болг яз4. Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел)
 Скачать 96.79 Kb.
|
|
31.01.2022 Глава 1. Методика на обучението по български език и литература като наука. Тема 1: Предмет задачи и значения на методиката (МОБЕЛ). Методиките се зараждат като отделни науки в края на 18 – начало 19 век. Те се обособяват от дидактиката поради спецификата на отделни учебни предмети. Терминыт методика проилиза от гръцуи език: Наука, която изучава закономерностите по отделни учебни дисциплини. Учебен предмет и учебник по тази наука Съвокупност от способи и начини за извършване на някой работаю За родоначалник на методиките на учебни предмети се счита Йохан Генрих Песталоци (1746 – 1827): Книга за майките; Азбука на наблюдението; Как Гертрудо учи своите деца. МОБЕЛ изследва учебния процесс по роден език 1 – 4 класс Предмет на МОБЕЛ това е процесът в условията на обучението. Объект на МОБЕЛ са принципите , методите, средства, похвати при обучението по роден език. Обект е широко понятие, предмет – тясно. Учебният процесс е сложно общественно явление, което има различни аспекти: Психологически; Социологически; Познавателни; Лингвистически; Психо-лингвистични. Общо между дидактиката и методиката. Раскриват целите, задачите, форми на обучението Различно: А) дидактиката раскрива общите закономерности на обучението; Б) методиката раскрива специфичните акономерности на обучението по роден език; В) методиката има теоретико-приложен харакер. МОБЕЛ състоит от 4 дяла: Методиката на обучението по начална грамотност. Методика на езиковото обучение. Методиката на обучението по четене литературна насоченост. Методика н аобучението за развитие на свързаната реч (контекст на устна и писмена реч) Методиката интегрира 2 научни дисциплини: Български език Българска литература Задачите на методиката. Да иследва целта и задачите на обучението по роден език. Да определи учебното съдържание по български език и литература в началните класове. Методиката определя обема на знанията, в каква система да се дават знанията, какви умения трябва да владеят учениците. Учебното съдържание се променя във връзка с промяна на целите и задачите в обучението. МОБЕЛ разрабатва принципи и методи на обучението (как да се учи?). Иследва организационните форми на обучението по български език и литература. Определя изискване (требования) към буквара, учебниците, нагледните средства, дидактичнине материали. Езикът е основно средство за комуникация, за освояване на знания, с помощта на езика се предава и се получава нформация. Учителя носи отговорна роля за качество на процеса на обучениено. Тема 2: Методиката и други науки. а) Методика и дидактика. Методиката е педагогическа наука. Знанията по педагогическата наука помагат на учителя да овладее с методите на преподаванието, да разбере същността на учебния процесс. Дидактиката уточнява общите принципи и методи. Методиката прелага дидактически методи и принципи, и своите специални методи и принципи, определя целите и задачите на обучението. Методиката също обогатява дидактическата теори с нови форми и средства на обучението. б) Методика и лингвистични науки. Методиката черпи своето съдържание от лингвитичните науки: езикознание, фонетика, морфология, синтасис, стилистика. Например, дихотомията (деление на понятията език и реч) швейцарски лингвист Ферденанд дьо Сосюр поражда нов подход в обучението о роден език – речево-коммуникативен подход, т.е. формиране на езикова и речева компетентност у учениците. Лингвистичната наука влияе върху методиката. Интензивно се развива торията на теста и в куррикулума за началните класове са включени теми за изучаване на текста като сложна езикова структура: тема, идея, структура, видове текстове и др. в) Методиката и психология. МОБЕЛ се опира на данните на обща, възрастна и педагогическата психология. В учебния процес се очитат възрастовите възможности на учениците и техните психологични процесси. Психологията влияе при определяне на учебното съдържание, на методите и похватите, при изработване на учебниците, нагледни средства. Психологията обосновава възможностите на учениците да възприемат научните термини, литературния текст, като се съобразява с детското художествено възприемане (наивен реализъм) г) Методиката и литературознанието. Методиката се пира на постиженията на литературознанието с неговите 3 основни дяла: Теорията на литературата. Историята на литературата. Литературна критика. Някои въпроси от теорията на литература са включени в куррикулума: сущност, структура, жанровите и т.