Древние языки. 1 Имунна система
 Скачать 66.01 Kb.
|
1 2 1 - Имунна система. Имунната система е съвкупност от множество биологични структури и процеси в организма, предпазващи го от болести. За да функционира правилно, имунната система трябва да разпознава широк кръг от агенти, наричани патогени – от вируси до хелминти, и да ги различава от собствената здрава тъкан на организма. Имунната система е изградена от специализирани клетки, протеини, тъкани и органи, които осигуряват защитата на организма от микроорганизмите, вирусите и чуждородните белтъци, с които той се среща всеки ден. В повечето случаи имунната система успява да запази здравето на хората от инфекции, но в определени случаи проблеми с имунната система могат да доведат до различни заболявания или инфекции. Чрез серия от последователни действия (стъпки), наречени имунен отговор имунната система атакува микроорганизмите, чуждородните белтъци или увредени клетки (ракови) на собствения организъм и предотвратява заболяване. Имунната система на висшите гръбначни животни и човека се състои от централни (първични) и периферни (вторични) органи. Те се разделят по този начин в зависимост от функционални критерии, свързани със зрелостта на имунокомпетентните клетки и етапите на реализиране на имунния отговор. Лимфоидните органи са тези oргани на имунната система, в които се осъществява образуването, пролиферацията и диференцирането на лимфоцитите. В първичните лимфоидни органи се реализира производството на лимфоидни клетки, като процесът се нарича лимфопоеза. В тях лимфоцитите възникват, пролиферират и узряват без наличието на антиген. Във вторичните лимфоидни органи се извършва антиген-стимулираната пролиферация и диференциация на лимфоцитите. Това са органите, които осигуряват средата, в която зрелите вече лимфоцити взаимодействат както помежду си, така и с антигените, при което се осъществява специфичен имунен отговор спрямо определен антиген. Централните (първични) органи на имунната система са: костен мозък – в него се намират хематопоетичните костно-мозъчни стволови клетки, които са предшественици на всички зрели кръвни клетки. Те са предшественици на миелоидния ред, включващ еритроцити, тромбоцити, гранулоцити, макрофаги, и на лимфоидния ред, включващ лимфоцитите (Т- и В-лимфоцити); тимус – лимфо-епителен орган, в който се диференцират Т-лимфоцитите. Периферните (вторичните) органи на имунната система са: лимфни възли – осъществяват механично и биологично филтриране за чужди антигени; слезка (далак) – в нея се реализира имунния отговор срещу антигени, идващи от циркулиращата кръв; мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан (МАЛТ) – изградена е от некапсулирани струпвания на лимфоидна тъкан. Органите на имунната система са навсякъде в човешкото тяло и имат важно значение за осъществяването на ефективен имунен отговор. 2 - Компоненти на имунната ситема. Клетки,цитокини, хемокини Имунна система – съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Основната й функция е да разпознае и да неутрализира проникналите от външната среда, чужди за организма и представляващи заплаха вещества, както и да реагира на неопластични промени на организма. Имунен отговор – отговор на имунната истема към антигенен стимулПървите бариери срешу инфекции са кожата, мукозните мембрани и субстанциите, които секретират. Защитните имунни реакции на организма са два основни вида: вродени( вроден, неспецифичен имунитет) и придобити( придобит, специфичен имунитет), като и в двата случая те са насочени към разпознаване на генетично чужд агент и към неговото елиминиране. Вроденият имунен отговор е първата линия на защита. Придобитият имунитет(хуморален имунен отговор), който притежава свойствата специфичност и памет, се включва след нарушаване на механизмите на вродената защита. Хуморален имунен отговор – хуморалният имунен отговор е форма на придобития имунитет с основно участие на B-лимфоцитите и се осъществява със специфични антитела, насочени към неутрализиране и елиминиране на екстрацелуларни микроорганизми и техните токсини. Антителата се продуцират от B-лимфоцитите главно в костния мозък и разпознават интакнти антигени. Ig Е – при алергични заболявания и някои паразитози количеството на Ig Е се повишава. Ig Е участва в реакциите на свръхчувствителност от бърз тип. При сенсибилизаия на организма с антиген се синтезират големи количества имунофлобулин Е. Мастоцитите и базофилните клетки притежават рецептори за Fc-рагмента на IgE и се свързват с него. Приформиране на комплекса антиген-антитяло върху повърхносттта на тези клетки настъпва дегранулиране на мастоцитите и отделяне на вазоактивни медиатори и цитокини, които повишават пропускливостта на кръвоносните съдове.Основни биологични свойства на IgE са: Участва в реакциите на свръхчуствителност от бърз тип, Опсонизират стомашно-чревни паразити и хелминти Ig М е първият, който се появява след антигенен стимул и за разлика от IgG не преминава плацентата. Наличието на IgM в серума говори за „прясна инфекция“.Основни биологични свойства на IgM са: Аглутиниращи и цитолитични свойства, Преминава в някои секрети.