болг яз4. Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел)
 Скачать 96.79 Kb.
|
|
Тема: «Звуковият аналитико-синтетичен метод» Възникване и нормализиране на метода. Този метод е създаден от руския педагог Константин Дмитревич Ушнски (в края на 19 век, 1864 година). Ушински реализира своя метод като писане – четене. Системата на ограмотяване започва с изучаването на гласните звукове: а, о, и, е, у, ъ, я, ю. После се учи съгласна буква и четат различни срички. Предлагат се слухово-артикулиционни упражнение, четливо се произнасят звуковите, думите се делят на срички, а сричките на звукове. Положително: - отстранява се механичността в четенето и писането; - постига се единство на анализа и синтеза; - единство на четенето и писането; - в основата на ограмотяването е звукът. Съвременият вариант на звуковия аналитико-синтетичен метод (започва а действа от 1951) Харктерни особености на този метод. Разширяване, обоготяване и видоизменяне на работата със звука и звуковата форма на думите. Звуковият аналитико-синтетичен метод предполага работа върху звука и звуковата форма на думите: трыгва се от думата, стига се до буквите, до четенето на срички и думи. Дава се приоритет на звука пред буквата. Променя се подходът към звуковия анализ на думата. У учениците се развива фониматичния слух и фониматичното възприятие. Децата се вслушват в звуковия поток; отделят звука от думата; определят мястото на звука (начало, среда, край на думата); определят точния брой и поредността на звуковите; разбират общото в звуковите варианти (например «р» в думата оре, рана, Рима, рокля) и да извыршват преход от звука към буквата, от звуковите варианти към фонемата (обобщен звук); да имат представа за артикулиционите и аккустичните особенности на звуковите. Оптимална мяра между анализа и синтеза. Ограмотяването се реализира чрез аналитико-синтетични процедури: цяло - части - цяло. На страницата на буквара по предлага на сюжетна картина учениците съставят текст, после отделят изречение и определят исходната дума (тя съдържа новия изучаван звук), анализират думите на срички. Учениците извършват аналитична процедура: текст – изречения – думи – срички – звукове. Синтетични процедури: звук – сричка – дума – изречение – текст. Когато децата се научат да четат срички, схемата на четенето е: дума – изречение – текст. 3. Нова стратегия към сричката. Основната читивна единица е сричката: съглачен – гласен (например: ба), гласен – съгласен (например: ба), съгласен – съгласен – гласен (например: про), гласен- съгласен – съгласен (например: орг). Всяка сричка съдържа един гласен. Важно е детето да влезе в сричката и навреме да излезе от нея, да се стремят децата да четат цели думи. 4. Синхроно обучение по четене и писане. Писането и четенето се овладяват в единство, при четенето се овладява синтезът, а при писането анализът. Учениците работят с 2 знакови системи- звукова и буквена. При четенето учениците привеждат буквената форма на думите в звукова, а при писането – от звуковата форма в буквена. 5. Опора върху живото слово и смисловото начало при овладяване механизма на четене. Детето търси неприкъсното опори в живото слово, в езиковия си опит, в произносителните си умения, в езиковия усет. Интензивно трябва да се развива устната реч, за да се развива успешно писмената реч. Необходими дейности, които трябва да извършва ученикът: - говорни упражнения - участие в различни речеви ситуации - слухово възприемане на текста от учителката - поставяне на въпроси към текста - расказ за това, за което са чули и преживели - обогатяване на лексикалния запас - формиране на интерес към четенето - осмислено четене на текстове Тема 3. Технология на обучението по начално четене. А. Звукова работа: 1) Съдържание на звуковата работа: - ориентация в звуковата действителност - отделяне на звука от потока на речта - корегиране произношение на звуките - постановка на отделни звукове(артикулационо произношение) - определяне мястото на звука в думата - определяне броя и поредноста на звуковите - осъзнаване на усновни артикулациони и акустични характеристики на изучаванете звукове - осъзнаване на фонемната система на бълг.яз(различават гласни и съгласни-сонорни,звучни,беззвучни) - отделяне на значението фонема и звуков вариант - подготовка за писане 2) Методика на обучение звуков анализ: а) Материалезиран план. Звуковият анализ се извършва с помоща на нагледност-схеми, квадратчета, предмет на картина, модел на звуковия състав на думата. Учителят интунира всеки звук в рамките на думата: удължено произнасяне на всеки звук ( ллллууу/ннннааа), акцентира се вниманието на всеки звук. б) Външноречев план. Децата сегментират думата на звукове и произнасят хорово или самостоятелно всеки звук. в) Умствен план. Децата изговарят думата наум и определят броя и реда на звуковите в нея. 3) Подбор на думи в звуковия анализ. Много е важно да се подбират думи за звуков анализ, трябва новият звук да представя в различни позиции-в началото на думата, в