2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
31 диафрагмални хернии- етиология, клиника, лечение. ГЕРБ- етиопатогенеца, клиника, лечение Диафрагмата е мускул, който отделя гръдната кухина от коремната. Основната функция на диафрагмата е разширяване на белите дробове за осъществяване на дишането. Диафрагмалната херния представлява навлизане на коремни органи в гръдния кош(стомах, дебел черво) . диафрагмалната (хиатална, параезофагеална) херния настъпва, когато стомаха и др. вътрешни органи преминават в гръдната кухина през дефект на диафрагмата. Видове предни дефекти на диафрагмата прастернална или ретростернална централни дефекти на диафрагмата хиатални хернии, хиаталните хернии се разделят на; гастроезофагеална- кардията на стомаха заедно с коремната част на хранопровода преминават през отвора на хранопровода над нивото на диафрагмата параезофагеална- дъното на стомаха навлиза в гръдната кухина през отвора на хранопровода, когато в херниалния сак има освен стомах и др. органи кл. Картина характерни са чувство за тежест в гръдият кош, особено след хранене, болка зад гръдната кост, дисфагия. При заклещване са характерни силни болки в областта на херията, повръщане. Диагноза се поставя чрез ренгено контрастно изследване. Лечение конвенционална хирургия - херниалния сак се достига чрез разрез, при което херниалния пръстен се затваря, а сака се връща в коремната кухина. Тя се предпочита при заклещена херния. Лапароскопска хирургия – чрез малки отвори се прониква в коремната кухина, откъдето се достига до херниалния пръстен и сакът се връща в коремната кухина. Хиатална херния е навлизането на коремни органи в гръдия кош през хиаталния отвор на диафрагмата през който нормално минава хранопровода. Симптоми-парене зад гръдната кост(възниква от непосредственото въздействие на солната киселисна върху лигавицата на хранопровода), връщане, дисфагия когато има стеснение. Усложнения кървене вследствие на езофагит, заклещване. Диагноза се поставя чрез ренгенографско контрастно изледване с бариев солфат, фиброгастроскопия. ГЕРБ е нарушение на ГИТ засягащо долния езофагиален сфинктер еднопосочна мускулна клапа свързваща хранопровода с горния отвор на стомаха. Когато сфинктера е слаб или се отваря неадекватно, позволява връщане на стомашно съдържимо в Хранопровода настъпва ГЕРБ. Симптъми парене зад гръдната кост тежест, в коремната област, оригване, неприятни усещания при гълтане. Диагнозата се поставя чрез ендоскопско изследване фиброгастроскопия. 32 хернии на предна коремна стена-видове, усложнения, лечение Херния представлява излизането през естествени или перфорирани отвори на коремно съдържимо. Херниите на коремната сена се делят на; външни представляват вродена или придобита слабост на коремната сетан, като в нея се появява отвор, през който мастна тъкан, част от коремен орган или цял орган, покрит от перинеум излизат навън. Вътрешни- при които част от органите в коремната кухина, навлизат в нормално съществуващи или придобити отвори в коремната кухина Според начина на възникването си херниите биват; вродена появява се по време на вътреутробното развитие и се изевява след това придобита възникват през различни периоди на живота хернията се състои от херниален отвор (херниален пръсте ) представлява вродена или придобита цепка на коремната стена. Херниален сак (херниална торбичка) образува се от преминаването на перитонеума през херниалния отвор Херниално съдържимо това е съдържанието в херният сак Пъпна херния представлява дефект в развитието на предната коремна стена. Предпоставка за нейната поява са анатомичните особености на тази област. Известно е , че вътреутробно през пъпния пръстен минава пъпната връв. Когато пъпния пръстен остане по-широк, при плач през него преминава перитонеален сак, съдържащ чревна гънка или оментум. Ако не се вземат мерки този пръстен се разширява и оформя пъпна херния. Кл картина- непосредствено след изписване от родилния дом родилния дом родителите съобщават че в областта на пъпа се открива подутина с постепенно увеличаващи се размери. За пъпна херния в детската възраст е характерно, че почти не се заклещва. Лечение при новородени и кърмачета до 6 м възраст е неоперативно състои се репониране на херниалното съдържимо в коремната кухина и залепване на ръбовете на разширения