Най-силен активатор на класическия път на комплемента Ig А- главният имоноглобулин, намираш се в секретите, осигуряващ защитата на лигавицата спрямо външни антигени. Свойства: Активира комплемента по алтернативен път, Притежава неутрализиращи, аглутиниращи, опсонизиращи свойства, Потиска адхезията на бактериите към лигавичната повърхност, Бактерицидни своства спрямо Гр(-),Антивирусна активност IgG- основен клас Igови антитела в хуморалния имунен отговор. IgG е единственият Ig, който преминава през плацентата. Свойства: Опсонизират и неутрализира екзотоксините на бактериите, Аглутинира бактерии, вируси, фунги, Неутрализира вируси Т – регулаторни клетки – под влияние на TGF- бета Т-регулаторните клетки узсряват в периферните места, включващи мукоза-асоциираните лимфоидни тъкани от CD4+прекурсори, които изискват експресия на типични маркери за Tregs,включващи CD25, CTLA4 и GITR/AI. Интерлевкини – В зрелия организъм цитокините са физиологични медиатори на защитния отговор към увреждания като травма или възпалние и имат изключително значение за предаването на сигнали между имунните клетки. Терминът цитокини е по-обощаващ и включва в себе си понятията интерлевкини (лимфокини) се образуват от лимфоците, докато тези, образувани от моноцити/макрофаги, се наричат монокини. Всички цитокини на придобитият имуните се продуцират в малки количества в отговор на външен стимул – микробен агент. В групата на цитокините се включват още интерферони (IFN- алфа, IFN-бета, IFN-гама), тумор-некротизиращ фактор. Основните функции на цитокините са: медиирано от цитокините възпалние; регулация на имунния отговор; лимфоцитни растецни и диференциални фактори; някои от тях потискат развитието на възпалителния процес. Провъзпалителните интерлевкини – с голямо значение са: IL-1a,IL-6, IL-7, IL-8, TNF-алфа и IFN-гама. IFN-гама се считат за проинфламаторен цитокин, тъй като усилва активността на TNF, също така е активатор на Т-цитотоксичните лимфоцити. Цитокините, продуцирани от Th1 и Th2 клетките, имат протиположни и взаимно инхибиращи се ефекти. Поляризиране на имунния отговор ( Th1/Th2) Определни имунни отговори при човека се доминират от една от тези подгрупи, т.е изместване на Th1/Th2 баланса в една от двете посоки. При здрави хора добрият баланс между двата цитокинови типа е един от определящите факториза успешното изчистване на патогена от организма. Th1 клетките(хелперни лимфоцити) продуцират IFN-гама, IL-2 и TNF-бета. Th2 клеките секретират IL-4,5,6,10,13, действат каот растежни фактори за В-клеките, еозинофилите и мастоцитите. 3 Класификация на алерги1ните реакции по Coombs & Gel Типове алергични реакции Клинични прочви I тип- анафилактичен, реагин(IgE) – медиирани алергични реакции Атопична астма, атопичен ринит, остра уртикари, оток на Quincke, атопичен дерматит II тип – цитотоксичен- Гранулоцитопения, имунна тромбоцитопения, хемолични анемии III тип – имунокомплексен- Серумна болест, васкулити, имунокомплексна анафилаксия IV тип – клетъчно медииран -Кантактен дерматит, ендогенна екзема V тип – стимулиращи антитела -Предимно автоимунни ендокринни болести VI тип – антитялозависима,клетъчно- медиирана цитотоксичност- Автоимунниболести, цитотоксичност реакции при паразити Основният алерген, който се свързва с I тип реакция на свръхчуствителност, е латексовият протеин, който се намира в масово използваните ръкавици и някои други каучукови материали като кофердам, като той може да доведе до шок. Вторият тип реакция, който се среща в денталната практика, е забавеният тип или клетъчно-медиираният тип(IV тип) реакция на свръхчувствителност, при който лимфоконите се освобождават от специфично сенсибилизираните Т-лимфоцити. Това активира макрофагите и мононуклеарните клетки, които мигрират към мястото на антигена и предизвикват възпалителна реакция. Този тип реакция е характерен за почти всички дентални материали. Интраоралната контактна алергия протича по забавен тип реакция на свръхчувствителност. Отделните събстанции са с ниско молекулно тегло и играят ролята на хаптени, които, свързвайки се с епителните протеини, стават пуълноценни алергени. По този начин преминават кожата или лигавицата и достигат до Лангерхансовите клетки. Контактната алергия е придобита и специфичнакъм една или повече субстанции и се развива за период от няколко дни. Клиничната манифестация може да се прояви много години след първоначалния контакт с виновния алерген. 4 Алерг забол в оралната медицина, етиология, патогенеза и мениджмънт Алергична реакция – е крайна фаза и клинична изява на осъществената среща антиген- антитяло. Тя е последица на сенсибилизация по време и локализация. Алергично заболяване – е сбор от синдроми, развили се като израз и в резултатна организчни поражения, функционални, нервно-вегетативни и др. Смущения, предизвикани от циркулиращите в кръвообръщанието или фиксирани в клетките антиген-антитяло комплекси. Алергичното заболяване има преморбиден стадий с разнообразна симптоматика, протичане, усложнения, прогноза с благоприятен или неблагоприятен изход, приложена терапия. Алергично заболяване възниква: след повтаряща се експозиция към алергени, специфична сенсибилизация на Т-лимфоцити към алергени, изработване на натиген-специфични антитела от клас IgEи свързването им с IgE-рецепторите по повърхността на мастоцити, базофили и други клетки, заимодействие на сенсибилизираните лимфоцити или IgЕ-антитела с повторно постъпилия алерген в организма, което води до патологични реакции на „свръхзащите“, с отделяне на богата гама биологично активно вещества – лимфокини и медиатори на възпалението, алергичните реакции клинично се проявяваткато генерализирани или локализирани. Алергични болести Клинична класификация: респираторни алергични болести: БА, алергичен ринит алергия към отрова на инсекти, хранителна алергия, серумна болест. Хиперсеннзитивни пневмонити, атопичен и контактен дерматит, уртикария и ангиодеми, медикаментозна алергия Етиология – основна роля за появата на алергичните болести играе повтарящата се експозиция към алергените. Те най-често са „безвредни“ антигени от околната среда, проникващи в организма обиновено по