болг яз4. Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел)
 Скачать 96.79 Kb.
|
|
Тема 7. Компонентите на урока по четене. Алгоритъм на работа с художествено произведение в урока за нови знания – за изучаване на нов текст: Подготовка за възприемане на литературното произведение. Ученикът в началните класове има беден житейски и читателски опит, крехко (слабо) психофизическо развитие, затова този компонент помага на учениците да възприемат и осмислят образите на героите, идеите, чувствата в това художествено произведение. Може да се исползват: Игрови похвати (например, гатанка, кръстословица(красворд)); Включване на творби от други искуства (музика); Исползва се беседа по лични преживяване и впечатления на учениците, подобни в литературната творба; Отгадване на гатанка или ребус; Разказ на учителя във връзка с темата; Поставяне на децата в проблемна ситуация във връзка с темата на творбата; Съчинение на учениците, написани предварително по анологична случка в творбата; Разказ на учителя за автора, за образите на героите, за даден литературен вид и жанр, за епохата отразена в произведението. Препорыки: Да се исползва такива похвати и форма на работа, които ще заинтрегуват учениците и ще активизират техните психически процеси; Този компонент не бива да се провежда дълго време; Непознатите думи се обясняват в хода на наблюденията над художествения текст или след първия прочет на текста, а не в подготовката за възприемане, освен ключовите думи; Обяваване на темата на урока. Този компонент подготвя, насочва и улеснява читателското възприемане на литературната творба: Ако подготовката сме поставили акцент върху авторовата личност и неговото творчество, то и обивяването на темата на урока ще е свързано с името на автора Може да бъде насочено вниманието към образа на героя Към случката и сюжета на творбата Към жанра на произведението Към идеята на творбата Към чувството и настроението в произведението Кэм мястото на действието 3. Първоначално цялостно възприемане на литературната творба(първичен синтез) Произведението може да бъде представено от: Чрез изразителното четене на учителя Чрез исползване на технически средства(запис на актерско исполнение) Предварително подготвен ученик Чрез запис на драматизация на произведението При първото възприемане трябва да се зададе въпрос или задача на учениците: Насочена към случката Към образа на героите Към мястото на развитие на действието Към настроението, изразено в произведението Към темата и идеята на произведението 4. Тих прочит в урока по литература Цел: да се добие по пълна представа за съдържанието на произведението, да се ориентират в случката, образите на героите, мястото на действието, настроението и чувството които изразени в произведението. Поставя се въпрос или задача за тихия прочет: Към случката, времето или мястото на действието Към настроението, чувствата и преживяваниета Към героите в произведението Към спецификата на жанра на произведението Към темата и идеята Въпроси по съдържанието на творбата Към формата на литературната творба- език, композиция 5. Задълбочаване на читателского възприемане на худож. Текст( анализ) Методически похвати, исползване в хода на беседата върху литературното произведение: Подборно четене( подбират една част от текста зам да отговорят на въпроса)-репродуктивни(възпроизвеждащи )въпроси които задава учителя Варианти на подборно четене: А) Учителката поставя въпрос, а учениците прочитат фрагмент от текста, в който се съдържа отговора на въпроса Б) Учителката задава въпрос, учениците четът фрагмент от текста, а после рассъждават В) Учениците рассъждават по зададения въпрос, а после прочитат фрагмент от текста За да прочете изразително текста ученикът трябва да разбере идеята на творбата. Изразителното четене служи за обратна информация за учителя и показва до колко е възприето идейното и емоционалното съдържание на литературното произведение, защото паузите, логическите ударения, интонацията показват до колко се приближил ученикът до авторовата позиция. Четене по роли- изискваме от учениците да изразяват позицията на героя, прилага се актерски подход. Ученикът трябва да е проследил постъпките на героя, да е открил мотивите на неговото поведение, неговата реч и взаимоотношенията му с другите герои. Четенето по роли се предлага в края на урока, когато учениците имат цялостната представа за героя. Драматизация. Се исползва, когато образите на героите са ярки и колоритни и у малките децата възниква потребност за сценично представяне на героите. Се проивява под формата на куклен театър, театър на сенки(тень), на маса, музикална сценка и се извършва в края на урока. Прерасказ. Активизира репродуктивното мислене у ученика, защото ученикът пресъздава съдържанието на литературната творба. Прерасказът се исползва, когато преобладава повествованието – приказва, расказ, басня. Ако произведението е обемно, може да се прераскажат моменти от текста. Критерии за оценяване на прерасказа: 1. Степен на близост до худож.