2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
Усложнения. Наблюдават се различни усложнения като: септични кръвотечения, тромбоемболии, токсичен шок, пневмонии, септични ендокардити, декубитуси и др. като най-сериозно е развитието на септичен шок – Т 410, треска, обилни изпотявания и бързо влошаване на общото състояние. Лечение. То е общо и включва: 1. Саниране на гнойното огнище; 2. АБ лечение след АБГ, започва се с два АБ – широкспектърен и химиотерапевтици; 3. Интравенозна инфузия; 4. Хемотрансфузия; 5. Хормонотерапия; 6. Имунотерапия; 7. Общо укрепващо лечение и витамини; 8. Симптоматично лечение. Остри специфични инфекции Газова анаеробна инфекция – позната е от дълбока древност. Тя се причинява от групата клостридии – клостридиум перфрингенс, клостридиум едематиенс малигни, клостридиум септикум. Тя е истинска ранева инфекция. От жизнената дейност на бактериите и тъканния разпад се образува голямо количествобактерии и тъканни токсини, които наводняват циркулацията и предизвикват характерната клинична картина, изразена преди всичко със симптоми на тежка интоксикация.анаеробните бактерии притежават способност да предизвикат анаеробна глюколоза, което спомага за отделяне на газ в мускулите и тъканите. Клинична картина. Инкубационният период е в пределите на 1 до 7 дни. Появяват се ранни общи симптоми: възбуда, неспокойствие или потиснатост, повишаване на температурата, болка в раната или мястото на внедряване на инфекцията. По-късно се развива оток, могат да настъпят психични разстройства, дишането се учестява, развиват се симптоми на интоксикация. При поглаждане на кожата на болния с ръка се усещат крепитации. Ренгенологично се установява натрупване на газ в меките тъкани. Диагноза. Тя е предимно микробиологична. Характерните симптоми навеждат на мисълта за развитие на газова гангрена. Лечение. Прилагат се АБ, главно от пеницилиновата група, противогангренозен серум във високи дози интравенозно, щателна хирургична обработка с отваряне на джобовете на раните и отстраняване на некротичната тъкан. Тетанус Тетанусът е типична ранева инфекция. Тя се предизвиква от Клостридиум тетани. Инкубационният период е от 4 до 14 дни. Класификация. В зависимост от мястото на развитие на инфекцията тетанусът бива: раневи; послеродов; следоперативен; при изгаряния и измръзвания; след електротравми. По разпространеност на инфекцията бива: общ о ограничен тетанус. По форма на протичане: бурно протичащ, бавно протичащ, напълно развит, крайно тежък и др. колкото по-тежко е протичането, толкова по-кратък е инкубационният период Клинична картина. Заболяването започва с общо неразположение, главоболие, лесна умора, раздразнителност, обща слабост, обилни изпотявания. Типични симптоми за тетануса са клоничните и тонични гърчовена скелетната мускулатура. При тежки форми се появява т.нар. опистотонус. При внезапни гърчове могат да се получат фрактури на кости или пък спиране на дишането и сърдечната дейност. Развива се и висока често над 400 С, температура. Съзнанието на болния е запазено, но бързо се развива анемичен синдром. Усложнения. Те се развиват при около 20-30% от болните. Хай-честото усложнение е пневмонията. Профилактиката бива специфична - с прилагането на противотетаничен серум и неспецифична – състои се в правилна хирургична обработка на раната. Открити черепно-мозъчни травми. Фрактури на черепа. Откритите черепно-мозъчни травми се разделят на проникващи и непроникващи, в зависимост от целостта на твърдата мозъчна обвивка – дали е нарушена или запазена. Проникващите от своя страна се делят на огнестрелни и неогнестрелни. Неогнестрелните черепно-мозъчни травми се разделят на контузионни, порезни и прободни. Контузионните рани се получават от удар с тъп предмет в/у черепа или падане на твърда повърхност. Порезните наранявания зависят от остротата на нараняващия предмет и от силата на удара. Прободните наранявания се получават при или в/у удар с остър предмет. Огнестрелните пък биват: тангенциални, пробивни, слепи, рекушетни. Клиничната картина на откритите черепно-мозъчни травми се характеризират с общомозъчна и огнищна симптоматика, съчетана с локални промени на нараняването. Фрактури на черепните кости – те се наблюдават както при открити, така и при закрити черепно-мозъчни травми. Линейни фрактури на черепния покрив – те се представят като начупени двойни линий. Импресионни фрактури – полифрагментни счупвания, при които костният ръб е вмъкнат в черепната кухина. Депресионни фрактури – представляват вмъкване на костни фрагменти в черепа с цялата им повърхност. Раздробени фрактури – при тях се очертават множествени фрагменти, които лежат или са вмъкнати в черепната кухина. Фрактури на черепната основа – обикновено са комбинирани с мозъчно сътресение, контузия или компресия на мозъка. Често налице е и кръвотечение от външния слухов проход и носа, по-рядко от устата Тумори – определение, видове, етиопатогенеза, клиника, диагноза и лечение Терминът тумор основно се използва за название на аномално нарастване на тъкан. Видове: основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване (биопсия). Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургичното им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Доброкачествен тумор, който е разположен в мозъка може да доведе до смърт. Винаги има опасност доброкачествен тумор да се изроди в злокачествено. Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми т.е.произлизащи от епителна или съединителна тъкан. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават метастази. Етиология: туморите се причиняват от мутация на ДНК клетките. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Клинична картина: Доброкачествените тумори се х-рат с тъканен атипизъм, бавен разтеж, експанзивен разтеж(чрез избутване). Заради този начин на разтеж се оформя капсула и липсват метастази, не се появяват рецидиви. Местните прояви се проявяват чрез притискане на органа от растящата туморна маса. Упоритото главоболие при един менингиом може да бъде единствената клинична изява при този мозъчен тумор. Злокачествените тумори се х-рат с клетъчен атипизъм, бърз и инвазивен разтеж, заради този начин на разтеж той няма капсула, границите му с околната тъкан са неясни и дават близки и далечни метастази. Освен това може и да рецидивира. Местните и общи прояви злокачествените тумори се отразяват негативно и на общото състояние на организма. Общите прояви от страна на организма включват: отпадналост, безапетитие, загуба на тегло, депресия, хормонални смущения, хематологични нарушения Диагнозата на туморните заболявания се поставя въз основа на редица клинични и инструментални изследвания. Лечението е в зависимост от тумора, в повечето случаи е хирургично и след това може да има лъчетерапия, химиотерапия, имунотерапия, хормонална терапия и др. 38.Рак на черния дроб и жлъчните пътища- клиника,диагноза,лечение. Предразполгащ фактор за рак на черния дроб е чернодробната алкохолна цироза. Кл.картина-адинамия,слабост,уморяемост, липса на апетит,загуба на тегло,хепатомегалия или опипваща се в дясно подребрие туморна маса,поява на иктер. Чернодробния рак метастазира бързо, затова към клиничната картина се прибавят симптоми дължащи се на наличните метастази които най-често прорязват бели дробове, костите и медиастинума.При притискане на порта хепатис настъпва застой на системата на V.portae с последващ асцит.Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни, лабораторните показатели и резултатите от инструменталните изследвания. Установява се анемия и ускорена СУЕ. Биохимичните изследвания показват завишен билирубин,алкална фосфатаза,трансаминази и особено ГГТП. Важни за диагностиката са ултрасонографията,КАТ, ЯМР ангиографията и сцинтиграфията,РПХГ. Туморните маркери имат голяма диагностична стойност- най показателно от тях алфафетопротеин. Лечението е хирургично.При млади пациенти с единични малки тумори без метастази е показана чернодробна трансплантация,иноперабилните случаи подлежат напалиативни процедури. Злокачвствени заболявания на жл.пътища- жл.пътища са интра и екстрахепатални. Към екстрахепаталните се отнася и жл.мехур. Етиология-роля има жлъчнокаменната болест,хроничния панкреатит. Клинична картина- протича с явления на механичен иктер. Потъмняване на урината ахолични фекалии. Диагнозата се поставя с РПХГ,ехография,КАТ,ЯМР,биопсия. Лечението на злок.заболявания на екстрахепаталните жлъчни пътища е хирургично –радикално и палиативно. Палиативните процедури включват налагане на обходни анастомози или външни дренажи за извеждане на жлъчката извън организма. И радикалните и палиативните интервенци протичат с висок процент смъртност и следоперативни усложнения. 39.Ехинокок на черния дроб-клиника,диагноза,лечение. Ехинококозата е зооантропоноза с хронично протичане. Най често засяга черния дроб,белия дроб,мозък,слезка. Ехинококозата е паразитоза причиняваща се от 3 вида тении от рода Echinococcus,като най-широко разпространен в природата е Echinococcus granulosus. Боледувайки човек представлява междинен хазяин в сложния кръговрат на развитие на причинителите. Полово зрялата форма на E.granulosus се развива в червата на кучето. Тя отделя яйца-онкосфери които заедно с фекалните маси попадат в околната сфера.