респираторен, транскутанен или по стомашно-чревно път. Най-честите принители на лаергичните заболявания са: поленови алергени, микрокърлежите в домашния прах, хлебарките, плесенни алергени, плодове(ябълка, праскова, ядки, киви), зеленчуци(морков, картоф, целина) – съдържат профилин, бактериалните алергени, различните видове медикаменти 5 - БА, орофациални язви, диагноза, мениджмънт, подходи при дентално лечение БА – Характерстика – астмата е хронично заболяване на дихателните пътища, при което роля играят различни клетки, най-вече мастоцити, еозинофили и Т-лимфоцити. Общи прояви – причинява повтарящи се епизоди на свирене в гърдите, недостиг на въздух, стягане в гърдите и кашлица, особено често проявяващи се през нощта и/или рано сутрин. Тези симптоми са придружени от дифузно, но вариращо ограничаване на въздушния поток, което е обратимо спонтанно или след лечение. Това възпаление причинява и паралелно повишаване на реактивността на дихателните пътища спрямо различни стимули. Етиология и патогенеза – болните са генетично детерминиранида прозивеждат наднормени количества IgE при контакт с натигени от околната среда. Унаследяванетое автозомно- доминантно. Когато има налични IgE-медиирани механизми, се използва IgE-медиирана астма. Неалергична астма – хомогенна група, която включва: Неатопична астма – възникваща след физическо усилие, съчетана с непоносимост към аспирин и други НСПВС, астма след бактериални и вирусни инфекции Идиопатична – при нея причината не може да се установи. Неалергичната астма се развива обикновено след 45-годишна възраст и протича по-тежко. Диагноза – пристъпно възникващ експираторен задух, болният се събужда с тежест в гърдите, налице е мъчителна дразнеша кашлица със свиркащи грипове. В периода на ремисия диагнозата се поставя по критерии: анамнеза заа експираторен задух, появяващ се през нощта, наличен бронхоспазъм при аскултация, проследяване при астма на върховнияекспираторен дебиит – дневна вариация над 15, тест за повишена бронхиална хиперактивност, спирометрични изследвания, повишаване боря на еозинофилите в къв и храчка, общи и специфични IgE-повишени при атопична астма. 6 - Алергичен ринит, диагноза, мениджмънт, подходи при дент.лечение Характеристика- алергичният риноконюктивит представлява IgE-медиирано алергично възпаление на носната лигавица и конюнктивите. Общи прояви – пристъпно кихане, сърбеж в носа, очите, небцето, фаринкса и ушите, запушване на носа с частична или пълна непроходимост, различна по характер секреция(ринорея) често съчетана със стичане назад във фаринкса. Етиология и патогенеза – според етологията си ринитите се дялт на: Алергични ринити : сезонен ринит или сенна хрема – предизвиква се от полени, целогодишен ринит- предизвиква се от домашен прах, микрокърлежи, животински косми, пърхот и др. Инфекциозни ринити: остър – вирусен с вторична бактериална инфекция, хроничен: специфичен – при туберкулоза, сифилис, лепра; неспецифичен – бактериален Други ринити: идиопатичен-целогодишен ринит, проявяващ се главно с ринорея и се повлиява от промени в температурата и влажността, замърсители;синдром на неалергичен ринит с еозинофилия; професионален; медикаментозен; хормонален Според времетраенето на симтомите алергичните риносуитит биват: Интермтентен – оплакванията датират по-малко от 4 дни в седмица или по-малко от 4 седмици. Разделя се на лек, сренотежък и тежък. Персистиращ – оплакванията датират повече от 4 дни в седмицата или повече от 4 седмица. Разделя се на лек, среднотежък и тежък. Диагноза – поставя се въз основа на клиничната находка: сърбеж в очите, носа, твърдото небце, гърлото и ушите; пристъпно многократно кихане; запушване на носа; повишена носна секреция- ринорея При деца характерни симптоми: „алергичен поздрав“, линии на Denie-Morgan, дишане през устата и нощно хъркане. 7 - Атопичен дерматит Атопичният дерматит, известен още като атопична екзема, IgE дерматит, невродерматит, ендогенна екзема, инфантилна екзема, е вид дерматит, който представлява остро, подостро или хронично, възпалително, рецидивиращо, неконтагиозно и сърбящо разстройство на кожата. Заболяването се появява при лица с фамилна и лична атопична обремененост, като протича с характерни морфологични промени. Понятието "атопия" се дефинира като фамилна склонност към развитие на алергични заболявания. Атопичният дерматит е най-честото кожно заболяване в детската възраст. Обикновено атопичният дерматит започва в ранна детска възраст. Съществуват доста вариации в появата и изявата на атопичната екзема сред отделните индивиди. От време на време повечето хора имат остри кризи с възпалени, червени, секретиращи петна, понякога с мехури. Между острите фази кожата може да изглежда нормална или да има наличие на хронична екзема със сухи, задебелени и сърбящи области. Орофациално прояви: рецидивиращ хейлит, фисури под ушните раковини, Pityriasis alba, двойна гънка под долните клепачи. Терапията включва комплекс от мерки:режим, диета, хигиенни грижи, битови навици, фотопротекция. Поведението е насочено към отстранване на контакта с потенциалните дразнители. Медикаментозно лечение:антихистамини, антибиотици, кортикостероиди, противовирусни средства, цитостатици. Поведение на ЛДМ:омекотяващи и омазняващи средства, леки противовъзпалителни средства, кортикостероиди, витаминитерапия. 