пъпен пръстен с хипоалергичен левкопласт. Хернии на бялата линия- представляват един или повече малки перитонеални сака, преминали през патологични отвори на апоневрозата. Кл- картина хернията на бялата линия представлява подутина с кръгла форма и гладки стени. Тя по-скоро се палпира, отколкото се вижда. Лечение изисква оперативно лечение, извършва се под обща анестезия с или без премахване на херниал сак и възстановяване цялоста на бялата линия. Ингвинална херния представлява излизане, директно през целия ингвинален канал, на коремни органи, покрити с перитонеум. Кл. Картина се характеризира със следните симптоми; слабилната област се появява подутина увеличаваща се при плач, подутината е с кръгла форма гладка повърхност, неболезнена и лесна за репониране. Лечение оперативно. Усложнения инкарцерирана херния най-опасното и често срещаното в усложнение в хирургичната практика е нейната инкарцерация (заклещване) Етиология и патогенеза . те се заклещват при повишено интраабдоминално налягане – кашлица, плач, смутена чревна перисталтика, в момента на заклещване тънкочревни бримки, оментум попадат в херниалния сак и се притискат от неговия пръстен. Кл- картина—заклещените хернии се отличават с бурна кл картина, болка в корема, повръщане, плач, спиране на дефекацията. 33 язвена болест на стомаха и дуоденума. Клиника, диагноза, лечение Стомахът е кух орган, разполага се в горната част на коремната куфина, под левия купол на диафрагмата, той притежава два отвора-кардия свързва го с хранопровода и пилор свързва с дуоденума. Пептична язва представлява дуфект на лигавицата, покриваща стомаха, дуоденума или хранопровода. Язвеният дефект е резултат от корозивното действие на киселите храносмилателни сокове, които се секретира от стомашните клетки Дуоденална язва-основен причинител е хеликобактер пилори-болки в епигаструм. Язвената болест е резултата то действието на редица фактори, инфекция с бактерия helicobacter pylori, НПВС, стрес. Кл- картина болката е основен признак, явяваща се през пролетта и есента.-болка след нахранване при стомашна язва и на гладно при дуоденална язва, тежест след нахранване, гадене, повръщане. Изследвания гастродуоденоскопията е основен метод за диагнозата. Усложнения; перфорация, кръвоизлив, пилорна стеноза. Лечение; консервативно-медикаментозно потискане на повишената стомашна секреция Н2 блокери квамател инхибитори на протонната помпа омепразол. При наличие на хеликобактер пилори се прилага лечение по схема на АБ и антиацидни препарати. Антиацидни препарати се дават до заздравяване на язвата . Хирургично лечение се прилага при усложнения перфорация, кръвоизлив, пилорна стеноза. 35 усложнения на язвената болест-кръвотечение-клиника-диагноза, лечение Острите кръвоизливи от стомаха и дуоденума изискват спешно поведение, бърза и точна диагноза. Кръвоизлива е най-честото усложнение напептичната язва кл.Картина –основните фактори, определящи тежестта на кръвоизлива са количеството и честотата на кървене. хематемеза най-често е израз на кървене от проксималните отдели на храносмилателния тракт най-често се проявява при кръвоизливи на хранопровода и стомаха. Повръщането на стомашно съдържимо с х-ра на размито кафе говори за наличие на кръв, престояла в стомаха дълго време, за да може стомашната солна киселина да превърне хемоглобина в метхемоглобин мелена – повечето от болните с мелена също кървят от горните отдели на храносмилателния тракт, но условието да има мелена е кръвта да е преминала чревния тракт като кървенето е от всяка точка на тракта от устата до цекума. Черния вят на мелените изпражнения се дължи на хематина продукт от оксидацията на хема. Лечение при остри кръвотечения от СЧТ лечението включва комплексни мероприятия; спешно при болни с кръвоизлив определяне на количеството и честотата на кървене,амаляване или спиране на кървенето чрез промивки с леденостудена вода, откриване източника на кървене, възстановяване на кръвозагубата Взема се кръв за определяне на кръвна група, хемоглобин, хематокрит, интравенозна инфузия се започва незабавно, при профузно кървене се поставя широколуменна назо-гастрична сонда. При наличие на мелена от назо-гастричната сонда се аспирира с цел определяне гастро-дуоденалния източник на кървене, като се има предвид, че с кървяща дуоденална язва