През устата с немити плодове и зеленчуци или донесени от домашните любимци попадат в храносмилателния тракт на междинните гостоприемници-коне, овце,човек, в които се развива ларвата(кистозна форма) на парзита. Освен чрез пероралното заразяване,което е най-честият път, човек може да се зарази по аспирационен,контактно-имплантационен и инхалационен път. Кл.карт.-при своето равзитие ехинококовата киста притиска и унищожава тъканите на органа в който се развива. В случаит в които тъканта е паренхимен орган тои би могъл да бъде унищожен в по-голямата с част или тотално, с това отпада и функцията до пълното и заличаване.Интоксикацията от самата киста,унищожението на голяма част от паренхима на черния дроб, както и притискнето на останалата част от дроба не позволява да извършва своята детоксична роля за целия организъм. Ако кистата се намира в сърцето би могло да доведе до внезапна ритъмна смърт,ако е в белите дробове до диспне, кашлица и пмевмонии. Особено опасна е локализацията на ехинококовата киста в мозъка.Рязкото увеличаване на обема на кистата може да доведе до увеличаване на интракраниалното налягане, притискане на мозъка или смърт. Чернодробната ехинококоза протича с тежест и болки в дясно подребрие,които се дължат на увеличаване на обема на органа. Кистата унищожава част от паренхима и притиска останалата част от черния дроб, с което уврежда неговите функции. Отпадналост,уморяемост,липса на апетит. Кистата може да притисне жлъчните пътища и да доведе до мехнаична жълтеница. Диагноза: левкоцитоза и ускорена СУЕ при нагноила ехинококова киста,еозинофилия при жива киста,диспротеинемия схипоалбуминемия,промени в чернодробните ензими. Имунодиагностични методи-особено ценни в диагностиката,РПХА,ELISA. Инструментални изследвани- голямо значение има ехографията,КАТ И ЯМР.Лечение- хирургично цели отстраняване на кистата и възстановване на целостта на органа. С консервативните оперативни методи се отстранява кистата без нейната фиброзна капсула,като кухината се обработва със сколицидни препарати,които целят унищожаване на живи кисти и сколекси в скрити камери на фиброзната капсула.При радикалните оперативни методи се отстранява цялата киста заедно с фиброзната капсула сминимална резекция на органа. Медикаментозно лечение. Най-често използваните химиотерапевтици са Албедазол и мебендазол. 40.Механична жълтеница- етиопатогенеза,клиника,диагноза,лечение. Механичният иктер не е заболяване а патологичен и полиетиологичен синдромокомплекс,който се дължи на механично препетствие на оттичането на жлъчката по хода на интра или ектсрахепаталните жлъчни пътища. Механичният иктер е хепатален и субхепатален. Хепаталният механичен иктер се дължи на невъзможността на хепаталните клетки да отделят в жлъчните канали секретите които образуват жлъчката,дължат се не различни видове хепатити изискват предимно консервативно лечение и в много редки случаи хирургично лечение. Истинскят хирургичен механичен иктер се дължи на заболявания, които водят до притискане или прорастване на жл.пътища. Механичното препятствие в оттичането на жлъчката става вследствие притискане на жл.пътища от процеси извън тях.Клиничните симптоми дължащи се на механичен стоп са: тежест и тъпа болка в дясно подребрие,по склерите и кожата се наблюдава жълто оцветяване. В началото нюансът е истински жълт с течение на времето ако не се отстрани механичния стоп става черен- с това се характеризират терминалните състояния при неоперирани пациенти. Урината потъмнява фекалиите са бели (ахолични), безапетитие,гадене повръщане,главоболие отпадналост. Появяват се симптоми на нарушено кръвосъсирване-кръвоизливи от ГИТ,от всички лигавици.Обективния преглед установява иктер по склерите и кожата,бледи лигавици дължащи се на анемия при карцином, петехии от подкожни кръвоизливи(при ЧН) уголемен черен дроб и подуване на корема при асцит. Диагноза- лабораторни и инструментални методи. Установява се анемия диспротеинемия,хипоалбуминемия,ускорена СУЕ,увеличен билирубин,радвижени трансаминази,силно завишена алкална фосфатаза липса на уробилиноген в урината.Инструментални методи:ултрасонография,транскутанна чернодробна биопсия,РПХГ,КАТ и ЯМР.Лечение необходимо е хирургичното лечение да се извърши в първите 7-9 дни от пожълтяването,ако се оперира в този период пацинетът има най добри шансове да оцеле и оздравее. 