Главная страница

Лекцияларни ўкиш. Икки ва ундан орти фойдаланувчилар ртасида матнли мулоатни реал ват режимида аерда амалга оширса блади


Скачать 277.81 Kb.
НазваниеИкки ва ундан орти фойдаланувчилар ртасида матнли мулоатни реал ват режимида аерда амалга оширса блади
Дата11.05.2022
Размер277.81 Kb.
Формат файлаdocx
Имя файлаЛекцияларни ўкиш.docx
ТипДокументы
#521698
страница3 из 30
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

MS ACCESS да MID статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Матндан нусха олиш

MS SQL SERVER да LEN статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Матндаги белгилар сони

MS SQL SERVER да SUBSTRING статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Матндан нусха олиш

MS SQL SERVER да LENGTH статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Бундай функция йўқ

MS SQL SERVER да NOW статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Бундай функция йўқ

MS ACCESS да NOW статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Жорий вақтни қайтаради

MS SQL SERVER да ўзгарувчи қандай эълон қилинади?

DECLARE номи тип

MS SQL SERVER да ўзгарувчи қиймат бериш қандай амалга оширилади?

SET @var = 0

MS SQL SERVER да FORMAT статик функциянинг вазифасини аниқланг?

Бундай функция йўқ

2.18e-6 ушбу сон қуйидагилардан қайси бирига тенг?

2.18*10^-6

getch( ) функцияси қайси сарлавҳа файлига тегишли ва қайси квадратга боғланган?



cout.precision (4) функцияси қандай вазифани бажаради?

Ифодани каср қисмини 4 хона бирликгача яҳлитлаш

Қуйидаги дастурда нечта хато бор ?
#include
#include
void main();
{float P,k;
cout<<“k=”: cin>>k;
P=0;
for(n=1;n<=k;n++)
{ P=P+1/pow(n.3);     }
cout<<“P=”<


3 та

C/C++ тилида асосий функция ичида эълон қилинган ўзгарувчилар қандай ўзгарувчилар дейилади?

глобал ўзгарувчилар

Қайси маълумотлар типи сузувчи вергул сонлар типига киради?

float

Қайси маълумотлар типи символли типга киради?

char

Мантиқий типни кўрсатинг.

bool

Қайси маълумотлар типи бутун сонлар типига киради?

int

Узунлиги 32 битдан кам бўлмаган маълумотни хақиқий типи қайси сўз орқали ифодаланади?

double

Узунлиги 64 битдан кичик бўлмаган маълумотнинг хақиқий типи қайси сўз орқали ифодаланади?

long double

&& ва || амаллари қандай вазифаларни бажаради?

Иккита мантиқий қийматларни таққослайди

Янги тип киритиш амалини кўрсатинг

typedef

Хотирадаги хажмни хисоблаш амалини кўрсатинг

sizeof

Қайси белги ёрдамида кўрсаткич аниқлайдиган манзил қийматини олиш мумкин?

‘*’

Қайси белги ёрдамида ўзгарувчи адресини олиш мумкин?

‘&’

Қайси типли ўзгарувчи билан разряд бўйича амалларни қўллаш мумкин эмас?

float

Массив элементларидан фойдаланиш нима орқали бажарилади?

Элемент номи ва индекси бўйича

Маълумотларни киритиш оқими қайси белги ёрдамида бажарилади?

‘>>’

Маълумотларни чиқариш оқими қайси белги ёрдамида бажарилади?

‘<<’

Қайси оператор ёрдамида кўп алтернативли танлаш бажарилади?

switch

Қайси сўз ёрдамида шартли оператор киритилади?

if

goto оператори бошқарувни нимага беради?

нишонга (метка)

Циклни кейинги бош итерациясига бошқарувни қайси оператор юборади?

continue

Қайси оператор ёрдамида циклдан ва шартдан чиқиш бажарилади?

break

Қайси сўз ёрдамида динамик хотира ажратилади?

new

Қайси оператор ёрдамида динамик хотира ўчирилади?

delete

Шарт оператори қайси конструкция ёрдамида ифодаланади?

if (ифода_шарт) {…} else {…}

while (ифода_шарт) {…}” конструкциядан фойдаланиш нимани билдиради?

