психологический анализ интертипных гомосексуальных пар. Дипломна работа психологически анализ на интертипните отношения при хомосексуални двойки
 Скачать 159.95 Kb.
|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"Философски факултет, Катедра „Психология“ ДИПЛОМНА РАБОТА Психологически анализ на интертипните отношения при хомосексуални двойки Дипломант: Научен ръководител:Мария Келбечева проф. д-р Даниела Тасевска фак. № 140-МПС В. Търново, 2020 СЪДЪРЖАНИЕ УВОД……………………………………………………………………………... ГЛАВА 1. СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ НА СОЦИОНИКАТА И ПРИЛОЖЕНИЕТО Й ПРИ ДИАГНОСТИКА И АНАЛИЗ НА ИНТЕРТИПНИТЕ ОТНОШЕНИЯ…………………………………………….. 1.1. Възникване и историческо развитие на социониката…………………… 1.2. Същност на социониката………………………………………………….. 1.3. Същност и особености на соционическите типове……………………… 1.4. Интертипни взаимоотношения и връзката им със социониката……….. 1.5. Соционически методи…………………………………………………….. 1.6. Приложение на социониката в диагностицирането и анализа на семейството и семейните взаимоотношения…………………………………. ГЛАВА 2. ПРОБЛЕМИ НА СЕКСУАЛНОСТТА……………………………. 2.1 Исторически обзор на нагласите за хомосексуалност............... 2.2 Митове за хомосексуалността ............................................................. 2.3 Сексуалността като категория на личността ................................... 2.4 Подходи за психологическа подкрепа на хомосексуални личности и динамика на статута на хомосексуалността в медицинската практика ГЛАВА 3. КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНТЕРТИПНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРИ ХОМОСЕКСУАЛНИ ДВОЙКИ………………………….. 3.1 Цел, хипотеза, предмет и обект на качественото изследване.................... 3.2 Инструментариум на качественото изследване......................................... 3.3 Описание на двойките и анализ на резултатите ................................................. 3.4 Обобщение и изводи от качественото изследване...................................... ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………… ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА……………. ПРИЛОЖЕНИЯ……………………………………… УВОД Глобалните социално – икономически проблеми, характеризиращи новото информационно общество, засягат всички обществени структури индивидуалния живот на човека. Семейството като елемент от тези структури също е обект на силен натиск отвън. България не прави изключение от тези процеси. Големите промени у нас са съпроводени с дълбоки изменения и на семейството. Променя се характерът, мястото и отношенията на семействата в обществото, отношенията между партньорите, на родителите към децата и обратно. Нарастват задълженията на семейството към обществото и на обществото към семейството. Променят се мотивите за създаване на семейство, за сключване на брак, начинът на сключване на брак, семейният дом, битът, нравите и обичаите, засягащи връзките между членовете на семейството, вековните традиции в семейните отношения, изградени в миналото. Изменят се основно законите за брака и семейството. Проблемите на еволюцията на интимното партниране все повече привлича вниманието на специалистите и стават повод за конкретни научни изследвания. Те предизвикват интереса на изследователи с най-различен научен профил и имат интердисциплинарен характер. Тяхното решаване има ключово, приоритетно значение както за демографското развитие на страната, така и за възпитанието на идните новите поколения български граждани. За решаването на тези проблеми, имащи толкова важно значение, е необходимо да се използват всички ресурси на обществото. Ето защо използването на психологическа помощ, на семейното консултиране и съветване с възможностите, които предлагат, със сигурност ще окажат благотворно влияние върху търсенето и намирането на отговорите на въпроси, свързани с измененията и новите тенденции в съвременното семейство. Макар настъпилите промени в семейните и брачните отношения да са закономерно явление, което идва като резултат от извършващите се социално – икономически промени, семейството се развива и по свои автономни закони. Днес особено широко разпространено е безбрачното съжителство, наричано още консенсуален съюз или консенсуално семейство. Тази специфична форма на семейство е предпочитана както на Запад, така и в нашата страна. Все повече млади двойки, между които и с хомосексуална ориентация предпочитат да поддържат своята връзка и взаимоотношения без да сключват брак. Мотивите за това са много и разнообразни. Но самият факт, че това е явление, имащо все по-голямо влияние върху развитието на съвременното семейство, налага необходимостта да му се обърне внимание, да се разкрият особеностите му, да се изследват параметрите му. В настоящата разработка е обърнато изключително внимание на един сравнително нов подход, използван в психологичното семейно консултиране и съветване – соционическият подход. Социониката е все още ново психологическо направление, възможностите на което не са до там широко изследвани в България. На Запад то намира приложение в много и разнообразни сфери. Много са и изследванията, проучванията, направени от специалисти, за разкриване същността на социониката и възможностите, които предлага. В предлаганата разработка се разглежда приложението на социониката при анализа и диагностиката на личностния профил и взаимоотношенията между хомосексуални партньори, живеещи на семейни начала. Соционическият анализ позволява да се открои съвместимостта на хората в различните взаимоотношения, в които човек участва. Много са авторите, както национални, така и чуждестранни, които засягат проблемите на семейството, неговите изменения и нужди и възможностите за оказване на психологическа и педагогическа помощ. В това отношение могат да се посочат трудовете на М. Ячкова, Д. Тасевска, В. Кутева, М. Динкова, М. Василева, В. Сатир, Л. Спасовска, Г. Ценков, Г. Пирьов и други. За изясняване, популяризиране на същността и приложението на социониката в България има твърде малко публикации. Необходимо е да се отбележи, че този проблем е широко залегнал в книгата на авторския колектив на Н. Бояджиева, Кл. Сапунджиева, Ц. Коларова и Н. Александрова „Социониката в социалната сфера”. По темата пишат и Любовь Бескова, Елена Удалова. Възможностите на интернет позволяват да се проучат чужди изследвания в областта на