41.Жлъчнокаменна болест-клиника,диагноза,усложнения,лечение. Жлъчнокаменнта болест представлява заболяване на обмяната на веществата при което в жлъчните пътища и жлъчния мехур се образуват конкременти. В зависимост от състава им те се делят на холестеринови,пигментни(билирубинови) и смесени. Боледуват най-често жени( свързва се с хормонални промени по време на бременост и овариално менструалния цикъл с последващи промени в липидно холестероловата обмяна) хора с наднормено тегло и диабетици.Кл.карт. протича в 3 клинични форми.Латентна(безсимптомна)форма-протича без оплаквания открива се случайно при профилактичен преглед или при ехографско изследване. Диспептична:тежест в дясно подребрие,подуване на корема,непоносимост към мазни и пържени храни.Жлъчната колика се дължи на придивижване на жл.камък от мехура към жл.канал(ductus cysticus).Характеризира се със силни болка в дясно подребрие с характерна ирадиация към дясната скапула или дясното рамо.Гадене повръщане пов. на темп. до 38-39.,субиктер по склерите, преходно потямняване на урината и избледняване на изпражненията.Положителен признак на Мърфи(прекъсване на дълбокото вдишване при палпация). Лабораторните изследвания показват умерена левкоцитоза,нормална СУЕ,леко повишени чернодробни ензими, билирубинемия и билирубинурия,повишена амилаза.Диагноза: ехографското изследване на черния дроб може да докаже че каналчетата над запушването са разширени.ЕРХП-изследване при което малка камера монтирана на гъвкава тръба се вкарва през устата преминава през хранопровода и достига до мястото където от жлъчния канал се отваря в дуоденума. Изследвания- общ и директен билирубин,чернодробни ензими ASAT,ALAT,GGT.Усложнения- Хидропс на жл.мехур при трайно запушване на ductus cysticus мехурът се увеличава поради непрекъсната секреция.Емпием на жл.мехур- изпълване на мехура с гной. Холециститис акута- при заклещване на камък. Холедохолитиаза-камъни в ductus choledochus(каналът който се съединява с панкреатичния канал и отнася жлъчката в дуоденума). Ако камъка заседне се развива механичен иктер.Лечение: Консервативното включва перорално или парентерално прилож. на спазмолитици (спазмалгон,бусколизин,аналгин,папаверин) ,АБци.Забранява се приемът на храна.,може да се постави лед в областа на жл.мехур. Хирургично лечение- при усложнения се извършва отстраняване 42.Остър холецистит-клиника,диагноза,лечение. Холецистита е най-честото заболяване на екстрахепаталните жлъчни пътища. Възпалителните заболявания на жл.мехур биват остри и хронични развиват се с или без наличие на конкременти. Най-често холециситът се дължи на запушване на жлъчния канал от конкременти и последваща вторична бактериална инфркция,мястото на жлъчно каменната болест в етиологията на холецистита е безспорно и значително. Кл.карт. Най- лека при катаралния холецистит-протича с хиперемия на лигавицата на мехура и увеличена секреция на стената му. При флегмонозната форма възпалителния процес обхваща цялата стена на мехура, d.cysticus се запушва и инфекцията се развива в затворено пространство, кръвоснабдяването на стената е нарушено. По тежка е клиничната картина при язвено-гангренозната форма и емпиема на жлъчния мехур. Водещ симптом е болката локализира в дясно подребрие, постоянна или прогресира като се засилва постепенно, ирадира към дясната плешка или назада към кръста. На лице е горнодиспептичен синдром, пациентите се оплкават от гадене и повръщане, като повръщането е многократно и не облекчавасъстоянието на болните поради токсичния си характер, пацинетите са с фебрилитет който може да достигне до 40 С. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и обективните данни от прегледа. От лабораторните показатели са характерни левкоцитозаа с олевяване, ускорена СУЕ, раздвижените аминотрансферази. При притискане на жл.пътища се повишава серумния билирубин . за потвърждаване на диагнозата се използват ехографията и КАТ. Лечение: Острия холецистит спада към заболяванията остър хирургичен корем. Целта на лечението е по възможност да се овладее острият възпалителен процес и пацинетът да се оперира в студен период. Консервативното лечение включва вливания на глюкозни и водноелектролитни разтвори, витамини,спазмолитици АБци. Когато терапията повлияе равитието на болеста консервативнот лечение продължава, най-често пацинетът се възстановява за 5-7 седмици. Ако консервативното лечение на повлияе кл.карт в рамките на 72ч., се започва хирургично лечение. |