8 - Инсект алергия Алергия към насекоми е термин, използван при развитие на алергичен отговор към ухапване или ужилване от насекомо. По-често алергични реакции се развиват към жилещи насекоми. Ужилване или ухапване от насекоми обикновено са дребни дразнения. Но те могат да причинят сериозни и понякога дори смъртоносни реакции при възрастни и деца, които са алергични към тях. Обикновено насекомите, които генерират алергични реакции, са или жилещите насекоми (оси, пчели, стършели и мравки) или хапещи насекоми (комари, кърлежи). Жилещите насекоми инжектират отрова в кожата на жертвите си, като в същото време хапещите насекоми обикновено въвеждат антикоагуланти в жертвите си. При хора, които не са алергични, ужилване или ухапване от насекоми причинява нормална реакция, която се проявява само със зачервяване, сърбеж, лека болка и подуване около мястото на нараняването. Почистване на засегнатата област и прилагане на лед са достатъчни за облекчаване на симптомите. Голяма локализирана реакция на мястото на нараняването води до значително зачервяване и подуване, произтичащо от отделянето на хистамин и други химикали от тъканите на тялото в близост до мястото на поражение. Отокът се разпространява извън мястото на ужилването / ухапването. Например, човек, ужилен на глезена, може да получи подуване на целия крак. Реакцията може да се развие постепенно 12-24 часа след ужилването / ухапването. Симптомите обикновено изчезват в рамките на 5-10 дни. Този тип реакция обикновено може да се контролира с антихистамини и понякога изисква кортикостероиди. Обикновено тази реакция не е опасна, освен ако ужилването / ухапването е локализирано в област на дихателните пътища (устата, гърлото). При хора, развиващи анафилаксия, отговорът на организма е по-агресивен и води до системна реакция, където отговорът прогресира от мястото на нараняване по цялото тяло и засяга една или няколко системи. Следователно се наблюдават симптоми, отдалечени от мястото на ужилване / ухапване. Този тип реакция може да варира от само генерализирана уртикария до пълна анафилактична реакция. Това е сериозно и потенциално животозастрашаващо състояние и изисква незабавна медицинска помощ. Орофациални реакции: оток, задух, дисфагия, дисфония. Поведение на ЛДМ: затворени прозорци, готовност за адреналин, да се отстрани жилото, почистване с кислородна вода, лед, бърза помощ. 9 - Уртикария и ангиоедем Уртикарията е полиетиологично, полипатогенетично, мономорфологично заболяване с остро или хронично-рецидивиращо протичане, което се представя с характерни обривни единици - уртики. Наред с кожата се засягат и лигавиците, а понякога и вътрешните органи и нервната система със съответната симптоматика. Преобладаващо е мнението, че острата уртикария в 90 % от случаите е с алергична патогенеза, а при хроничната уртикария алергичните механизми участват в 20 % от случаите. Класификацията на Берова от 1996 г. определя следните видове уртикария: - Имунологична уртикария - IgE-зависима уртикария - алергична уртикария от храни, медикаменти, бактерии, гъбички, аероалергени, контактни алергени - Комплементно медиирана уртикария - вроден и придобит ангиоедем, уртикария-васкулит, серумна болест - Неимунологична уртикария - идиопатична, пигментна, контактна, симптоматична - Смесена уртикария - физикална уртикария (студова, холинергична, механична, вибрационна, актинична) - Псевдоалергична уртикария - неспецифична медиаторна либерация, неспецифично комплементно активирана. Характерната обривна единица на уртикарията е уртиката. Тя е сърбяща, плътна, плоска или надигната над нивото на кожната повърхност, заобиколена с еритемна ореола, бързо появяваща се, скоропреходна и преминаваща напълно. Локализацията на уртиките може да бъде различна, но обикновено се засягат и лигавиците на устата, ларинкса, фаринкса, бронхите и др. Висцералната симптоматика при уртикарията е в зависимост от локализацията: задух, повръщания, бронхоспазъм и др. Субективните оплаквания се представят от силно парене, сърбеж и понякога разтрисане. Медикаментозната терапия може да включва според вида на уртикарията: калциеви препарати, антихистаминови средства, Н1-блокери, Н2-блокери, хистамин, антимедиаторни средства, невроплегици и психоплегици, кортикостероиди, протеазни инхибитори, цитостатици. Немедикаментозното лечение се състои от акупунктура, климатолечение, променливо импулсно магнитно поле, подходяща диета. Ангиоедем: състояние, характеризиращо се с отоци на кожата, лигавиците и субмукозната тъкан. Симптомите на ангиоедем може да бъдат зачервяване, подуване, сърбеж и затопляне на кожата, уртикария, чувствителност на засегнатата кожа. По-сериозни симптоми са затруднено дишане, затруднено преглъщане, внезапно тежко подуване, силна болка и натиск в гърдите и други. Ангиоедемът може да се дължи на: Инфекции, Алергични реакции - вследствие приема на храни (пресни плодове, ядки, домати, мляко, шоколадови бонбони), ужилвания от насекоми, прием на медикаменти (пеницилин, АСЕ инхибитори, аспирин, декстран)., Кожни проблеми - кожна туберкулоза., Автоимунни заболявания, Други - захарен диабет, емоционален стрес, излагане на слънчева светлина, стоматологични процедури, студено време, животински пърхот, левкемия. Тежестта на ангиоедема е променлива. Леките случаи невинаги изискват медицинско лечение, но тежките случаи може да доведат до животозастрашаващи усложнения като затруднено дишане. Лечението на ангиоедем включва прием на стероиди, антихистаминни вещества, епинефрин и други лекарствени препарати. По-тежките случаи налагат ендогенно дишане, което се извършва чрез апарати за изк дишане. 