2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
43.Рак на панкреаса-клиника,диагноза,лечение. Задстомашната жлеза е разположена между дуоденума и слезката, в областта на епигастриума. Рискови фактори за развитие на рак на панкреаса: диабет,тютюнопушене,алкохолизъм,заболявания като хроничен панкреатит и жлъчнокаменна болест. Най-често се среща в главата на панкреаса в 70-80%, в тялото 10-15%, в опашката 7% и в целия орган около 15%. Ракът на панкреаса метастазира сравнително рано по съседство в лимфните възли и има периневрална инвазия. Локализацията му в тялото и опашката дава разпространение в ретроперитонеланото пространство и перитонеалната кухина. Далечни метастази могат да бъдат открити в бял и черен дроб. Кл.к. най- честите симптоми са болка загуба на тегло липса на апетит гадене и подуване на епигастриума. При локализацията му в главата на панкреас главният клиничен симптом е жълтеницата с прогресиращ характер. Наблюдават се ахолични изпражнения, потъмняване на урината, понякога заедно с болката е на лице и вискоака темп. Болка в епигастриума с постоянен характер е по-честа при локализация на тумора в тялото и опашката на панкреаса. По редки са боките в кръста, лява и или долна половина на корема. Поради компресия на тумора може да се развие портална хипертония. Диагноза – на голямо значение има ехографията,КТ и ЕРХП, при която е възможно и изследване за туморни маркери. Лечението е само оперативно. Оперативните намеси са палиативни и радикални. Палиативните операции премахват болката,облекчават иктера и сърбежа. При радикалните операции се отстранява част или целия панкреас, а в редиц слуачаи и част от дисталната половина на стомаха,дуоденума. По време на операцията се премахват и разположените в съседство лимфни възли. 44.Остър и хроничен панкреатит. Панкреатитът представлява възпаление на панкреаса, при което неговите ензими ссе активират и го увреждат. Това може да доведе до кръвозиливи, образуване на кисти (кухини), загиване (самосмилане) на жлезата. Има две форми на панкреатит: Острият панкреатит е заболяване от групата остър хирургичен корем. Настъпва внезапно застрашава живота на болните, и в някои случаи се нуждае от оперативна намеса. Най- честите причини за развититето на остър панкреатит са заболявания на жлъчните пътища- жлъчнокаменната болест и алкохолизмът. Алкохолът има директен ефект върху панкреаса чрез стимулиране на стомашната секреция, която по рефлекторен път увеличава секрецията на панкреаса. Кл.к. най-честият симптом е болката. Внезапна, постепенно прогресираща локализира се в епигастриума и около пъпа. Принуждава пациентите да лежат на една страна с присвити колене, опъването на коремната стена я усилва. Ирадира към ляво подребрие и назад към кръста. Болката обикновено настъпва след хранене или алкохолна злоупотреба. Гадене многократно повръщане. Пацинеите нямат апетит а приемането дори само на течности увеличава оплакванията. Чревният пасаж е забавен дължи се на притискане на mesocolon transversum от оточната лигавица. Диагнозата се поставя от анамнестичните данни и обективното изследване, задължителни са сведенията за алкохолни и хранителни пренатоварвания. Най-показателни са отклоненията от нормалните стойности на трансаминазите и най-вече изследванита на амилаза, липаза и трипсин в серума и урината на пациентите. Може да се установи още хипокалиемия,хипокалциемия,хипоалбуминемия. Голяма диагностична стойност има ехографията,КАТ,РПХГ. Лечение: реанимационни мероприятия, парентерално хранене,АБ-профилактика,витамини,спазмолитици,аналгетици, кардиотоници хепато и нефропротектори. Антиензимни препарати- Тразизол до 1млн. Е, Контрикал, Соматостатин. Пациентите не приемат храна, поставя се стомашна сонда за отвеждане на стом.секрети извън организма. Хроничен панкреатит – Кл.к.: Намаляване на апетита,диспептични оплаквания,отслабване на тегло. Болките са силни локализирани в епигастриума и около пъпа,ирадират назад към кръста. При щателно събрана анамнеза се установява че фекалите са мазни, в тях могат да се установят части от несмляна храна. Отслабването се дължи на намаленото количество храносмилателни ензими,които се отделят от увредения панкреас, при което организмът не е в състояние да усвои пълноценно приетата храна. Наблюдава се гадене, слюноотделяне повръщане, чуство на тежест и подуване на корема. Често пацинетите имат диарични изхождания, понякога редуване на запек с диария. Пацинетите с хр.панкреатит развиват тежък астенодинамичен синдром, чустват се уморени неработоспособни,отпаднали. Диагнозата се поставя въз основа на повишени нива на амилаза,липаза,левкоцитоза, придружени от нискостепенно завишаване на общия билирубин, алкална фосфатаза и трансаминазите. Диагностична стойност имат рентгенографията , ултрасонография,КАТ,ЯМР. Лечението на пациентите с хр.