Хирургик касалликларфанидан тест
 Скачать 201.27 Kb.
|
|
А. цефалик Б. гуморол В. ичак Г. цефалик ва гуморол* Д. цефалик ва ичак 68. Перитонитнинг қайси тури асептикли дейилади: А. диплококкли Б. аппендикуляр В. меконеал* Г. туберкулез Д. перфоратив 69. Ичак тутилишини қайси касалликлардан ажрата олиш керак: А. пилоростеноз пилороспазм динамик ичак тутилиши* Б. перитонит ун икки бармоқли ичакнинг яраси В. динамик ичак тутилиши ва ўт йўлларининг артрезияси Г. ўткир аппендицит Д. ўткир панкреатит 70. Йўғон ва тўғри ичакнинг хавфсиз ўсмаларини айтинг (нотўғри жавобни кўрсатинг): А. аденокарцинома* Б. липома, фиброма, лейомиома В. гемангиома, лимфангиома Г. невринома Д. псевдопапилома, ўткир учли кондилома 71. Геморройга хос бўлган белгиларидан қуйидагиларнинг қайси бири кирмайди: А. тасмасимон нажас* Б. қабзият В. тугунларни осилиб тушиши Г. қон кетиши Д. тугунларнинг тромбофлебити 72. Анаэроб парапроктитнинг умумий белгилари қайси (нотўғри жавобни кўрсатинг): А. эрта тахикардия Б. артериал босимнинг тушиб кетиши В. лаблар ва тирноклар цианози Г. алахсираш Д. қон тупуриш* 73. Йўғон ичак полипларини клиник манзарасини айтинг (нотўғри жавобни кўрсатинг): А. қоринда жойи аник бўлмаган оғриқлар Б. ич кетиш, қон кетиш В. шилимшик аралаш ахлат Г. қабзият, қоринда галати сезги (дискомфорт) Д. қон босимини юқори бўлиши* 74. Носпецифик ярали колитни сурункали формасида энг куп учрайдиган клиник белги: А. иштаха пасайиши Б. камқонлик В. қон босимининг пасайиши Г. қабзият Д. шилимшик ва қон аралаш ич кетиш* 75 Носпецифик ярали колитга қуйидагилардан фақат биттаси харакатерли эмас: А. кусиш* Б. диарея В. оғриқ синдроми Г. ичакдан қон кетиш Д. тана хароратининг кўтарилиши 76. Йўғон ичак хасталигида текширув усулларига кирмайди: А. иригоскопия Б. барий сульфат эритмаси билан, йўғон ичакнинг рентген текшируви В. колоноскопия Г. ЭГДФС* Д. ректороманоскопия 77. Гиршпрунг хасталигини диагностикасида қўлланиладиган энг информатив инструментал текшириш усулини кўрсатинг: А. иригоскопия* Б. қорин бўшлиги аъзоларини рентгеноскопик текшириш В. биопсияли колоноскопия Г. лапароскопия Д. пневмоперитонеум 78. Қайси хасталикларда беморда анал сохасида ёт жисм хиссиёти аниқланади: А. тўғри ичак саратонида Б. геморройда* В. меъда саратонида Г. чамбар ичак саратонида Д. ингичка ичак инвагинациясида 79. Ўткир аппендицитга хос бўлмаган симптом: А. Мерфи* Б. Ровзинг В. Воскресенский Г. Образцов Д. Бартомье-Михельсон 80. Типик ўткир аппендицит клиникасида операцион кесим : А. Волкович-Дьяконов кесими* Б. пастки-ўрта лапаротомия В. параректал кесим Г. трансректал кесим Д. кўндаланг кесим 81. Ўткир аппендицит диагностикасида қўлланилмайди: А. ирригоскопия* Б. умумий қон клиник текшируви В. тўғри ичакни бармоқ билан текширув Г. қорин палпацияси Д. қинни бармоқ билан текширув 82. Шошилинч аппендэктомия операциясига қарши кўрсатмалар: А. аппендикуляр