н. д) Методиката и философията. Методиката се опира на познанията на философия, като иследва обучението по роден език като сложен процес, като отделните елементи, цели, методи, учебно съдържание, се намират във взаимна връзка и развитие. Учебният процес се организира като движения от незнания към все по-задълбочено знание и умение. Тема 3: Методи на изследования. Методите на изследования на педагогическите явления се отнасят към 2 группи: А) Натрупване (събиране) на емпирични данни. Б) Извършване на научни обобщения. Наблюдение. Наблюдението е първият етап на познанието. Чрез него се събират факти, материал от учебния процесс, въх основа на който се правят изводи и обобщения. Усовия за правилно провеждане на наблюдение се определят: Цели и задачи на наблюдението. Изработва се план-програма. Обекта на наплюдението, продължителност и етапите на наблюдението. Уточняват се средствата за фиксиране на резултатите (диктафон, видеозапис). Експеремент предполага активна намеса (вмешательство) на изследователя. Условия за правилното протичане на експеремента: Определяне на целите и задачите. Построяване на хипотезата (научнопредполагане). Разработване на план-програма (се определя обекта, уточнява се експерименталните контролни групи, установява се продолжителността и етаи на есперимента) Изработване на методиката за процеса на обучението. Експериметът бива естествен, лабораторен, масов, групов и индивидуален. Глава 2. Учебният предмет български език и литература в системата на началното обучение. Тема 1: Мястото на учебния предмет в системата на началното обучение. Български език и литература е основен предмет в системата на началного обучение (3 часа седмично). Този предмет е главен и оказва въздействие при формиране на личността и лежи в основата на целия учебно-воспитателен процес. Социална характеристика на учебния предмет. Езикът е важно средство за общтуване между хората, оръдие за познание, играе важна роля за развитието на личността. Колкото по-добре ученикът овладява нормите на литературен език, толкова по-пълноценно се осуществява неговото общуване с членовите на обществото и неговата социална и профессионална реализация. Лингвистична характеристика. В процеса на овладяване на родния език децата освояват думи, техния состав, понятия, мисли, чувства. Езиковата подготовка на учениците е част от общата култура на човека. Чрез обучението на роден език се осъществяват задачи, свързани с умствено, нравствено, естетическото възприятие на учениците. Чрез родния език децата обогатяват своите познания за различни сфери в живота. Дидактическа характеристика. От степента на владеене на езика,от речевите дейности на ученика (говорене, писане, четене, слушане) зависи качеството на обучението и неговия резултат. Тема 2: Специфични особености на учебния предмет български език и литература. Комплекстен характер – интегрира се езиковото и литературното обучение (реализира се обучението в 4 раздела); - проявява се в самото езиково обучение. Ученикът изучава езиковата система с нейните подсистеми (морфология, синтаксис, фонетика, стилистика). Ученикът знаяйки езика, може да използва езиковите средства за изразяване на мислите и чувства; - при изучаване на художествено произведение, учениците откриват езиковите средства в текста. Пропедевтически характер – предварително уча (подготовителен курс). Обучението по български език и литература е част от езиковото и литературното обучение на учениците от средното училище, затова е начална степен в процеса на развитието на речевите и литературните способности на учениците. В горните класове се награждат техните знания по български еизик и литература. Обучение по роден език се исползва личние езиков опит на децата. До постъпване в ичилище детето усвоява родният език непреднамерено компетентност. У детето се формина езиков усет под въздействието на естествена говорна среда. Ученикът постъпва в училище с определен диалект (степен на владеене на родния език) - неговота начална езикова подготовка. Учителя трябва да познава диаклекта н авсеки ученик чрез диагностични текстове. В училището учителя съчетава непреднамереното и преднамереното усвояване на езика, т.е. естествения път, както се организира процессаа на обучението, под въздействие на специална речева среда: речт на учиьеля, учениците. Учениците се намират в сложна езикова ситуация, билингвизм (вадее 2 езика), мултилингвизм (много езика), диглосия (2 форми на 1 език). Практическа насоченост. 