социониката и приложението й при изследване на междуличностните отношения. Целта на дипломната работа е да се изследват възможностите за приложение на социониката и теорията на типовете при анализа и диагностиката на взаимоотношения при хомосексуални двойки. На тази основа да се установи има ли връзка между индивидуалните психологически типове на партньорите и техните отношения. За решаването на тази основна цел е необходимо решаването на следните изследователски задачи: Да се проучат и представят литературните източници, описващи семейството и социониката. Да се представят теоретичните основи и характеристики на социониката и соционическите методи. Да се опишат характеристиките на интимното партниране при хомосексуални двойки. Приложение и практическото използване на соционическите методи при изследване на междупартньорски взаимоотношения при хомосексуални двойки. Изходни теоретични предположения На базата на анализа в социалнопсихологическата литература и соционическите изследвания може да се предположи, че партньорските взаимоотношения при хомосексуални двойки се определят от доминиращите базисни психологически функции, лежащи на основата на индивидуалния психологически тип. Основната хипотеза на изследването е обвързана предположението, че отношенията при хомосексуални двойки са разнообразни и предопределени от характеровите особености на всеки един от партньорите. Те се основават на взаимодействието на соционистични типове на партньорите, а сексуалната ориентация не оказва влияние и не е съществена и значима. Ако има предпоставки за подобни отношения, то при тези двойки семейното консултиране и съветване би било подходяща форма за оказване и помощ. Запознаването на партньорите с особеностите на техните индивидуалните портрети и соционическият анализ би помогнал за превенция на противоречията и опасността от повишена конфликтност. Доказването на тази хипотеза би имало съществено значение за по-доброто разбиране на хомосексуалните партньорства и като цяло за хомосексуалността изобщо. Резултатите от това изследване могат да се използват при консултантска дейност насочена към този тип двойки. Социониката дава възможност за изчерпателен и научно обоснован анализ на междуличностните отношения, затова най-подходящият метод за изследване е соционистичният анализ на интертипните отношения в хомосексуалните двойки. Глава 1. СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ НА СОЦИОНИКАТА И ПРИЛОЖЕНИЕТО Й ПРИ ДИАГНОСТИКА И АНАЛИЗ НА ИНТЕРТИПНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Възникване и историческо развитие на социониката Социониката е сравнително млада и динамично развиваща се сфера на психологията. Социониката е основана от Аушра Аугустинавичюте — литовски учен, педагог и икономист. През 70-те години на ХХ век тя прави опит за изграждане на теория, в която се съединяват типологията на К. Юнг и информационния метаболизъм на полския психолог и психиатър А. Кемпински. Според тази теория психическото здраве на човека зависи от количеството и качеството на обработваната от него информация. Реално и съществено развитие социониката получава през 80-те години на същия век./12/. През 60те години на ХХ век в Литовската съветска социалистическа република социологът Аушра Аугустинавичюте (която по-късно приема Аугуста за псевдоним) изучава щастието в брака. Идеологически порядъчните фактори, които трябва да изследва са обществени (или как всички извън семейството повлияват двамата млади). Резултатите, до които достига са свързани с това, че някои напълно „нормални” – от класова, икономическа, образователна гледна точка - бракове далеч не се отличават с извънредно щастие. Търсейки причината за това, Аугуста започва да чете психоанализа. Тя прави опити за изграждане на теория, в която се интегрират типологията на К. Юнг, Фройд, информационния метаболизъм на полския психолог и психиатър А. Кемпински, като има за цел да прилага тази теория по отношение на брачните взаимоотношения. По този начин се ражда цялостен модел. Неговото ядро е твърдението, чехората могат да се класифицират по вродени личностни типове, взаимодействията между които са точно определени. Своята теория Аугуста нарича соционика. /18/. Току-що възникналата соционика е посрещната с унищожителни рецензии от блюстителите на господстващата научна идеология. Отречена от научната психология, последователите на социониката в този период започват да развиват това ново направление в психологията като самостоятелно познание „полу-нелегално”, далеч от институтите. По това време се формира кръг от последователи и съмишленици около Аугуста. Без идеологически баласт и всякаква друга научна цензура започват да се роят хипотези и „открития”. Социониката придобива вид на обхватна (макар и не изрядна) теория със свои методи, опитваща се да обясни разнообразни явления – от структурата на личността до взаимоотношения на работните колективи. Трибуна намира в научно-популярната преса, чрез която Аугуста успешно прочува своите типове, представяйки ги в образа на поп-културни персонажи (Дон Кихот, Штирлиц, Жан Габен и в този дух, вместо сложно звучащите формулировки от сорта на „логико-интуитивен екстраверт, рационален”) /18/. В даден момент през 1985 година социониците разбират, че на Запад типологията на Юнг автономно е била развивана по сходен маниер. Известен пример е придобиващата популярност популярност в САЩ типология на учителката Изабел Майерс и нейната майка, ученичка на Юнг, Катарина Бригс: разбираема и бързо приложима теория./18/. През 90те години социониката, която вече е широко популярна в Русия и Украйна, започва да се приобщава обратно към официалната, научна психология. Днес социониката и соционическите методи придобиват все по-широко приложение в различни сфери. Същност на социониката Теоретичните основи на социониката са заложени в трудовете на швейцарския психолог К. Г. Юнг, Аушра Аугустинавичюте — литовски учен, педагог и икономист, К. Бригс – ученичка и последователка на Юнг и дъщеря й, В. Гуленко. По отношение но българските автори, занимаващи се с тази проблематика, се откроява книгата „Социониката в социалната сфера” на авторския колектив Нели Бояджиева, Цецка Коларова, Клавдия Сапунджиева, Наталия Александрова, както и статиите на Калин Яннев. Най-общо социониката може да се определи като:”...