средата, на края на думата; в отворени и затворени срички; в съчетание с различни звукове; в ударена и неударена сричка. В процеса на анализа на думите учениците се упражняват да произнасят звуковите, да усвояват техните артикулациони и акустични характеристики, да улавят звуковите варианти и фонемата. За звуковия анализ необходимо е да се учитат някои лингвистични закономерности: а) гласните се отделят най-лесно, когато сами образуват сричка, например дума оса- о-са б) лесно се отделят звуковите от затворяната сричка ГС-ам,ар,ал в) най-трудни за анализ са отворените срички СГ-ма,ра,ла 4) Детски трудности в звуковия анализ Учениците съгласнят звук в отворената сричка го схващат като с призвук «ъ» например, лак-лъъъак, камеон-къъъамеон. Гласният звук има силна акустична характеристика, но не се дулавя, защото съгласният звук има по-изразителна артикулациона особеност, която е свързана с активната дейност(издишната строя среща прегради). Б. Методически процедури за овладяване алгоритмите на четене на сричките. 1. Четене на отворената сричка (СГ )и думи с нея Отворената сричка е ключова в ограмотяването. Те имат гуляма частотность(по често се употребяват). Ако научим децата да четът отворени срички, значи сме ги научили да четът. Трудности при четенето: децата се опитват да четът побуквено, т.е вместо мама четът мъамъа. Правилно четене: спазване на алгоритъма за четене с ориентация към гласния звук (позиционо четене). Ученикът се ориентира към гласния звук и видоизменя съгласния в зависимост от гласния, т.е детето приминава от фонемата към съответния звуков вариант. Необходимо е: да се преодолява в буквеното четене и вмъкването на призвук «ъ» след съгласните. Изпреварвашта (четивно поле) ориентация към гласния звук и позиционото четене на сричката може да се постигни чрез: а) четене на съгласния звук в съчетание с всички гласни ма-мъ-мо-му-ме-ми б) четене на преобразуване думи, например, дума «дам» преобразуваме «дим», лак-лик-лък, так-тик-тук. в) исползване на графичен абак за четене на отворени срички 2. Четене на затворена сричка и на думи с нея. Тези срички се четът лесно, защото всеки звук има относителна автономност. 3. Четене на срички със струпане съгласни (СГСС)-лист, (ССГС)-скок, (СГС)- сак, (ССГ)-три Ядрото на по-сложните срички е звукосъчетанието на СГС, ССГ, СГСС. В такива случаи учим децата да четът по свежите следи на анализа и четене на преобразуване думи- мила-мил, лен-елен-Милен, рак-крак, кула-кукла, мели-смели, мак-мрак. Всички думи в четивнити гнезда в буквара са материал за формиране на механизма за четене. Тема 4. Етапите в обучението по начална грамотност. 1. Предбуквен период(подготвителен) продължава от 2-4 седмици. Основна цел: а) подготовка за обучение по четене-създаване на мотивациона основа за овладяване на четенето. Създаване от учениците на диалогични и монологични текстове по теми и илюстративен материал в буквара. б) запознаване на емпирично равнище с езиковите и речевите единици – текст, изречения, дума, сричка, звук. в) формиране на начални умения за словесен и сричков, звуков анализ г) подготовка за обучението по писане. д) работа по развитие на комуникативно речеви умения-учениците участват в различни речеви ситуации, исползват вежлива реч, съставят диалогични и монологични текстове, раскази по преживяване, по картина. 2. Буквен(основен етап) от 24страница-91, продължителност от 20-24 седмици. Цел: запознаване със звуковите и буквите и начално формиране на декодиращи умения за четене на думи, изречения, текст и умения за писане на думи, изречения, текст. Редъ на изучаване на звуковите и буквите: а) по трудност-от най-лесни от звуков анализ и синтез до по-сложните б) според фонемната система на езика(гласни а,ъ,о,у,и, сонорни съгласни м,л,.р,н, проходни съгласни з-с, ж-ш, х , преградни съгласни- б-п, д-т, г-к в) по честотност Обучение по начално четене. Учениците на емпирично равнище се запознават с артикулационите и акустичните характеристики на звуковите, с тяхната смисло-различителна функция, систематезират звуковите в групи и корелактивни двойки. Изгражда се ассоцияцията звук-буква и се запозават с печатнити букви главни и малки. В този период учениците овладяват кода за преход от графичната към звуковата форма на думата, като четът отворени и затворени срички, исползват четенето с ориентация към глаасния звук, усвояват сричкосливането в думата. Децата се потготвят към четене по цели думи. Учениците се запознават и с кода на писмото- намират точния звуков эквивалент на буквата. Видове уроци: - урок за запознаване със звука и печатните му букви и четене с тях - урок за писане на малка и главна ръкописна буква - урок за затвърдяване на звука и съответните му букви и упражнение в четене с тях - обобщителен урок с.36-37 , 46-47, 58-59, 72-73, 90-91. Обучение по начално писане. Запознаване с рыкуписни и печатни букви (писане с еднакъв наклон, висичина, растояние, писане без пропускане на букви). Постигат се умения за препис, писане