Дистрофияни морфогенетик меанизмлари Инфильтрация
 Скачать 186.91 Kb.
|
| Альвеолаларда альвеолаларда ва оралиғида суюқлик | Массаси 4-5 марта кичрайган | 1234 | ||||
| Дегидратацияни морфологик белгилари | Тери юмшоқ бужмайиб қуруқ | Кўзилари ич-ичига тушиб кетган бурни чучайиб | Аъзолар кичрайган буришган | Сероз қавтлар шилимшиқ масса билан қопланган | Қон қуюқ тўқ қизил қатли | 12345 |
| Яллиғланишда моноцитларни табақаланиши ва трансформацияси | Гистиоцит | Макрофаг | Эпителиоид хужайра | Улкан ҳужайра | Фиброласт | 1234 |
| Яллиғланиш қуйидаги фазаларга эга | Альтерация | Экссудация | Пролиферация | Метаплазия | Регенерация репарация | 123 |
| Экссудатни таркибига боғлиқ катарал яллиғланишни турлари | Серозли | Шилимшиқли | Йирингли | Фибринозли | Чирикли | 123 |
| Сероз яллиғланишда экссудат қуйидаги таркибида ҳосил бўлиши билан ҳарактерланади | Озроқ лойқа экссудат | 3-8% альбумин тутади | Битта яримта лейкоцит | Сероз қаватларни кўчиб тушган ҳужайралари | 25% глобулин тутади | 1234 |
| Ўткир яллиғланишини асосий феноменлари | Томирли | Экссудация | Хемотаксис | Медиаторларни хосил қилади | Медиатор ҳосил қилмайди | 1234 |
| Фибриноз яллиғланишни турлари | Йирингли | Аралаш | Катаралли | Дифтерик | Крупоз | 45 |
| Катарал экссудатни ҳусусиятлари | Шиллимшиқ аралашмаси | Донадор лейкоцитлар борлиги | Лимфацитлар борлиги | Эпителий кучши | Стромал аъзолар | 1234 |
| Экссудат таркибига кўра катарал яллиғланишини турлари | Сероз катарли | Шилимшиқ катар | Йирингли катар | Геморрагик катар | Билирубинли катар | 123 |
| Фибриноз яллиғланишда экссудат таркибига киради | Фибрин | Полиморф-ядроли лейкоцит | Лаборацитлар | Шиш суюқлиги | Тўқимали детрити | 124 |
| Фибриноидли перикардит қуйидаги ўзгаришлар билан ҳарактерланади | Уремияда кўпинча пайдо бўлади | “Сочли юраки” деб аталадиган тузилма | Юракни тарнсмурал инфарктида бўлиши мумкин | Юрак халтасида чандиқлар ҳосил бўлади | Плеврани ишқаланиши шовқини | 1234 |
| Фибриноз яллиғланишни асоратлари шиллиқ қаватларда ривожланадиган | Ярадан қон кетиши | Ярани узоқ битмаслиги | Асфиксия | Структураларни чандиқланиши | Метаплазия | 1234 |
| Яллиғланишни ривожланишини эндоген табиатли кимёвий моддалар кирадиган сабаблар | Дистрофияда | Уремияда | Ўт йўллари тиқилганда | Некроз қон қуйилиши ўчоқлари | Атрофия ва гиперплазия ўчоқлари | 234 |
| Яллиғланишни ҳарактерига кўра экссудатив яллиғланишни қуйидаги турлари ажратилади | Серозли, катаралли | Йирингли, чирикли | Геморрагик, аралаш | Фибринозли | Гиалинли | 1234 |
| Бластула даврида одам эмбрионида яллиғланиши реакцияси бўмайди унинг ўрнига маҳаллий таъсиротга жавобан қуйидагилар ривожланади | Тўқима куртаклари альтерацияси | Тўқима ва аъзоларни шакалланишини бузилиши | Дистрофия, некроз | Атрофия гипертрофия | Апоптоз ва некроз | 123 |
| Эрта ёшдаги болаларда яллиғланиш қуйидаги ҳусусият билан ҳарактерланади | Генерализацияга уни мойиллиги | Альтератив яллиғланишини алоҳида турлари | Экссудатив яллиғланишни алоҳидаги турлари | Патологик жараённи чегаралашга мойиллиги | Махсулотли яллиғланишни алоҳида маҳсус турлари | 125 |
| Яллиғланишда В-лимфоцитларни табақаланиши ва трансформацияси | Лаборацит | Плазматик ҳужайра | Лимфацит | Моноцит | Эритроцит | 12 |
| Маҳсулотли яллиғланиш қуйидаги турларини ривожланиши билан ифодаланади | Интерстициалли | Гранулематоз | Полип ва ўткир учли кандиломалар ҳосил қилади | Тарқоқ | Диспластик | 123 |
| Заҳм гранулемасини морфологик белгилари | Томирлар ва коллаген толалар борлиги | Сузмасимон некроз эпителоид ҳужайралар қатори билан ўралган | Кўп миқдорда плазмани ҳужайралар фибробластлар | Пирогов - Лангханики улкан ҳужайралари | Махсулотли васкулит | 1345 |