наука за типовете информационни системи (човек, колектив, държава) и взаимодействието между тях, или наука за типовете информационен метаболизъм...”/2, стр.12/. Социониката като наука е развитие на теорията за структуриране на психиката, като се има предвид основно теорията на К. Г. Юнг. Необходимо е да се подчертае, че К. Г. Юнг е основоположник на теорията за психологическите типове, които са в основата на конструирането на социониката. 1. Концептуалното начало, поставено от К. Г. Юнг, изисква извеждането на някои основни теоретични постулати от неговата теория с цел цялостно описание и разкриване теоретичните източници на социониката като наука. Екстраверсията и интроверсията са само две от многото особености на човешкото поведение. При изучаването на индивидите интроверти бързо се установява, че те в много отношения се различават един от друг, както и екстравертността се оказва твърде повърхностна и обща характеристика. според Юнг във всеки индивид действат и двата механизма и само относителното преобладаване на единия или на другия обуславя типа./2/. Фактически К. Юнг се опитва да покаже как на практика работи съзнанието, а също така да обясни, че то работи по различен начин при различните хора. Той конструира една теория за психологическите типове, като внася разграничаване на компонентите на съзнанието. Така при някои индивиди по-голямата възбуда или енергия идва от вътрешния свят, а при други от външния. Съответно те са интроверти и екстраверти. Юнг прави уточнението, че: „Не съществува чист тип, изцяло подчинен на единия механизъм. Типичната нагласа се изразява просто в относителното доминиране на единия механизъм" /2, стр. 13/. Според тези основни нагласи за света са характерни определени качества или функции на съзнанието. Опитът на Юнг го подтиква да класифицира индивидите в зависимост от техните основни индивидуални психологически функции. Това според него се дължи на обстоятелството, че външните условия и вътрешното предразположение подпомагат доминирането на някои от основните функции на човека. Така Юнг извежда мисленето, че е познанието затова, какво представлява дадено нещо, какво е неговото наименование и връзката му с други неща. Обособява и разглежда също така чувството, което за него означава нещо по-различно от афект или емоция. Чувството е едно отчитане на стойността на нещо, мнение или перспектива относно нещо, а. усещането представя всички факти, които са достъпни за сетивата, информира ни за нещо, но не и какво е то. Накрая Юнг се спира на интуицията, за да обозначи, да детерминира чувството за посоката и възможностите на дадено нещо, без участието на разумни доказателства или познание. Анализът и разглеждането на тези четири функции (мислене, чувство, усещане и интуиция) му дават основание да ги обособи на две двойки - една рационална двойка (мислене и чувство), и една ирационална двойка (усещане и интуиция). Ако една от тези функции доминира, съответно се проявява и съответният тип и всеки от тези типове може да бъде екстравертиран или интравертиран в зависимост от неговото отношение към обекта /2/. Така той описва общия тип на съзнанието на даден човек и неговата ориентация към вътрешния и външния свят. Даден човек може да има първостепенен (или висш) начин на функциониране -това е една от четирите функции. Висшата функция произтича от една от двете двойки-рационални и ирационални функции. Човек обаче не зависи единствено от тази висша функция, а използва и една втора, или спомагателна функция. Според Юнг тя идва от противоположната двойка рационални или ирационални функции в зависимост от това, дали висшата функция идва от рационалната или от ирационалната двойка. Така например при човек, който има висша функция чувството (от рационалната двойка) ще притежава като спомагателна функция или усещане, или интуиция (от ирационалната двойка). Прилагането на двете нагласи и висшата и спомагателната функция дават основание за обособяването на списък от шестнадесет основни типа. Юнг понякога представя четирите функции, като изтъква, че Аз-ът, притежава енергия, която може да бъде насочена към всяка една от четирите функции. Така екстраверсното-интроверсно разделение създава и други възможности. Според него психичната енергия може да служи като свързващо понятие между телесното зонално развитие и отношенията към обектите. Необходимо е да се посочи едно гъвкаво, флексабилно участие на психичната енергия. Така Юнг постулира различни канали, по които може да протича психичната енергия и той разграничава биологични, психологически, духовни и морални канали. Той приема предположението, че:”...когато протичането по един канал е блокирано, психичната енергия протича по друг канал.” /2,стр.19/. Така енергията не се променя, но поема в друго направление, което е естествената тенденция на психиката да поддържа равновесие. Фактически Юнг превръща теорията за типовете от едно чисто дескриптивно, научно упражнение в нещо ценно за диагностиката, прогнозирането и оценката. 2. Най-голям принос за развитието на типологията на Юнг има неговата ученичка К. Бригс, която заедно със своята дъщеря си поставя за цел да направи откритията на Юнг разбираеми и полезни за хората. Тя доработва неговата типология, където юнговските установки, функции и класове са представени в система от независими признаци. С помощта на тези признаци се формират типовете, които при Майерс-Бригс се наричат типове личности. За детайлното описание на типовете личности Майерс-Бригс доразвива втората, спомагателната функция. В резултат, на което те получават по-определен психологически тип, който се описва както от доминиращата, така и от спомагателната функция. Така например юнговският мислителен тип може да бъде описан и като мислително-усещаш, или като мислително-интуитивен. По този начин с всички описани от Юнг типове се разширява типологията с осем типа до шестнадесет. За определянето на типа личност Изабел Бригс Майерс разработва система от тестове, която нарича „Индикатор на типовете личност на Майерс-Бригс", който съдържа над 100 въпроса. Типологията на Майерс-Бригс е една друга разновидност от типологията на Юнг и едновременно с това частично съвпада със соционистичната типология. Тази типология се основава на други възгледи за структурата на психиката и от гледна точка на социониката структурата на психиката на Майерс-Бригс е описана недостатъчно пълно, където отсъства теорията за интертипните отношения. 