01.02.2022 Практическа насоченост не означава да се игнорира теорията за български език. В началниите класове се овладяват елементи от езиковата теория, още повече съществува тенеднция за повишаване на теорията на учебното съдържание. Практическата насоченост се проявява в развитието на речта у налките ученици. Чрез обучението о български език учениците усвояват толкова знание за родния език, които са необходими за ежедневната речева практика. Тема 3: Цели и задачи на обучението по български език и литература в 1 – 4 клас. Цел: да се осигори развитието на устната и писмена реч на цчениците, да се огради от тях култура на общуването и речево поведение, читатески интереси и употребности. Задачи: Развитие на речта – основната задача. Ученикът в своето семейство постига 1 елементарна степен на владеене на езика. Обаче всички останали подсистеми (лексически, морфологически, синтаксически), остават неразработани. Задача на училището да научи децата да се ориентират и умело да ползват лексиката в своята реч. Учениците освояват устната реч, овладяват писмената реч (овладяват правописните умения и навъци , свързват писмени текстове различни по вид и жанрове). Интензивно изпреварващо на устна реч (вече умее да общува устно). Интензивно развитие на монолога и усовершенствоване на диалога. Монологичната реч се проявява още в предучилищната възраст. Детето се учи да изразява своите мисли свързано логически и последователно. Работата по развитието на речта се реализира в 3 направления: А) лексикално равнище – работа върху думата; Б) синтактично равнище – работа върху совосочетание и изречение; В) текстово равнище – работа върху свързвана реч. Преврыщането на езика в предмет на ползване и овладяване на теоретични знания за езиковите явления. В училещето езикът става предмет на познание. Формиране на читивни навици и овладяване на техниката на четене. Учениците трябва да четат съзнателно, бързо и изразително, да се създава интерес към книгата и да се формира умения за възприемане на различни текстове. Развитие на правоговорно и правописно формиране. Развитие на познавателните способности на учениците. В речевата дейност детето се учи и да мисли, а в уроците по български език се осъщесвява обрасователни и възпитателни функции. Изграждане на култура на общуване и речево поведение. Адекватно възприемане на художественото и на идейно-емоционално съдържание на литературните творби. В обучението по литература акцента се поставя емоционалната отзивчивост и активната читалска позиция на учениците, да четат осмислено литературно произведение. Формиране и окрепване любовта към родния език. Тема 4: Дидатико-методически принципи в обучението по роден език. Принцип – основно положение и методическо правило. Общодидактически принципи: научност, съзнателност, активност, последователност, за тройно освоявана на знанията (прочност), свързаност теорията с практика. Методически принципи: Принцип за внимание към материята за език. Езика има матриална страна: звукове и букви, суперсегментни характеристики (ударение и интонация), то ест учениците трябва правилно да произнасят фонемите и елементите на интонацията (темп, тембр, сила, височина). Този принцип изисква да се онаглдва урока звуково и зрително. За да се усъвършенстват произносителните навици. Принцип за разбиране на езиковите значения. Езиковата система има съдържателна и стилистическо значение. Това означава, че синхронно учениците овладяват лексикалното значение на думите грамматическите форми на думите и използват на думите в определен стил. Принцип за развитието на езиковия усет. Езиков усет несъзнателно, безпогрешно спазване на езиковите норми. Езиков усет не се формира под въздействие. Детето усвоява езиковия материал интуетивно, по пътя на подражение от 2 до 5 години. В училището езиковият усет продължава да се развива и се формира под влияние на речевите дейности – четене и раговор. Принцип за изпреварващо развитие на устна реч спрямо мисмената. Писмената реч за детето е 2 етап в овладяването на речта. Тя се освоява върху устната, равнището на утната реч е по-високо от писмената реч. В началните класов едновремено трябва да се развиват и устната и писмена реч. Инклюзивно развитие на устната реч: да изказват което виждат, наблюдават, преживяват, да създават текстове от различни стилове и жанрове. Принцип за оценка за изразителността на честа. Човешката реч изразява емоционалното отношение към това, за което говори. Учениците трябва да спазват и да развиват емогионалното отношение към своята реч чрез суперсигментните единици на речта (ударение и интонация). Коммуникативно-речев принцип. 07.02.2022 Езиково обучени се строи върху грамотичните направления (усвояване на граматични явления) и коммуникативно-речев подход (езикови знания свързини с коммуникативна практика, формиране у учениците висока речева култура, т.