Аввал шартга текширилувчи цикл

Операторлар блоки қайси қавслар орқали белгиланади?

{ }

Агар continue оператори цикл оператори ичида келса, у холда:

у бошқарувни циклнинг келаси итерациясининг бошланишига узатади

Дастурда қайси функция бўлиши шарт?

main()

Қиймат қайтармайдиган функция қандай номланади?

void

iostream.h препросессор сарлавҳа файли нимани билдиради?

Киритиш/чиқариш оқимлари билан ишлаш имконини яратиш

Қайси сўз ёрдамида структура таърифланади?

struct

Ворислик бу …

бир синфга бошқа синф функционаллигини қўшиш

Инкапсуляция бу …

ягона объектда маълумотлар ва функцияларни жамлаш

Хамма объектлар учун умумий бўлган синф аъзолари қайси сўз ёрдамида таърифланади?

static

Қайси сўз ёрдамида фақат синф ичида синфнинг аъзоларидан эркин фойдаланиш хуқуқини бериш мумкин?

private

Синф аъзосига синф ичида ва ташқарисида мурожаат хуқуқини бериш қайси сўз ёрдамида амалга оширилади?

public

Файллар билан ишлаш учун дастурга қайси сарлавхали файлни қўшиш лозим?

fstream.h

Файл охирини аниқлаш учун қандай функция ишлатилади?

eof()

Файл билан ишлашда хатони аниқлаш учун қандай функция ишлатилади?

fail()

Қайси манипулятор саккизлик тизимда чиқаришга имкон беради?

oct

Қайси манипулятор ўн олтилик тизимда чиқаришга имкон беради?

hex

Қайси манипулятор янги символ белгисини қўйиб остреам буферини тозалайди?

endl

Қайси манипулятор киритиш чиқариш майдони кенглигини ўрнатади?

setw

Истисноларни (исключителние ситуаци) генерация қилиш қайси сўз ёрдамида амалга оширилади?

throw

Истисноларни (исключителние ситуаци) қайта ишлаш блогини эълон қилиш қайси сўз ёрдамида амалга оширилади?

catch

Истиснолар (исключителние ситуаци) ҳосил килиши мумкин бўлган блокни эълон қилиш қайси сўз ёрдамида амалга оширилади?

try

Контейнер чизиқли рўйхат

list

Контейнер икки томонли навбат

deque

Контейнер тўплам хамма элементлари уникал

set

Контейнер тўплам хамма елементлари уникал бўлиши шарт емас

multiset

Контейнер карта хар бир калит билан битта қиймат боғланган

map

Контейнер карта хар бир калит билан бир ёки бир нечта қиймат боғланган

multimap

Биринчи элемент ўчириш усулини кўрсатинг

pop_front

Охирига қўшиш усулини кўрсатинг

push_back

Ўчириш усулини кўрсатинг

erase

freopen(“kfayl.txt”,”r”,_______); бўш жойни тўлдиринг.

stdin

STL nинг тўлиқ ёзилишини аниқланг?

Standard Template Library

STLконтейнер таркибини аниқлаб беринг?

Containers; iterators; algorithms; adaptors; functors.

Чизиқли контейнер -веcтор ва Массивнинг вазифасида фарқи борми?

Вазифасида фарқи йўқ

Вектор контейнерни тозалаш методини аниқланг ?

clear()

insert() методи орқали нима амал ишга оширилади?

Маълумот қўшилади

push_back ва pop_back нима вазифани амалга оширади ?

push_back – охирига маълумот қўшади, pop_back – охиридаги маълумотни ўчиради

Чизиқли тартибланган контейнерлар келтирилган қаторни аниқланг?

vector, list, string

Ассоциатив контейнер – map нинг методлари тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?

begin(), end()

Ассоциатив контейнер – map нинг методлари тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?

lower_bound(), upper_bound()

C++ дастурлаш тилида ишлатиладиган операторлар тўғри кўрсатилган жавобни танланг

cout, getch, retturn

C++ дастурлаш тилида функцияга қиймат қайтариш калит сўзи тўғри кўрсатилган жавобни белгиланг

return

C++ дастурлаш тилида мантиқий қийматни тўғридан-тўғри қайси типга ўзлаштириб бўлмайди?

string

C++ да cout<<&b; қаторининг вазифаси нима?