10 - Анафилаксия Анафилаксия: представлява най-тежката форма на алергична реакция, която се развива в рамките на минути и може да завърши фатално при ненавременно потърсена спешна помощ. Дължи се най-често на IgE-медиирани реакции. Признаците на анафилактичен шок включват задух, оток на гърлото и езика, ускорен пулс, уртикария. Анафилаксията може да се дължи на различни причини като: - Алергия към храни - морски дарове (миди), ядки (фъстъци), яйца, млечни продукти. - Прием на медикаменти - аспирин, пеницилин, ампицилин, амоксицилин. - Шокови състояние - кардиогенен шок, септичен шок, неврогенен шок, хиповолемичен шок. - Заболявания на дихателната система - астма. - Ухапвания и ужилвания - от пчели, паяци, оси, змии. Различават се следните форми: - Мълниеносна форма – 3-10 мин след контакт - Бързонастъпваща форма – 30-40 мин след контакт - Забавена форма – няколко часа след контакт - Протрахирана форма – няколко часа до един ден - Бифазна анафилаксия – след пълно овладяване на симптомите следва асимптоматичен период с продължителност средно 8часа и с последваща повторна изява Дерма – сърбеж, хиперемия, уртикария, ангиоедем ГДП – дрезгав глас, оток на гласни връзки ДДП – диспнея, цианоза, бронхоконстрикция, наличие на слузна секреция в алвеолите Устна кухина – метален вкус, ангиоедем ССС – понижено кръвно, сърцебиене, тахикардия Гастроинтестинален тракт – гадене, повръщане, изпускане, колики Поведение на ЛДМ: Прекратяване на денталните дейности, изваждане на всичко от устата, изплакване с вода, болният се поставя хоризонтално с високо разположени долни крайници. Долната челюст се издърпва напред за да се освободят ГДП. Прилагане на адреналин 0,001, подкожно/мускулно. Вливане на солеви разтвори 2-3л. Физиологичен/глюкоза/ringer. Следи се артериално налягане, пулс, дишане. При неповлияване може отново адреналин. Бърза помощ. 11. Хранителна алергия. Симптоми. Диагноза, мениджмънт, подходи при денталното лечение Хранителна алергия- реакция на свръхчувствителтост в резултат на контакт на организма със специфичен хранителен алерген. Орален алергичен синдром- бързопреходен орофарингеален пруритус, последван от зачервяване и оток на лигавицата на устните с поява на папули и везикули по тях, оток на езика и небцето и чувство за фарингеален оток. Simpson описва 2 типа хранителна алергия. При клас 1 хранителна алергия хранителните алергени са водноразтворими гликопротеини и попадат в гастроинтестиналния тракт- това са алергените на краве мляко, яйчен белтък, соя, риба и др. Характерна е за детската и юношеската възраст. Клас 2 възниква след сенсибилизация с инхалаторни алергени- плодове, зеленчуци, полени и латекс. Среща се главно при възрастни индивиди. Други автори разделят тези реакции на токсични и нетоксични, които съответно са хранителна алергия и хранителна непоносимост или псевдоалергия. Токсичните р-ии възникват към в-ва, които са естествени токсини или токсини, получени при обраб на храните, замърсители и др. Хистаминовият шок се дължи на храни, съдържащи хистамин: ягоди, консервирани риби, богати на хистидин. Симптомите са: зачервяване по лицето, шията и гърдите, сърцебиене, уртикария, главоболие, гадене и повръщане. Натриевият глутамат предизвиква синдрома на китайския ресторант - главоболие, "горещи вълни" в областта на шията и гърба, изпотяване, гадене и стягане на гърдите. Синдромът се развива няколко h след консумацията. Псевдоалергичните реакции са резултат от дизахаридазна недостатъчност - лактазен дефицит, дефицит на алдехид дехидрогеназа в черния дроб. Същинската хранителна алергия (allergia alimentaris) се определя като имунен отговор към алергени от храни и техни добавки, медииран най-често от хуморални реакции антиген-антитяло. Етиология- всички храни, както и консервантите в тях и подправките. Рискът от алергизиране се повишава също и от еднообразната диета. При деца преобладава клас 1 хранителна алергия и съответно като алергени- мляко, яйца, соя, фъстъци, ядки и риба. Механизмът на придобиване на толерантност към тези храни не е напълно изяснен, но се предполага известна роля на изграждането и съзряването на имнунната система и гастроинтестиналния тракт. При възрастните преобладава клас 2 хранителна алергия и най-често причинителите са пресни плодове и зеленчуци. Пътищата за сенсибилизация с хранителни алергени са главно гастроинтестиналния тракт и в по-малка степен- кожата и респираторния тракт. Общи прояви- уртикария, орален алергичен синдром, астма, анафилаксия, гастроинтестинални симптоми, ринит и др Орален алергичен синдром- алергична реакция от бърз тип, възникваща при болни с полиноза след пряк контакт на оралната лигавица с растителни храни. Касае се за консумация на сурови продукти, защото топлинната обработка разрушава термолабилните алергени на тези храни. Симптоми- орофарингеален пруритус, смъдене, зачевряване на лигавицата на устните, последвано от появата на папули и везикули и отокт на устните, чувство за фарингеален оток- Развива се много бързо, почти веднага след контакта с алергена. Може да се усложни с уртикария, лицева еритема, ларингеален оток и дори с анафилактичен шок в първия час. Методите за диагностика на хранителна алергия се разделят на: клинични и лабораторни. От кожноалергичните проби се прилагат епикутанните (Patch test) и перкутанните тестове- Prick test. Ораллен провокационен тест- пряк контакт на храната с устната лигавица, без тя да се поглъща (ЛПТ). Елиминационните диети целят да отстранят храните или хранителните добавки, към които болният е сенсибилизиран. Симптомите на храниталната алергия, във фазата на изява, се повлиянат с различни медикаменти: антихистамини, кортикостероиди, брохнодилататори, адреналин и др. 12. Лекарствена непоносимост и оралните й изяви. Лекарствено индуцирани промени в слюнката. Лекарствено индуцирани лигавични лезии... Лекарствена непоносимост- всички нежелани реакции към лекарствата, включително тези с алергична генеза. Най-често лекарствена алергия причиняват – аналгетици, НСПВС, аспирин, пеницилин, фенитоин, карбамазепин. Други причини: взаимодействията между два или повече медикамента, предозиране, дразнещи странични ефекти като гадене, повръщане или диария. Рискови фактори- възраст, генетични фактори, хранителни алергии, чест прием на лекарства, предозиране. Общи симптоми- обрив, уртикария, еритема мултиформе, фотоалергия, треска, мускулни и ставни болки, подуване, анафилактичен шок. Лекарствено индуцирани промени в слюнчената секреция Сухота в устата- потискане на слюнчената секреция; Чувство за изгаряне, парене в устата, постаянно възпалено гърло, трудност при преглъщане. Ketotifen, амфетамини Повишена сл. Секреция- слюнката е водниста, без обичайните си буферни свойства и не оказва протективния си ефект – Amiodaron, α-dopa Подуване на сл. Жлези- може да бъде съпроводено с болка или да бъде безболезнено. При прием на аспирин, антихистамини, НСПВС, Doxycyline Промяна в цвета на слюнката- при пациенти лекувани за туберкулоза или лепра с клофазимин и рифампицин, леводопа Болезненост в устната кухина Лекарствено индуцирани лезии в устната кухина Контактен стоматит – локална реакция на лигавицата, след повторен контакт с причинителя. Аспирин, АБ, дъвки, йод, води за уста, пасти за зъби могат да го причинят. Афтозоподобни лезии и улцери- срещана реакция при прием на лекарства и медиирана от имунната система са лезии по оралната мукоза, подобни на афти- малки болезнени язви. Причинени от НСПВС, метотрексат. Орална кандидоза- системна терапия с медикаменти променя оралната микрофлора –кортикостероидите, противоракови лекарства и др. Фиксирана еритема- локализирана проява на единична лезия или 2-3 лезии на едно и също място. АБ и барбитурати Лупус Лихен планус- лезиите изчезват след прекратяване на приема/контакта с дадения медикамент и обичайно са едностранни Лекарствено индуцирани промени по устните и оралната мукоза Хейлит- възпаление и напукване на устните ъгли. Глосит- възпаление на езика със силна болка и оток, мое да ирадира към ухото Падуване на устните и оралната мукоза- засяга предимно лигавицата на устните и езика. Пеницилини, аспирин, барбитурати, латекс,цефалоспорини. Хиперплазия на гингивата-разрастване на гингивата- фенитоини, циклоспорините, калциеви антагонисти 13. Имунотерапия. Индикации, контраиндикации. Начин на приложения. Имунотерапия- лечение на алергичните заболявания чрез предизвикване, усилване или потискане на имунния отговор. Средствата за имунотерапия са: - имуностимулатори- средства стимулиращи антитяло-зависимия и клетъчномедииратия имунен отговор -имуномодулатори-средства с регулиращ ефект върху имунния отговор -имуносупресори-потискат имунния отговор - имунокоректори-въздействат на определени елементи на имунната система Специфичната хипосенсибилизация се използва за лечение на алергичен ринит, алергична астма, сенсибилизация към отрова на насекоми. Противопоказания: автоимунни заболявания, неоплазии, лечение с бета блокери, тежки имунодефицитни и имунопатологични болести, тежки психични разстройства, хронични заболявания на устната кухина. Относителни противопоказания: тежка неконтролирана астма, лошо сътрудничество на болня, новообразувания, деца под 5г. Сублингвална имунотерапия – прилагат се капки или бързо разтварящи се таблетки под езика за 2-3мин. Локална назална имунотерапия- пътят за въвеждане на алергена и по-малко поносим Орална имунотерапия- не се препоръчва Инхалаторно приложение- не се препоръчва поради високият риск от стр ефекти. 14. Система на обща реактивност по Pischinger… Всеки жив организъм притежава система за основна регулация, като координира връзките между всички клетки, тъкани и органи, тяхната функция, осъществява комуникация с околната среда. Системата на основната регулагия се състои от: основна материя, включваща екстрацелуларна течност, клетки на съединителната тъкан, функционална периферна кръвоносна система, периферни вегетативни нерви. Поле на смущение- енергична и интегрирана част от организма, която се превръща във функциотално смущение. Не е задължително да е материално фиксирана. Постепенното въздействие на полето на смущение върху системата на основна регулация води до структурни изменения в нея. Видове полета на смущения: Активно- това, което преодолява локалната реактивна бариера в организа и действа на дистанция. Потенциално- локалната бариера и налична и интактна и не настъпва далечно смущение. Всички ендодонтски лекувани зъби, които се забелязват при първия оглед на рентгенография- потенциални. Класификация на полетата на смущение- Ендогенни: зъби с намален виталитет, девитализирани зъби, ендодотски лекувани зъби, зъби без проведено ендодотско лечение, хр пулпити, пр периодонтити, пулпна гангрена, одонтогенна киста, ретинирани зъби, полуретинирани зъби, затруднен зъбен пробив, пародонтални заболявания, заболявания на оралната мукоза, остатъчни зъбни корени, чужди тела, хронични остеоити, хронични афекти в ЛЧО, зъбни импланти, обтурация, лечение на кариес, лечение на пародонта, на орална лигавица, алергични реакции и състояния. Екзогенни: увреждане причинено от заобикалящата среда. Поле на смущение- ограничено болестно изменение в съединителната тъкан, което се състои от неспособен още за разграждане материал и се намира в постоянно противоборство с локалните и общи защитни реакции на организма. 15. Условия, на които трабва да отговарят пециентите за комплексна огнищна диагностика. 