3. Съществен принос за развитието на социониката и за утвърждаването и като наука има Аугустинавичюте. Тя, опирайки се на типологията на Юнг и независимо от И. Майерс-Бригс, развива теорията за 16-те психологически типа на личността, като понятието за информационния метаболизъм, въведено от А. Кемпински. При построяването на моделите тя следва Юнг, като разглежда всяка една от психологическите функции в екстравертен и в интровертен варианти и отчита твърдението на Юнг за това, че функциите в психиката на човека се изграждат в йерархия. Такова разположение на функциите за всеки тип е характерно и определя вида модел, който съответства на типа. Моделите дават възможност да се разберат какви личностни черти са преобладаващи за типа като цяло и какви са свойствени за конкретния човек, вън от зависимостта на типа. Според Кемпински външните информационни сигнали, които приема психиката, са подобни на храната, която за процеса на енергетическия метаболизъм получава (ЕМ) организмът, така и информационните сигнали (ИМ) за психиката /2/. Получаваните отвън сигнали се групират и систематизират. В първата група влизат всички динамични процеси, при които всяко съзнателно или несъзнателно движение на човека съобщава на другите не само за това, какво той прави в настоящия момент, но и до каква степен и доколко ще прави по-късно. Друга част от сигналите са емоционалните състояния и настроения на хората. Тези две групи сигнали са сигнали на динамиката: вътрешна и външна. Информацията за статистическите явления също има два аспекта. Така например всеки организъм се старае да избягва сблъсъка с други опасни обекти и затова се налага да приема информация и да дава такава за своите външни качества. Едновременно той изпитва необходимост да има яснота по отношение на своята собствена структура, както и структурата на другите обекти./2/. Същност и особености на соционическите типове За да се изясни същността на социониката като ново направление в психологията, е необходимо да изследва същността и съдържанието на психологическите типове, стоящи в основата й. Особено внимание на този проблем е обърнато в книгата „Социониката в социалната сфера”. Типологията според Юнг представлява система от индивидуални установки и поведенчески стереотипи, които са структурирани, за да бъдат обяснени различията между хората. Той създава психологическата типология, за да разкрие при различните хора различното функциониране на съзнанието. Типът според Юнг е специфичен модел на дадена обща нагласа, която се проявява в много индивидуални форми и тъй като тази нагласа е типична и слага отпечатък върху характера на индивида, то той говори за психологически тип. Така той определя четирите типа като мисловен, емоционален. Те съответно, в зависимост от качеството на съответната основна функция, се разделят в два класа на рационален и ирационален. Мисловният и емоционалният тип той отнася към първия клас, а интуитивният и сетивният тип към втория клас. Съответно Юнг изтъква, че всички основни типове могат да принадлежат или към интраверсията, или към екстраверсията в зависимост от доминирането на интраверсия или екстраверсия в общата нагласа. Юнг подчертава, че е необходимо да се разглеждат интравертираният и екстравертираният тип като категории, подчинени на функционалните типове /2/. За да се постигне пълно и цялостно разбиране на четирите функции, изведени от Юнг, е нужно да приведем схващането му за функция. Според него психологическата функция представлява определена форма на психическа активност, която остава непроменена при промяна на обстоятелствата /2/. Юнг е отделил осем типологични групи: две личностни установки — интроверсия и екстраверсия, и четири функции: мислене, чувство, усещане и интуиция, като всяка една от тях може да действа по интровертен и екстравертен начин. Интроверсията и екстраверсията са психологически форми на приспособяване. Принадлежността на индивида към един или друг тип е възможно според и във връзка с една от горепосочените четири функции. Усещането като функция установява, че нещо съществува, мисленето ни говори какво представлява това нещо съществуващо, чувството съобщава кое колко струва, а чрез интуицията получаваме знак за това какво може с това да бъде направено. Всяка функция сама по себе си още не е достатъчна, за да подреди нашия опит по отношение на нас самите или обкръжаващия ни свят, а за това са необходими всички четири функции според Юнг. Фактически тези четири функции се оказват не в еднаква степен развити или не са диференцирани у всеки индивид еднакво добре. Неизменно и неизбежно една или друга функция се оказва по-развита. Тази по-развита функция Юнг нарича водеща или първична, доминираща, когато в същото време останалите остават подчинени и относително по-диференцирани. В зависимост от характера на водещата функция Юнг е отличавал два класа типове: рационални и ирационални. Към първия тип той отнася мислителния и чувствителния тип; към втория - интуитивния и усещащия./13/. Представата на Юнг за интроверсията и екстраверсията и четирите функции му позволява да построи система от осем психологически типа, четири от които са екстраверти, а останалите четири интроверти. Непосредствен повод за създаването на психологическа типология е самото различие във вижданията на Фройд и Адлер, установено от него след раздялата с Фройд. И така, различават се няколко психологически типа. Преди всичко има два установъчни типа, както вече споменахме, а именно: екстраверт и интроверт. Към тях Юнг е добавил четири функционални типа основни психологически функции: мислене, чувства, усещане, интуиция. Всички тези четири функции са представени чрез двете двойки противоположности: мислене — чувство, усещане — интуиция. Въпреки че всеки индивид потенциално разполага със всички тези четири функции, една от тях се оказва по-развита от другите. Именно тя се нарича водеща, а функция, която е по-малко развита от другите, е несъзнателна и се оказва подчинена. В съответствие с водещата функция има четири функционални типа: мисловен, емоционален, сетивен и интуитивен. -Мисловният тип се характеризира с нагласа за създаване на интелектуални формули. В този случай чувството се оказва в подчинена функция. Човешките взаимоотношения се запазват и поддържат само дотогава, докато те служат и следват управлението на