2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
2О.Болести на щитовидната жлеза.Базетова болест. Струма.Рак на на щитовидната жлеза. Струма: Под названието струма се разбира всяко заболяване на щитовидната жлеза с промяна или без такава на функцията на щитовидната жлеза(ЩЖ). Ендемичната струма се среща в определени райои,където над 10% от населението боледуват. У нас такива райони преди въвеждането на профилактиката с йодирана сол са Рило-Родапския масив, Средногорието и др. Днес и там неможе да се говори за ендемична струма. Кл.картина – основен клиничен белег е увеличаването на ЩЖ. По Швейцарската скала се определя в следните степени. О степен- жлезата не се вижда и не се палпира,1 ст.-жлезата не се вижда но при преглъщане се очертава истмуса,2ст.-ЩЖ се вижда и опипва при преглъщане, 3ст-увеличената жлеза променя вида на шията и тя придобива ви на т.н. „тлъста шия“.4ст-жлезата е значително увеличена и деформира шията,5ст.- жлезата е извънредно голям. други симптоми са сърцебиене,изпотяване, увеличава се блясъка в очите ,отпадналост и др. Лечение – оперативно при възлести струми, при дифузни струми оператиено се препоръчва при силна деформация на шията или др. оплаквания. Базетова болест - Тиреотоксиказата е тежко заболяване,дължащо се на хиперфункцията на ЩЖ с хиперпройзводството на хормона тироксин. Заболяването се среща най-често при жени от 20-40г. КЛ- характеризира се с постепено усложняване на наличните симптоми и значително увреждане на общото състояние. Изразява се в някой симптоми като: Увеличена ЩЖ,изпотяване, влажна кожа,тремор,задълбочаващ се екзофталм,разширена очна цепка,рядко мигане,изоставане на горния клепач при поглед надолу,тахикардия, и др. Различава се няколко клинични форми-лека с тахикардия 90-100уд/мин -средно тежка-100-120 уд/мин - тежка- над 120 уд/мин Диагнозата се поставя въз основа на физикални изсл, анамнестични данни и хармонален анализ. Лечение – Започва медикаментозно, диетично и балнеолечение. Оперативното лечение се препоръчва след 6м. лечение с тиреостаци без подобрение, при настъпване на рецидив след ремисия от консервативно лечение, при болни при който операцията е противопоказана се препоръчва лечение с радиоактивен I131. Рак на ЩЖ-според статистическите данни ракът на ЩЖ съставя около 1% от всички злок. Заболявания. Етиологията не е изяснена. Влияние оказва наличието на дългогосишна струма,замърсена околна среда,йонизиращи лъчи и др. Кл.картина-бързо развиващ се, отначало не дава никакви симптоми или случайно се откриват далечни метастазии-бял дроб, костни Диагнозата се поставя въз оснава на физикални изсл.,ЕХО,ренгенография, сцинтиграфия и биопсия. лечение извършва се тиреоктомияи последваща лъчетерапия с I131- при диференциран карцином. Прогнозата е добра при ранни форми 21. Хирургически болести на паращитовидните жлези(ПЖ).хипо-,хиперпаратиреодизъм-етиология,кл.картина, лечение. Паратхормонът е пептиден хормон, секретиран от паращитовидните жлези. Последните обикновено са 4 на брой, локализирани зад щитовидната жлеза, фиксирани за капсулата и. При някои лица се намира и допълнителна, пета жлеза, а не са малко случаите на ектопична локализация – в медиастинума най-често във връзка с миграция през ембрионалнаото развитие. Хипопаратиреоидизмът е състояние на намалена продукция на паратхормон. Най-честа причина за това е оперативна намеса, обикновено по повод заболявания на щитовидната или паращитовидните жлези, но и при патология в други органи в шийната област. На второ място по честота се нарежда идиопатичният хипопаратиреоидизъм – вероятно с автоимунна етиология, по-често при жени. В резулат на хипоапратиреоидизмът се влошава калциево-фосфората обмяна с хипокалциемия и хиперфосфатемия. Клиничните признация са свързани именно с калциевия дефицит от една страна и с отлагането на калциево-фосфорни соли в меките тъкани от друга. Умерената хипокалциемия се изразява в спазми на мускулатурата по лицето, крайниците, изтръпване, мравучкане, усещане за иглички по лицето и крайниците, крампи на мускулатурата. Тежката хипокалиемия се изразява в спонтанни болезнени тетанични гърчове. Типично е схващането на ръцете по типа на „акушеркса ръка”- флексия в китката и метакарпофалангеалните стави и екстензия на