назо-гастричния аспират е негативен за кръв. След аспирация на стомашното съдържимо стомахът се промива с ледена вода, като промивките се правят до изтичане на бистра вода без наличие на кръв. Следи се хемоглобин и хематокрит, наблюдават се изпражненията за наличие на мелена, като се има предвид, че стават меленозни няколко дни след спиране на кървенето. Зад на МС БОЛНИТЕ С ПРОФУЗНО КЪРВЕНЕ ИЗИСКВАТ ГРИЖИ ЗА ДИХ. Пътища с целн избягване на аспирация на кръв в дихателните пътища Незабавно трябва да бъде осигорен интравенозен път за вливане на кристалоидни разтвори До вземане на решение на кръвопреливане трябва да бъде определена кр група и сестрата да има готовност за осигоряване на кръв Подаване на кислород Назо- гастрична сонда се поставя при всички болни с кървене от горните етажи на храносмилателния тракт, като се следи характера и се отчита количеството. 36 усложнения на язвената болест-стеноза на пилора, пенетрация-клиника, диагноза, лечение Това е едно от честите усложнения на не оперираната язва. Дължи се на стеснение в областта на пилора, причинени от хронични язвен процес развива се в този участък. Стеснението предизвиква частично или пълно запушване на просвета, който увеличава размера си т нар компенсирана стеноза. Кл картина при пълно запушване повръщането е най-честия признак на болестта, първоначално през 2-3 дни, а по-късно и по-често и по-обилно, повръщанията предизвикват обезводняване, поради обезводняването настъпва хемоконцентрация, която се доказва с повишено количество на хемоглобин и хематокрит Диагнозата се поставя въз основа на обективното изследване установява се увеличени размери на стомаха, често изпълващ голяма част от корема. При лек тласък се долавя застой на стомашно съдържимо. Лечение-оперативно. Предоперативна подготовка с водно-солеви разтвори, клизми, промвка на стомах със сонда за отстраняване на стомашното съдържимо. Пенетрация за пенетрация се говори, когато язвата премине стената на засегнатия орган и проникне в някой друг орган в съседство. Най-често това са панкреас, жл. Мехур, черен дроб, дебело черво. Симптоми- болка, която е постоянна и не се повлиява от медикаменти. Многократно повръщане без облекчение. 37 рак на стомаха- клиника, диагноза, лечение Етиологията на рака на стомаха е неизвестна. Счита се съчетанието на екзогенни и ендогенни фактори, антиканцерогенни фактори, генетични фактори, честотата на болни с кръвна група А е по голяма, след откриването на хеликобактер пилор бе установена пряка връзка на инфекцията със заболяването, по-точно ролята на бактерия при възникването на атрофичен астрита, който се счита за преканцероза, полипи. Кл картина- анорексията, отвръщението от месни храни и загубата на тегло са късни симптоми и често се проявяват при вече неоперабилни болни. Повръщането като симптом се проявява най-често при локализация на тумора в близост до пилора. Мъжете са по-често засегнати. Основен диагностичен метод е фиброгастроскопията с биопсия. Обективно изследване при напреднал карценом показва туморна маса в епигастриума, метастази в черен дроб, увеличени лимфни възли над лява ключица Лабораторни изследвания- СУЕ, окултни кръвоизливи, анемия, повишен фибриноген, туморно специфични маркери. Лечение- основен на лечение е оперативен Зад на МС в ендоскопския кабинет подготвя апаратурата, необходими пособия за биопсия- щипкова, четкова, изпраща взетия материал до лабораторията, преоперативна подготовка, особено внимание трябва да се отдели на сондата след операция-тотална гастректомия, сондата трябва да се фиксира много добре, да се внимава да не бъде извадена. 66.Инструментариум, клизми, сонди и катедри Основен хирургичен инструментариум Инструменти за разрязване на меките тъкани – скалпел, ножици, троакар; Хемотатични – кохер, терие, москито, пеан, лигатурни игли на дешан; Фиксиращи – пинсети(анатомични, хирургични), корцанг, микулич инструмент; Инструменти разширяващи – ранораширители-екартьор на Ру и Фарабьов; Инструменти за защита на тъканите от мех.ъвреждане – сонди, жлебовата сонда на Дуаен; Инструменти за съединяване на тъканите – хирургични игли: обли за шев на вътр.