Химическото наименование на еналаприла е
 Скачать 80 Kb.
|
|
Еналаприл Химическото наименование на еналаприла е: Той представлява метилов естер на един трипептид, който се превръща в активен енаприлат. Химическото му наименование е 1-[N-[(-S)-1етоксикарбонил-3-фенилпропил]-L-аланил]-L-пролин; енаприлен1`-етилов естер. Enalapril се съдържа в следните лекарства: Angiotec (Jordan Pharmaceutical Manufacturing Co) – таблетки по 5 и 10 mg Berlipril (Berlin-Chemie) – таблетки по 5, 10 и 20 mg с делителна брезда Enap (KRKA) – таблетки по 5,10 и 20 mg с делителна бразда Enapril (Inbiotech) – таблетки по 5, 10 и 20 mg Enalapril (TchaikaPharma) – таблетки по 5, 10 и 20 mg Enahexal (HEXAL) – таблетки по 5, 10 и 20 mg Laprilen (Ecopharm Group) – 5, 10, 20 mg Megapres (Genepharma) – таблетки 20 mg Renapril (Balkanpharma; Actavis) – таблетки по 5, 10, 20 mg Renitec (MSD) – таблетки по 5,10 и 20 mg Renitec (Merck sharp & pohme) – 5, 10, 20 Vasopren (Sopharma) – таблетки по 5, 10 и 20 mg АТС код: С09АА02 Фармакокинетика: Има орална бионаличност 60%. Per os се резорбира 60 % и се хидролизира бързо. Резорбцията му (около 50-70%) не се влияе от приемането на храна. Антихипертензивният му ефект се появява 1 h след приемането му и продължава 12-24 h, затова може да се прилага еднократно дневно. Максималният му ефект се появява 6 до 8 часа след приема му. Максималният антихипертензивен ефект на определена доза enalapril възниква нормално след 3-4 седмици. Свързва се с плазмените протеини 50-60%. Еналаприла достига максимална плазмена концентрация (МПК) от 30 min до 1,5 h, а на еналаприлата 3-4 h след приемането му, а стабилни нива в серума на еналаприлат в серума се достига в рамките на 4 дни. В черният дроб се хидролизира до еналаприлат (активен метаболит с t1/2 35-38 h). Максималният му полуживот е 11 h. Има 80-60% уринна екскреция. Елиминара се главно чрез бъбреците под формата на еналаприлат (40% от приетата доза), както и неметаболизиран. Препаратът се екскретира предимно с урината (94%). Излъчването на enalaprilat е понижено при пациенти с нарушена бъбречна функция в зависимост от степента на увреждане на функцията. Еnalaprilat може да се елиминира чрез диализа. Хемодиализата понижава плазмената концентрация на enalaprilat с около 46%. Еnalaprilat може също да се премахне от плазмата чрез перитонеална диализа. Преминава диаплацентарно. Има данни, че може да предизвика понякога забавено развитие на плода in utero и фетална артериална хипертония. Преминава през плацентата и майчиното мляко. Фармакодинамика: Еналаприл е prodrug, пренадлежи към групата на АСЕ инхибиторите (дълго действащ АСЕ инхибитор) и като такъв той подтиска ангиотензин – конвертиращият ензим (10-100 пъти по-силно от каптоприла). Освен това той се свързва и по-стабилно с конвертиращият ензим в сравнение с каптоприла. Той е високо специфичен и продъжително действащ инхибитор на ангиотензин І – конвертазата. В резултат на инхибиращият ефект на еналаприлата върху ензима се понижава плазменото ниво на ангиотензин ІІ (блокира превтъщането на ангиотензин І в ангиотензин ІІ), редуцира се секрецията на алдосерона, нараства плазмената ренинова активност чрез потискане на отрицателният обратен контрол върху секрецията на ренина. Освен това еналаприла повишава биосинтезата на PgE2 и простациклина. Еналаприлът значително намалява смъртността при болни с лека до средна тежка сърдечна недсотатъчност. При тези пациенти предизвиква много изразено подобряване качеството на живота още през първите три месеца от началото на лечението. Поносимостта към натоварвания се повишава, подобрява се активността на болният. При болни с тежка степен на сърдечна недостатъчност (клас ІV по NYHA) след лечение с еналаприл се намалява смъртността и се подобрява клиничната картина. Еналаприла предизвиква разширение на кръвоносните съдове (увеличаване на венозният капацитете), в следствие на