инфильтрат* Б. миокард инфарқти В. хомиладорликни иккинчи ярми Г. геморрагик диатез Д. тарқалган перитонит 83. Ўткир аппендицитни бачадондан ташқари хомиладорлик билан дифференциал диагностикасида аҳамиятли: А. қинни орқа гумбазини пункцияси* Б. Промптов белгиси В. бош айланиши ва ҳушдан кетиш Г. Бартомье-Михельсон белгиси Д. Кохер-Волкович белгиси 84. Дуглас бўшлиғи абсцесси диагностикасида энг ахамиятли: А. тўғри ичакни бармоқ билан текшириш * Б. ректороманоскопия В. лапароскопия Г. қоринни перкуссияси ва аускультацияси Д. қорин бўшлиғи рентгеноскопияси 85. Диафрагма ости абсцессига хос эмас: А. қорин бўшлиғи рентгенографиясида Клойбер косачалари* Б. нафасда кўкрак қафаси ўнг ярмида ва қоринни юқори қисмидаги оғриқлар В. пастки қовурғаларни босганда оғриқ бўлиши Г. гектик температура Д. жигар тумтоқлиги хажми катталишиши 86. Диафрагма ости абсцессини очишда энг қулай усул: А. ноплевра ва қорин орти усули* Б. тораколапаротомия В. люмботомия Г. икки моментли плевра орқали усул Д. Федоров бўйича лапаротомия 87. Аппендэктомия операцияларидан кейинги асоратлар (ортиқчасини аниқланг): А. проктосигмоидит* Б. дуглас бўшлиғи абсцесси В. пелифлебит Г. перитонит Д. периаппендикуляр абсцесс 88. Ўткир аппендицит сабабли қорин орти тўқималарда флегмона бўлиши мумкин: А. чувалчангсимон ўсимта ретроперитонеал жойлашганида* Б. чувалчангсимон ўсимта медиал жойлашганида В. ўнг ёнбош сохасида махаллий перитонит бўлганида Г. кўр ичакга нисбатан чувалчангсимон ўсимта латерал жойлашганида 89. «Бавосил» терминини тушунчаси: А. тўғри ичакни каверноз таначаларидан қон кетиши * Б. тўғри ичакни веноз тизимини туғма етишмовчилиги В. тўғри ичакни веноз томирларидан қон айналишини бузилиши Г. тўғри ичакни веналарида қон туриб қолиши Д. тўғри ичак веналари варикоз кенгайиши 90. Бавосилни белгиларига кирмайди: А. қора чақичсимон (қатронсимон) ич келиши * Б. тўғри ичакдан қон кетиши В. анал сфинктери сохасида тугунчалар борлиги Г. анал сфинктери сохасида «ёт жисм» сезгиси Д. анал сохада қичишиш 91. Проктология ИТИ бўйича тўғри ичак тушиши нечта даражага бўлинади: А. 3 * Б. 4 В. 5 Г. 6 Д. 2 92. Тўғри ичак оқмасини диагностикасида қўлланилмайди: А. ирригография* Б. бармоқ билан тўгри ичак кўриги В. оқмани зондлаш Г. фистулография Д. ректороманоскопия 93. Парапроктитлар жойлашиши бўйича бўлади (ортиқчасини аниқланг): А. бачадон тўғри ичакли* Б. тери ости В. шиллиқ қавати ости Г. ишеоректал Д. пелвиоректал 94. Ярали колит асоратларига кирмайди: А. ичак инвагинацияси* Б. ичак стриктураси В. ичакдан профуз қон кетиши Г. псевдополипоз Д. йўғон ичакни токсик дилятацияси 95. Крон касаллигида меъда-ичак тизимини қайси қисмлари зарарланиши мумкин: А. хамма қисми* Б. ингичка ичак В. чамбар ичак Г. тўғри ичак Д. қизилўнгач ва меъда 96. Қайси текширув усули йўғон ичак касалликларида тўлиқ маълумот беради: А. колоноскопия, ирригоскопия* Б. умумий қон ва