б нинг ҳотира адресини қайтаради

C++да scanf операторининг кутубхонаси қайси?

stdio.h

Структуралар ҳам синф сифатида фойдаланиш мумкин. Қуйида келтирилган структурага эквивалент синфни аниқланг ?   Структура struct B: A {…};

class B: public A{…};

Синфнинг барча элементларига мурожаатни ўрнатиш мумкинми?

Ҳа

Синфнинг барча элементларига мурожаатни чеклаб қўйиш мумкинми?

Ҳа

Қуйидаги дастур бажарилгандан сўнг к нинг қийматини аниқланг:
#include
int main(){
int k = +5*-9;
printf(“%d”, k);
return 0;
} -45 -4 4 Dastur xato


-45

Қуйидаги дастур бажарилгандан сўнг к нинг қийматини аниқланг:
#include
int k;
int main(){
k = 123;
printf(“%d”, k ++);
return 0;
}


123

Қуйидаги дастур бажарилгандан сўнг к нинг қийматини аниқланг:
#include
int k;
int main(){
k = 123;
printf(“%d”, ++ k);
return 0;
}


124

Қуйидаги дастур натижасини аниқланг:
#include
int main(){
int a = 45, b = a / 10 + 3;
puts(a > b ? “YES” : a < b ? “NO” : “ERROR”);
return 0;
}


YES

C ++ дастурлаш тилида ўзгарувчи қаерда эълон қилинади?

Ихтиёрий жойда

Қуйидаги дастурда нечтаСаломсўзи чиқади:
#include
int main(){
int a = 45, b = a / 10 + 3;
for (int I = 0; I < 2; I ++)
for(int j = 0; j < -2; j ++)
puts(“Salom”);
return 0;
}


0

Қуйидаги дастур натижасида а нечага тенг бўлади?
int a = 10, n = 6;
for(int i = 0; i < n; i ++) a += i;


25

Синф элементларига мурожаат ким томонидан бошқарилади?

Синф яратувчиси томонидан

Конструкторлар ва деструкторлар синфнинг қайси бўлимида эълон қилинади?

Public

Конструкторларни эълон қилишда натижавий тип белгиланадими?

Йўқ

Деструкторларни эълон қилишда натижавий тип белгиланадими?

Йўқ

Конструкторларни эълон қилишда уларнинг номлари қайси ном билан бир хиллиги таъминланиши лозим?

Синф

Деструкторларни эълон қилишда уларнинг номлари қайси ном билан бир хиллиги таъминланиши лозим?

Конструктор

Конструкторлар ва деструкторлар эълон қилишда уларнинг номлари қайси белги билан фарқланади?



Бир синфда нестагача конструктор эълон қилиш мумкин?

Ихтиёрий

Бир синфда нечтагача деструктор эълон қилиш мумкин?

Битта

Синфда яратилган деструкторларни комплиятор қандай фарқлайди?

Уларни фарқлаш керакмас, чунки у битта

Синфда яратилган конструкторларни комплиятор қандай фарқлайди?

Параметрлари орқали

Қуйидаги дастур натижасида а нечага тенг бўлади?
int a = 10, n = 6;
for(int i = 0; i < n; i ++) a += i;


25

C ++ да янги сатрга ўтиш буйруғи кўрсатилган жавобни топинг.

\n

C ++ да битта позицияга ўтиш қайси буйруқ билан амалга оширилади?

\b

Ушбу дастурда қайси ўзгарувшилар глобал ўзгарувчилар?
#include
int a, n;
double s;
int main(){
int i, j, k;
char c;
return 0;
}


a, n, s

Бинар файлни топинг.

