Дистрофияни морфогенетик меҳанизмлари
| Инфильтрация
| Декомпозиция
| Айниган синтез
| Трансформация
| фанероз
| 12345
|
Дистрофиянинг ривожланишининг бевосита сабаблари
| Ҳужайра ауторегуляциясини бузилиши
| Транспорт система функциясини бузилиши
| Трофикасини эндокрин бошқарувини бузилиши
| Трофикасини нерв бошқарувини бузилиши
| Ҳамма жавоблар нотўғри
| 1234
|
Паренхиматоз диспротеиноз оқибатида ривожланиши мумкин
| Коагуляцион некроз
| Колликвацион некроз
| Апоптозли некроз
| Патобиотик некроз
| Томирли некроз
| 12
|
Мугузли шоҳли дистрофиясини ривожланиш сабаблари
| Терини ривожланишини бузилиши
| Сурункали яллиғланиш
| Вирусли инфекциялар
| Авитаминозлар
| Бактериалли инфекциялар
| 1234
|
Дистрофияни локализацияга боғлиқ ҳолда турлари
| Ҳужайрали
| Строма-томирли
| Аралаш
| Периваскулярли
| Ҳамма жавоблар нотўғри
| 123
|
Моддалар алмашинувини бузилиш турига кўра дистрофиянинг турлари
| Оқсил дистрофия
| Ёғли дистрофия
| Углеводли дистрофия
| Минералли дистрофия
| Холестринли дистрофияси
| 1234
|
Ҳужайрани оқсилли дистрофиясининг турлари
| Гиалин-томчи дистрофияси
| Гидропик дистрофияси
| Шоҳли дистрофияси
| Амилоидозли дистрофияси
| Гиалинозли дистрофияси
| 123
|
Морфологик ўзгаришларни паренхима стромада ва томирлар деворида жойланишига қараб қуйидаги дистрофиялар кузатилади
| Паринхиматозли
| Мезинхималли
| Аралаш
| Анаболик
| Катоболиктик
| 123
|
Томирли гиалинни турларини аниқланг
| Оддий гиалин
| Липогиалин
| Мураккаб гиалин
| Безли гиалин
| Тоғайсимон гиалин
| 123
|
Жигарни ёғли дистрофиясини макроскопик белгиларига кўра турлари
| Ғозсимон жигар
| Чин мускатсимон
| Аралаш мускатсимон
| Йўлбарс жигарисимон
| Соҳта мускатсимон жигар
| 15
|
“Йўлбарс юрагини” макроскопик белгилари
| Юрак ҳажми катталашган
| Юракни камераларини бўшлиғи кенгайган
| Юмшоқ консистенцияли миокард
| Миокард кесимида хиралашган ерсимон сариқ рангда
| Эндокард юзасида сариқ-оқиш чизиқчалар
| 12345
|
Паренхиматоз углеводли дистрофия нималар алмашинувини бузилиши билан боғлиқ
| Оқсил
| Қанд
| Нуклеопротеидлар
| Гликоген
| Гликопротеидлар
| 45
|
Гиалиноз ҳар хил жараёнларни оқибатида ривожланиши мумкин
| Плазморрагия
| Фибриноидли бўкиш
| Яллиғланиш
| Некроз
| Склероз
| 12345
|
Фибриноид бўкиш ҳаркетрланади
| Мукоид ҳосил бўлиши
| Фибриноид ҳосил бўлиши
| Гиалиноз ҳосил бўлиши
| Плазморрагия
| Деструкция парчаланиш
| 245
|
Амилоидоз қуйидаги ўзгаришларни ривожланиши билан ҳарактерланади
| Нормал фибрилляр оқсилни синтези
| Аномал фибрилляр оқсилни синтези
| Плазморрагия
| Гемморагик тўйиниш гиалиноз
| Гликопротеид амилаидоз ҳосил бўлади
| 235
|
Томир-стромалли оқсил дистрофиясини асосий турлари
| Мукоид бўкиш
| Фибриноид бўкиш
| Гиалиноз
| Амилоидоз
| Гиалин-томчили
| 1234
|
Мукоид бўкишга ҳарактерли микроскопик белгилар
| Коллаген толаларни бўкиш
| Фибрилляр толаларни ажралиши
| Думалоқ ҳужайрали инфильтрация
| Ҳужайрали реакция ва хромотроп моддаларни тўпланиши
| Фибриноидни ҳосил бўлиши
| 1234
|
Системали гиалиноз кузатиладиган асосий касалликлар
| Ҳафақонлик касаллиги
| Диабет касаллигида
| Склеродермия касаллигида
| Системали қизил югиргида
| Атеросклероз касаллигида
| 1234
|