което се понижава кръвното налягане и се повишава кръвотока и доставянето на О2 в сърдечните мускули и други органи. Чрез намаляване пред- и следнатоварването (понижение на вентрикуларното налягане при пълнене) на сърцето той намалявава работата на сърцето, подобрява помпената функция на сърцето, като по този начин я подобрява. Намалява сърдечнана честота, повишава сърдечният дебит, ударният индекс и капацитета при натоварване. Освен това еналаприла повишава ПРА, повишава ефективният бъбречен кръвоток и не променя гломерулната филтрация. Показания: Еналаприл се използва за монотерашпия при всички стадии на артериална хипертония, а при необходимост се комбинира с диуретик или с бета-блокер. Приложен самостоятелно или в комбинация с фурантрил, е безопасен и ефективен при болни с ренална хипертензия и умерена до тежка ХБН. Използва се за лечение на: първична артериална хипертония, вторична хипертония (вследствие на бъбречно заболяване, включително бъбречна недостатъчност и диабетна нефропатия), лечение на някои типове на реновазална хипертония, всички степени на есенциална хипертония (безпричинна; с неизвестен произход). При пациенти с хипертония enalapril maleate понижава кръвното налягане в легнало и изправено положение без компенсаторно увеличаване на сърдечната честота. сърдечна недостатъчност (сърцето не може да изпомпва кръвта добре). При много пациенти със сърдечна недостатъчност, които имат проявени симптоми, еналаприл забавя прогресията на сърдечната недостатъчност, ограничава необходимостта от болничен престой по повод на сърдечна недостатъчност и помага на такива пациенти за удължаване на живота им. Като използват еналаприл, пациентите със сърдечна недостатъчност могат да намалят риска от сърдечен инфаркт. При много пациенти в ранен стадий на сърдечна недостатъчност преди развитието на симптомите еналаприл помага за предотвратяване на прогресирането на сърдечна недостатъчност и за забавяне развитието на симптомите (например задъхване, лесна уморяемост след физическо натоварване като разходка или подуване на глезените и стъпалата). Такива пациенти е по-малко вероятно да се нуждаят от болнично лечение по повод на сърдечна недостатъчност. застойна сърдечна недостатъчност. Тук той може да се комбинира с диуретици и карденолиди, а при тежки случаи на сърдечна недостатъчност в съчетание с диуретици. хронична сърдечна недостатъчност (в комбинация с диуретици и особено при тежка сърдечна недостатъчност в комбинация с дигиталисови препарати) безсимптомни нарушения на функцията на лявата камера на сърцето (фракция на изтласкване на лявата камера ≤ 35%) Дозиране: По 10 до 40 mg еднократно дневно. Лечението започва с ниска ДД (обикновенно от 2,5 до 5 mg орално). При артериална хипертония се започва с 5 mg/24 h. При необходимост ДД постепенно се увеличава до 10-20 mg, предписани в един прием сутрин или разделени в два приема (сутрин и вечер). Промени в дозата се извършват постепенно с 5 mg/24 h през интервал от 2-3 седмици (най-добре 3). МДД еналаприл е 40 mg, а ПД – обикновенно 10 mg. При хипертония се препоръчват дози от 10 до 20 mg на ден, като обичайната начална доза е 5 mg, един или два пъти на ден (през 12 часов интервал) а поддържащата – 20 mg дневно. Дозата се повишава постепенно от лекар след 1-2 седмици до постигане на терапевтичен ефект. След приемане на първата доза еналаприл може да се намали кръвното налягане, което е по-вероятно при пациенти лекувани с диуретици. Препоръчва се особено внимание при тези пациенти, най-вече поради това, че те могат да бъдат с намален водно-солеви баланс. Приемането на диуретик трябва да бъде преустановено 2-3 дни преди започване на терапията с еналаприл. Ако това не е възможно трябва трябва да бъде избрана доза на еналаприл, по-иска от началната (5 mg или по-малка) за да може да се определи началното действие на продукта върху кръвното налягане. Впоследствие дозата се