интелектуалните формули. Емоционален тип - при него развитието и утвърждаването на междуличностните взаимодействия и отношения тук са главна цел. Най-голямо удовлетворение тук има преживяването на емоционален контакт с другите хора. Доколкото в дадения случай мисленето се оказва подчинена функция, като то се приема в такава степен, в каквато обслужва интересите на чувствените взаимоотношения. Сетивният тип се характеризира с приспособеност към обикновени, минутни реалности, като „тук и сега". Сетивният тип изглежда стабилен и земен, реален и истински в смисъл на готовност да живее в дадения момент, но задълбоченото виждане и въображение, които са продукти на интуицията в този случай са в подчинена функция. Сетивният тип фактически потиска всички интуитивни прояви като нереалистични фантазии. Интуитивният тип се мотивира основно чрез постоянен поток от нови виждания и предчувствия, произтичащи от неговото активно вътрешно възприятие. Всичко ново и възможно, непонятно и различно привлича дадения тип. Това е особен вид възприятие, което не е ограничено от органите на чувствата, но преминаващо през сферата на несъзнателното. Усещането като психическо свойство при този тип е подчинено и потиснато./2/ Функционалните типове в чист вид се срещат много рядко. Обикновено развитието на помощната функция модифицира проявата на споменатите по-горе характеристики. Тези психологически типове могат в зависимост от качеството на основната водеща функция да са разделени на рационални и ирационални типове. Към рационалните отнасяме мислителния и чувствения, а към ирационалните — интуитивния и сензорния. По-нататъшното разделяне на два класа зависи от преимущественото движение на енергията, а именно интроверсия и екстраверсия. Всички основни типове могат да принадлежат както към един, така и към друг клас, според преобладаващата нагласа, по-интровертна или по-екстравертна/14/. Така мислителният тип може да принадлежи и към интроверта, и към екстраверта. Вторичната функция е с различна, но не антагонистична природа по отношение на водещата функция. Тя обслужва водещата функция. Юнг изтъква, че принцип на всички типове е, че освен съзнаваната главна функция е налице и една относително несъзнавана спомагателна функция. В съответствие със социалните условия и необходимости според Юнг социалният характер е ориентиран, от една страна, от очакванията към него, а от друга, от социалните цели и стремежи на субекта. Интертипни взаимоотношения и връзката им със социониката Социониката има своето място сред много други психологични теории за личността. Но тя е може би първата, която предполага съществуването на корелация между психологическите типове и интертипните взаимоотношения./19/. Сократ вероятно е първият известен човек, който си е задал въпросът кой приятел е най-добър – този, който е най-еднакъв с нас( който ни дава максимално разбиране), или този, който най-много се различава от нас (защото със своите силни страни поддържа недостатъците ни)./19/. Подобни дискусии съществуват в модерната психология и в частност сред последователите на К. Юнг. Аугустинавичюте първа разкрива, че съществува не само структура на личността, но и структура на взаимоотношенията. Според нея между типовете личност възникват интертипни отношения, които се определят от особеностите на моделите психологически типове( което не съществува в типологията на Майерс-Бригс). Извеждането на моделите на психологическите типове и интертипните отношения представлява базисът на социониката като наука. Аугустинавичюте разкрива, че при човека има четири функции или четири способности за приспособяване на индивида към външния свят. Това са четири групи възможности според нея, които тя нарича екстравертни, а именно: „Способност да се събира информация за външните процеси, или условно наречена „логика"; способност за събиране на информация за вътрешните процеси, които протичат във вътрешния свят на човека или пак условно „етика"; способност за получаване на точна информация за формата и външността на обкръжаващите предмети „сензорика" и способност за разбиране на структурата й потенциалните способности т. е. „интуиция"/2/. Аугустинавичюте смята, че всяка информация се обработва по един от следните два начина: 1) „Информацията за обектите и тяхната структура се усвоява на фона на разстоянието между тях (бялата логика) и на фона на тяхното взаимно привличане един към друг (бялата етика). 2) Вторият начин е информацията за процесите да се осмисля на фона на времето (бялата интуиция) и на фона на самочувствието (бялата сензорика) /2, стр. 24/. По този начин може да се говори за наличието на четири пространствени способности или умения на психиката: възприемане на времето, възприемане на разстоянията, възприемане на привличането и отблъскването и възприемане на самочувствието в пространството/2/. Тези способности са присъщи на човека, като по този начин се детерминират шестнадесет типа личности. Така в психиката на индивида особено място имат само някои от споменатите елементи на възприятие. Два от тях доминират и обособяват т. нар. ЕГО и това според авторката се потвърждава от това, че хората показват различни варианти на начини на мислене при решаване на една и съща задача например. В социониката двойките на Юнг са дихотомии, т.е. всички хора се делят на интуити или сензорици, на логици или етици, на екстраверти или интроверти и на рационали или ирационали. Или сте екстраверт, или сте интроверт – едно от двете. По този начин от четирите двойки се извеждат 16 типа личности. Но това все още не помага да разберем анатомията на взаимоотношенията помежду им. В модела на Аугуста, наречен Модела А шестнайсетте типа се раздробяват на значително по-сложни съставни. Първата стъпка на Аугуста е да приеме съществуването на 8 соционични функции. Те представляват начините, по които психиката ни борави с информацията, дейностите, които осъществяваме със социално-информационната част на психиката си. Обликът на тези функции се определя от така наречените „аспекти на информационния обмен”, които са също 8 на брой. Авторите намират начин да обяснят това като представят соционичните функции като кутии, които могат да побират макро-молекулите – аспекти на информационния обмен./20/. Всеки човек разполага с осемте кутии на соционичните функции, в които се настаняват всички 8 макромолекули, но в различна