Кескин ифодаланган амилоидозни макроскопик белгилари
| Аъзо ҳажмда кичрайган
| Аъзо ҳажмда катталашган
| Жуда зич ва мурт
| Мумсимон ёки чарвисимон кўринишда
| Жуда юмшоқ консистенцияли
| 234
|
Томирлар гиалинози морфологик ҳарактерланади
| Майда артерия ва артериолалар шикастланади
| Кенгайган қаттиқлашган шишасимон най кўринишида
| Томирларни кескин торайиши ёки бўшлиғини бекилиб қолиши
| Аъзони йирик томирлари шикастланади
| Томирлар бўшлиғини кескин кенгайиши
| 123
|
Амилаидозни ривожланишини асосий сабаблари
| Фибрилляр оқсилни синтезини генетик деффекти
| Сурункали инфекцияларда
| Ёшга боғлиқ алмашинувини бузилиши
| Дискразияси иммуноцитларни
| Ўткир инфекциялар
| 1234
|
Сабабларига кўра амилоидозни турлари
| Бирламчи идиопатик
| Ирсий (генетик оилавий)
| Иккиламчи (орттирилган)
| Қариялик амилаидози
| Ўчоқли ўсмали
| 12345
|
Амилоидни микроскопик асосий локализацияси
| Ретикуляр ва коллаген толалар бўйлаб
| Томирларни интимаси ва адвентициясида
| Аъзо ва тўқималарни стромасида
| Безли структураларининг базал мембранасида
| Томир бўйлаб ва периферик нервларда
| 1234
|
Талоқда амилоидни жойланиш минтақалари кўра турлари
| Қизил пульпада (чарвисимон талоқ)
| Лимфатик фолликуллярда (сагосимон талоқ)
| Лимфатик капсулаларда
| Лимфатик тугунлар цитоплазмасида
| Лимфатик тугунларни синусларида
| 12
|
Нейтрал ёғлар алмашинувини бузилишини морфологик таснифланади
| Гипертрофик тип
| Гиперпластик тип
| Атрофик тип
| Метапластик тип
| Диспластик тип
| 12
|
Мезенхимал диспроитеинозларга таалуқли патологик жараёнлар
| Апоптоз
| Гиалиноз
| Амилоидоз
| Фибриноидли бўкиш
| Мукоидли бўкиш
| 2345
|
Иккиламчи семириш симптоматик ҳисобланади ва қуйидагиларда кузатилади
| Туғма
| Орттирилган
| Ирсий
| Эндокрин
| Церебрал
| 345
|
Шилимшиқ дистрофияда ривожланадиган жараёнлар
| Шилимшиқни ҳосил бўлишини кучаяди
| Шилимшиқни физик-кимёвий ҳусусиятини ўзгариши
| Шилимшиқни ҳосил бўлишини камайиши
| Шилимшиқли физик-кимёвий ҳусусиятлар ўзгармайди
| Шилимшиқни фақат физик ҳусусияти ўзгаради
| 12
|
Сабабларига кўра семириш шакиллари
| Алмашинув алиментарли
| Эндокрин
| Церебрал
| Ирсий
| Ятроген
| 1234
|
Тўқималар қайси турида шилимшиқ дистрофия ривожланиши мумкин
| Бириктирувчи тўқима
| Ёғ тўқимаси
| Тоғай тўқимаси
| Суяк тўқимаси
| Мушак тўқимаси
| 123
|
Мезенхимал углеводли дистрофия қуйидагиларни бузилиши билан боғлиқ
| Гликопротеидлар
| Гликозаминогликанлар
| Гликоген
| Гликопротеин
| Гликоген ва гликопротеидлар
| 12
|
Юракни ёғ босиши морфологик ҳарактерланади (макроскопик)
| Ёғ тўқимаси эпикарадостида ўсади
| Юракни ғилоф кўринишида ўрайди
| Миокард гипертрофиясига олиб келади
| Миокард стромасига ўсиб киради
| Мушак толаларини атрофиясига олиб киради
| 1245
|
Физиологик шароитда эритроцит ва гемоглобинни РЭСда парчаланишида ҳосил бўладиган пигментлар
| Ферритин
| Гемосидерин
| Билирубин
| Гематоидин
| Гематин
| 123
|
Патологик шароитда эритроцитни ва гемоглобинни парчаланиши натижасида ҳосил бўладиган пигментлар
| Гематоидин
| Гематин
| Порфирин
| Ферритин
| Гемосидерин
| 123
|
Сариқликни ривожланиш меҳанизмларига кўра турлари
| Гемолитикли
| Паренхиматозли
| Механикли
| Стромали
| Томирли
| 123
|