спад, например в дървообработването (-82%). Предвид особеностите на отрасла, почти всички разходи за ДМА в преработващата промишленост са съсредоточени предимно в покупката на машини и производствено оборудване, видно от Графика 7 по-долу. Графика 7 Разпределение на разходите за придобиване на материални дълготрайни активи в преработващата промишленост на София, 2017 г. Източник:НСИ Износ на преработващата промишленост на СофияПреработващата промишленост традиционно е сред основните експортно- ориентирани отрасли за страната. Това се отнася с пълна сила и за тези производства, базирани в София. В периода между 2012 и 2017 г. износът на преработващата промишленост се е увеличил повече от 3 пъти до общо 4,5 милиарда лева равностойност на приходите от износ. Ако тази стойност се съпостави с общата продукция на сектора, то с всичките условности на такова сравнение излиза, че над половината от продукцията на сектора е ориентирана към износ. Важността на преработващата промишленост за износа на София като цяло също нараства, като делът ѝ в общите приходи от износ се е увеличил от 15,3% на 18,5%. Графика 8 |
| | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | | | 4, | 5 |
| | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | 3,5 | | | | | |
| | | 3,0 | | 3,2 | | | | 3,1 | | | |
| | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | | | | |
| 1,6 | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | | | | |
Източник:НСИ
С най-голям дял в износа на преработващата промишленост е производството на основни метали, което през 2017 г. приближава 1 милиард левова равностойност на износа, следвано от производството на електрически съоръжения (623 милиона лева) и производството на компютърна и комуникационна техника (495 милиона лева). Отвъд тези отрасли, както и производството на храни и части за автомобили, повечето имат относително малък износ. При някои от сегментите на преработващата промишленост с по-малък износ през разглеждания период се наблюдава трицифрен ръст – при дървообработването, например, увеличението между 2012 и 2017 г. е 296%,
а при производството на превозни средства без автомобили – 421%. От сегментите с относително по-голямо значение за износа на София, износът на електрически съоръжения бележи ръст от 163% през разглеждания период, а този на храни – с 59%.
Основни изводи
Прегледът на състоянието и развитието на преработващата промишленост на София очертава няколко основни извода:
Преработващата промишленост увеличава своята тежест в столичната икономика. По последни данни за 2017 г. преработващата промишленост на София произвежда продукция на стойност над 8,5 милиарда лева. Това са 14% от цялата икономика на столицата, като делът на отрасъла е нараснал от 12,7% през 2012 г.
Въпреки това, към момента София отговаря за относително малка част от цялата преработваща индустрия на България, като делът ѝ през 2017 г. е 13,6% от цялата произведена в страната продукция в отрасла.
От сегментите на преработващата промишленост в София, водещи са производството на храни (1,4 милиарда лева продукция през 2017 г.), основни метали (1,1 милиарда лева) и електрически съоръжения (661 милиона лева).
От по-значимите сегменти на преработващата промишленост, последните години (2012-2017г.) много бързо нараства производството на високо технологични подсектори с относително висока добавена стойност; така например, с над 50% нараства производството на метални изделия, компютърна и комуникационна техника, електрически съоръжения, машини и оборудване.
Най-големите по продукция фирми са тези в производството на метали, следвани от фармацевтичната индустрия. Най-голям дял в сектора имат микрофирмите (82%), но делът им е по-малък от средния за София като цяло, което показва присъствието на относително по-големи фирми в преработващата промишленост.
Най-много фирми в преработващата промишленост на София в периода 2012- 2017 г. са създадени в сегментите на превозните средства без автомобили и обработката на кожи.
В отрасъла са заети 70 хиляди души или 13% от всички заети в столицата, като най-много от тях са заети в средни фирми. Основната заетост е концентрирана в
производството на храни и това на метални изделия - съответно 12 хиляди и 7 хиляди души.
Най-високото заплащане в отрасъла за София е в производството на компютърна техника – 1989 лева брутно месечно през 2017 г. Средното заплащане за цялата преработваща промишленост е 1226 лв. месечно, като по този начин остава близо до, но под средните заплати в столицата; темпът му на нарастване също изостава от средния ръст на заплатите в столицата последните години.
Чуждестранните инвестиции в преработващата промишленост с натрупване към края на 2017 г. достигат 1,7 милиарда евро или 16% от всички ПЧИ в София.
Значителна част от производството на преработващата промишленост на столицата е за износ, като през 2017 г. е била изнесена продукция на стойност 4,5 милиарда лева или по груби сметки -над половината от общата продукция. Изнасят се най-вече основни метали, електрически съоръжения, компютърна и комуникационна техника. Секторът има и все по-голяма тежест в общия износ на столицата.