комбинация. Начинът, по който са се подредили макромолекулите по кутиите, дава типа личност. Осемте аспекта присъстват у всеки човек, но в различна комбинация. Това показва, че противоборстващите двойки на Юнг съществуват в психиката ни едновременно, но винаги едното е наша по-силна способност от другото. Еекстравертът в своя слаба страна е интроверт. Силните и слабите страни са соционичните функции. Те са: 1. програмна. Чрез тази функция човек получава най-пълна информация за света. Мислите, действията и често професията зависят от вида на аспекта, попаднал в тази кутия; 2. творческа. Това е начинът за реализация на програмната функция. Творческите възможности се определят от аспекта, присъстващ тук; 3. ролева. Аспектът на функцията показва какви се стараем да изглеждаме (за да прикрием слабите си качества). Продължителна активност в такъв режим е изтощителна и трудно постижима, защото противоречи на природата ни; 4. уязвимост. Мястото на най-малко съпротивление. Този аспект показва къде се нуждаем от помощ. Критика е безполезна, но целенасочени съвети и готови решения; 5. внушение. Чрез тази функция възприемате безкритично информацията, определена от аспекта. В същото време слабо съзнавате потребностите си, изобразени от него; 6. активационна. Активността по аспекта на тази функция зависи от поддръжката и окуражението на околните. Без подкрепа такава липсва; 7. наблюдение. Информацията се възприема и обработва добре, но активност по аспекта липсва. Вместо това човек охотно критикува грешките на другите; 8. демонстративна. Чрез тази функция действаме автоматично, по навик, идва ни отвътре, без да се замисляме за правила./ 20/. Функцията на индивида в обществото се определя от типа и обема на интелекта. Този интегрален интелект, както го нарича Аугустинавичюте е образуван от шестнайсетте типа мислене, които са и еднакво ценни части на социалния интелект на обществото. Ето защо можем да говорим и за социалната функция и роля на всеки един от тези типове личност. Този модел подсказва 16 вида отношения, които обективно възникват между шестнайсетте типа личности в процеса на общуването - от конфликтни до най-привличащи се, т. е. дуални. Типологията, предложена от Аугустинавичюте, дава възможност да се гледа на всеки индивид като на носител на определена социална функция, което се обуславя от типа на неговата личност или интелект. Типът интелект определя начинът, по който индивидът възприема информацията от външния свят, а това от своя страна обуславя способността на проява на отношение и внимание от индивида към една или друга страна на живота. На тази основа са установени следните интертипни отношения в социониката:/15/ 1. Тъждество: отношение между идентични Типове. Тъждествените отношения се характеризират с взаимно разбиране, без грешки от транслация, но и без особено привличане. 2. Огледално отношение: Отношение, дори по-комфортно от тъждественото. Базовата функция на единия партньор коригира творческата на другия, и обратно. 3. Противоположност: Благоприятно, безконфликтно отношение, партньорите се привличат, но при тесен контакт се открива т.нар. ефект на погасяване: човек не може да обработва едновременно информация по еднакви аспекти с противоположен цвят, а двата блока Ego са точно негативи един на друг. 4. Квазитъждественост: Отношение, подобно на предишното, но ефектът на погасяване е по-слаб. Благоприятно за съвместна дейност. В горната четворка отношения силните функции на единия партньор са силни и за другия. Слабите функции също са едни и същи; това значи, че партньорите не си оказват натиск по тях, но не могат да си окажат и помощ. Отношенията са симетрични, т.е. от позиция на двамата партньори изглеждат еднакво. 5. Пълно допълнение, или дуалност: Смята се за най-комфортното отношение. Единия партньор постоянно оказва помощ на другия. Негативна черта е само затварянето на партньорите един към друг и отслабването на активността им навън. 6. Активация: Подобно на предишното, но по-слабо. 7. Конфликт: Контактността идва от това, че първите функции са обърнати към четвъртите на партньорите. Експанзията по базовата функция удря по мястото на най-малко съпротивление на партньора и предизвиква остра негативна реакция. Най-добър съвет при такива отношения е да се държи дистанция, най-вече емоционална. 8. Суперего (свръхкомпенсация): По-слабо от предишното, но от същия характер. При тези отношения силните функции на единия партньор са слаби за другия и обратно. Затова и картините на света за двамата се различават съществено. Но отношенията са два подчертано различни типа: въздействието силни - слаби функции може да бъде както благоприятно, така и конфликтно. При това дуалният и конфликтният партньор се различават само по признак рацио/ирационалност. 9. Родствени отношения: Сравнително слаби и непостоянни отношения. Базовата функция съвпада, а заедно с нея - и базовата картина на света, но творческата функция сочи към болевата на партньора, което създава дискомфорт. 10. Делови отношения: Обратни на предишните. Болевите функции съвпадат (т.е. няма болезнен психичен натиск), но базовите са противоположни и съответно картините на света са качествено различни. Все пак е възможна обща работа, тъй като творческите функции съвпадат. 11. Социален контрол (ревизия): Асиметрични и силни отношения. Базовата функция на първия ТИМ (ревизор) сочи към болевата на втория (подревизен), което създава натиск. Базовата функция на подревизния пък сочи към творческата на ревизора, по която е невъзможно да се окаже натиск: тя разбира сигналите "творчески", съгласно установката на базовата, т.е. съществено ги трансформира. Втората функция на подревизния пък сочи третата на ревизора, по която натискът не е болезнен, а глухотата - значителна. Поради това взаимодействието е съществено асиметрично. Ревизорът разглежда подревизния по своему и се опитва също по своему да му помогне или да го използва; подревизният пък се чуди как да се отърве от тази помощ, но не може да окаже обратно действие. 12. Социална подконтролност (подревизност): Предишното отношение, само че погледнато от позиция на подревизния. 13. Миражни отношения: Приличат на родствените, но няма дискомфорт. Вместо към болевата точка, творческата функция сочи към SuperId на партньора и с това му оказва някаква помощ. Затова пък базовите функции са негативи една за друга и базовата мотивация не съвпада, макар че е разбираема за партньора. 