под диктовка и съчинение на текст от 2-3 съчинения Формиране на коммуникативно-речеви умения. Учениците извършват устна реч – говорене и слушане и се включват в писмената реч – четене и писане. Огромно внимание се отделя на испреварващото развитие на устната реч. Съставят кратки разкази по сюжетни картини, серия картини, отговарят на въпроси, преразказват. Запознават се с гласните и съгласните звукове, азбуката, понятието сричка, со корелативните двойки гласните (тесни – широки) и съгласните (звучни – беззвучни), разбират отношението зву – буква, езиковите и речеви еденици: звук, буква, сричка, дума, изречение, текст. Учениците разбират съдържанието на текста, откриват смисъла, отговарят н а въпроси към текста. Тряба да се развива интересът към четенето: запознават се с широк кръг книги, исползва се и прилага се метод четене – разглеждане. Следбуквен период. (92-126) Той се продължава 3-4 седмици. Цели и задачи: Развитие и усъвършенствование на четивините умения и навици. Овладяване на механизма на четене и скоростта на четенето. Задължително се провежда праздник на буквите. Тема 5. Урокът по начално ограмотяване-общи изисквания,видове,структура,методически похвати. 1.Общи изисквания. Основната задача на уроците: запознаване със звуковите и буквите и формиране на уменя навици за четене и писане. Други важни задачи: а) Работа върху речевото развитие на учениците на всички равнища( лексикално, синтактично-да умеят да образуват различни изречения прости сложни въсклицателни, свързана реч- да знаят кви текстове има, жанрове). б) Практическо усвояване на някой езикове знания- усвояват знания по фонетика,стилистика,синтаксис. в) Работа върху правоговора и правописа г) Формиране на элиментарни умения за работа върху текста д) Развитие на познавателни способности на учениците е) Развитие на речта и създаване на интерес за изучаване към езика Уроците трябва да бъдат съдържателни, интересни, увлекателни, наситени със занимателни игрови элементи. Смяна на дейностите на учениците- физкултурни минутки, музикални паузи Продълножителноста на урока 35 минути Уроците по четене и писане са неразривно свързани(четене и после писане) 2. Система на уроците по начална грамотност(видове): а) урок за запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене б) урок за затвърдяване и упражняване в четене в) урок за обобщение и упражнение в четене г) урок за запознаване с ръкописна буква(малка и главна) Уроците по начално ограмотяване. 1) Урок за запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене: - затвърдяване на стари знания, упражняванее в четене, актуализиране на знания и уменя свързани с новата тема - поставяне на темата и мотивиране - съставяне на кратък расказ по сюжетна картина в буквара, като се отдели изречение, исходна дума, които съдържат новия звук - запознаване с новия звук и печатната му буква: а) отделяне на новия звук чрез анализа на исходни думи, дадени в буквара, до исходната дума може да се стигни чрез назоваване на предмет по картина, чрез отделяне на думата от текст или чрез отговорна гатанка. б) запознаване с основните характеристики на новия звук:как звучи силно или слабо, може ли да образува сам сричка- гласнити могат,съгласните не могат в) упражняване в произнасяне на звука г) назовават думи с новият звук в различни фонетични позиции д) включване на дидактични игри е) запознаване с малката и главната печатна буква на новия звук ж) упражнение за распознаване на новите букви з) упражняване в четене на срички(звукобуквен анализ на думите) и) четене на думи, подредени в колонки ,думите са подбрани за четене, които са част от текста и при тях се наблюдава трансформация(прибавяне, заместване, отнемане на буква), учениците четът на глаз думите, като изисняват лексикалното значение на думите и техния правопис к) работа върху текста: - една част от думите в текста се четът предварително(за да помогнем на децата да прочетът текста правилно) - предварително съставяне на расказ по сюжетна картина в буквара, близък до текста - разглеждат илюстрациите и обръштат вниманието на зъглавието и частите на текста-предварително наблюдение на текста - първия прочет на текста се извършва от децата, а не от учителя - поставят се няколко въпроса към съдържанието на текста - текстът се чете на глаз от отделни деца, от учителя,,на части или цялостно, поставят се въпроси върху съдържанието - ако в текста в буквара е дадена само част на текста, може да се даде на децата да прочетът продължението на приказката или расказа което даден от буквара - тихо и гласно четене, подборно четене, отговор на въпроси върху текста, тестови задачи за проверка за разбирането на текста, прерасказ, четене по роли, съотнасяне на части от текста към илюстрациите - обобщение и приценка на работата 2) Урок за затвърдяване и упражнение в четене: - актуализиране на усвоени знания и умения - поставяне на темата и мотивиране - затвърдяване на представата за новите звук и буква: а) упражнение в звуков анализ и