текст 2. Отразяване на възловите моменти от текста 3. Последователност на расказаните събития Устно словесно обрисуване. Учениците рисуват с думи пейзажи, портрети на герои, обстанвоката в която се развиват действията. Трябва да се въвеждат ключеви думи, които помагат на ученика словесно да обрисува картината. В първи клас учителят записва на дъската опорните думи. Илюстриране. Активизира творческото воображение на ученика, защото решава какви цветове да исползва и да пресъздава идейно-емоционалното богатсво на творбата. Ученикът може да направи серия от илюстрации, рисуван филм, илюстрована книжка. Дообрисуване. Ученикът допълва психологическата характеристика на героя, портрета на героя, предполага как би постъпил даденият герой в определена ситуация. Дообрисуването има творчески характер- самият ученик се превръща в участник на действието и съчинява разговора по време на въображаемата среща с героя. Поставяне на въпроси от учениците по худож.текст. Въпросите ученикът насочва към сюжета, образите на героите, към езиковите средства, идеята, темата на творбата. Въвеждане на доп.материал. Може да се исползва други литературни творби от същия автор, от същия жанр, същата тема. Исползват се пословици, гатанки, поговорки, кръстословици(красворды), илюстрация на художник, музикални произведения. Расказ на учителя. При обесняване на непознати думи, за епохата, отразена в худож.произведени, за автора, за жанра. Не трябва да бэди дэлаг, апак лаконичен и кратък 6. Обеденяване на читателските представи.(вторичен синтез): Прерасказ Изразително четене Изработване на илюстрации към литературната творба Четене по роли Словесно обрисуване Пословици, крилати изрази 7. Заключителен етап на урока. Предлагат се творчески задачи на учениците: Съчиняване на стихотворение по предложени рими(рифмы) Съчиняване на приказка по аналогия, по дадено начало, по пословици, по даден герой и тема Споделяне на впечатления от текста Споделят своите житейски преживявания, свързани със ситуацията и случката в произведението Задача за домашна работа(прерасказ, изразително четене, илюстриране, дообрисуване, да намерят доп.информация за автора, да потърсят послови и поговорки по дадената тема, да отговарят на въпроси след текста. Методи на обучението по четене: 1. Метод на творческо четене. Цел: да се активизира худож.въсприемане на литературната творба(продължи расказа) 2. Евристичен метод- кара учениците да търсят отговора - Съпоставка и сравнение на героите и техните постъпки - Подбиране на подходящи думи за обрисовка на героите - Мотивиране на качествата на героите чрез подборно четене - Обисняване смисъла на заглавието 3. Иследователски-подтивка учениците самостоятелно да решават по-сложни задачи: - Да наблюдават стилъ на автора, худож.средства - Да съчиняват и дописват текста 4. Репродуктивен: А) Учениците получават на готово знания чрез словото на учителя, учебника Б) Учениците прерасказват текста 5. Интерактивни методи(взаимно действие)-познавателна и комуникативна дейност. Учениците се намират в активна позиция като исползват своя житейски опит, а учителят е консултант и организатор на учебния процес. Методи,които се исползват в интерактивен метод: Мозачна атака и Групова работа. 3 етапа на роботата върху худож.произвеедние: 1. Первичен синтез 2. Анализ 3. Вторичен синтез Задачи на първичен синтез: А) Учениците да се запознаят с конкретно съдържание на произведението Б) Да се изясни емоционалното въздействие на произведението Задачи за анализа: А) Да се установет причино-следоствените връзки в развитието на сюжета Б) Да се изяснят мотивите в поведението на героите В) Да се раскрие композицията на произведението Г) Да се анализират изобразителните средства в единство с идейното съдържание Задачи за вторичният синтез: А) Да се обобщат съществените черти на героите Б) Да се съпоставят герите и да им се даде преценка В) Да се изясни идеята на худож.произведение Г) Да се даде оценка на худож.произведение- Какво научихме? На какво се научихме? Проверка на първичното въсприятие: Беседа(3-4въпроса), за да се изяснят първите читателски представи: Какво особено ви харесва? В кой момент съжалихте героя? Какво можете да кажете за това произведение? Проверка на анализа: Чрез аналитическа беседа за сюжета и композицията на текста, за системата от образи, езикови средства. Учителят задава въпроси върху текста: За изясняване на фактическото съдържание на текста(събития, герои), за определяне на причино-следствените връзки, за преценка и обобщение, за асоциацията с житейския опит на децата Въпроси от децата върху текста Децата исказват своето мнение за героите, като подбират материал за героите и изясняват какво ново научиха за героите Проверка на вторичния синтез(обобщаване на произведението и испълнение на творчески задачи): Беседа Подборно четене Съотнасяне на идеите на произведението с пословици, заключително слово на учителя Тема-за какво пише авторът, идея- главната мисъл. Схема на анализа на худож.