панкреатит е сериозно, дълготрайно, комбинирано и предимно консервативно. Цели да се прекъсне патогенетичния момент на увреда на останалия здрав паренхим. Алкохолиците трябва да се въздържат от алкохол цял живот. В случаите когато хр.панкреатит се дължи на заболявания на жл.пътища пациентите подлежат на оперативно лечение за саниране и корекция на пътищата. Ако има диабет лечението се усложнява т.к. изисква специална диета и медикаменти. 45.Остра чревна непроходимост- класификация,клиника,диагноза.лечение. Това е едно от най-тежките хирургични заболявания. Илеусът се обуславя от рязко прекъсване на храносмилателния пасаж с разстройство на моториката,секрецията и резорбцията на червата. Това води до тежка интоксикация в основата на която са обезводняването, загуба на Na,K,Cl, а по-късно се появява перитонит. Класификация: основните форми са мехнаична и динамична. Механичната се дели на обтурационна непроходимост явява се като пълно или частично запушване на лумена(просветът) на червата от твърди фекалии. Възможно е да се дължи от процеси в стената на червото- тумори,кръвоизливи,стенози. Туморите и кистите могат да притиснат червото от вън. Странгулационна непроходимост- в запушването на червото участва и неговия опарак (мезентериум). Тук спадат и най-тежките форми на ОЧН- възлообразуване,херниални заклещвания, завъртане на тънкото и дебелото черво. Смесена форма-тук спада инвагинацията. Динамичната чревна непроходимост е паалитична и спастична. Кл.к. основните симптоми са болката,повръщането, спирането на отделянето на газове и изпражнения. Болката е внезапна силна коликообразна, винаги е на лице бледост и потене. Повръщането е ранен и постоянен симптом. Диагноза – при палпация наи-важния белег е опънатостта на коремната стена. Почукването на корема установява наличието на метеоризъм. Чрез аускултация на корема се установява характерн изо куркане на стеснения чревен участък. Ценна информация се получава от Ro изследване(хидроаерична сянка), хоризонтално ниво на течността с куполообразно просветление над него от газовете. Сведения за степента на непроходимоста и нейното равнище получаваме с помоща на контрастно рентгеново излсдване и особено при дебелочревна непроходимост. Чрез клизма се вкарва бариев сулфат през ануса в дебелото черво и се проследява проходимостта . при обтурационния илеус лпсват бурни явления. При странгулационния илеус общото състояние се влошава, повръщането е често и постоянно. Метеоризма се заменя с плискане което се долавя при тласъчни движения. Видове ОЧН (илеус): волвулус на тънкото черво завъртане на тънкото черво в посока на часовниковата стрелка, започва остро със силни болки и повръщане. Волвулус на илеоцекалния ъгъл-предразполагащ фактор е дългия опарак на дебелото и тънкото черво. Предизвикващи фактори са запек,тумори,полипи. Настъпва остра задръжка на газовете и изпражненията. Възлообразуването е наи-тежката форма. Тук участват най-малко два чревни участъка. Образуват се възли,които при отваряне на корема са неразплетими. Характеризира се с признаци на шок и интоксикация. Лечение – поставането на стомашна – дуоденална сонда е първото мероприятие. Чрез нея се евакуира токсичното се евакуира токсичното стомашно съдържимо. Венозното се вливат и водноелектролитни разтвори и плазма. Сифонна клизма е другото неоперативно мероприятие извършва с затоплена вода до темп на тялото. След поставяне на наконечника в ануса резервоарът с водата се повдига над нивото на болния. При обратно връщане на водата в резервоара от аналното отвърстие се получава отсмукващ сифон и в съда се вижда какво излиза от дебелото черво. Инфузионна терапия. 46.Инвагинация-клиника,диагноза,лечение. Инвагинацията е патологично състояние при което спастичен чревен семент навлиза в лумена на следващия го дилатиран, най-често дистално разположен чревен сегмент.в резултат на това настъпва илеус със смущение в кръвоснабдяването и трофиката на чревната стена,достигаща до некроза перфорация и перитонит. Като предразполагащи фактори за инвагинацията се приемат: значителна разлика в лумена на тънкото и дебелото черво,вродена перитонеална гънка в илеоцекалната област. Според начина на протичане инвагинацията бива:остра,хронична,и хронично-рецидивираща. Според броя на едновременно развили се инвагинации –еденична и множествена. Според заангажираната в инвагинацията част о чревни тракт: илео-илеална(тънко в тънко),илео-колична(тънко в дебело) и коло-колична(дебело в дебело). Кл.к заболяването започва внезапно. Първият основен симптом е силна коликообразна болка в корема. Вторият основен симптом е повръщането което представлява рефлеторна регургитация на стомашно или ж;ъчно-дуоденално съдържимо, третият симптом е наличието на кръв в изпражненията което се установява наи сигурно чрез ректално туширане. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните симптоми и контрастното рентгеново излседване с въвждане на въздух в дебелото черво наречени пневмоколоноскопия. Противопоказан при перитонит. Лечение още при навлизане на въздуха в тънкото черво образът на инвагинацията изчезва детето се успокоява и дефекира. Ако се наложи оперативно лечение се прави лапаротомия 47.Остър апендицит-етиопатогенеза,клиника,диагноза,лечение. Червейобразният израстък апендикс излиза от задномедиална стена на сляпото черво цекум. Острият апендицит е най – честото остро коремно заболяване в дестка възраст. Класификация: Катарален-добре изразени кръвоносни съдове левкоцитна инфилтрация в лигавицата,макросопски близък до нормалния. Флегмонозен – обхваща цялата стена множество микроабсцеси, задебелен, сочен, инфилтриран, има фибрин, мезото е задебелено и инфилтрирано. Гангренозен-некроза на стената,възпалителния процес е напуснал стената на апендикса. Кл.к. коремната болка се появява постепенно започва от епигастриума и след часове обхваща дясната долна половина на корема.Болката е непоносима,когато апендиксът перфорира болката намалява. Локализацията на болката и ирадиацията и зависят от разположението на апендикса. Повръщане,гадене,тежест- се предизвкват от самите болки, запек,дизурични оплаквания по правило липсват но когато апендиксът се докосне до пикочния мехур,бъбрека или уретрата е възможна хематуурия. Болните нямат висока температура,разликата между аксиларната и ректалната тем. е повече от 1 градус. Обективни симптоми: болки в илеоцекалната област (установява се при палпация),мускулен дефанс на коремната стена,положителен симптом на Блумберг,при рязко отдръпване на ръката болката се засилва. Диагнозата се поставя чрез ултразвук,изследване на левкоцити и СУЕ. Поставя се при болки в илеоцекалната област,Блумберг(+) и мускулен дефанс. Лечение. Метод на Кронлайн под обща анестезия позволява релаксация на коремната мускулатура. Извършва се лапаротомия необходимо е да се освободи от мезоапендикса.Лигатурата има за задача да стегне в противен случай се получава кръвоизлив в дебелото черво. След това се поставя кесиен шев и чуканът се погребва.Щателна ревизия на коремната кухина и тънкото черво за Мекелов дивертикул. Ампутационен метод лигира се и се ампутира, но се оставя чукан. Лапароскопски метод. 48.Особености на протичане на острия апендицит при бременни, деца и старческа възраст. Острият апендицит е възпаление на придатъка на дебелото черво. Острият апендицит у бременни се среаща често. Апендиксът се прегъва и разтяга поради механичното му изместване от увеличената матка. Нарушава се кръвообъщението му. Запекът у бременните също води до застой на чревното съдържимо и повишената патогенност на бактерилната флора. Острият апендицит при бременните е опасен поради това,че болките в корема, повръщането,левкоцитозата се наблюдават при нормална бременност. Ако раждането протича нормално при клинична картина на катарален или флегмонозен апендицит, след това се пристъпва към апендектомия. Ако е гангренозен или перфоративен апендицит трябва да се успокои съкратителната способност на матката, да се извърши апендектомия и отново да се стимулира родовата дейност. При патологично раждане със секцио се ивършва и апендектомия. Профилактика на преждевременното раждане е основна задача в следоперативния период. Спазва се постелен режим,инжектира се 25% р-р на магнезиев сулфат vit Е мускулно. Хипертоничен разтвор на NACl e противопоказан, защото съкращава матката, солените клизми също са противопоказани. Остър апендицит в детска възраст: протича атипично. Основен симптом е спонтанната коремна болка,която често пъти се установява направо в илеоцекалната област,без да има характерната за възрастните първоначална локализация в епигастриума. Болката има постоянен характер и тенденция към непрекъснато усилване. Заема характерна поза – лежи на дясно, със свити крачета и ръце,налюдава се гадене и повръщане. Важна е разликата между ректалната и аксилаанат темп.,която е повече от 1 градус. Апендиксът при деца е фуниобразен по бързо се изпълва и изпразва с чревно съдържимо. При децата настъпва бърза интоксикация и дехидратация,коремът е дифузно болезнен. Острият апендицит довежда ди дифузен перитонит и периапендикуларен абсцес. Не бива да се забраея че диагнозата остър апендицит при дете не може да се отхвърли без ректално туширане. Остър апендицит в старческа възраст. Дължи се на намалените съпротивителни сили и атрофия на апендикса. Болката е търпима, гаденето и повръщането са по чести. Острият апендицит е по характерен за детската