болг яз4. Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел)
 Скачать 96.79 Kb.
|
|
Тема, мотиви- за какво расказва приказката? Главният герой- представата за него: - какви испитания преодолява? - по какъв начин ги преодолява? Със свои сили или има помощници? - какъв смисел се крие в действията и поведението на героя? ( Какво се случва с героя и къде? С какво се обогатява представа за героя?) Сюжет: - пространство на действието, как е организирано, наличие или отсътствие на опозиции - начини на преминаване от едно място на друго - как са расположени сюжетните моменти във времето- последователност, продължителност на действията, функции - ролята на расказвача (Как героя постига своята цел? Каква пречка(преграды) среща по пътя си? Как ги отстранява? Кой печели от неговата сполука? Жанрова природа на приказката- връзка между персонажа и сюжета. Ценостното послание на приказката- какво е нейното послание? Тема: Фолклорна песен Фолклорната песен- е стихово организиран текст, най-често на основата на равен брой срички в стиха (1 ред): тлее-грее. Фолклорната песен е сюжетна: представени са предания или събития, които трябва да се помнят, например, в песента «Марийка и Славе» вниманието е върху надпяването. В пространството във флклорната песен е партитивно (незавършано действие). Центърът може да е преродна или битова среда-зема, небе, планена, село, гора, град, дом. Във фолкроната песен говори лиро-епически певец (народен певец). Народния певец представя подвизите на юнака, на хайдутяна. В неговото слово са представени монолози, диалози на различни герои: хора, животни, птици. Народният певец е всезнаещ, всевиждащ и навсякъде присътства. Той има комуникативна и оценочна роля. В песента има различни видове повторения: граматически рими и етимологични фигури- пожар-пожарил, слана-сланила. На лексикално равнище: - анафора- една и съща дума в началото на 2 или повече стиха (нито….нито) - епифора – повторение в края на стиха (зелена…зелена) - анаепифора – последната дума от стиха се повтаря в началото на следващия ред В народната песен има сравнение, епитети, символика цифрова и светова. Жанрово своеобразие на народната песен. Жанровите на фолклорната песен: Обредни песни – те са създадени във връзка с обреди, праздници, раждане на дете, при свадба, смърт, коледа, велик ден, лазоров ден. Тези песни имат лирически характер и отразяват отношението на човека към собствения му живот, към природата, към света. Митически песни – отразяват народната вяра в различни митически същества – русалки, вампири, орисници (фея), юди, змеюве. Юнашки песни – отразяват силата на героичните личности и техните подвизи: Крали Марко, Момчил, Дойчин. Исторически песни – отразяват събития от различни епохи, особено епохата на турското робство. Хайдушки песни – отразява се хайдутство. Тези песни имат за основа реални случки. Героите са реално съществували – Чавдар, Идже, Сирма Воеводе, Страхил. Мотивът е смелоста и героизъмът на хайдутите. Любовни песни Семейни песни. Мотивът е отношение между супрузите, между снаха и свекърва, между братя и сестри. Трудово-професионални – се пее за жатварство (време когато събират урожай), ратайство (раб) Хумористични Детски Проект за работа с фолклорната песен. Тема (героизъм, любов, празници…) Разгръштане на темата в песента: - наличие на сюжетни моменти (начало, средата, край, значение на сюжета) - логиката на песента (връзка между отделните моменти, пространството на песента – географски (гора, небе, планина), природни (слана, дъжд, гръм), предменти, етографски детали, наличие на опозиции, времеви измерения на света – минало, настояще, бъдеще Народният певец и неговата роля: - строеш на неговото слово – само монологично, монолог+диалог или само диалог - ритмо-организиращи фактори – повторения (еднокорени, анафори, епифори, анаепифори), сравнения, епитети, олицетворения - осъществяване на диалога между героите Послание на псента – оценочна роля Пример на въпроси, когато се прави анализ на текста: Как народният певец изразява майчината обич? За какво пее люлчината песен? Кои думи изразяват обичта и нежноста на майката? Какво е бъдещето на детето когато порасне? Каква житейска мъдрост е отразена в песента? По какъв начин песента прославя юнака? Тема. Изучаване на худож. текст. Целта на обучението по литература: - да се осмисля худож.текст - да освоет децата езика на худож.текст - да толкуват худож.текст, неговия смисъл и значението Специфика на худож.текст: Тема: родителска обич, дълг към отечеството…. Проблема- въпрос на който текстът отговаря. Читателят открива проблема когато чете текста, а авторът проблемата не заявява. Основните жанрове: епос, лирика, драма. Лиро-епос е междинен жанр. Децата запомнят името на атвора и трябва да се създаде интерес към неговото творчество, дават се биографични дани на автора, които имат смисъл за въвеждане в темата, например, любовта на Емилиан Станев към природата базира неговата анималистика. В 1-2 класс за националтана принадлежност на автора, в 3-4 сведения за времето, в което оавтора е живял. Същинско запознаване с авторовата личност чрез изучаването на неговите текстове. В худож.