Дистрофияни морфогенетик меанизмлари Инфильтрация
 Скачать 186.91 Kb.
|
| Қон қуйилишини асосий турлари | Гематома | Гемморагик инфильтрация | Қон талаш | Экхимозлар ва петехия | Витилиго | 1234 |
| Сабабларига кўра боғлиқ шокнинг турлари | Травматик | Кардиоген гиповолимик | Гемотрансфузионли | Инфекционли-токсик | Анафилактик нейрогенли | 12345 |
| Кардиогенли карахтликни (шокни) сабаблари | Миокард инфаркти | Аритмия | Юрак тампонадаси | Ўпка артериясини эмболияси | Гематоракс | 12345 |
| Карахтликда юракда ривожланадиган морфологик ўзгаришлар | Веноз тўлақонлик | Субэндокардиал қон қуйилишлар | Некроз майдонлари | Мушак толаларини қисилиши ва қаттиқлаши | Геморрагик шиш | 234 |
| Карахтлик босқичлари морфологик ҳарактерланади | Компенсатор жараёнларни фаоллашуви аъзоларда перфузияни сақланиши | Аъзоларни гиперфузияси қон билан таъминлашни ва моддалар алмашинувини дисбаланси | Тўқима ва ҳужайраларни қайтмас шикастланиши | Тўқима ва ҳужайраларни қайтар шикастланиши | Регенератор жараёнларни фаоллашуви | 123 |
| Диапедез йўли билан қон қуйилиши сабаблари | Веноз босимни ортиб бориши | Асфиксия | Декомпенсациялашган юрак порокларида | Ўткир инфекцияларда | Компенсатор юрак порогида | 1234 |
| Шокни (караҳтликни) асосий патологоанатомик белгилари | Томирларда қон суюқ ҳолатда | ДВС-синдром геморрагик диатез билан | Қон оқимини тунтланиши | Микроциркулятор ўзанда қонни деполаниши | Аъзоларни циркулятор гипоксик шикастланиши | 12345 |
| ДВС синдром ҳарактерланади | Микроциркулятор ўзанда тромбларни ҳосил бўлиши | Геморрагик диатезни ривожланиши | Қон кетиш мойиллик | Аортада тромб ҳосил бўлиши | Атрофияга мойиллик | 123 |
| ДВС-синдром энг кўп кузатилади | Эмболия қоғаноқ сувларини | Йўлдошни кўчиши | Сепсис | Шок (караҳтик) | Ички аъзоларни веноз тўлақонлиги | 1234 |
| Тузилиши ва ташқи кўрнишига кўра тромбларни қуйидаги турлари ажратилади | Оқ | Қизил | Аралаш | Гиалинли | Сариқ | 1234 |
| Эмболияни табиатига кўра қуйидаги турлари ажратилади | Тромбоэмболия | Ёғли | Хаволи | Газли | Тўқимали | 12345 |
| ДВС синдроми морфологик ҳарактерланади | Микроциркулятор ўзанда кўплаб тромблар ҳосил бўлиши | Геморрагик диатез билан | Қон кетишига мойиллиги | Аортада тромбларни ҳосил бўлиши | Яллиғланиш реакцияси | 123 |
| Эмболияни жойланишига кўра қуйидагича бўлади | Кичик қон айланиш доирасида эмболия | Катта қон айланиш доирасида эмболия | Қонга венаси системаси эмболияси | Ўт найи эмболияси | Лимфатик томирлар эмболияси | 123 |
| Тромбоз патогенезида маҳаллий омилларга таалуқли | Томир деворини ўзгариши | Қон оқимини секинлашуви | Қон оқимини бузилиши | Қон оқмини тезлашуви | Томирлар девори ўзгармаган | 123 |
| Атипик тромбларни турлари | Лейкоцитарли | Эритроцитарли | Фибринли | Гиалинли | Оқсилли | 1234 |
| Ҳаратерлананишига кўра эмболия турлари | Тўғри (қон оқми бўйлаб | Ретроградли (қон оқимига қарши) | Пародоксалли | Аралаш | Апоптозли | 123 |
| Пародоксал эмболия сабаблари | Бўлмачалар ораси тўсиғида овал тешик битмаган | Баталлов йўли битмаган | Артерио-веноз йўллари орқали ўпкага эмбол ўтади | Баталлов йўлини битиши | Овал тешикни битиши | 123 |
| ДВС синдромини патогенетик омиллари | Тўқима омилини циркуляцияланадиган қонга ажралиши | Ички қонни ивиш механизмини фаоллашуви | Қон оқимини секинлашуви ва стаз | Қонни ивитувчи омилларни дефекти | Фибринолизин етишмовчилиги | 12345 |