сийдик анализи В. қонни биёкимёвий анализи Г. ЎТТ Д. доплерография 97. Носпецифик ярали колитни қайси турида консерватив давони ўтказишни фойдаси йўқ: А. ўткир-яшинсимон* Б. сурункали-қайталанувчи В. сурункали узлуксиз Г. сурункали 98. Қанақа полипларда малигнизация бўлмайди: А. ювенил* Б. гиперпластик В. безсимон-тугунли Г. диффуз Д. безсимон 99. Чурра кесиш операцияси вақтида сийдик қопи шикастланиши кўпинча кузатилади: А. тўғри чов чуррасида* Б. қийшиқ чов чуррасида В. қисилган чов чуррасида Г. сон чуррасида Д. тўғриланмайдиган қийшиқ чов чуррасида 100. Сийдик қопи сирпанувчи чурраси асоратларига қуйидагилар киради (ортиқчасини кўрсатинг): А. сийдик қопи ўсмаси* Б. сийдик қопи қисилиши В. сийдик қопи бўртмаси ёрилиши Г. сийдик қопи бўртмаси некрози Д. сийдик қопи тошлари 101. Асоратланмаган қийшиқ чов чуррасида ва простата бези II даражали аденомасида биринчи навбатда қуйидаги операцияни тавсия этиш лозим: А. аденомэктомия* Б. чуррани кесиш В. аденомэктомия ва чуррани кесишни бир вақтни ўзида бажариш Г. кистэктомия Д. бир вақтни ўзида чурра кесиш ва цистостомия 102. Қисилган сон чурраси бўйича операция пайтида жаррох қисиб турувчи халқани латерал томонга кесди ва кучли қон кетиш пайдо бўлди, қайси томир шикастланди: А. сон венаси* Б. сон артерияси В. катта тери ости венаси Г. ёнбош артерияси Д. уят артерияси 103. Киндик чуррасидаги чурра қопи флегмонасида қайси операция бажарилади: А. Греков операцияси – чурра қопини некрозга учраган ичак қовузлоғи билан бирга олиб ташлаш* Б. флегмонаниочишва уни икки бўшлиқли дренаж билан найчалаш хамда актив аспирация қилиш В. Миллер-Эббот зонди билан ичакни интубация қилиш Г. чуррани кесиш, чурра дарвозасини Сапежко бўйича пластика қилиш Д. чуррани кесиш, чурра дарвозасини Мейо бўйича пластика қилиш 104. Рихтер қисилиши нима: А. девори қисилган чурраларни барча турлари* Б. чов чуррасида Меккел дивертикулининг қисилиши В. буралган сигмасимон ичак қисилиши Г. трейц боғлами сохасидаги қисилган чурра Д. ошқозон диафрагма чуррасида қисилиш 105. Беморда ўткир миокард инфарқти ва қисилган чурра. Сизнинг тактикангиз: А. интенсив кардиал даво билан бир вақтда шошилинч оператив даво* Б. кузатув, қоринга совуқ қўйиш В. чуррани тўғрилаб юбориш Г. бандаж қўйиш Д. венага спазмолитиклар юбориш 106. Қисилиб мустақил тўғриланган чуррада қайси холат операцияга абсолют кўрсатма хисобланади: А. перитонит белгилари бўлганда* Б. қисилгандан кейинги давр муддати В. қўшимча касалликлар Г. бемор жинси ва ёши Д. беморни тўлақонли текширмаслик 107. Чов чурраси қисилгандан сўнг кўп вақт ўтган бўлса қайси тадбирни биринчи даражали деб хисоблайсиз: А. шошилинч оператив даво* Б. чуррани тўғрилашга уриниш В. иссиқ ванна Г. чуррани тўғрилашдан олдин аналгетиклар қилиш Д. чурра тўғриланишини енгиллаштириш учун спазмолитиклар қилиш 108. Қисилган чурра деб хисоблаб операция қилиш вақтида, чурра қопи очилгач 