Китоб.doc

Монтируемая” – “монтировка қилинадиган” файл тизими бу:

қўшимча ўрнатиладиган файл тизими

«Оранжевая книга» да келтирилган талабалар бўйича хавфсизлик даражаси энг паст синф:

D хавфсизлик синфи

4-ривожланиш босқичида қуйидаги операцион тизим юзага келди:

тақсимланган (ресурсларни тақсимловчи) тизимлар, яъни тармоқда ишлайдиган тизим

FAT файл тизими ўз ичига қуйидаги маълумотларни олади:

ҳамма жавоблар тўғри

FAT файл тизимида – юкланиш ёзуви (BR), резервларга секторлар (Res.sec.), файллари жойлаштириш жадвали (FAT), илдиз каталогни (RD12) ўз ичига олган бўлим:

тизимли соха дейилади

FAT файл тизимида, мантиқий диск:

тизимли соха ва маълумотлар сохасига бўлинади

Hardware – бу

аппарат таъминот

MS Office иловалари бу:

амалий Дастурий таъминот дастурларидир

NTFS файл тизими бу:

янги технология файл тизими

NTFS файл тизимида фойдаланувчига у ёки бу типдаги мурожаатни бериш имкониятлари

индивидуал рухсатлар

NTFS файл тизимидаги: кўриш, қўшиш, ўқиш ва ёзиш, ўзгартириш функциялари:

стандарт рухсатлар

SOFTWARE-бу:

дастурий таъминот

UNIX ОТ ини осон кўчириб ўтказишлик (мобиллилик) хоссаси сабаби:

кодлари юқори даражали тилда (С да) ёзилганлиги;

Win NT, Win 2000 ва Win XP операцион тизимлар:

битта оила ҳисобланади;

Windows ОТ ларининг бошқа ОТ лардан принципиал фарқи:

график интерфейси ва бир нечта иловалар билан биргаликда ишлаш;

Алоҳида энергияга, катта хажмга ва самарали фойдаланиш имконига эга бўган хотира:

доимий хотира дейилади

Амалий дастурий таъминот:

маълум иш жойида аниқ масалаларни ечишга ёрдам берадиган дастур;

Асосий мақсади ва самарадорлик кўрсаткичи-максимал ўтказиш қобилияти, яъни вақт бирлигида максимал сон масалаларни ечишдан иборат бўлган ОТ лар бу:

маълумотларга пакетли ишлов бериш тизимлари;

Ассиметрик ва симметрик ОТ ларга бўлиниш:

Ҳисоблаш жараёнини ташкил этишда кўпроцессорли ишлов бериш усули бўйича синфларга ажратишга тўғри келади

Биринчи пакетли ишлов бериш тизимлари пайдо бўлган:

ривожланиш 2-даври (1955-1965 й.)

Бу ОТ ларнинг қайси бири бир фойдаланувчили ва бир масалали ҳисобланади.

MS DOS

Дастур версияси бу –

принцип жихатидан янги функция қўшилган, маълумотлар ўзгача ташкил этилан, фойдаланувчи билан мулоқотнинг янги усули қўлланадиган дастур

Дастур модификацияси бу:

кичик хатолар тузатилган дастур кичик ўзгартиришлар дастури;

Дастур:

буйруқларнинг тартибланган кетма-кетлиги

Дастурий таъминот деганда:

компьютернинг шу моделида бажарилиши мумкин бўлган дастурларни ва дастурий хужжатларни ўз ичига олган мажмуани (комплектни) тушунамиз

Дастурий таъминот қуйидаги бўлимлардан иборат:

асос Дастурий таъминот, тизимли Дастурий таъминот, хизматчи Дастурий таъминот, амалий Дастурий таъминот;

Жараён бажарилиши учун маълумот керак бўлса ёки бирор ходиса рўй бериши керак бўлса, у:

кутиш холатига ўтади

Жараён вақт кванти тугаганда

жараён тайёр ҳолатга ўтади

Жараён контексти бу –

жараён тўғрисидаги ҳамма маълумотларни ўз ичига олади

Жараёни бажарилиш ҳолатидан қуйидаги сабаблар бўйича чиқади:

ҳамма жавоб тўғри

Замонавий ОТ ларда ресурс деб қуйидагилардан қайси бири тушунилади:

процессор вақти; хотира, кириш-чиқиш каналлари, периферик қурилмалар; дастур модуллари; ахборот ресурслари (оператив хотирадаги ўзгарувчилар, ёки файллар); хабар ва синхросигналлар

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30


написать администратору сайта