14. Полудопълнение: Прилича на дуалното отношение, но е по-слабо. Както при деловото отношение, картините на света са съществено различни, което създава неразбиране. 15. Социална поръчка: Асиметрични, но значително по-комфортни отношения в сравнение с ревизията.. Тъй като няма натиск, изпълнителят не усеща дискомфорт, а тъй като няма спорове, поръчката се осъзнава слабо. Поръчителят е в състояние да накара изпълнителя да се държи по даден начин, като при това и изпълнителят, и дори поръчителят могат да не осъзнават това. 16. Прием на социалната поръчка: Горното отношение, но от гледна точка на изпълнителя. Соционически методи 1.5.1. Характеристика на соционическите методи Правилното идентифициране на психологическите типове е изключително важно тъй като при изследване на личността, както и при анализ и диагностика на човешките и семейните взаимоотношения са до голяма степен базирани на тях. Ето защо трябва да има достатъчно надеждни и технологични методи за типиране (определяне на ТИМа) на всеки човек. Съществуват много и разнообразни методи, използвани при изследване на психологическите типове и интертипните взаимоотношения. В социониката тези методи са успешно прилагани както самостоятелно, така и в комбинация с цел постигане на оптимални успехи. Методите за типиране могат да се класифицират по различни признаци, но основно се делят на вербални и невербални. При първите Типът се определя в словесна комуникация, от отговори на някакви въпроси; процедурата може да бъде организирана като писмен тест или устно интервю. Невербалните методи се основават върху телесни признаци, наблюдения на жестове, мимика, интонация на гласа и пр. Основен плюс на вербалните методи е тяхната формалност и еднозначност: събрал толкова точки по тези въпроси, а по-малко по другите - значи е сензорик; ако е обратно - интуит. Във всеки случай така типирането е обективно, т.е. не зависи от личността на типиращия, а само от тестовите въпроси. При невербалните методи такова нещо засега не се постига: в едни и същи жестове, походка, мимика, интонация на гласа, двама експерти могат да видят прояви на различни признаци и различни Типове. Съществуват още и методи за самотипиране, т.е. човек да може сам да определи Типа си. Самотипиращият се първо прочита психологическите портрети на 16-те Типа. 1.5.2. Класификация на соционическите методи 1.5.2.1. Тестове Този метод е с широка популярност и приложение. Типовете психика обикновено се базират на четири двойки характеристики – предпочитания на изследвания индивид: екстраверсия – интроверсия; сензорика – интуиция; мислене, логика – чувства; разсъдителност – импулсивност, възприемчивост. На изследваното лице се предоставя лист с въпроси и избор на отговори. В зависимост от дадените отговори се показват предпочитанията на изследвания по всяка една от четирите скали. Отнасянето на предпочитанията по скалите определя психологическия тип. Предимствата на този метод са свързани с това, че не се изисква конкретен опит. Може лесно да се прилага в различни сфери от човешкия живот, международно утвърден е. Недостатъците се отнасят до това, че се изисква време и желание от страна на изследваното лице, както и необходимостта от откровености и честност при попълване на отговорите. 1.5.2.2. Аналитичен метод Концепцията на този метод е много близка до идентифицирането на типовете чрез тестове. Основана е на доброто познаване и разбиране на четирите скали с предпочитания. Елиминирането на половината от скалата преполовява броят на възможните комбинации: от 16 на 8, от 8 на 4, от 4 на 2, от 2 на 1. Предимства на метода – гъвкав е , може да бъде приложен по време на разговор. Недостатъците са свързани с това, че се изисква известни аналитични способности и надеждността на резултатите са в пряка зависимост от този опит. 1.5.2.3. Визуална идентификация Методът на визуална идентификация е базиран на факта, че хора от един и същ психологически тип имат подобни структура на тялото, лицеви черти, изражение, мимики. Експертите по соционика използват този метод като основен, когато е възможно, и в комбинация с други соционически методи. Методът позволява моментална идентификация, той е най-бързият и един от най-сигурните сред всички известни методи. При него специалистите не се нуждаят о професионално включване, позволява идентификацията да се осъществява от разстояние или чрез фотографии. Недостатък на методът е в това, че изготвянето на практически формуляри изисква изключителна третираности опитност. Идентификационният процес би могъл да бъде усложнен и от расови особености и различия. 1.5.2.4. Анализ на поведението Този метод успешно работи при анализ на познати хора като членове на семейството, съученици, колеги и др. Той е основан на дълги периоди на наблюдение на поведението на даден човек в различни ситуации. Резултатите могат да бъдат сравнени с описание на психологическите типове за възможно съвпадение. Специалисти, които добре помнят описанието на психологическите профили, лесно биха могли да разпознаят поведението на хората. Това им помага да свържат тези хора с някой от шестнадесетте типа. Реакциите на хората, особено в нетипични и извънредни ситуации прави този метод доста надежден. Методът е подходящ за начинаещи в това направление хора. Трудност представлява необходимостта специалистът добре да познава изследването лице, неговите реакции и поведение. 1.5.2.5. Метод, базиран на взаимоотношенията При този метод се използват вида на взаимоотношенията между човек, чийто тип е известен и конкретност изследвано лице. Използва се формулата 7 „ тип 1 + тип 2 = отношения”/5 от листа/. Неизвестеният тип се открива ако са известни типа на единият човек, както и взаимоотношенията между тях. Методът е полезен в комбинация от други методи. Самостоятелно не е практичен и изисква опит и усилия. 