Трандолаприл се съдържа в следните лекарства Gopten таблетки от по 2 mg Фармакокинтика
 Скачать 49 Kb.
|
|
Трандолаприл Трандолаприл се съдържа в следните лекарства: - Gopten – таблетки от по 2 mg Фармакокинтика: Трандолаприлът приет перорално се резорбира добре и не се влияе от наличието на храна. В черият дроб се хидролизира в активен метаболит – трандолаприлат, който има t1/2 24 h (което дава възможност ДД да се приема наведнъж сутрин) и СПП 80-94 %. Максимална плазмена концентрация на трандолаприлата се достига към 4–6-ия час. Излъчва се с урината 33% и 66% с фекалиите. Фармакодинамика: Трандолаприла е дълго действащ инхибитор на АСЕ. Понижава периферната съдова резистентност и артериалното налягане. Намалява артериалната хипертрофия с 6-18% и сърдечно-съдовата смъртност – с 25%. Предотвратява или предизвиква обратно развитие на левокамерна хипертрофия, стимулира продукцията и действието на кардиопротективните простаноиди, ограничава исхемичната лезия на миокарда, осъществява протекция на бъбреците при артериална хипертрофия и повлиява диабетната гломерулопатия. Показания: Прилага се за лечение на артериална хипертония (включително и при есенциална хипертония) като монотерапия или в комбинация с други антихипертензивни средства. При застоина сърдечна недостатъчност се прилага в комбинация с диуретици или без сърдечни гликозиди. Прилага се за лечение и при хронична сърдечна недостатъчност (ХСН). Прилага се и за лечение на лявокамерна дисфункция след инфаркт на миокарда. Дозировка: Започва се с ДД 1 mg в един прием. Обичайната дневна доза е 2 mg трандолаприл. При необходимост ДД се повишава с 0,5 mg през интервали от 7 дни (т.е. ако е необходимо дневната доза може да се удвои след 2-4 седмично лечение). Повечето пациенти се повлияват от ДД 2-4 mg. МДД е 4 mg. Клиничният опит от прилагане на препарата в ДД > 8 mg е малък. При КК ≤ 30 ml/min началната доза трандолаприл е 0,5 mg. При някои пациенти, особенно рискови пациенти, може д е целесъобразно първоначалната дневна доза да е 1 mg. След инфаркт на миокарда, терапията се започва от третият ден. Лечениято започва с ДД от 0,5 mg тази доза се увеличава постепенно до 4 mg като еднократен двоен прием. В зависимост от поносимостта, напр. при поява на симптоматична хипотония, увеличаването на дозата може да се прекрати. При по-възрастни пациенти с нормална бъбречна функция не е необходимо предварително адаптиране на дозировката. При пациенти с КК > 30 ml/min обикновенно не се налага редуциране на дозата. Тесен контрол на съответните лабораторни параметри е показан при пациенти с ограничена бъбречна функция. При умерено нарушение на чернодробната функция началната доза е сутрин 0,5 mg. Повишаването на дозата става постепенно в зависимост от индивидуалната реакция на пациента към терапията. Да не се надвишава МДД от 2 mg на ден. При пациенти със солеви и/или воден дефицит (например диализа, повръщане/диария, терапия с диуретици) лечението трябва да се започне с 0,5 mg сутрин, поради риск от хипертензия. Солевият и/или воден дефицит трябва по възможност да бъдат компенсирани преди зсапочване на терапията. При пациенти с малгнена хипертония или тежка сърдечна недостатъчност включването на пациента на терапия с трандолаприл трябва да се извърши в болница. Лекарствени взаимодействия: Готварската сол намлява антихипертензивното действие на трандолаприл. Другите антихипертернзивни средства засилват антихипертензиявното действие на трандолаприл (особено диуретиците). НСПВС (напр. аспирин, индометацин) могат да понижат антихипертензивното действие на трандиолаприла. При едновременно приложение с калий и калий съхраняващите диуретици (спироналактон, амилорид, триамтерен) се засилва нарастването на серумната концентрация на калия. При едновременно приложение с литий се повишава серумната концентрация на лития. При едновремнно приложение с алкохол се засилва действието на алкохола. Сънотворните и упойващи средства засилват антихипертензивният ефект на трандолаприла.щ При едновременна употреба с алопуринол и имуносупресивните средства (цитостатици, системни кортикоиди), прикаинамид може да се наблюдава левкопения. Не бяха наблюдавани фармакокинетични взаимодействия със следните лекарствени средства: фуроземид, дигоксин, нифедипин, варфарин. Противопоказания: свръхчувствителност спрямо трандолаприл склонност към отточност на тъканите (ангионевротичен едем), също и при предшестваща терапия с АСЕ-инхибитори стеснение на бъбречните артерии състояние след бъбречна трансплантация стеснение на аортната или митралната клапа, хипертрофична кардиомиопатия първично повишена концентрация на алдостерона в кръвта бременност; рисков фактор за бременността: С (І триместър); D (ІІ и ІІІ триместър) лактация Специални предупреждение: тежко нарушение в чернодробната функция /чернодробна цероза са асцит диализа пациенти с креатининов клирънс < 30 ml/min нелекувана декомпенсирана сърдечна недостатъчност при деца Трандолаприл трябва да се прилага при много критична преценка на ползата и вредата, при редовен конрол на клиничните и лабораторно-хииччните параметри при: протеинурия > 1 г/ден тежки електролитни нарушения нарушена имунна реакция или коагеноза (напр. лупуес еритематодес, склеродермия) едновременна терапия с имуносупресивни средства (напр. кортикостероиди, цитостатици, антиметаболити), алопуринол, прокаинамид или литий Преди употребата на трандолаприл трябва да се провери бъбречната функция и да се котролира артериалното налягане и/или де се определени лабораторни параметри при пациенти с: солеви и/или воден дефицит ограничена бъбречна функия