интерфалангеалните. Тетанията може да обхване и други мускули, включително ларингеалните с опасност за живота, коремни болки, жлъчни колики, спазъм на хранопровода и др. Хипокалциемията може да провокира и епилептичен притъп поради понижаване прага на нервномускулната възбудимост, включително с промени и в електроенцефалограмата. От страна на сърдечно-съдовата система може да провокира застойна сърдечна недостатъчност и неспецифични изменения в ЕКГ (удължаване на QT-интервала). Хроничната хипокалциемия води до промени в кожата и придатъците и. Обичайно се наблюдават сухота, лющене до екземи и дерматити, чупливост на ноктите, опадане на косата. Засяга се и развитието на зъбите при децата. Развива се катаракта, различна от сенилната. При образни изследвания на главния мозък, особено в областта на базалните ганглии не рядко се установяват калцификати. Те могат да са асимптомни, но са описвани и случаи на изявена неврологична симптоматика. Костната плътност се запазва. На този етап не разполагаме със синтетичен паратхормон за лечение на хипопаратиреоидизма. Терапията се базира на приложението на витамин Д и калций. Под формата на таблетки се прилагат около 1,5-2 г елеметарен калций дневно. Най-високо е съдържанието на елемнтарен калций в препаратите с калциев карбонат. Усвояването на солите е по-лесно в кисела среда, поради което се препоръчва приемането им по време на хранене. хиперпаратиреодизъм – Аденомът на паращитовидните жлези биват първични и вторични. Първичните обикновено симулират тиреоидни възли. Вторичните се развиват при болни на хемодиализа. Кл.картина – За наличие на хиперпаратиреоза следва да се мисли при рецидивните кораловидни бъбречни камъни и множествеа бъбречна литиаза,както и при повишение на йонизирания калций и хидроксипролина,заедно с ЦАМФв урината и хипофосфатемията, особенно при болни на хемодиализа.освен аденом се открива и хиперпрация нна жлезите. 3 клинични ф-ми:-Бъбречна ф-ма-с характерна рецидивираща нефролитиаза. –костна ф-ма – с тежка остеопороза и костни кисти. –гастроинтестинална ф-ма-с язви на стомаха и дуоденума. Диагноза-поставя се въз основа на радиоизотопно изследване,пневномедиастинография,който могат да изобразят ПЖ.изсл.на паратхормона в кръвния серум. Лечение се състой в отстраяване на аденома,резекция на ПЖ и намаляване на техния брой. Винаги следва да се търси аденоми на неспецифични места,особено ако има рецидив на явленията на хиперпаратериодизъм. 22. Доброкачествени тумори на млечнате жлеза (МЖ). Хронична фиброзна мастопатия. Фиброаденома е доброкачествен тумор,наблюдава се най-често в млада възраст,като най-общо може да се каже че това е заболяване на пременопаузалния период. Протича като добре ограничен,подвижен,неболезнен тумор,който бива най-често от самата жена случайно- при къпане или преобличане.Протича бавно,като удвоява р-ра си за 6-12м. Лечението е оперативно оттраняване на оббразоваието,послевано от хистологичното му изследване. Други доброк. тумори-по рядко в млечната жлеза се наблюдава филоиден тумор,липом,мезенхимон,хемангеом и др. Хронична фиброзна мастопатия- Най-честото заболяване на МЖ,популярно у нас като мастопатия. Най-често се наблудава м/у 30-50г. и много рядко при жени в менопауза. Естрогените се считат като етиологичен фактор.поради истологичните промени в жлезния епител,който са много близки до нормалната хистологична картина.Все още се спори дали това е всъщност заболяване или състояние. Кл.картина-изразява се в болезнено,дифузно,най-често двустранно уплатнение в млечните жлези,като размерите на уплътнението често многобързо се променя.Друг белег е че болката и размерите се увеличават по време на предменструалната фаза и менструалния цикъл. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата,физикални изследвания,ехо. Лечение-в началото е консеративно,при упорита мастопатия-секторала резекция. Лечениео на големи кисти е асппирация на кистата. При фиброкистична болест с преобладаване на симптомите като болка и хиперестзия понякога лечението на този вид болни е много трудно. Такива болни се саветват да носят постоянно сутиен,даже и по време на сън. Прием на вит.