100 мл миқдорда лойқаланган суюқлик чиқди, лекин чурра сақламаси топилмади. Қисилишни қайси тури тўғрисида ўйлаш керак: А. Брок чурраси – ёлғон қисилиш* Б. ретроград қисилиш В. Рихтер чурраси – девори қисилган чурра Г. Литре чурраси – Меккел дивертикули қисилиши Д. ахлатли қисилиш 109. Перитонит учун хос бўлмаган клиник белгини танланг: А. тахикардия Б. қуруқ тил В. қорин девори мушакларининг таранглашиши Г. ичак перистальтикасининг кучайиши* Д. қориндаги оғриқлар 110. Перитонитнинг энг кўп этиологик сабабини айтинг: А. меъда саратони Б. ўткир аппендицит* В. сальпингит Г. тешилган меъда-12 б/ичак яраси Д. ингичка ичак странгуляцияси 111. Бўшлиқли аъзонинг эркин қорин бўшлиғига перфорацияси учун патогномоник симптомни топинг: А. юқори лейкоцитоз Б. қорин бўшлиғида эркин ҳаво бўлиши* В. қорин чека қисмларида перкутор бўғиқлик бўлиши Г. ичак шовқинларининг йўқлиги Д. қорин парда яллиғланиш симптомларининг мусбатлиги 112. Тарқалган йирингли перитонит туфайли операцияда бажарилиши шарт бўлган тадбирларга қуйидагилар киради (ортиқчасини аниқланг): А. перитонит манбаини бартараф қилиш Б. қорин бўшиғи санацияси В. меъда резекцияси* Г. ичаклар декомпрессияси Д. қорин бўшлиғини найчалаш 113. «Базедов касаллигида» қуйидаги белгилар кузатилиши мумкин (ортиқчасини аниқланг): А. ҳолсизлик Б. озиб кетиш В. таъсирчанлик Г. юрак тез уриши Д. тинч ҳолатда ҳансираш* 114. Қалқонсимон безни сканнерлашда аниқлаб бўлмайди: А. безнинг шаклини Б. «иссиқ тугунлар» мавжудлигини В. «совуқ тугунлар» мавжудлигини Г. саратон қайталанганлигини Д. безнинг ҳаракатчанлигини* 115. Енгил даражали тиреотоксикоз учун хос эмас: А. юқори таъсирчанлик Б. юрак тез уриши В. ривожланган дермографизм Г. кўп терлаш Д. уйқучилик* 116. Тиреотоксикознинг шартли белгиси эмас: А. Грефе ва Мебиус симптомлари Б. тахикардия В. экзофтальм Г. қўллар тремори Д. қалқонсимон безнинг катталашиши* 117. Тиреотоксикозли беморларда операциядан кейинги даврда қуйидагилар кузатилиши мумкин (ортиқчасини аниқланг): А. тиреотоксик криз Б. ютинишнинг бузилиши В. операциядан кейин перитонит* Г. қон кетиш Д. афония 118. Меъдада қуйидаги безли зоналар фарқланади: А. кардиал, фундал ва пилорик* Б. кардиал, фундал, антрал и пилорик В. фундал, корпорал и пилорик Г. кардиал, фундал, корпорал, антрал и пилорик 119. Қандай инструментал текширув пилородуоденал стеноз даражасини аниқлаш имконинини беради: А. меъда рентгенконтраст текшируви* Б. ЭФГДС В. баллонокимография Г. меъда ширасини текшириш 120. Меъда яра касаллиги билан огриган беморда ахлоргидрия холатининг кузатилиши яра касаллигининг қайси асоратига хос: А. малигнизация* Б. пенетрация В. перфорация Г. стеноз Д. қон кетиш 121. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллигида кузатиладиган оғриқларнинг ярадан қон кетиши билан камайиши ёки йўқолиши бу: А. Бергман белгиси* Б. Мерфи белгиси В. Борхард белгиси Г. Кохер белгиси Д. Щеткина-Блюмберг белгиси 122. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак ярасининг перфорациясини рентгенологик белгиси: А. қорин бўшлиғида эркин хаво бўлиши* Б. ичаклар пневматози В. Клойбер косачалари Г. қорин бўшлиғида эркин суюқлиқнинг бўлиши Д. меъда хаво пуфаги деформацияси 123. Перкутор жигар тўтоқлигининг йўқолиши қандай касаллик учун хос: А. тешилган меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги учун* Б. ўткир ичак тутилиши учун В. ўткир холецистит учун Г. ўткир панкреатит учун Д. буйрак коликаси учун 124. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра перфорациясини биринчи соатларида кузатиладиган брадикардия (Греков симптоми) нима ҳисобига юзага келади: А. адашган нерв охирларини меъда сақламаси (хлорид кислота) билан таъсирланиши* Б. юрак етишмовчилиги В. кучли огриқ Г. интоксикация Д. қон кетиш 125. Гастродуоденал қон кетишларда қўлланиладиган қайси усул эндоваскуляр жаррохлик амалиётига қарашли: А. меъда артериялари эмболизацияси* Б. яра пломбировкаси В. лазер фотокоагуляцияси Г. яра электрокоагуляцияси Д. ярани медикаментоз препаратлар билан аппликация қилиш 126. Декомпенсациялашган пилородуоденал стенозда сув-электролит балансининг бузилиши нима хисобига келиб чиқади: А. кўп ва узоққусиш хисобига* Б. буйрак фаолиятининг бузилиши хисобига В. ичак сўриш фаолиятининг бузилиши хисобига Г. қорин бўшлиғида суюқлик тўпланиш хисобига Д. плевра бўшлиғида суюқлик тўпланиш хисобига 127. Яра перфорациясида «сохта хотиржамлик» даврининг ривожланиши сабаби: А. қорин парда нерв охирлари фалажланиши* Б. интоксикация В. перитонит Г. қон кетиш Д. қорин бўшлиғида экссудат йиғилиши 128. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яраси тешилиши биринчи соатлари учун хос: А. брадикардия* Б. тахикардия В. аритмия Г. экстросистолия Д. тахиаритмия 129. Секрецияни гистамин билан рағбатлантириб текшириш асосида меъда секрецияси қайси фазаси хақида хулоса қилиш мумкин: А. меъда фазаси* Б. мия (вагус) фазаси В. ичак фазаси Г. цефалик фаза Д. кефалик фаза 130. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги перфорацияси «сохта хотиржамлик» даврида жаррохларни тўғри ташхис қўйиш ва даво тактикасини белгилашдан нима чалғитади: А. қориндаги оғриқларнинг камайиши* Б. тахикардия В. брадикардия Г. оғриқларнинг тўш остидан ўнг ёнбош соҳага кўчиши 131. Мондор учлиги учун хос эмас: А. қон кетиш* Б. қоринда «ханжарсимон» оғриқ В. қорин мушаклари таранглашиши Г. яра анамнези 132. Ўткир ичак тутилишига хос бўлмаган белгилар: А. ичини суюқ келиши ва метиоризм* Б. қоринда тўлғоқсимон оғриқ В. қайт қилиш, ичи келмаслик, ел чиқмаслик Г. перистальтика кучайиши 133. Ўткир ичак тутилишига хос бўлган аускультатив белгилар: А. тушаётган томчи овози* Б. Ровзинг белгиси В. Мерфи белгиси Г. Кохер белгиси 134. Ўткир ичак тутилишида қўлланиладиган рентгенологик текширув усулини кўрсатинг: |