адаптира според нуждите на болния. При бъбречна хипертония терапията трябва да започне с по-ниски дози – 5 mg дневно, след което дозата се адаптира индивидуално при всеки пациент. При застойна сърдечна недостатъчност еналаприлът се комбинира с диуретици и карденолиди. Началната ДД еналаприл е 2,5 mg, приета сутрин. Дозата се повишава постепенно след 1-2 седмици в зависимост от състоянието на пациента. ПД в този случай варира от 5 до 10 mg, а МДД е 20 mg. При болни с намалена бъбречна функция се използват 2 пъти по-ниски дози – началната ДД е 2,5 mg, ПД – 5 mg и МДД – 10 mg. При бъбречна недостатъчност ДД се редуцира в зависимост от КК. При КК между 30 и 80 ml/min началната му доза е 5 до 10 mg, при клирънс между 10 и 30 ml/min – 2,5 до 5 mg/24 h, при клирънс под 10 ml/min – 2,5 mg в деня на диализата. Еналапеилът е диализабилен. В дните когато болният не е на диализа, дозировката на препарата ттрябва да се съобразява с ефекта върху кръвното налягане. Венозно се прилага по 1,25 mg/6 h. в детска възраст се използва по изключение и препоръчителната доза е 0,8 mg/kg/24 h. Преустановяването за кратко време лекарствената терапия с enalapril maleate не води до бързо прекомерно повишаване на кръвното налягане (rebound феномен). Еналаприл може да се приема независимо от храненията, с достатъчно течност. Нормално необходимата дневна доза се приема сутрин еднократно, но ако се налага, може да се раздели на два приема, сутрин и вечер. Противопоказания: свръхчувствителност към еналаприл или други АСЕ инхибитори при болни с данни за отоци свързани с предишно лечение с други АСЕ инхибитори. Трябва да се избягва при известен ангионевротичен едем като резултат от предишна терапия с АСЕ-инхибитори, както и наследствен/идиопатичен ангионевротичен едем. бронхиална астма хипотония: Еналаприл може да предизвика значително спадане на кръвното налягане, особенно при началното приложение. Хипотония възниква при пацинети с дефицит на електролити или течности (напр. при терапия с диуретици, в случаи на безсолна диета, повръщане, диария или след диализа) и е била наблюдавана при пациенти с изразена сърдечна недостатъчност. При тях терапията трябва да бъде започната под стриктно наблюдение от лекар. Специални грижи се изискват също и при пациенти с исхемично сърдечно заболяване или цереброваскуларна артериална обструкция. При тези случаи в резултат на рязко спадане на кръвното налягане може да възникне миокарден инфаркт или инсулт. При тези пациенти терапията трябва да започва с ниски дози и дозировката да бъде повишена внимателно след проследяване на бъбречната функция и нивото на калия. При започване на терапията постепенно трябва да се спре съществуващата диуретична терапия. стеноза на бъбречната артерия (билатерална или в случаи за един бъбрек): немодинамично значима стеноза на аортата, митралната клапа или хипертрофична кардиомиопатия първична хепатопатия или чернодробна недостатъчност. при диализно лечение едновременното приложение на еналаприл и и високопропускливи мембрани от полиакрилонитрил, натриев-2-метилалил сулфонат (,,AN 69“) предполага риск от анафилактични реакции. Тази комбинация трябва да се избягва чрез прилагане на друга мембрана за диализа или приложение на друг продукт (различен от АСЕ-инхибитор) за лечение на високо кръвно налягане или сърдечна недостатъчност. консумация на алкохол. !!! не се приема по време на бременност (рисков фактор за бременността :С [І триемстър]; D [ІІІ триместър]; изключение – преди контрацепция, по време на терапия), както и по време на кърмаческият период. Забележка: = особено при пациенти със загуба на соли и течности (напр. диализа, повръщане/диария, лечение с диуретици), сърдечна недостатъчност, тежка и бъбречна хипертония, лечението може да причини изразено понижение на кръвното налягане при започване на терапията. = ако е възможно загубата на соли и/или течности трябва да се