развитие на фонематичния слух б) упражнение в распознаване на буквите в) усъвършенстване на уменията за четене- съставяне, преобразуване, четене на думи( които новият звук се представя във слаба фонетична позиция например, дума сняг(г-к), молив(в-ф), студ(д-т)); четене в буквара( втората страница): думи в колонки, запознаване с езикови и правописни особености , четене на думи, на текст(творчески задачи-четене по роли, драматизиране, илюстриране), преценка на работата; урок за обобщение и упражнение в четене- поставяне на темата и мотивиране, актуализиране и систематизиране на знанията за характерните особености на изучаваните звукове от дадената група: учениците свързват звуковите в корелативни двойки-тесни и широки гласни (о-у, е-и), звучни безвучни(д-т,г-к), букварен робот, упражнение в четене със звуковите и буквите от дадената група, преценка на работата. Тема 6. Методика на обучение по четене и литературна насоченост. А. Литературно-эстетическа насоченост на обучението по четене в 4 класс 1. В уроците по четене учениците работят само с художествено-литературни творби, които се отличават с високи естетически свойства. 2. Целта на обучението по четене е да се осигури адекватно художествено възприемане на литературното произведение.(естетическо въсприемане на действителноста). 3. Естетическата функция на литературата създава условия за въспитание на учениковата личност. 4. Худож. творба се въсприема като единство на конкретнообразно и идейно-емоционално съдържание. 5. Предоставя се възможност на ученика за съпреживяване заедно с героите, да се откликват емоционално и да осмислят идейното съдържание на произведение. 6. Литературната творба въздейства върху цялата душевност на ученика, въспитава човешки цености. 7. В уроците по четене се усъвършенства четивната техника и се развиват качествата на четенето- правилност, съзнателност, бързина и изразителност. 8. Обучение по четене има пропедевтически характер (учениците не получават теоретични знания по литература, но усвояват някои литературни термини и работят върху жанровете- расказ, приказка, стихотворение, басня, притча. 9. В центера на обучението по четене стои утделно худож.произведение. и не се изучава цялото творчество на автора. Литературният материал е подреден по идейно-тематичен принцип, а не по хронологически ред. 10. Учениците 1-4 клас имат наивно реалистично въсприемане на литературната творба. Учениците не въсприемат худож.измислица и авторотовата оценка. За децата изобразеното събитие в худож.текст е реално и героите са действителни лица. Задачи на обучението по четене: - да се усовершенства четивната техника - да се поддържва у детето интереса към худож.произведения и тяхната читателска активност - да се изграждат умения за работа с худож.текст- да се ориентират събитията, да осмислят взаимоотношенията на героите, да чустват красотата на худож.език, да мотивират постъпките на героите, да разбират основната идея на худож. произведение - чрез литературните произведения да се въспитават у децата човешки цености - да се развиват познователните способности на учениците и речта, да се формират като читатели Качества на четенето: - съзнателност- да се разбира прочетенето, значението на отделната дума, въсприемане на думата в състава на изречението, осмисляне на изреченията в текста като цялостно съобщение - правилност- точно възсъздаване на звуковата форма на думите в процеса на четенето, точно превеждане на грачната форма в звукова, четене без изпускане, без заменяне, без прибавяне и разместване на звукове и срички в думите, правилно поставяне на ударението - бързина(скорост)- трябва да се чете със скорост, която позволява да се осмисли текста - изразителност- вярно пресъздаване на текста чрез интонационите средства: ударение, тембър, сила, височина Б. Урокът по литература в началните класове Урокът- е основна форма на педагогическия процес. В процеса на обучението се исползва следната класификация на урока по литература: 1. Урок за нови знания: - за изучаване на текстове- худож. и нехудож., съобразно жанровата им принадлежност - за расширяване и обогатяване на интересите и читателската култура- извън класно четене - за създаване на речево-комуникативни умения устни и писмени 2. Урок за упражнение: - върху изучаван текст-худож. и нехудож. - за расширяване и обогатяване на интересите и читателската култура чрез работа на текст-извън класно четене - за усовършенстване на речево-комуникативните умения- устни и писмени 3. Урок за обощение и преговор: - върху изучен текст - върху текстове от един жанр - върху текстове от един тематичен кръг - върху текстове- обект на извънкласно четене - върху жанрове на устно и писмено общуване 4. Урок за комбиниране или синтетични уроци. Модел на урочен план 1. Тема на урока 2. Мотиви за избора на темата 3. Цел, единици на компетенциите 4. Ход на уркоа: - мотивиране и поставяне на темата - учебни ситуации за изясняване на темата(въпроси,задачи) - идея за заключителната ситуация |