текстове авторът се оттъждествява с лирическия уговорител, т.е то се покрива с лирич.герой,например,Вазов обича България свой народ и е тъждествен на расказвача. Авторът създава текст, който живее своя живот, но в текста авторът не участва и не присътсвта. Всеки герой и всеки компонент носят неговите представи. В началното училище исползваме термини – расказвач, повествовател, говорител като синоним на автора. Подготовка за въсприемане и за разбиране на худож.текст. Най-важното условие за комуникация между текст и читател е четенето. А) В края на годината учениците получават списък на литератур.творби които трябва да прочетът. Б) Четене в клас В) Урок за начален преговор. Необходимо е да са очитат мотивите за четенето. Тема. Изучаване на жанровете на худож. текст. Епически жанр- роман, повест, расказ, новела, авторска приказка- повествователни текстове или проза. Повествователни текстове са сюжетни. Сюжета е поредица от събития, които са организирани темпорално(времеви) и казуално(причина). Всеки сюжет имат начало, развитие и край. В началото се въвеждат героите, темата и проблемите. В края- причините на случките и тяхната последователност. В епическите текстове сюжетът не е задэлжително да бэде обвързан с конфликт. Личностните конфликти са основно-морални- между доброто и злото. В повествователните текстове времето за събитията е минало, но присътства сведетелска позиция. Събитието исказва или описва географски, природни, предметни, битови реалии и времево определеност- дата, час, месяц, сезон. Композицията на повествователните текстове предвижда и ретроспекци- похват в литературата, който връща в миналото с цел да се покаже каква е причината на действията, това е връщане кэм миналото или казваме расказ в расказ. Сюжетно време – продължителност на събитието и неговото място. Повествователят – е част от текста, но не се представя като персонаж и играе оценочна, смислова и структоро-организираща роля. Повествователят е расказвач в худож.текст. и той е посредник между автора и читателя. Персонажна система- литературен герой. Героите се изявяват чрез диалози и монолози, чрез описани действия и постъпки и състояния: портрет, биография, отношение с други герои, поведение, речта им. Героите говорят и се диферинцират(разграничават) според своята психологическа, нравствена, възръстова и социална категория. Словото на повествователя: съдържа не пряка и пряка реч, метафори, диалектни думи. Проект за работа с епически текст: Заглавие, епиграф и посвещение. Заглавие името на книгата. Епиграф- кратък цитат. Какво очакване поражда заглавието? (преди прочета на текста) Какво постига авторът, като е озаглавил текста? ( след беседата или в края на урока) Тема, проблеми и мотиви. Тема- за какво рассказва този текст? Друга цел на формулировката на темата да се обърни вниманието на децата към нейното разгръщане. Сюжет и композиция на сюжета. Сюжет е ходът на действието. Съдържа увод(експозиция), завръзка (основна част), кулминация (връхна точка), развръзка (разрешаване на конфликта). Сюжетът състои от епизоди (част от худож.текст в който е изобразена случка със героя). Учениците озаглавяват епизодите, записва се плана от учителя и учениците. Планът на текста е необходим тъй като помага да се покажи последователноста на събитията и композицията на сюжета. Работата над епизодите започва с прочет на случкатав расказа, наблюдава се времето, мястото на събитията, правят се изводи за героите. Необходимо е да се наблюдава връзката между епизодите с цел да се проследи логиката и композицията на текста. Въпрос, който може да се зададе в тази част на анализа на расказа: Какъв е завета на апостола? Как е испълнен? Описание- описваме битово пространство (къща, двор, стая) Необходимо е да се прочита описанието и да се обелязва обекта на описанието Какво се описва? Какво описва повествователят? Какво настроение създава описанието? Слово употреба. Наблюдава се словото на повествователя и на героите, изяснява се семантиката на непознатите думи, исползват се различни речници: тълковен, синонимен, речник на чужди думи на символите, обръща се внимание на сравненията, на олицетворенията. Стихотворенията и поемите в началното училище. Стихотворенията принадлежат към жанра лирика, а поемите към лиро-епоса. Лириката включва: безсюжетна проза и поезията, в тях няма случки и те са лирическа проза. Терменът «лирика» се исползва още през 4 век преди наша ера за проезвидения, които се испълняват с музикален съпровод, а по късно-към всички стихотворни творби. През 19 век лириката включва поезия и безсюжетна проза. Лиро-епосът има особености на 2 жанра(лирика и епос). Към него се отнасят: роман, стихове, поема, балада, приказки в стихове и много стихотворения за деца. Лиро-епическите творби са сюжетни и с това се приличат с повествователните текстове. Общото между поетическите и лиро-епическите текстове е стиховият строеж. Поезията има свой тип организация на речта. Основната единица на поезията е стихът, а на прозата – абзацът. Стихът- един ред в поезията. Стиховите се организират в строфи. Строфа- група стихове, обиденени по формален признак- рима, ритъм. Броет на редовете в строфата на един текст от 2 до 16 (най-често 4). Строфа(куплет) за песните. Рима- съзвучие на думи, фонетично повторение, например, дантели-бели, красиви-живи. Ритъм- когато се повтарят в стиховите ударени и неударени срички. Ритмични стъпки: Двусрични (за марш): Ямб – жена (вторта сричка ударена) Хорей – мама (първа сричка ударена) Трисрични (валс) : Дактил - паметник (ударена+неударена+неударена) Амфибрахий – вселена (неударена+ударена+неударена) Анапест – любовта (неударена+неударена+ударена) Ритмични стъпки: А) Равномерни- всички стихове в един размер Б) Разномерни- всеки стих е в различен размер Поетически език-особен стил в речта: експресивен образен език (олицетврение, сравнение, метафора, метонимия (аз стоя на опашка) Темата на лирическия текст Темата е емоциите, настроението, мечтата, чуства. Тя се разгръшта в речевото действие на лирическия персонаж, този, който говори в творбата, напрмиер, в стихотворението «Татковина» на Петко Рачо Славейков темата е любов и въсхищение към Родината. В поемите, в приказките в стихове и в някои стихотворения за деца има сюжет или елемент на сюжет. В такива текстове темата се съдържа и в случката и в поетическите моменти. Човешко присътствие. Лирически говорител, лирически аз- на него принадлежи речевото действие. Лирическият говорител е посредник между автора и читателя, той испълнява структурно организираща, смисло-носища и оценочна функция. Лирическият говорител не е тъждествен на атвора. Той обикновено няма име, но ако се именува, има следната категория- българче, мама, баба, татко, сестриче. Лирическият герой се назъвава с несобствено име- рожба, майка и със собствено Ванчо, Пенчо. В стихотворението има штрихи от портрет, от външност, елементи на тялото (очички, ръчички, пръсти) и се отбелязват качества: добричек, пакостлив. Формата на исказа на лирическия говорител може да бъде изразен: аз, ти, то, ние, вие. Проект за работа със стихотворенията. Заглавие Тема и мотиви(след прочета на текста) – Какви чуства или настроение създава текста? –Какви чуства преобладават? Мотивирайте свойто мнение. - Защо поетът е озаглавил по този начин творбата? – Как тази тема е разгърната в текста? Лирически говорител- (аз,ти, то, ние, вие Соотношение лирически говорител-тема в структурата на текста: А) чуства, настроение Б) при наличие на лирически сюжет- изясняваме място на случая, роля, връзка с другите поетически моменти В) стихова организация(рима,ритъм) Г) поетически синтаксис, морфология, лексика, фонетика Словоупотреба (сравнение, епитети, олицетворение, думи с преносно значение, обръщения) Тема. Басня Басня- кратък алигоричен разказ с поучително съдържание. Баснята е кратък дидактически(поучителен) разказ, написан в мерена или в немерена форма. Мерена-стихотворна реч Немерена- не стихотворна реч, проза Алегория- иносказание, пренос на свойства, качества от идин обект върху друг. Баснята отправя нравствено послание. Героите са: животни, птици, растения, хора, Богуве, неодушевени предмети. Всички герои са олицетворени, притежават типични човешки качества. В баснята се отричат пороците и се утвърждават добродетелите. Баснята е сюжетен текст: А) се отнася към епически жанр (когато е в проза) (немерена реч) Б) към лиро-епически жанр (когато в стихотворна форма) (мерена реч) Свойства на баснята: Краткост- в баснята има един сюжет или едно събитие и с това тя се прилича с анекдота и с кратката приказка Морален извод- нравствено посление ( чрез пословица), баснята има поука и с това прилича с притчата Структурата на баснята: Начало – Кои са героите? (вълк, гълъбица) Същинска част- Какво се случва с гергоите? Край- Каква е поуката? (морален извод) Моралният извод може да се формулира от герой или от расказвача. Героите в баснята са представени без дитайли(штрихно), с различни нравствени качества: глупост, тщестлавие, мързел, трудолюбие. Някои животни имат репутация- лисицата е хитра, вълкът е глупав, заяка е страхлив и т.д. Героите изразяват човешки взаимоотношения и черти. Светът на баснята е нереален, няма аналог живота, но той носи истини послания. Чрез алегорията(иносказание) авторът разоблачава(осмива) завист, лакомия, гордост. Проект за работа с басня. Тема- тя се формулира от сюжета- За какво расказва баснята? (случката, героите) Поуката- Каква е поуката? Открийти я или прочетете я. По какъв начин е изразена? Героите- логика на речевото и действеното поведение, нравствени качества, ролята на героите за извеждане на посланието. (Открийте нравствените качества.) Сюжетът- Какво се случва с героите? Кога, къде става това действие? Защо авторът е избрал такава случка? Особени характеристики на баснята 1. Краткост и динамичност(бързо) на сюжета 2. Наличие на алегория 3. Нравоучителен характер 4. Точен, ярък, образен език 5. Лакрничност и изразителност на описанието 6. Висока степен на обобщеност, която се съдържа в поуката 7. Поуката може да бъде в края на баснята и в началото 8. Баснята може да бъде в стихотворна и нестихотворна форма (мерена и немерена реч) Един от първите европейски баснописци е старо-гръцкият баснописец Езоп, Жан дьо Лафонтен френски баснописец, Иван Андреевич Крылов- русски баснописец, Петко Рачо Славейков и Иван Вазов- български. |