Е е ефективно при повечето болни. Хормонална терапия не се препоръчва, болката се овладява с НСПВ и аналгетици. на разтвора около и зад гърдата, се цели да получаването на пръстен от новокаин под форма на възглавничка, на която да лежи гърдата. По този начин се прекъсват всички аферентни и еферентни патологични импулси и се заменят със слабо, подобряващо трофиката дразнене. Наред с това се назначават антибиотици с широк спектър на действие. Ако се приложат само антибиотици, несъчетани с изброените по-горе мероприятия, инфекцията може да се подтисне и възпалителният процес да се забави, без да се ликвидира. При диагностициране на повърхностен абсцес, трябва да се направи хирургична инцизия. 24.Рак на млечната жлеза МЖ е най-честото място за възникване на рак у жената. Статистиката показва че всяка една от 9 жени ще заболее от рак на млечната жлеза. Нашата страна е сред водещите страна по заболяемостта,на година у нас заболяват около 2700 жени. Рискови ф-ри-фамилна обремененост,менархе под 12г.,менопауза над 50г,първо раждане над 35г.,нераждали. Жените в тази група трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Кл.картина-оплакванията на 70% се изразяватв установяване на туморната формация. Над 90% от туморните формации се установяват от самата жена. По редки симптоми са болка,секреция от зърното,сърбеж на зърното,зачервяване на кожата,увеличени лимфни възли и др. Диагнозата се поставя въз оснава на физикален метод съчетан с мамография и еветуална иглена биопсия. Метастази могат да се намерят бял дроб и кости. Лечение-радикално лечение- то е хирургично и се включва в първи стадий от заболяването. Най-честата радикална операция е мастектомия с аксиларна лимфо дисекция. Палеативно лечение-лъчетерапия,химиотерапия,хормонално лечение. Прогнозата зависи от достигнатия стадий на болестта. 25. Гръдни травми. Хемоторакс ,пневмоторакс. Сърдечни травми- хемоперикарт Пневмоторакс е навлизането а въздух в междуплевралното пространство. Най – често засяга младата възраст предимно мъжете. Симптомите на пневмоторакса зависят от количеството на газа в междуплевралното пространство и от скоростта на навлизането му. В повечето случаи те включват гръдна болка и затруднено дишане, но в тежки случаи може да се стигне до припадък или дори до спиране на сърцето.Ренгеново изследване показва различна степен на колабс на белия дроб.Лечението варира от пункция до дренаж и операция. Хемоторакс е наличието на кръв в плевралната кухина. Причинява се от травми,може да бъде следоперативен,след белодробен инфаркт,при неоплазми и при антикуагулантна терапия. Диагнозата се поставя клинично и ренгенологичен начин Лечението се определя от лекаря изависи както от количеството излята кръв,така и от това дали има продължаващо кървене или не.То варира от пункция,дренаж до торакотомия по спешност. Хемоперикард е събиране на кръв в перикардното пространство.то води до компресия на сърцето с повишение на интраперикардното налягане и последващо повишение на интракардиалното (камерното и предсърдното) налягане на пълнене на сърцето с кръв. В резултат на описаните изменения и усложнения настъпва редуциране на ударния обем и сърдечен минутен обем Най-често заболяването протича със сърдечна тампонада - събиране на течност в перикардната торбичка на сърцето. Клинична картина на травма на сърцето с кръвоизлив в перикарда [хемоперикард] Когато кръвта, която се събира в перикардната торбичка е от кръвоносен съд с малък калибър и изтича бавно, симптоматиката не е много ясно изразена и пациента се оплаква от задух и тежест в гърдите. Диагозата се поставя въз основа на рентгенологично изсл.електрокардиограма , Компютърна томография . Лечение на травма на сърцето с кръвоизлив в перикарда [хемоперикард] Перикардиоцентеза се осъществява чрез перикарден прозорец - субксифоиден или посредством видео асистирана торакоскопия (VATS) при данни за тампонада (нисък волтаж на QRS комплекса, фибрилации на вентрикулите, проводни нарушения, снижаване на ST сегмента). Оперативните достъпи са надлъжна стернотомия и предностранични (леви и десни) торакотомия 4-то или 5-то междуребрия. 26.Заболявания на белия дроб и плеврата. Абцес на белия дроб.