1.5.2.6. Речников метод Соционическият метод не е широко разпространен. Идеята на методът се изразява в това да се разпознават различните психологически типове на хората според техния речник, говор, използвани фрази. За да се прилага този метод е необходимо да можеш едновременно да водиш разговор и да наблюдаваш и анализираш. Методът позволява анализ да е осъществява от разстояние – по телефон, интернет. Но той е труден за прилагане, особено в среда, в която се използват повече езици./16/. Приложение на социониката в диагностицирането и анализа на семейството и семейните взаимоотношения Приложението на социониката е в различните сфери на човешките взаимоотношения и себепознанието. На практика чрез социониката е възможно очертаването на една цялостна картина на човешкото поведение и реакции спрямо другите и самия себе си. Нещо повече - методите на социониката позволяват да се „прогнозира характерът на мисленето и поведението на хората, колективите или обществото като цяло, отношенията между хората, да се анализират социално-политическите процеси, които протичат в обществото" /17/. На базата на социониката се създават и 8-технологиите, чрез които се преосмисля и предвижда човешкото поведение и се анализират историческите процеси, а така също и проблемите на социологията, психологията, политологията, педагогиката, медицината. Конкретните параметри на практическото приложение на социониката са свързани със следните по-основни изследователски полета: • себепознание и познание на собствените отношения с другите; • подбор на кадри и формиране на екипи; • избор на професия; • избор на брачен партньор; • соционика за учители и родители; • соционика в медицината, психологията, политологията; • етносоционика. Претенциите на социониката като нова наука са да промени цялостната организация на обществото като едно научно организирано общество, което се съобразява с природните закономерности. Преходът към Златния век на човечеството се разглежда като закономерен процес в природата и само от човека зависи да постигне хармонията да живее в съгласие със себе си и света. Основно твърдение на социониката е, че всеки човек различно взаимодейства с околната среда в зависимост от собствената си ориентация в информационния поток. Удовлетворението от живота се получава, когато човек използва силните си черти и качества и се ориентира според тях при избора на професия, приятели, семейство. Психиката на човека не е идеална и цялостна и се нуждае от допълване с психиката на друг човек, от своята „половинка". Съзнателният стремеж към намиране на допълващия ни човек - дуала, се осъществява чрез определянето на собствения психо-информационен генетически код или т. нар. соционически тип. Стремежът към дуалност е типична човешка характеристика, която „живее във всеки човек" /2/. Интензивно развиващата се сфера на социална диагностика и професионално консултиране в последните години у нас може да бъде подпомогната и улеснена чрез на соционическия подход и по-конкретно чрез приложението на теорията на психологическите типове и разработената отдавна по света и утвърдена методика за тестиране на тези типове. Развитието на практическата, приложната и организационната психология, мениджмънта и управлението на човешките ресурси, теорията и практиката на социалната работа и социалната педагогика като сравнително нови направления в социалните науки у нас, биха намерили в социониката и по-специално в теориите за типа личност добре разработен инструмент. Безспорни са възможностите на теорията на типовете в психологическата и социалната диагностика, социално – педагогическото консултиране и съветване, семейно – брачното и сексологическото, професионалното, фирмено и организационно – управленско консултиране. Нещо повече, през последните години то се прилага с успех и в училищното и психолого – педагогическото съветване и в социокултурната анимация в свободното време. Сравнително по-категорично наложило се е вече професионалното ориентиране във връзка със социотиповете. Прилагането на социониката в широката социална сфера е безспорна, но тя би подпомогнала много и образователните институции – средно училище, колежите, университетите. Комплектоването на паралелки, учебни групи, екипи за работа по проекти и групите по интереси, извънкласните и клубните обединения би могло да се хармонизира според подбора и съчетаването на различните темпераменти и типове./5/. Създаването на благоприятна атмосфера и психологически комфорт в групата или класа също може да бъде улеснено от теорията за интертипните отношения. Индивидуализацията и диференциацията в обучението са основа на индивидуалните и типологическите различия между учащите се. От друга страна, възпитателната работа на класния наставник, работата на педагогическия съветник би била поставена на съвършено друга основа чрез познаването, използването и приложението на теорията на типовете и особено на социониката като нова интердисциплинаран област в социалното познание. Безпорно една от най-съществените сфери на приложение на социониката е диагностиката и анализа на човешките взаимоотношения. В настоящата разработка ще се използва именно този аспект на това сравнително ново психологическо направление. Ще се цели разкриване на особеностите, спецификата, възможните проблеми при взаимоотношенията между партньори, живеещи на семейни начала. Когато е известно по какъв начин се приема, обработва и предава информацията на всеки тип от социона, става възможно да се разкрие как ще се осъществи обмена на информация между два конкретни типа. Не следва да се приема, че социониката утвърждава, дава готови решения сякаш това е един прост, еднозначен процес. Човешката психика е гъвкава и многообразна система. В зависимост от своето състояние, човек може да пристъпва, да подхожда към общуване с различни мотиви и очаквания. Но въпреки това, анализа на възможните варианти на взаимодействие на соционическите типовете, участващи в общуването, позволява да се изведат някои основни особености на информационния обмен, обективни закономерности, като следствие единствено на структурата на информационния метаболизъм./1/. Тази обективна съвкупност от разнородни отношения може да бъде обособена предварително, което спомага да се предскажа, регулират очакванията и да се хармонизират отношенията. Ако са известни соционическите типове на партньорите в една връзка, то би могло да се установи вида на интертипните им взаимоотношения. На тази база е допустимо да се прогнозират комуникативните способности на партньорите, вариантите на тяхното взаимодействие, сферите на разбирателство и конфликтност. Практическите наблюдения не веднъж са потвърждавали тези хипотези. По този начин е възможно да се избегнат немотивирани конфликти, ненужно напрежение и влошаване на отношенията на партньорите във връзката им. |