тежка хипертония едновременно налична сърдечна недостатъчност пациенти над 65 години По време на терапията с трандолаприл не трябва да се извършва диализа или хемофилтрация с полиакрилнитрилметилсулфатни високо пропускливи мембрани, тъй като в противен случай съществува опасност от анафилактични реакции, дори до застрашаващ живота шок. В тези случаи е належащо преминаването на алтернативни антихипертензивни медикаменти, които не са АСЕ-инхибитори или на други диализни мембрани. По аналогичен начин трандолаприл не трябва да се прилага едновременно с определени методи на липидифорезата (напр. декстрансулфат), тъй като могат да възникнат подобни реакции. Нежелани лекарствени реакции: От страна на сърдечно-съдовата система понякога могат да настъпят НЛР особенно в началото на терапията с трандолаприл, както и при пациенти със солеви и/или вроден дефицит напр. предшестваща терапия с диуретик. Наблюдават се слабост на миокардния контрактилет, тежка хипертония, но също и при повишаване на дозировката на диуретици и/или на трандолаприл може да настъпи прекомерно повишаване на артериалното налягане със симптоми като световъртеж, чувство на отпадналост, зрителни нарушения, рядко и със синкоп. Има съобщения за единични случаи на следните странични действия на АСЕ-инхибитори във връзка със засилено понижение на артериалното налягане: тахикардия, сърцебиене, нарушения в сърдечния ритъм, ангина пекторис, инфаркт на миокарда, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение (TIA), мозъчен инсулт. От страна на бъбреците: понякога могат да се залят или да бъдат засилени функционални бъбречни нарушения, в единични случаи до остра бъбречна недостатъчност. Рядко се наблюдават протеинурия, отчасти с едновременно влошаване на бъбречната функция. От страна на дихателната система: Понякога могат да се появят суха дразнеща кашлица и бронхит, рядко дихателна недостатъчност, синузити, ринит, в единични случаи бронхоспазъм, глосит и сухота в устата. В единични случаи предизвикани от АСЕ-инхибиторите тъканни отоци (ангионевротични оттоци) протичат с участие на гръкляна, гърлото и/или езика. Ако има такава форма на протичане трябва веднага да се направят 0,3-0,5 mg епинефрин подкожно, респективно 0,1 mg епинефрин (като се спазват указанията за разреждане) бавно интравенозно под контрола на ЕКГ и на артериалното налягане, както и след глюкокртикоиди. По-нататъка се препоръчва интравенозна апликация на антихистаминови препарати и H2-рецепторни антагонисти. При известен С-инактиваторен дефицит към епинефриновата терапия допълнително може да се приложи и С-инактиватор. От страна на стомашно-чревен тракт: Понякога могат да възникнат гадене, оплаквания в горната част на корема и нарушения в храносмилането, рядко повръщане, диария, запек и безапетитие. Единични случаи на холестатичен инктер, хепатит, панкреатит и илеус са описани при терапия с АСЕ-инхибитори. От страна на кожата и кръвоносните съдове: Понякога могат да възникнат алергични реакции като екзантема, пруритус, по-рядко уртикария, както и кожни реакции от типа на еритема мултиформе или ангионевротичен отток с участието на устните, лицето и/или крайниците. В единични случаи гореспоменатите кожни промени могат да протекат с температура, болки в мускулите и ставите (миалгии, артралгии), васкулитни и определени промени в лабораторните показатели (еозинофилия и/или повишен титър на антинуклеарните антитела). Единично са наблюдавани псориазисоподони форми на кожни промени, фотосенсибилизация, алопеция, онихолиза и повишаване на съдовите спазми при болестта на Рейно при терапия с АСЕ-инхибитори. От страна на нервната система: Понякога могат да настъпят главоболие, уморяемост, рядко замаяност, депресии, нарушения в съня, импотентност, мравучкане, парестезии, нарушение в равновесието, обърканост, шум в ушите, замъглено виждане, както и промени във вкуса до преходна загуба на вкуса. Лабораторни данни: Понижаване на хемоглобиновата концентрация, хематокрита, понижаване числото на белите кръвни клетки или тромбоцитите. Рядко, при терапия с АСЕ-инхибитори, особено при пациенти с ограничена бъбречна функция, колагеноза или едновременна терапия с алопуринол, прокаинамид, или определени медикаменти потискащи защитните реакции, може да се стигне до болестно понижаване на броя на кръвните клетки (анемия, тромбоцитопения, неутропения), в единични случаи дори до загуба на определени или всички кръвни клетки (агранулоцитоза или панцитопения). В единични случаи се съобщава за хемолитична анемия, също във връзка с глюкозо-6фосфатдехидрогеназен дефицит, без да се потвърди причинна връзка с АСЕ-инхибитори. Рядко, особено при пациенти с нарушения в бъбречната функция могат да се повишат серумните концентрации на урея, креатинин и калий, както и да се понижи концентрацията на натрия в серума. В уреята може да настъпи увеличено отделяне на белтъчини. В единични случаи може да настъпи повишение на концентрациите на билирубина и чернодробните ензими. Горепосочените лабораторни данни трябва редовно да се контролират преди и по време на терапията с трандолаприл. Особено в началото на лечението и при рискови пациенти (пациенти с нарушение на бъбречната функция, клагенози, терапия с имуносупресивни средства или алопуринол, прокаинамид) краткосрочно се препоръчва контрол на концентрациите на серумните електролити и серумния креатинин, както и на кръвната картина. Ако по време на терапията трандолаприл се появят симптоми като температура, подуване на лимфните възли и/или възпаление на гърлото трябва веднага да се изследва бялата кръвна картина от лекуващия лекар. |