емфизем на плеврата Плеврата е серозна мембрана,която покрива гръдния кош и белите дробове. Тя се дели на два вида – париетална и висцерална- и се състой от 6 слоя. Плеврата има две физиологични функции – поддържане на негативното налягане – секретиране и резорбция на серозната течност. Плеврален емпием- това е гнойно възпаление на плеврата,остатъчна кухина с или без фистула. Остър емпием-с изключение на гръдните травми,във всички други случаи той е вторично заболяване,свързано с друго предходно гнойно заболяване на белия дроб,медиастума,гръдната стена,корема,със сепсис и др. има три фази: Начална,фаза на гранулациите,хроничен стадий Кл.картина:температура,бодежи и болки,кашлица,диспнея,тахикардия,отпадналост, интоксикация. Гръднта полувина изоставапри диването,междуребрията са разширени. При аускутация липсва дишане. Ренгенологично се наблюдава излив с линия на дамоазо. При пункция се евакуира гной, което потвърждава диагнозата.може да се направи посявка. Лечението включва пункция,торакоцентеза,дренаж,АБ,промивки с АБ и антисептици. Може да се направи и биологична декотикация. В острата фаза по-рядко се прилага оперативно лечение Хроничен емпием-развива се на базата на острия емпием,свързан е с късно диагностициране. Клиничната картина не е така ясно изразена както при острия стадий. Болния е афибрилен, интоксикацията намалява , остава отпадналост и уморяемостта,може да има болка и кашлица. Междуребрията са свити. Възможни са анемии, отслабвания, цианоза, барабанни пръъсти и др. лечението нетрябва да се проведе по късно от първите 2 стадия. То е хирургично. 1. Метод за разгъване на белите дробове и ликвидиране на остатъчната кухина. 2.торакопластика 3.миопластика 4.комбиниран метод Белодробен абсцес- е органично гнойно некротично възпаление на белия дроб с образуване на кухини. Кл.картина- температура, болки в гърдите,кашлица,тахикардия,тахипнея. В началото кашлицата е суха а ренгенографията е като при пневмония , по късно процеса прониква в бронхеалното дърво,но сега поради АБ лечение този момент не е така отчетлив. След това състоянието се подобрява темпер. Намалява интоксикацията и тя, но кашлицата става по-продуктивна. При пробив на плевралната кухина се развива пневмоторакс. По тежко протичат абцесите при недоносени,възрастни, и др. Лечението в острата фаза се прилагат АБ. Препоръчва се бронхоскопия за посявка,изключване на чуждо тяло и неоплазми. В остра фаза хир. Лечение се предприем само по спешни индикации. 27.Рак на бял дроб Честотата на рака на белия дроб се е увеличила в последните 30 години. Като етиологични ф-ри се изтъкват тютюнопушенето,замърсения въздух,професионалните замърсявания,арсенът,боите, хрон. Възпаления , и др но етиологията все още не е изяснена. Кл.картина- зависи от локализацията и малигнения потенцял на тумора. При една част от тях липсват симптоми и се отклриват случаино при ренгонови иззследвания по друг повод. Когато има симптоми ги разделяме на торакални и екстроркални. Торакалните са –кашлица, хемоптое, хъране пневмония, плеврални изливи и др. Екстратиракални-свързани са с метастазирането и неметазариращи причини.Белодробния карцином най-често метастатират в шийни и коремни лимфни възли, черен дроб, надбъбреци,бъбрци,мозък и кости. Диагнозата се извършва с TNM системата където T - тумор N – лимфни възли M- метастазии За определянето на лечебната тактика е важно не само поставянето на диагнозата, но и стадия на процеса. За диагноззата са важни още ренгенови изсл, КАТ,бронхоскопия с биопсия, ехо, и др. За съжаление голяма част от болните са неоперабилни. Химеотерапия се използва както и преди и след операцията и като палеативно лечение при неоперабилни. Прогнозата е неблагоприятна. 6.Термични поражения -съвкупността от местните и общите промени причинени от висока или ниска темп. Разделят се на поражения от ниска темп, висока темп. Лъчеви поражения , ел.травми , химични травми. Топлинен удар-наблюдава се през лятото ,при събиране на големи групи от хора в затворено помещение.Кл.картина поради затрудненото топлоотдавсне има обща отпадналост жажда главоболие повръщане учестен пулс и дишане, поява на координационни и психомоторни промени, тонични и клонични гърчове, кома.Лечение извеждане от средата външно и вътрешно охлаждане.Слънчев удар при пряко и продължително въздействие на слънчевите лъчи върху главата.Кл.картина установява се главоболие , световъртеж,гадене,повръщане.Лечение-като при топлинен удар.