възстанови преди лечението с enalapril maleate или ако е необходимо съпътстващата терапия с диуретични лекарства трябва да се редуцира или преустанови. Такива пациенти започват лечението с възможно най-ниската единична доза от 2,5 mg enalapril maleate сутрин. = пациентите трябва да бъдат под лекарско наблюдение поне 8 часа след приема на първата доза, както и в случаите на увеличаване на дозата и/или в случаи с бримкови диуретици, за да се предотврати неконтролирана хипотонична реакция. = при пациенти със злокачествена хипертония или в случаи на тежка сърдечна недостатъчност приспособяването на дозата трябва да се извършва в болнично заведение. Лекарствени взаимодействия: Поради риск от хиперкалемия не трябва да се комбинира с калиеви соли, с калий-запазващи диуритици (т.е. спироналактон, амилорид, триамтерен), както и други лекарства които водят до повишена серумна концентрация на калий (т.е. Хепарин), както и с калий съдържащи продукти (панангин и паматон). Не трябва да се приема, в случай, че пациентът е приема добавки съдържащи калий, поради това, че е на безсолона диета. Понякога е наблюдавана хиперазитемия и хиперкреатинемия, ако се приема в комбинация с диуритици. Риск от ортостатична хипертония има при едновременно приемане с невролептици. Някои лекарства които повишават кръвното налягане (напр. симпатикомиметиците) намаляват ефекта на ерналаприл. Взаимодействието на еналаприл с препарати използвани за лечение на сърдечна недостатъчност (дигиталисови гликозиди) няма клинично значение. Натриевият хлорид отслабва антихипертензивния ефект на еналаприл и подобряващото му действие върху симптомите на сърдечна недостатъчност. Може да намали клирънса на лития. Освен това се наблюдава и повишаване на серумната концентрация на литий. При едновременно приемане с продукти, съдържащи литиеви соли, енаприл може да предизвика отравяне с тях, поради това, че засилва токсичността на лития, а също така се наблюдават прояви на намалена бъбречна функция. При едновременна употреба на алкохол с еналаприл се наблюдава наслагване на ефектите им, повишава се антихипертензивният ефект на еналаприл и може да се наблюдава замаяност и дезориентираност. Антиацидите намаляват оралната бионаличност на еналаприл и на другите АСЕ инхибитори. За да се избегне това нежелано взаимодействие, между приемането на лекарствата е необходим интервал от около 2 h. Лекарства, които съдържат циетидин удължават действието на еналаприл. НПВС (най-вече ацетилсалицилова киселина и индометацин), рифампицинът и някои хормоналн и средства намаляват хипотензивният ефект на АСЕ инхибиторите. Аналгетици, противовъзпалителни лекарства (ацетилсалицилова киселина, индометацин): възможно е намаляване на антихипертензивния ефект на enalapril maleate. Има взаимодействия със кортикостероиодите (използват се за терапия на различни заболявания като ревматизъм, артрит, алергични състояния, някои кожни заболявания, астма или болест на кръвта, или след транспалантация). Еналаприлът повишава плазмените нива на дигоксин. Перорални антидиабетни лекарства (т.е. сулфанилурейни средства, бигваниди), инсулин: засилване на хипогликемизиращия ефект от enalapril maleate. Сънотворни, наркотици, анестетици: изразено понижение на кръвното налягане (информиране на анестезилога за лечението с enalapril maleate). Алопуринол, цитостатици, имуносупресори, системни кортикостероиди, прокаинамид (изплзван за л;ечение на абнормен сърдечен ритъм): понижение на левкоцитите в кръвта, левкопения. При едновременно приложение на ренаприл с лекарства потискащи функцията на костният мозък се, значимо се повишава риска от фатално намаляване на на броя на белите кръвни клетки. Еналаприл понижава ефекта на медикаменти съдържащи теофилин. При комбинация с антихипертензивни средства еналаприл засилва ефекта им. При нужда може да се прилага комбинирано с диуритик или с бета-блокер. Има взаимодействия с