е. свободно да учавстват в различни речеви ситуации). Ученикът трябва да извършва следните речеви актове - писане, четене, говорене и слушане. Формират се и други речеви умения: възприемане, анализ, осмисляне и редактиране на текста. Принципът за стилистична насоченост. Учениците съзнателно подбират езикови средства в зависимост от стила и жанра на текста (научен, художествен и тд.) Принцип за комплектност. А) Езиковите подсистеми (фонетична, граматическа, лексикална, стилистична) се изучават във езика. Б) Взаимодействие между знание и умение. В) Комплексност между контрол и сомоконтрол. Г) Взаимодействие между устната и писмена реч. II Методика на обучение по начална грамотност Тема: «Понятието начална грамотност» Поява значение и развитие на писмото. Звуковата форма на езика се появява първоначално, а по-късно мисмената форма, във връзка със създаването на държавата и класовото общество. Основни етапи в равитието на писмото. Пиктография – текстът се изразява с рисунки (китайско писмо);  Идеограма – условни знаци, пътните знаци (японско писмо); Слынце, хубово време и др. Същинско писмо – единство на съдържание и звукова форма (простое письмо) Основни видове графически системи: Логографско писмо – (лого – дума) (китайско писмо) Силабографско писмо – (силабо – сричка) всеки знак означава сричка (японско писмо) Фоногравско писмо – (фоно – звук). Графичен знак буква, което означава фонема. Звукобуквено писмо. Кирил и Методий през 863 година създават Глаголицата Климент Охридски създава по-опростена азбука, която се нарича Кирилица, в чест Кирил и Методий. Понятие за начална грамотност. Ограмотяване – е обучаване, четене и писане. Четене – декодиране. Писане – кодиране. Ограмотяването дава възможност за декодиране(четене) и кодиране(писане). Под начална грамотност се разбира: - обучение по начално четене; - обучение по начално писане. Грамотност - човекът може да учавства в различни дейности, като исползва четането и писането за своето усъвшенстване. Начална грамотност – детето освоява двата кода – от графичните знаци применава към звуковата форма и обратно - от звуковата към графична. Задачи на обучението в периода на началното ограмотяване: Запознаване със звуковите и буквите, с отношението звук-буква. Осъзната представа за езиковите и речеви единици (звук, сричка, дума, словосочетание, изречение, текст). Развитие на фониматическия слух и възприятие. (правилно възприятие и правилно произнасане на звуците). Овладяване на алгоритмите за четене. Овладяване на сричкова техника четене и подготовка към четене по цели думи. Развитие на умения за разбиране на прочетини думи, изречения и текстове. Запознаване с ръкописните букви, формиране на графични умения. Създаване на интерес към четенето и писане като средства за общуване. Развитие на коммуникативно-речево умения. Очаквани резултати от обучението по начална грамотност: Учениците умеят да се включват в диалогична и монологична реч. Умеят да се ориентират в различни речеви ситуации. Умеят да разказват свързано – да предават чута история. Овладяват речево-етикетно поводение. Умеят правилно да пишат елементите на буквите. Умеят да се служат с основните езикови единици. Методи на ограмотяване. I Синтетични методи на ограмотяване. При тези методи ограмотяването започва с малките езикови и речеви единици – звук, буква, сричка. Чрез синтеза учениците четы думи, изречения, текст. Варианти на синтетичните методи: Буквен (буквослагателен метод): - децата научават буквите от старо-българсаката азбука: аз, буки, веди, глагол и т.н.; - учат се да четат срички, като предварително изговарят наименованието на буквите; - четат срички без да изговарят предварително буквите; - думите и текстовите се четат като запомнени или научени наизуст. По този метод децата се ограмотяват 2 години. Четенето и писането се освояват разделно. Ян Амос Каменски поставя под всяка буква картина на предмет. Джон Лок предлага кубчета(кубики) с букви. Песталоци създава подвижна азбука. Сричков метод: - запознават с буквите и запомнят голям брой срички, които се научават наизуст; - четат думи, изречения и текст. Положително: буквите имат упростено наименование (а, бе, ве, ге), има специализирани учебни помагала и книги за ограмотяване, четивният материал се подрежда по трудност. Звуков синтетичен метод (създателят на този метод е Хенрих Стефани – 1764-1850. Децата учат за 6 месяца): - запознаване със звука, то есть ограмотяването започва от изучаване на отделни звукове и букви; - учениците удолжено произнасят всеки звук в сричката (ввв-ааа-ва). Аналитични методи на ограмотяване. Ограмотяването при тях започва с по-големи езикови единици – текст, изречение, дума, а поссле се стига до звуковите и буквите. Звуков аналитичен метод (метод на Жакото – френски педагог 1770-1801). Учителят чете откъс от роман, учениците го преразказват. После записва първото изречение на дъската, запомнят думите и четат. Метод на нормалните думи (американски или метод на целите думи, создаден от Жан-Овид Декроли). На децата се дава определен брой думи, които трябва да се запомнят. (400, 150, 40) Непосредственно аналитичен метод. Тръгва се отцяло (от думата), думата се анализира от звуковите и се стига до непознателен звук и буква и отново се стига до думата: цяло-част-цяло. |