| ДВС синдром ҳар хил касаллик ва патологик жараёнларни асорати ҳисобланади | Ҳомиладорлик патологияси | Инфекция | Ўсмалар ёмон сифатли | Тўқималарни массив шикастланиши | Жигар касалликлари | 12345 |
| ДВС синдромини ривожланиши асосида ётади | Қонни ивитувчи ташқи механизмлар | Ички механизмларни фаоллашуви | Қон оқимини секинлашуви ва стаз | Қонни ивитувчи омилларини фаоллаштирувчиларни дефекти | Фибринолизинни етишмовчилиги | 12345 |
| Эмбол заррачаларни тузилишига кўра (табиатига кўра ажратилади | Тромбо эмболия, ёғли | Бактериалли, газли | Ҳаволи, газли | Ҳайвон паразитли эмболияси | Бактериалли ёт жисмлар билан | 12345 |
| Эмболия оқибатлари | Ҳар хил аъзоларда некроз ўчоқлари | Яллиғланиш метастазлари ривожланиши | Ўлимга сабаб бўлиши мумкин | Ўсмали метастазлар ҳосил бўлади | Ҳар хил аъзоларда атрофия ўчоқлари | 1234 |
| Тромбаларни алоҳида турлари | Марантикли | Коагуляционли | Аглютационли | Ўсмали | Сепсисли | 145 |
| Ўлимдан сўнг ҳосил бўладиган қон лаҳталари қуйидаги белгилари билан фарқ қилинади | Томир деворига ёпишган | Юзаси силлиқ ялтироқ | Томир бўшлиғида сузиб юриши мумкин | Улар эластик консистенцияли | Томир деворига ёпишмаган | 2345 |
| Оқ тромб қуйидагилардан тузилади | Тромбоцит фибрин лейкоцитдан тузилган | Секин пайдо бўлади | Қон оқмида тез ҳосил бўлади | Кўпинча артерияларда кузатилади | Одатда веналарда кузатилади | 1234 |
| Қизил тромб қуйидагилардан тузилган | Эритроцит, фибрин | Тез пайдо бўлади | Одатда веналарда кузатилади | Кўпинча артерияларда кузатилади | Қон оқимида секин пайдо бўлади | 1235 |
| Гиалинли тромб қуйидагилардан тузилади | Емирилган эритроцит тромбоцитлардан | Плазма оқсилларини перититациясида | Йирик томирларда пайдо бўлади | Микроциркулятор ўзан томирларида | Тромбатик массалар гиалинга ўхшайди | 1235 |
| Ўпка шишини макроскопик белгилари | Шишда ўпка оғирлашади | Ўпка ўлчамлари катталашади | Хамирсимон консистенцияли | Кесим юзасидан тиниқ кўпиксимон суюқлик ажралади | Ўпкани ўлчамлари кичрайган | 1234 |
| Бош мия шишини макроскопик белгилари | Бош мия ўлчамлари катталашган | Кесимда мия тўқимаси юзаси ялтироқ | Субрахноидал бўшлиқлар кенгайган ва тиниқ суюқлик тўлган | Бош мия катталашмаган | Бош мия пушталари силлиқлашган | 123 |
| Бош мияни бўкишини макроскопик белгилари | Бош мия пушталари силлиқлашган | Қоринчалар бўшлиғи ҳажимда кичрайган | Калла суяги ва мия ичи босим ошган | Капиллярдан қон ажралади | Кесим юзасига пичоқ ёпишади | 1235 |
| Сабаблари ва ривожланиш меҳанизмига боғлиқ шишни қуйидаги турлари ажратилади | Димланишли | Гипоонкотикли | Мембраногенли | Лимфатикли | Ишемикли | 1234 |
| Тўқима суюқлигини таркибини бузилишига кўра турлари | Шиш | Дегидратация | Экссудация | Трансудация | Аралаш | 12 |
| Шишни жойланишига боғлиқ ҳолда турлари | Анасарка | Гидроторакс | Гидроперикард | Асцит | Гидронефроз | 1234 |
| Анасаркани морфологик белгилари | Тери ости клечаткаси генерализациялашган шиши | Тери оқиш рангли | Терини босиб кўрилганда чуқурча қолади | Тери гиперемияси | Тери ости клечаткасини маҳаллий шиши | 123 |
| Ўпка шишини морфологик белгилари | Массаси 4-5 марта катталашган | Хамирсимон консисиенцияли | Кесим юзасидан тиниқ кўпиксимон суюқлик ажралади |