1) Да носят медицинска документация: история на заболяването или епикриза, изследване на кръв и урина с давност не повече от 3 месеца 2) Да не приемат медикаменти, АБ, противовъзпалителни, противоалергични, болкоуспокояващи, сънотворни- в деня и 3 дни преди изследването 3) Да носят актуална ортопантомография, както и сегментни снимки на зъбите 4) Жените да бъдат без козметика на лицето в деня на изследването 5) Мъжете да не бъдат бръснати в деня на изследването 6) За измерв. на корозионен потенциал да не се приемали храна и да бъдат с немити зъби 7) Изследване на слюнка, както и други ПКИ се назначават при нужда 8) Информация от лекуващия дентален лекар за всички използвани медикаменти и материали при дентално лечение и тези, които ще се използват в бъдеще. Тел за вр с ДЛ 16. Алергени. Класификация. Алергенни екстракти за диагностика Антигени- веществата, които се възприемат от организма като чужди и предизвикват специфичен имунен отговор, създаване на имунологична памет или имунологична толерантност. Алерген- всяко вещество с антигенни свойства или качества на хаптен (непълноценен антиген), което има способността да предизвиква алергична реакция в даден организъм. Всяко вещество може да се превърне в алерген, стига да попадне в сенсибилизиран организъм, готов да реагира с производството на имунокомпетентни клетки и медиатори, отговорни за една разгърната алергична изява. Класификация: 1. Според имунологичната им характеристика се разделят на пълноценни антигени и хаптени. 2. Според заболяването, което причиняват са атопични (наследствено обуславени) и неатопични, които предизвикват клетъчно зависими алергични реакции. 4. Според начина, по който проникват в организма на човека биват: инхалативни, хранителни, кожни, парентерални. №Според своята природа се разделят на: 1. Битови алергени 2. Поленови 3. Бактериални, вирусни, хламидийни 4. Плесенни алергени 5. Хранителни алергени 6. Инсектни алергени 7. Хелминтни алергени 8. Химически вещества и медикаменти 9. Индустриални алергени 10. Физикални алергени 11. Автоалергени Алергенни препарати за диагностика- алергените за тестуване е задължително да бъдат в такава концентрация, че най-малкото количество от даденото вещество да предизвиква реакция у алергичния индивид, но не и у здравия човек. Алергените за диагностика представляват течни екстракти на основните сенсибилизиращи субстанции от битов, бактериален, плесенен, поленов, хранителен, индустриален и друг произход. Прилагат се чрез кожноалергични проби. Предшестват се от подробна анамнеза и клиничен преглед. Алергените за диагностика не траббва да се смесват с алергените за лечение. В зависимост от начина на аплициране се делят основно на интрадермални и прик-тестове. 17. Фактори, които затрудняват изпълнението на ин виво тестовете. Усложнения. Контраиндикации за алергично тествуване Кожните тестове се отличават с висока специфичност и чувствителност. Независимо от това на тях не може да се разчита абсолютно, ако не се познават възможностите за получаването и отчитането на токсични, фалшиво положителни, фалшиво отрицателни, неспецифични и др реакции. Причина за тези реакции е неспазването на необходимите условия. Физиологично сътояние на изследваните пациенти- при склонност на кожата към по-силни неспецифични реакции, всички проби са положителни при всички изследвания. Отрицателната контрола при епикутанния тест е празна камера, незапълнена с алерген, а при прик-теста и скарификацията- физиологичен раззтвор или дестилирана вода. При огнищно болни с алергични заболявания кожните проби трябва да се провеждат в интервалите между пристъпите и обострянията. Най-добре е болните да се тестуват, след като са били в безсимптомен интервал най-малко две седмици. При продължително и лошо съхраняване на алергените в тях могат да настъпят химични промени, които да доведат до токсични реакции при употребата им. Макар и рядко алергични реакции може да се предизвикват от свръхчувствителност към материала на пластира. Счита се, че изследваният не бива да е получавал поне 3 денонощия кортизон преди тестуването. Пробите не се провеждат по-рано от 2-3 дни след антихистаминовото лечение. Усложнения- Местни: на и около мястото на поставяне или инжектиране на алергена. Огнищни- екзацербация на алергичния процес. Контраиндикации: локални противопоказания- остри и хронични екземи, вторични инфекции на кожата, нарушения в кръвоснабдяването на кожата, усилен дермографизъм и др. Общи- тежки форми на белодробния емфизем, кардиална астма, тежка коронална склероза, прекаран инфаркт на миокарда, сърдечна декомпенсация, тежка тиреотоксикоза и др. 18. Алгоритъм на комплексната огнищна диагностика. Работна програма: огнищно и алергологично насочена анамнеза, клинично изследване на ЗЧО, палпация на лимфни възли, определяне виталитета на пулпата, измерване на електропотенциалите на металните обекти в устата, образна диагностика чрез екстра- и интраорални методи, изследване на носещите зъби в протезни конструкции, параклинични изследвания за установяване реактивността на организма, клинични тестове, тест за обща реактивност, тест за локална реактивност, термометричен тест,стоматологичен симптомокомплекс при деца, тестове за алергична реактивност при деца, саниране на полетата на смущение- консервативно или хирургично, контролни тестове- 1-3 години след окончателната -санация с оглед наличие, липса или промяна на общата и локалната реактивност. 19. Термовизионна диагностика - Съвременен метод за безконтактна термодиагностика, който за кракто време регистрира температурата във всяка точка на тялото под формата на „термична картина“. Диагн на цялото тяло може да бъде постигната с инфрач камера-измерваща изл на тялото, и контактна термография-измерваща t в контакт с тялото. Изследване с инфрачервена камера – прави се функционално изследване след стимулиращо терморегулацията охлажадне. Резултатите се регистрират под формата на цветно картинно изображение с т.