органи; Иглодържатели – служат за захващане на иглите; КЛИЗМИ – клизмата е манипулация чрез която се въвежда течност през аналното отвръстие в правото и дебелото черво с лечебна диагностична цел. Количество на течността за очестителна клизма при къмаче са необходими от 50 до 100мл, а при възрастни 1л – 1,5л. Видовете клизми – очистителна за механично очистване на дебелото черво. Разновидност на очистителната клизма са маслената и солената(хипертонична клизма). промивна (сифонна) клизма – за промивна на дебелото черво. медикаметоза за въвеждане на медикамента. Диагностична за въвеждане на контрастна материя (BaSO4). При солена клизма се прилага хипертоничен разтвор NaCl 10%. При кървящи варици от хранопровода се използва сондата на Бляк Мор. При кървене от тънкото черво се използва сондата на Милер Або. назогастрична сонда определяне на дължината на сондата от ушната мида до върха на носа – мечовидния израстък на гръдната кост. Въвеждането на сондата става с леки, непрекъснати движения, болния се приканва да извърши гълтателни движения. 57.Хематурия – етиопатогенеза, клин, диаг., лечение Хематурия – това е наличието на кръв в урината и изисква системно урологично изследване, за да се установи етиологията и произхода. Тя е макропскопска и микропскопска. В зависимост от времето на поява макропскопската хематурия се разделя на: инициална – в началото на микцията; терминална – в края на микцията; тотална – по време на цялата микция; Може да бъде придружена с болка или без болка, да бъде постоянна и периодична. Произходът на хематургията е от бъбреци, уретери, пикочен мехур и задната уретра преди външния сфинктер. За изясняването на произхода и етиологията на хематургията трябва да се направят следните изследвания: ехография на бъбреците и пикочния мехур, уретроцистоскопия. Лечението на хематургията е медикаментозно с кръвоспиращи средства (Cagluconici, vit C, Децином). 56.Бъбречна – каменна болест – нефролитиоза Бъбречна каменната болест (нефриалитазата)- е резултат обменни нарушения, които водят до образуването на конкременти в бъбречните легенчета, чашки и пик.мехур. Етиология – в ендогенни (вътрешни) етиологични ф-ри са повишеното отделяне на соли в урината при придобити или вродени забол., промени в pH на урината, пикочни инфекци, задръжка на урината при вродени малформации. Екзогенни (външни) ф-ри – климат, хранителния и питейния режим. По химичен състав конкрементите биват: калциево – окслатни (тъмнокафяви); фосфатни – (меки, трушливи образуващи алкална урина); уратни (сивожълти с гладка повърхност образуващи се кисела урина); Кл.картина – харак. симптоми са болка (микропскопска и макрокопска хематургия, микционни смущения). Дизурия – затруднено болезнено уриниране, ретенция, инконтиненция, гадене и повръщане. Болката в лумбалната област – започва изведнъж силна режеща болка урадираща по хода на уретера.Болката се дължи на повишеното налягане на урината в кухината сис-ма над мястото на препятствието и преразтягане на бъбречната капсула. Диагнозата се поставя възоснова на лабор.изследв. (биохимични изследвания на кръв) урокултура с антибиограма, сукусю реналис е силно полож. ехография на бъбреците, ренгенови изледв. (обзорна суха и венозна урография). Лечението – на нефротилиозата е комплекс от терапевтични средства и методи насочени към отстраняване на конкрементите и повлияване на камъко-образуването. Лечението на Бъб.колика – консервативно, спазмолетични и аналгетични медикаменти, поставя се топла грейка,парентерални вливания (литичен коктейл) от физ.р-р около 1000 – 1500мл по 1амп.спазмолитици. Екстракорпонална литотрипсия – с ренгенов контрол конкрементът се поставя във фокус на ударните вълни и под тяхно въздействие се раздробява. Оперативното лечение – включва пиелотомия (изваждане на конкремента през легенчето), нефролитотомия (камъкът се изважда чрез разрез през бъбречния паренхим). 61.Болест на половия член – баланит, баланопостит, фимоза парафимоза Баланит – представлява възпаление на глас пенис, а обхващането на вътрешния лист на препуциума от възпалителния процес се нарича баланопостит. Кл.картина – баланитът се проявява със сърбеж и смъдене в областта на главичката, което постепенно се преминава в болка.Появява се оток и зачервябане на главичката и препурциума отделя се серозно-гноен секрет, лимфните възли в ингвиналния канал се увеличава.Появяват се уцерации по главичката и препуциума. Диагнозата се поставя с оглед.