произведение: 1. Автора, проблеми, тема 2. Жанра на произведението 3. Тема на произвееднието 4. Идейна насоченост 5. Героите и тяхната роля в идейното съдържание 6. Сюжета и неговите елементи 7. Композицията на текста 8. Езикът на автора 9. Естетическа и нравствена ценост на произведението Тема 8. Изучаване на произведения според литературния род и жанр. Има 3 литературни рода: Епос Драма Лирика Към епичиските произведения се отнасят: мит, притча, приказка, расказ, роман, повест. За епическите произведения са характерни: тема, сюжет,образите на героите, пресътствието на автора, идея, композиция. 1. Изучаване на мита в начално училище. Мит- предания, фантастичен расказ или легенда за свърхестествени същества, за хора с необикновени качества, свързани с религиозни вярвания и с предания от старо време. Старо-гръцките митове се появяват през първото хилядолетие преди наша ера. Митът заема скромно място в учебното съдържание и то само в 4 клас. Митът е в основата на фолклора и литературата. Образите и символите от мита са в основата и на научната фантастика, на филмите за демони и герои,за пътешествия в извън земните светове. Целта на изучаването на митэ в начално училище: учениците да опознаят един културен модел, който се различава от съвръмения, да се подпомогне да се преодолее наивния егоцентризъм. Отношението към света се характеризира със своята индивидуална насоченост АЗ да се представи културата на архаичните(старите) общества Децата сеинтересуват от всичко- како е земята, как се появиха звездите, животните, птиците, как е направян света. Митът предлага отговорите на древните хора на техи въпроси. Митовите са най-старите текстове сътворени от човека. Те се изучават от културната антропология, етнология, литературна теория. В училището се изучава само архаичния мит, който се създава в примитивните общности, когато човека не отделя себяси от природния мир и неговото мислене и синкретично(слято на реалноста и фантастиката, човека и природата, миналото и настоящето). Митът е синкретичен- той включва ритуал, танц, пантомима, заклинания, магии, скални рисунки. Светът в мита. Той се представя в опозиции: - пространственни – по вертикала( земя- небе, земя – подземно царство, горе – доло); - по горизонтала ( земя- вода, исток – восток); - времени оппозиции – цветове( ден- нощ, черно-бяло). В мита има троична структура – небе-земя-подземно царство. Централната оппозиция в мита е сокрално-профанно. Сокрално-божествено, религиозно включва вярване , ритуали, култ към боговете и животни. Профанно – обикновено житие. Светът се създавава като в хаоса се установява ред, в тази тъмнена се появява Гея, която ражда Урон – небето. Времето в мита е сокрално- божественно и то принадлежи на боговете. Времето в мита е циклично- ден-нощ, години, сезони, трудов цикъл. Човекът в мита има родово-космически характер. В митовите природните явления , животните и растенията са представени като одушивени и за това те имат човешки облик и имена. Първобътния човек не осъзнава себеси, като нещо различно от природата и боговете също имат човешки облик. Словесният мит не е художествен текст, в него не са растолковании нравственни оценки( ритуали, магии, добро и зло). Проект за работа с мит. В митовите се расказва за началото на времената. Героите на митовите са боговете и сърхестественните същества. Историите в митовите се предават по различен начин: като устен и писмен текст, рисунка, скулптура, ритуал, танц. Чрез митовите древните хора са се опитвали да се обяснът происхода на нещата, които ги обикалят. Проект. Темата на текста ( заглавието, за какво расказва този мит?) Представи, които митът гради. Представите се конкретизират: - за света( происход, пространственния модел); - за боговете, хората, птиците, животните ( присход, предназначение, соотношение междо боговете и хората): - представа за човека ( за телото, за думата му, за качеството, защо е създаден човека); - за вярванията Как някогите хора са си представяли света? Опишети представата според мита. Начин за изясняване на представите, структурата на текста: за героите-боговете, за хората, за мистическите същества, за времето и пространството. Това означава че трябва да се проследат: Сюжета и в неговата логика, и в опозицията, и в събитието, в пространството; Соотношение междо персонажите – архетипен конфликт; Чрез сакрализация. Какво се случва? Каде? Защо? По време на анализа на мита се посочват случките и местата, откриват се конфликти , моделни