Главная страница
Навигация по странице:

  • Определение

  • Здравни заведения са

  • Аптеките

  • Видове лечебни заведения

  • Детските лечебни заведения

  • 2. Видове ЛЗ. Доц. А. Терзиева, дм фоз, му софия Същност


    Скачать 0.54 Mb.
    НазваниеДоц. А. Терзиева, дм фоз, му софия Същност
    Дата09.12.2021
    Размер0.54 Mb.
    Формат файлаpptx
    Имя файла2. Видове ЛЗ.pptx
    ТипРегламент
    #298140

    Доц. А.Терзиева, дм

    ФОЗ, МУ - София

    Същност

    • Системата на здравно обслужване на всяка страна се регламентира от закони и други нормативни актове.
    • Върховен закон в нашата страна е Конституцията на Република България. В нея се регламентира правото на здравно и обществено осигуряване; социално подпомагане «... гарантиращо им(на гражданите) достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.”(чл.52)

    Същност

    Законът за здравето (ЗЗ) урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите в нашата страна, което е „национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи:

    1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;

    2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година;

    3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;

    Същност

    4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;

    5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства;

    6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.” (ЗЗ; чл.2)

    Същност

    В член 4 от ЗЗ се определя същността на Националната система за здравеопазване, която включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.

    В Закона за лечебните заведения се урежда устройството и дейността на лечебните заведения в Република България.

    Определение

    Здравните заведения като структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите.

    Здравни заведения са:

    1. Националните центрове по проблемите на общественото здраве;

    2. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);

    Здравни заведения

    3. Здравните кабинети;

    4. Оптиките

    Аптеките са здравни заведения със статут и дейност, определени със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. (ЗЗ; чл. 21. (1);(2); (3)

    Същност

    Лечебни заведения са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или стоматолози самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:

    1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

    2. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;

    Дейности

    3. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

    4. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

    5. мерки за укрепване и опазване на здравето;

    6. трансплантация на органи, тъкани и клетки.(ЗЛЗ;чл.2)

    Същност

    • Лечебните заведения може да бъдат създадени от държавата, общините, физически и юридически лица, като се регистрират по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
    • Всяка медицинска дейност подлежи на контрол (ЗЛЗ; чл.4(3)).

    Видове лечебни заведения

    • Лечебните заведения в нашата страна се определят със закон.
    • Основните групи са лечебни заведения за извънболнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ.
    • Под лечебни заведения за извънболнична помощ се разбира и говори за амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ и самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

    Същност

    • В амбулаториите за първична медицинска помощ работят лекари в индивидуални и групови практики.
    • Личният лекар на всеки гражданин участва в една от тези форми на медицинска помощ.

    Видове лечебни заведения

    В амбулаториите за специализирана медицинска помощ спадат индивидуална и групова практика за специализирана медицинска помощ.

    Към тях класификатора подрежда още медицински център, стоматологичен център, медико-стоматологичен център; диагностично-консултативен център (ДКЦ).

    В тази подредба се поставят и самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

    Видове лечебни заведения

    Диагностично - консултативният център (ДКЦ) е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности.

    Центърът трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика.(ЗЛЗ;чл17)

    Видове лечебни заведения

    В амбулаториите за първична медицинска помощ, в индивидуална или групова практика могат да работят лекари с призната специалност по обща медицина или стоматолози съответно със специалност по обща стоматология.(ЗЛЗ; чл.13;чл.14) Индивидуалната практика се регистрира по реда на чл.40 на ЗЛЗ.

    Видове лечебни заведения

    • Груповата практика се учредява от лекари или стоматолози с придобита специалност по обща медицина/ стоматология като търговско дружество или кооперация, които се регистрират по реда на чл. 40.
    • Индивидуалната или групова практика за специализирана помощ, могат да участват лекари/ стоматолози с придобита специалност, различна от обща медицина/ стоматология. Те могат да са с еднаква или различни специалности.

    Видове лечебни заведения

    • Лекарите/ стоматолозите с индивидуална или групова практика могат да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на лечебната дейност. (ЗЛЗ; чл.13(3); чл.14(3).Това са фелдшери, медицински сестри и технически сътрудници.
    • Лекарите/ стоматолозите на индивидуална или групова практика сключват договор със съответния районен център по здравеопазване и районната здравноосигурителна каса за оказване на медицинска помощ.

    Видове лечебни заведения

    Болницата е лечебно заведение, в което се предоставят специализирани медицински услуги, обикновено с настаняване на пациентите.

    Болниците могат да бъдат многопрофилни и специализирани, има и университетски болници, които функционират съвместявайки лечебна и учебна дейност.

    Видове лечебни заведения

    • Университетските болници могат да бъдат многопрофилни или специализирани и се определят от Министерски съвет (ЗЛЗ;чл.9(3); в тях се извършват дейности по клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, стоматология, фармация, здравни грижи и всички специалности от медицинските колежи.

    Видове лечебни заведения

    • Следдипломното обучение на лекари, стоматолози, фармацевти, специалисти по здравни грижи и лица завършили медицински колежи получават следдипломно обучение в университетски болници.
    • Лечебните заведения за болнична помощ могат да бъдат болници за активно лечение; болници за долекуване и продължително лечение; болници за рехабилитация и болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, която обединява задачите на предходните два типа болници.