Лечението изисква бани с антесептични разтвори. Фимоза – представлява болестно състояние при което краят на препуциума е толкова стеснен, че не позволява главичката на тестиса да се покаже.Разграничават се 3 осн. форми: физиологична, вродена и патологична. При физиологичната кожичката е с нормален вид и структура.Нормално е при уриниране да се издува като балонче.За възникването на патологичната фимоза съществуват мн. фактори – обикновен сапун или амониев дерматит при деца с памперси причиняват деформации и цикатризиране.Ако препуциумут се забели насилствено в кърмаческа възраст кожата се травмира трайно което води до деформация. Всички новородени момчета имат фимоза, която се приема за физиологична и в продължение на 1-2 год. Спонтанно изчезва. Некоригираната фимоза в детска възраст води до сл. усложнения: баланит, баланопостит и парафимоза.Лечението на фимозата не е проблем и се състои в освобождаване и разлепване на препурциума от главичката на пениса.Това става с помощта на инструмент или марля. Парафимоза – получава се след насилствено обръщане на тесния препуциум и представлява непрекъснато претискане на главичката.Възможно е да се наруши кръвообръщението и трофиката в нея и затова е необходима спешна мед. помощ.Парафимоза е състояние при което препурциумът не може да се върне върху главичката на пениса – причината е стеснение на препурциума. Кл.картина – появяват се силни болки и оток на главичката.Лечението е оперативно. 62.Травми на ОДА Най-често срещаните травми на ОДА са: счупване(fractura), изкълчване(luxatio), навяхване (distorsio), натъртване (contusio). Счупване (fractura) – травматично увреждане, което се х-ра с прекъсване на целостта на костта.Когато това прекъсване е частично, се нарича пукване (fissura). Фрактурата може да бъде: -травматична – от действието на силата ; -паталогична – възниква след незначителна травма върху предварително променена от паталогичен процес кост ; - пълна фрактура ; -непълна фрактура – то бива: *пукнатина (фисура) – прекъсната е периостта на костта ; *инфракция ; *счупване тип“зелена клонка“ – прекъснати са двата кортиколиса, но периостта е здрава.Среща се при деца. -отворена фрактура – ако костните фрагменти са пробили кожата. Механизъм на получаване на счупванията : -директен – травмата действа на мястото на фрактурата ; -индиректен – бива няколко вида : *торзионен механизъм – при рязко завъртване на костта; *отломъчен механизъм – изтръгване на костни фрагменти; Кл.картина – деформации на областта, патологична подвижност, костни крепитации (хрущене), нарушена функция на крайника, болка на мястото на счупването и се усилва при опит за движение, локален оток, подкожен хематом. Важно значение за поставяне на точна диагноза им Ro графията. Първа помощ – трябва да се извърши наместване, внимателно се затегля крайника по неговата ос, като с това се избягва надлъжното и ъгловото разместване, следващо действие е деротация, с което се възстановява оста на крайника. Наместване не се извършва при открити фрактури, при обилно кървене. Лечение – целта на леченито е да постигне зарастване с възстановяване на анатомичната цялост и ф-ята на засегнатия крайник. Изкълчване (luxatio) – травматично увреждане при което настъпва трайно и и пълно разместване на ставните повърхности.Ставната капсула е разкъсана и извън нея излиза ставния участък на едната кост.Появява се кръвоизлив, който запълва ставната капсула. Кл.картина – деформация на ставата, принудително положение на крайника, липса на движения в ставата,силна болка възникнала след травмата. Най – сигурен метод за поставяне на Дд е Ro изследване. Лечение– наместване на изкълчването под обща упойка с миорелаксанти. Навяхване (distorsio) – това е временно разместване на ставните повърхности. Кл.картина – болка.Тя се засилва при всеки опит за движение в ставата.Най-често се засяга глезенна,колянна става, кръвонасядания.Основното изследване е Ro графията. Лечение – при леки дисторзии без кръвонасядания покой на ставата, студени компреси. При тежки дисторзии трябва да се направи гипсова превръзия. Натъртване (contusio) – уврежданията засягат най-често кръвоносните и лимфните съдове.Налице е болка в мястото на удара.Кожата е зачервена поради възникналото от травмата разширение на кръв.съдове и е оточна. 60 Крипторхизъм- клиника, диагностика и лечение |