лекарства като ефедрина, норадреналина или адреналина, използвани за лечение на хипертония, шок сърдечна недостатъчност, астма или алергии. Ko-renitec, Ko-enalapril и Ko-renapril съдържат enalapril maleate и hydrochlorothiazide. Hydrochlorothiazide е диуретик. Това лекарство предизвиква повече уриниране поради съдържанието на диуритика. НЛР и странични ефекти: Обикновено нежеланите лекарствени реакции възникващи по време на лечение с еналаприл са леки и с преходен характер и по принцип не налагат прекъсване на лечението. Рядко предизвиква главоболие, хипотензия, повдигане, диария, мускулни крампи (схващане), кожни обриви, олигурия, мозъчно-съдови инцеденти, холестаза, депресия, бронхоспазъм, фоточувствителност, левкопения, анемия. В 1% до 10% от случите се наблюдават гръдни болки, синкоп, хипотензия, главоболие, замаяност отпадналост, кожни обриви, промени във вкуса, абдоминални болки, повръщане, диария или запек, анорексия. В 1% до 2% - диспепсия. Под 1% - стенокарден пристъп, белодробен отток, паплпитации, миокарден инфаркт, ортостатичен колапс, безсъние, атаксия, объркване, депресия, световъртеж, алопеция. Дихателна система: понякога може да възникне суха кашлица (това е най-често срещаната НЛР, която обикновено отзвучава няколко седмици след преустановяването на лечението), възпалено гърло, дрезгавост и бронхит (в 1% до 2% от случаите); в редки случаи диспнея, синузит, ринит (хрема); в изолирани случаи могат да възникнат затруднено дишане, бронхиален спазъм/астма, белодробни инфилтрати, стоматит, глосит и сухота в устата. В изолирани случаи ангионевротичен едем, причинени от АСЕ инхибитори е засегнал ларинкса, фаринкса и/или езика и крайниците. В такива случаи трябва незабавно да се уведоми лекуващият лекар, както и при поява на симптоми като повишена температура, подуване на лимфните възли и/или възпаление на гърлото. Чернокожите пациенти са с повишен риск за подобни реакции към АСЕ-инхибитори Сърдечносъдова система: Понякога може да възникне изразено спадане на кръвното налягане [(хипотония, ортостатизъм), като такова понижение преди всичко мое да възникне при пациенти със загуба на соли и/или течности, сърдечна недостаъчност] със симптоми като замайване, припадане, зрителни смущения, в редки случаи загуба на съзнание (синкоп), причерняване пред очите при рязко изправяне (ортостатичен колапс), сърцебиене, болки в областта на сърцето. Има изолирани съобщения за нежелани реакции от АСЕ инхибитори, свързани с изразено спадане на кръвното налягане: тахикардия, палпитации, аритмия, стенокардна болка, стенокардия, инфаркт на миокарда, транзиторни исхемични атаки, мозъчен инсулт. Бъбреци: Може да възникне влошаване на бъбречната функция или понякога засилване на нарушението, даже в изолирани случаи и остра бъбречна недостатъчност. Протеинурия, частично с влошаване на бъбречната функция е наблюдавана рядко. Наблюдавани са и наличие на белтък и глюкоза в урината, намалено отделяне на урина, азотемия. Стомашно-чревен тракт / черен дроб: Понякога може да възникнат спорадични случаи на гадене, коремна болка и нарушено храносмилане, рядко повръщане, диария, запек и загуба на апетит. В редки случаи синдром, който започва с холестатичен иктерус и се развива до некроза на черния дроб е наблюдаван по време на лечение с АСЕ инхибитори. Връзката не е изяснена. Лечението с АСЕ инхибитори трябва да се спре ако възникнат иктерус или значително повишение на чернодробните ензими и пациентът трябва да бъде под лекарско наблюдение. Има съобщения за изолирани случаи на нарушение на чернодробната функция, хепатит, чернодробна недостатъчност, панкреатит и илеус по време на лечение с АСЕ инхибитори. Кожа, съдове: Понякога може да възникнат алергични кожни реакции като обриви, рядко уртикария, пруритус, както и ангионевротичен едем, засягащ устните, лицето и/или крайниците. Описани са изолирани случаи на сериозни кожни реакции като