| Сил гранулемаси қуйдагича тузилади | Марказда некроз ўчоғи | Эпителиоид ҳужайралардан қатори | Лимфоцит ва плазматик ҳужайралрдан қатори | Пирогов – Лангхански улкан ҳужайралари | Тромбоцитлардан қатори | 1234 |
| Учламчи заҳм морфологик ҳарактерланади | Гумма ҳосил бўлиши | Гуммозли инфильтрат | Сифилидлар ҳосил бўлиши | Қаттиқ шанкир ҳосил бўлиши | Қаттиқ яра ҳосил бўлиши | 12 |
| Жигарни гуммасини макроскопик белгилари | Кўплаб сариқ майда ўчоқлар | Ғоваксимон битта йирик ўчоқ | Битта катта қаттиқ ўчоқ | Товуқ тухуми ўлчамларига етади | Желесимон сариқ битта ўчоқ | 45 |
| Маҳсулотли яллиғланиш морфологик ҳарактерланади | Тўқима элементларини пролиферациясиустун туриши | Альтератив ўзгаришлар иккинчи ўринга ўтади | Ўчоқли ва диффуз ҳужайра инфильтрати | Альтератив ва экссудатив яллиғланиш устун туради | Тромботик ўзгаришлар устун туради | 123 |
| Сурункали яллиғланишни асосий белгилари | Узоқ кечади | Тўқимани моноцитарли инфильтрацияси | Яллиғланиш минтақасида склеротик ўзгаришлар | Яллиғланиш минтақасида иккиламчи альтерация | Экссудатив тўқима яллиғланиш устун туради | 1234 |
| Оқиш трепонема қўзғатган яллиғланиш морфологик ҳарактерланади | Маҳсулотли инфильтратив тўқима реакцияси | Экссудатив-тўқима реакцияси | Маҳсулоти некротик тўқима реакцияси | Продуктив экссудатив тўқима реакцияси | Оралиқ тўқима реакцияси | 123 |
| Иммуногенезни бузилишда тимусдаги қуйидагилар ўзгаришлар бўлади | Акцидентал инволюция | Гиперплазия | Гипоплазия | Метаплазия инвоматогенли | Диспластик инвалюционли | 123 |
| Тимико-лимфатик комплекс ҳолати ҳарактерланади | Лимфоид тўқмани гиперплазияси | Жинсий безлар буйрак усти безини гипоплазияси | Семириш | Артерия ва аортани бир қисмини торлиги | Лимфоид тўқимани атрофияси | 1234 |
| Антигенли стимуляцияда периферик лимфоид тўқимадаги ўзгаришлар | Макрофагал реакция | Ретикуляр ҳужайра ва лимфоцитлар гиперплазияси | Кейинчалик уларни плазмоцитар трансформацияси | Микро томирларни ўтказувчанлигини ортиши | Ҳамма жавоблар нотўғри | 1234 |
| Ўта сезувчанлик реакциясини тезкор типини ҳусусиятлари | Тез ривожланади | Альтератив томирли-экссудатив ўзгариш устун туради | Репаратив жараёнлар секин кечади | Альтератив ўзгаришлар устун турмайди | Гипертрофия устун туради | 123 |
| Ўта сезувчанлик реакциясини секинлашган типида қуйидаги ҳужайралар қатнашади | Сенсибилизациялашган лимфоцит | Сенсибилизациялашган макрофаг | Сенсибилизациялашган эритроцит | Сенсибилизациялашган тромбоцит | Сенсибилизациялашган плазматик ҳужайра | 12 |
| Ҳужайравий ва гуморал иммунитет етишмовчилигини синдроми ҳарактерланади | Лимфоид тўқимада В-алоқадор минтақалар ва плазмоцитар қатори ҳужайралари бўлмайди | Тимусни ва перифик лимфоид тўқимасини гипоплазияси | Бундай болаларда инфекцион касалликлар кўпроқ учрайди | Жисмоний ривожланишдан орқада қолиши кузатилади | Тимусни гипоплазияси периферик лимфоид тўқимада Т-алоқадор минтақаларни бўлмаслиги | 234 |
| Ҳужайра иммунитетини етишмовчилиги синдроми ҳарактерланади | Тимусни агнезияси ва гипоплазияси | Периферик лимфоид тўқимада Т-алоқадор минтақаларни агнезияси ва гипоплазияси | Болалар нуқсонли ривожланишлардан ҳалок бўлади | Болалар инфекцион касалликларни асоратларидан ҳалок бўлади | В-алоқадар минтақаларни плазмацитар ҳужайраларини бўлмаслиги | 1234 |
| Гуморал иммунитет етишмовчилиги синдроми ҳарактерланади | В-алоқадор минтақаларни бўлмаслиги | Плазмацитар қатор ҳужайраларини бўлмаслиги | |