нар топли и студени зони, чийто интензитет отговаря на точно определена стойност на температурата. Измерването е безконтактно. Предимства: неинвазивен и безболезнен, безконтактен, пести време, намален риск от фалшиво-положителни резултати при пациенти с кожни възпаления, добра информативност, директен електронен трансфер на данните, възможност за прецизенсофтуерен анализ на регистрираните данни. Недостатъци: скъпа апаратура, статичен тест, не регистрира променена обща реактивност, регистрира само инфрачервения спектър на излъчваната от тялото топлина. Контактна регулационна термография- 60 точки на измерване – 30 в областта на главата, и 30- в областта на тялото, където се появяват датчиците. 20. Алергични реакции от бърз тип в денталната медицина. Латекс алергия. Алергичните реакции от бъзр тип са IgE-медиирани. Обикновено се провокират от пълноценни антигени каквито са протеините. Реакцията може да настъпи за 2-3 минути или до няколко часа след контакта с алергена. Обикновено протича с лигавичната и кожната симптопатика, съпътствана с астматични и анафилактични симптоми. Латекс – повишените нужди от латексови ръкавици водят до понижаване на производствения контрол и в резултат на това високо съдържание на свободен латексов протеин в ръкавиците, който провокира алергичните реакции. Рискови пациенти за развитие на латексова алергия са: пациенти с атопия, с хранителна алергия, работници свързани с производството на каучук, медицински персонал. При поставянето и свалянето на ръкавиците пудрата, която свързва със свободния латексов протеин, попада в аерозола и се създава възможност за инхалиране на алергена. Лигавичният контакт с латексовите протеини крие по-голям риск за развитие на анафилаксия, отколкото контактът с кожата. Сипмтоми развиващи се по време или след дентално лечение: сърбеж около устните, подуване, обрив около устата, ускорен пулс, хипотония. При алергия към латексов протеин, симптомите по-често настъпват няколко минути след контакта с алергена. При установена алергия е необходимо да се създаде безлатексова обстановка. Въздушните филтри се включват и тези пациенти се приемат рано сутринта първи. Препоръчва се да се направи противоалергична подготовка с антихистаминови медикаменти, а по време на денталното лечение екипът трабва да има готовност за приложение на епинефрин. 21 – ЛА - широко използвани медикаментозни средства; истинската свръхчувствителност, протичаща по имунни механизми, е изключително рядка. Естерните ЛА се метаболизират до парааминобензоена киселина ПАБК - доказан алерген>определя алерг св-ва на ЛА от тази група. ЛА обичаино са хаптени – трябва да се св с белтъчна м-ла за алерг св-ва. Има мн научни статии, доказв алер р-ии от бърз тип към амидната група ЛА. Алер р-ии могат да се пол и от стабилизаторите в ЛА - парабени и бисулфити – пропилпарабена се съд в мн козм и хран продукти като консерванти=>мн пациенти са имали контакти с парабените, сенсибилизиращи организма още преди първия поставен ЛА; те също се метаб до ПАБК; сулфитните антиОкс се добавят в храната, виното за удължаване на годността. орал и наз прилож на сулфити може да прич бронхоспазъм, риноконюктивит, уртикария и дори анаф шок 22 – Забавен тип ал р-ии; хаптени в ДМ Нежеланите реакции от дентални материали могат да бъдат алергични, токсични и канцерогенни. В посл години разпростр на ал р-ии към дент материали расте, заради общото нарастване на ал р-ии + подобравяне на диагн възм. С малки изключения, дент материали са контактни алергени. Те предизвикват алер р-ии IV тип (забавен тип,клетъчно-медиирани). Контактна алергия към денталните материали възниква непосредствено след леч, но може да се развие и години след проведено леч. Златен стандарт за диагн на оралната контактна свръхчувст към дент материали – епикутанният (Patch) тест. Задължително е лек по ДМ да познават състава на дент материали, както нежеланите р-ии, които nе може да провокира. Оралната лиг има известна резистентност към иританти, защото: Добра васкуларизация - бърза абсорбция, кратък контакт с епитела; по-малък бр Ларгерхансовите кл и Т-лимф; Слюнката – отмиващ ефект Метали - основните алерг в ДМ; химически стабилните метали рядко причиняват алергични реакции; в устната кухина има условия, които улесняват йонизация - металът е постоянно в ел-тна среда, рН се променя непрек в зав от конс храна; Отд мет йони се св с протеин и този комплекс се разп от Т-кл. Никел - един от най-честите контактни алергени предизвикващ свръхчувствителност сред жените; Паладий - висок алергизиращ потенциал, кръстосана свръхчувствителност с никела; Кобалт - високи алергизиращи свойства и е честа причина за развитие на контактен дерматит; Хром - основен компонент във всички неблагородни дентални сплави, рядко има ал към него; Злато – йонизираната ф-ма има висока хим реакт и силни сенсибилизиращи св-ва, зл сплави в устата кородират; Амалгама - сплав, съставена от смесването на приблизително еднакви количества течен живак и прах (сребро, калай, мед), Ал към ДА е обусловена най-често от свръхчувст към живак и в рядко към сребро, мед или калай. Метакрилати - широко разпростр, голяма част от метакрилатните съставки се отличават с висок алер потенциал. Осн проблем – интраорална полимеризация: дори при оптимални усл – 30% ост мономер. Епоксидни смоли - биологично активни съставки; мономерът, на който са базирани - Bisphenol А diglycidyl ether, има подчертан алерг потенциал. Те са компоненти в някои канални сийлъри , както и в някои дентин адхезиви. 1 2 |