Термични изгаряния-при повишаване на локалната кожана темп. Водеща до коаугулацуя на белтъчните в-ва, прекратяване на ензимните процеси и умиране на тъканта. Кл.картина местните промени зависят от х-ра на термичния агент, продължителноста на неговото действие и от дълбочината и площа му. Подреждат се в 4 степени. 1ва степен зачервяване (combustio erythtematosa) кожата е оточна зачервена и болезнена. 2ра степен образува се мехур (combustio bullosa) пълен с бистра течност. Има ексудация отток и болка. Лечение 12-15 дни. 3А степен има некроза на кожата, 3Б степен тотална некроза на кожата, 4 степен засегнати освен кожата са всички подлежащи тъкани и костта. Функцията на съответния орган е почти изгубена. Лечението изисква ампутация. 5 степен есхара. Метод за изчисляване площта на изгаряне “метода на 9ките” по Wallace. Двата горни крайника и главата + шията представляват по 9% от повърхността на човешкото тяло. Двата долни крайника са по 18 % и 1% за перинеума. Изгарянията преминават през 5 фази. 1ва фаза термичен шок резултат от голямата загуба на плазма започва от момента на изгаряне и продължават 72 часа. Лечение незабавна инфузия определя се площта и дълбочината поставя се стерилна и мазева превръзка, при даннинза дихателна недостатъчност се поставя назогастрична сонда и се интобира. 2ра фаза токсикоинфекция започва от 3тото денонощие и продължава 2 седмици. Кл.картина отличава се със симптоми на местна и обща инфекциия. Блните имат безсъние, стават напрегнати, психомоторна възбуда и повишена температура. Лечение има за цел да очисти некрозите, да стимулира епителизацията и да води борба с локалните възпалителни процеси. 3та фаза фаза на възстановяване започва от 15-20 ден, състоянието на болните се подобрява, температурата спада некрозите са изчистени и започва епителизацията на раната моментът е подходящ за оперативно лечение на болни с тежки изгаряния. Лечение има за цел да поддържа основните хематологични и биохимочни показатели. С кожна авто- и трансплантации се покриват раневите повърхности. 4та фаза ранева кахексия. Когато бактерилната и тъканната интоксикация не отзвъчат болните изпадат в ренева кахексия. Те са в тежко общо състояние, пълно разстройство на водно-елктролитната, белтъчната, въглехидратната и мастната обмяна. Лечение реанимация + ентерално хранене постига успешна корекция на загубите на вода, соли и белтъци. 5та фаза фаза на последствията от изгряния, при възможност се провежда оперативно лечение на локалните последници довели до образуване на келоит, цикатрикси, контрактури, кожниА дефекти и видими деформации. Химични изгаряния-те настъпват при контакт на телесната повърхност с к-ни, основи и соли тежки метали. Степента изгаряния зависи от : количеството, концентрацията и времето на въздействие. Киселините причиняват суха коагулазионна некроза с тъмно кафяв до черен цвят. Лечение оказва се като се прекрати действието на хим. агент това става чрез събличане на всички дрехи к най-малко 20-30мин. обливане с течаща вода. причиняват суха коагулазионна некроза с тъмно кафяв до черен цвят. Лечение оказва се като се прекрати действието на хим. агент това става чрез събличане на всички дрехи к най-малко 20-30мин. обливане с течаща вода. Лъчеви изгаряния увреди получени от действието на ренгенови лъчи, радиоактивни в-ва и изотопи. Различават се: остри и хронични лъчеви изгаряния . Кл картина те са силно болезнени нямат тенденция към зарастване, сдкретират гной и често кървят. Лечение - то е трудно и често пъти изисква не свободна кожна пластика. Ел. травми получават се при преминаването на ел. ток през тялото. Кл. картина болните умират по 2 начина- парализа на дишането със силно изразен венозен застой (синя асфиксия) или от ритъмни нарушения (бяла асфиксия). Местните промени са мн. разнообразни, но най-тежки са във входните отвръстия на ел. ток кожата е с изгаряне 3та степен, но особено опасни са увредите в дълбочина. Лечение своевременно прекъсване на действието на ел. ток и мерки за нормализиране на сърдечната дейност и дишането. Роля на мед. сестрата. Бързо и правилно да окаже 1ва помощ като прекрати въздействието на термичния агент, да извърши превръзка на място и да окаже 1ва помощ (схрдечен масаж и изкуствено дишане). |