оппозиции, отношение между героите, правят изводи . Притча – кратка литературна форма с дидактика-нравоучи, техен характер има дълбок житейски смисъл Фолклор – народно творчество. Фолк – народ, лор – мъдрост. Фолклорът е култура на етническата общност, която включва раскази, легенди, поговорки, песни, обряди, танци, обичаи. Исследователите на фолклора се гнаричат фолклористи, а науката – фолклористика. Исследованията на народното творчество имат интердисциплинарни характер – съвместно с културолози и етнографи, социолози, лингвисти, историци. През 20 в. Етнографите записват фолклора. Братяти Грим, Вилхем и Яков – 1812 г. В Болгария – братитя Мелодинови – 1861 г., Найден Геров, Петко Славейков, Любен Каравелов, Петер Раковски… Фолклорната култура се проявява в социалната, материалната, духовната сфера на общество: обработка на земя, домашен бит, морални форми, отглеждане на животни. Фолклорът включва и словестно- музикални форми ( песни). Фолклорната култура се създава въз основа на мита, като освоява митологичните представи за времето- пра – време( когато господ ходил по земята). Във фолклора се наблюдават оппозиции: а) свои-чуждо; б) високо-низко, дясно-ляво; в) близко-далеч, добро-зло; г) живот-смрът, здраве-болез; д) щастие-нещастие. Близоста междо мита и фолклора – представа за модел на света( горе-доло, ляво-дясно, подземно царство). Човекът във фолклора се представя с неговата родова принадлежност, а в мита има родово-космически смисъл. Във фолклора животът на човека има 3 важни момента: -раждане -свадба -смърт Героят на фолклора е типов модел на нравственно-социално поведение. Фолклорът има следните жанрове: проза( приказки, раскази), песни, парешки( гаданки, пословици, поговорки). Във фолклорните произведения присътства моралното разграничение междо добро и зло, хубост и грозота, измислица, нравственни послания. Фолклорна приказка. Рассказва измисляни случаи с различна степен на достоверност и с различен персонаж. Има връзка с мита – повествование, символи, образи, модели. Приказката има измислица. Нейното предназначение е да отправя морално послание, да разграничава доброто от злото. Приказката не съобщава информация както мита. Приказките дават представа за индивида и социума- за организацията на общноста, за неписаните закони и правила, за междуличностните отношения, за нравственоста. За приказките е характерно нравственото послание-доброто побеждава, а злото се осмива. Приказките биват: вълшебни, битови и за живот. А) Битовите приказки са сюжетни. Героите са главни и второстепени. Епизодите са от бита(быт,жизнь), героите са хора, които се борятза уциляване със свои сили или имат помощ отвън(сверх сили или от друг човек) Б) ПРиказки за животни. Героите са от зоомортния свят. В тях човешките качества са представяни алегорически: лисицата е хитрушка, лакомия, лукава, вълкът е глупав, зъл, мравката е работлива и справедлива. Героите са очовечени. Аллегория- е нагледен образ, с чиято помощ се представя определена идея или мисъл. В) Вълшебна приказка. Най-близка до мита и е обвързана с ритуали (можем да срешнем шамани, как умрелити хора се връштат от долната земя, хората се раждат от ореха или се превръштат в жаба). Главните герои имат вид на човек. В ролята на персонажите влизат: хора, животни, птици, дървета. В вълшебните приказки се наблюдават клешета за началото и за края на приказката: имало едно време…, живели някога…, и аз бях там, ядах, пих и се веселих… . За тези приказки са характерни следните опозиции: близко-далечно, земя-небе, земя-подземно царство. В тези опозиции има отрицателен знак и те са синоними на свое-чуждо. ---Героите се стремят да се върнат в своето. Всеки сюжет има свой пространствен център- дом, гора, къштата на Баба Яга, многоцветната река. -Героите се придвижват чрез вълшебни предмети: шапка-невидимка, килимчи вълшебно, метла. -За приказката не е характерно определено време (няма ден, нощ). В началните класове децата обичат да четат приказки защото в тях динамично се развива сюжета и героите защищават доброто. Наивно-реалистичното въсприемане на децата обиснява някои особености при въсприемането на приказката: децата не разбират художествената условност, трудно откриват авторовото отношение, не отчитат причините и мотивите в поведението на героите, не оценяват ролятаа на колоритния език на приказката и идейното внушение. На децата трябва да се обиснява композиционната особеност на приказката като ретроспекция (разказ в разказ). Трябва да се въвежда поуката в приказката, която често се изразява чрез пословицата. Учениците трябва да проследяват и оценяват постъпките на героите, поведението им, взаимоотношенията с останалите герои и да откриват худож. средства: епиетти, метафори, сравнения, олицетворения, специфична лексика. Проект за изучаване на фолклорна приказка: |