възраст и за това се открива по трудно в старческа възраст. Конците се махат на 10 ден. 28 Eхинокок на белия дроб-етиопатогенеза, киника, диагноза, лечение. Ехинококът на белия дроб е паразитно заболяване. Етиология – причинява се от echinococus granulosus. Човекът се явява междинен гостоприемник Кистите могат да бъдат, единични и множествени, едностранни и двустранни, възможно е и съчетание на белодробна и чернодробна ехинокоза. За разлика от чернодробния, белодробния ехинокок почти никога няма- дъщерни мехури. Кл. Картина зависи от това дали кистата е усложнена или не. Не усложнената ехинококоза често не дава клинична изява и се открива по друг повод. Оплакванията, когато ги има са тежест, неопределена болка, суха кашлица. Усложненията най-често са перфорация на бронх или плеврална кухина, при това има внезапно изхрачване на голямо количество горчиво солена течност. Диагноза – ренгенологично при не усложнената ехинокнокоза се вижда кръгла сянка, може да има еозинофили. Лечението е оперативно- премахване на паразита, многокамерен ехинококза ангажира белия дроб вторично при преминаване на процеса от черния дроб през диафрагмата или чрез метастазиране. 29 Заболявания на хранопровода. Чужди тела в хранопровода. Рак на хранопровода.Повечето от случаите на погълнати чужди тела се наблюдава при деца, погълнати монети или др. малки предмети при възрастни най- често се касае за засядане на храна. Погълнатите чужди тела безпрепятствено преминава през храносмилателния тракт и се изхвърлят с изпражненията. – монети- малките монети обикновено безприпятствено преминават през хранопровода. Важен момент в диагнозата е да се установи дали чуждото тяло е в хранопровода или в трахеята за това помагат кл. Симптоми, обзорна ренгено графия. Монетите се изваждат чрез ендоскоп, снабден със щипка. хранителни материи- засядането на хранителни материи се наблюдава при възрастни. Остри режещи предмети в тази група влизат кости, карфици, игли, клечки за зъби Общи принципи на лечение, изваждането по ендоскопски начин чрез обръщане на острия или режещ ръб навътре малки батерии – те са силно корозивни и изискват спешно изваждане. Усложнения –аспирация и улцерация. Задача на МС щателно познаване и подготовка на ендоскопската апаратура за изваждането на чужди тела. Рак на хранопровода- предразполагащи фактори за възникване на заболяването са прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, рефлукс- езофагит. Кл. Картина – дисфагията (затруднено гълтане( е най- честия симптом. Преглъщането на твърди храни е затруднено болката е свързана най често преглъщането, и аспирацията са чести, особено нощем, по време на сън, кашлицата по време на преглъщане най- често е свързана с наличие на висока локализация на тумора. Диагноза се поставя възоснова прогресираща дисфагия, езофагоскоп с биопсия. Лечение хирургично чрез лъчетерапия, химеотерапия. Задача на мс подготовка на болния за контрасно ренгеново изследване или езофагоскопия, осигоряване на контраст, при болни подложени на химеотерапия-да се спазва стриктно правилата за работа с цитостатици да се работи с ръкавици и да не се допуска цитостатика да излезе извън вената. Кардиоспазъм или ахалази е заболяване на хранопровода, при което преминаването на храната и течностите от хранопровода в стомаха е силно затруднено. Причина за ахалазията е овреда на нервните в стената на пранопровода и стомаха. Кл. Картина – трудно и болезнено преглъщане дисфагията при повръщане на не смляна храна. 30 Химически изгаряния на хранопровода причини, клиника, първа мед. Помощ, лечение Поглъщането на силни разтвори от киселини или основи предизвикват обширни химически изгаряния, водещи до корозвен езофагит. Най- често това случаи при опити за самоубийство на възрастни и случайно поглъщане при деца. Силните алкали .(основи) предизвикват стопяваща некроза, а киселините коагулираща некроза. Кл. Картина най- честата проява е оток на устните, езика и орофаринкса. Болните с тежко изгаряне на хранопровода се оплакват от силни болки зад гръдната кост, дисфагия, обилна саливация. От инструменталните изследвания се из ползва езофагоскопията, чрез която се установява степента на изгарянето. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата за погълнати корозивни вещества, изгаряне на устните, устата, езика, болка зад гръдната кост, и дисфагия. Тежките изгаряния изискват оперативно лечениелапаротомия с биопсия на на езофагиална и стомашна лигавицаза определяне на измененията. За преотвратяване на стеноза в хранопровода се поставя стент и се изважда хранителна йеюмостома Зад, на мс специален тоалет на устата и орофаринкса, вземане на гърлен секрет за бактериологично изследване , подготовка на болния за езофагоскопия, грижи за стомата. |