    Видове лечебни заведения

    • В специализираните болници се лекуват определен вид заболявания.
    • Такива са болници за рехабилитация, болници за деца или възрастни хора, болници за справяне със специфични медицински нужди като психиатрични проблеми (психиатрична болница), болници за определени категории заболявания като сърдечни, онкологични, ортопедични и други.

    Видове лечебни заведения

    В многопрофилните болници се лекуват различни видове болестни състояния и наранявания. В големите градове може да има многопрофилни болници с различен капацитет и оборудване. Към този вид болници обикновено се изгражда и спешно отделение.

    Видове лечебни заведения

    • По време на война или природни бедствия се налага откриване на полева болница, която се грижи за пострадалите на място, преди да бъдат транспортирани до други лечебни заведения.(6)
    • В полевата болница работи медицински персонал, с мобилни инструменти. Тя може да се създаде на лесно достъпно място – център на населено място, училище, община, театър и т.н., или в палатки. (6)

    Видове лечебни заведения

    Класификацията на лечебните заведения е възможна според териториалния обхват на обслужваното население. Те биват:

    • Районни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани от една и съседни общини(ЗЛЗ, чл.9, ал.4).
    • Областни са лечебните заведения, които обслужват гражданите на общините на една административна област.
    • Лечебните заведения могат да са междуобластни и национални.

    Видове лечебни заведения

    Националните здравни заведения са когато „...в техни структури се извършват уникални за страната диагностично-лечебни дейности и научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии или се изпълняват задачи по разработването и провеждането на националната здравна политика.” (ЗЛЗ чл.9, ал.4, т.4)

    Видове лечебни заведения

    Като лечебни заведения се класифицират още:

    • Център за спешна медицинска помощ;
    • Център за трансфузионна хематология; диспансер;
    • Дом за медико-социални грижи;
    • Хоспис;
    • Диализен център и тъканна банка. (ЗЛЗ, чл.10)
    • Детските лечебни заведения работят с предимно профилактична и предимно лечебна насоченост.

    Видове лечебни заведения

    Към лечебните заведения с профилактична насоченост са:

    • Отделения за новородени, за недоносени,
    • Детска консултация;
    • Детска млечна кухня,
    • Детска ясла,
    • Детска градина,
    • Училищен здравен пункт, и
    • Заведения за деца лишени от родителска грижа.

    Видове лечебни заведения

    Заведенията с лечебен характер са кабинетите на личния лекар, детските отделения за болнично лечение, които може да функционират в структурата на многопрофилна болница или в специализирана такава.

    Термин, с който се отразява планирането на лечебните заведения, специалистите и разпределението им по територията на страната.

    Планирането е възможно след старателно изследване и анализ на определени показатели. Показателите, които са обект на оценка са описани в член 30 на ЗЛЗ:

    „1. географската, инфраструктурната, демографската, социалната и здравната характеристика на областите в страната;

    2. наличните лечебни заведения и техните възможности за оказване на медицинска помощ;

    3. потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ, необходимия брой и вид лечебни заведения, както и апаратното и инструменталното оборудване за предоставянето й;

    4. областните здравни приоритети.”(ЗЛЗ;чл.30)

    Изработването на Националната здравна карта се извършва въз основа на изработени такива на областно ниво. Въз основа на данните от областните здравни карти, комисия назначена от министъра на здравеопазването изработва националната здравна карта.

    В чл. 33 от ЗЛЗ се указва съдържанието на Националната здравна карта, а то е:

    „1. географските граници на здравните райони по области;

    2. вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 в областта;

    3. броя на лекарите и стоматолозите в извънболничната помощ по специалности;

    4. оценка на националните здравни приоритети;

    5. минималния брой лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване;

    6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.”(3)

    Социално подпомагане

    • Гражданите, които не могат да посрещнат своите основни жизнени потребности и се нуждаят от помощ, Държавата регламентира тази помощ в Закона за социално подпомагане (ЗСП) и правилника за прилагане на закона (ППЗСП).
    • Тази помощ трябва да се оказва като се запазва човешкото достойнство на гражданите. (ЗСП; чл.1)

    Социално подпомагане

    • Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. (ЗСП;чл2)
    • Съгласно ППЗСП, социалните услуги в общността включват:
    • 1. Личен асистент;

      2. Социален асистент;

      3. Домашен помощник;

    • 4. Домашен социален патронаж;

    Социално подпомагане

    5. Дневен център;

    6. Център за социална рехабилитация и интеграция;

    7. Център за настаняване от семеен тип;

    8. Център за временно настаняване;

    9. Център за обществена подкрепа;

    10. Център за работа с деца на улицата;

    11. Социален учебно-професионален център;

    Социално подпомагане

    12. Кризисен център;

    13. Приемна грижа;

    14. Преходни жилища;

    15. Защитени жилища;

    16. Наблюдавани жилища;

    17. Звено „Майка и бебе“;

    18. Приюти;

    19. Обществени трапезарии

    Социално подпомагане

    • Законовите и подзаконови нормативни актове в една държава гарантират достъпност на услугата здравна грижа; качество и валидираност на процеса във всяко населено място на държавата.
    • Българското законодателство е разработено използвайки добрите Европейски и международни практики, съчетани с добрите традиции и национални приоритети, с цел да гарантира качествена здравна услуга на населението.

    Благодаря за вниманието !


    написать администратору сайта