пемфигус, еритема мултиформе, ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson, както и токсична епидермална некролиза. Кожните изменения може да са придружени с фебрилитет, миалгия/миозит, артралгия/артрит, васкулит, серозит, еозинофилия, левкоцитоза, повишена СУЕ и/или повишен титър на антинуклеарни антитела. Когато се подозира тежка кожна реакция, незабавно трябва да се извърши консултация с лекар и при необходимост лечението да се преустанови. По време на лечение с АСЕ инхибитори в изолирани случаи са наблюдавани псориазо-подобни кожни изменения, фоточувствителност, зачервяване, диафореза, алопеция, онихолиза и засилен симптом на Raynaud. Нервна система: Понякога може да възникне главоболие и сънливост; в редки случаи може да възникнат ступор, депресия, нарушения в съня, импотентност, периферна невропатия с парестезия, нарушения в координацията, мускулен спазъм, нервност, объркване, шум в ушите, замъглено зрение, както и промяна на вкуса и временна загуба на вкуса в едната половина на езика. Лабораторни изследвания (кръв, урина): Понякога може да има понижение на хемоглобиновата концентрация, хематокрита, броя на левкоцитите и тромбоцитите. Може да възникнат в редки случаи анемия, тромбоцитопения, неутропения, еозинофилия, в изолирани случаи агранулоцитоза и панцитопения, предимно при пациенти с нарушена бъбречна функция, колагенови заболявания или на съпътстващо лечение с алопуринол, прокаинамид или други лекарства, които потискат имунната система. Изолирани случаи на хемолиза/хемолитична анемия, свързани също с глюкозо-6-фосфатдехидрогеназен дефицит са съобщени без да е установена изразена причинна връзка с АСЕ инхибитори. Рядко, особено при пациенти с бъбречни нарушения, серумните концентрации на урея, креатинин и калий се повишават, а концентрацията на натрий се понижава. Повишение на серумната концентрация на калий (хиперкалиемия) може да възникне при пациенти със захарен диабет. Може да се появи и засилена протеинурия. В изолирани случаи може да възникне повишение на серумните концентрации на билирубина и на чернодробните ензими. Забележки: Изброените по-горе лабораторни параметри трябва да се изследват преди започване и редовно по време на лечението с enalapril maleate. Особено в началото на лечението и при високо рискови пациенти (пациенти с бъбречна недостатъчност, колагенови заболявания), лечение с имуносупресори, цитостатици, алопуринол или прокаинамид може да се наложи проверка на серумните електролити и серумните концентрации на креатинина, както и на пълната кръвна картина (хемограмата). Ако по време на лечението с enalapril maleate се появят симптоми като фебрилитет, подуване на лимфен възел и/или възпаление на гърлото, необходимо е веднага да се изследва белия кръвен ред. Предозиране: Симптоми на интоксикация В зависимост от степента на предозиране е възможно да възникнат следните симптоми: тежка хипотония, брадикардия, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност. Лечение на интоксикацията В случаи на предозиране или интоксикация, терапевтичните мерки зависят от вида и времето на приема, както и от вида и тежестта на симптомите. Освен общите мерки за отстраняване на enalapril maleate (т.е. стомашна промивка, прием на адсорбиращи средства и натриев сулфат до 30 min след приема на enalapril maleate), трябва да се проследяват жизнените параметри или да се коригират в отделение за спешна медицинска помощ. Enalapril maleate може да се елиминира чрез диализа. В случаи на хипотония, натриевият хлорид и обемът трябва да се възстановят компенсаторно. Ако пациентът не се повлиява от това, допълнително трябва интравенозно да се въведат катехоламини. Може да се има предвид и използване на ангиотензин II. В случай на рефракторна брадикардия трябва да се приложи лечение с пейсмейкър. Необходим е непрекъснат контрол на серумните концентрации на електролитите и креатинина. Еналаприл |