2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
9т .местна хир.инф.-фурункул-остро гноино-некротично възпаление на косменния фуликул и обкръжаващите го тъкани.етиология-причинител е златистият стафилокок.Кл.карт.-около фуликула се формира гноино мехурче.След 2-3 дни в дълбочина се оформя инфилтрат,които изпъква коносообразно над околната кожа.В центъра му се образува некротична зона.Има болка и телесната температура може да е леко повишена.Лечение-отначало физиотерапевтични продцедури със суха топлина след оформяне на гноината колекция лечението е оперативно.Карбункол-най-често е по врата.Установява се различна по големина инфилтративна плака с множество изпъкващи и отделяши гной фурунколи.общото състояние е нарушено.Ле1ението е само оперативно.Абсцес-развитие на инкапсулирана гноина колекция в дълбочината на меките тъкани.причинител е стафилокок.КЛ.карт.-температурата е повишена с увредено общто състояние.Лечението е хирургична инцизия-прорязване с дренаж.Флегмон-неограничено гноино възпаление на подкожните тъкани.причинител може да бъде всеки гноероден бактерии.Кл.карт-общото състсояние бързо се влошава.има температура,главоболие,отпадналост,безапетитие.лечението е хирургично.Хидрозаденит-възпаление на потните жлези.Кл.карт-както при фурункула.Лечението е същото.Остър лимфангиит-възпаление на лимфните пътища.Етиолог.обикновенно е вторично заболяване..Кл.карт.има 2 форми 1ретикуларна-вижда се финна мрежеста плака от възпалени нежни лимфни съдове;2трункуларна-въспаленият лимфен съд се вижда като червена корда.лечението е комплексно и вкл. Широкоспектърни антибиотици.Остър лимфаденит-възпаление на лимфните възли един или няколко.Кл.карт-лимфните възли са зачервени,поддути и долезнени.има 2 форми;1обикновен лимфаденит(Limphadenitis simplex),2гноен лимфаденит(Limphadenitis syppurativa).Лечението е симптиматично с антибиотици, антипиретици при супорация инцизия с последващ дренаж..Панарициум-гноино възпаление на тъканите на пръстите.Кл.карт-има няколко форми;кожен панарициум,подкожен,сухожилен,ставен,костен,паронихия,панарициум субунгвале,пандактилит.Независимо от формата има някои общи симптоми;поддуване на мястот,формиране на възпалителен процес,пулсираща болка,повишена температура и смутена функция на пръста.Лечението е физиотерапевтични продцедури,суха топлина,топли антисептични бани и антибиотици.Остър хематогенен остеомиелит-това е гноино вязпаление на дадена кост.Етиология-причинител наи често е стафилокок.Гноеродната инфекция достига до костта по кръвен или лимфен път.Кл.карт.-започва острос повишена температура,поява на болки,кожата се зачервява,движенията стават болезнени.Лечение-трябва да започне максимално рано,болният е на легло,крайникът се имобилизира.широкоспектърни антибиотици и интравенозна инфузия.Остър гноен мастит-остър гноен възпалителен процес на млечната жлеза.Етиология-причинител наи-често е стафилокок.Входната врата е обикновенно рагада на млечната жлеза около ареолата.Кл.карт-висока температъра,учестен пулс,леко учестено дишане.Лабораторни изменеия;ускорено СУЕ,левкоцитоза,олевяване.Лечението е постоянна евакуация на млякото.Топли продцедури, антибиотично лечение. Вродени аномалии – спина бифида . Гръбначно – мозъчни травми. Спина бифида е вроден дефект, който се състои в непълно изграждане на гръбнака по време на бременността. Честота: спина бифида е сред най-често срещаните вродени дефекти при новородените. Засяга приблизително 2/1000 новородени. Спина бифида се локализира в областта на поясните, кръсцовите и опашните прешлленни пръстени. При по-голяма спина бифида съществуват инконтиненция на урина и изпражнения, парализа на долни крайници. При леко изразено разцепване на прешленен пръстен болните нямат оплаквания и аномалията се открива случайно при рентгеново изследване. Когато заболяването е по-леко лечението е оперативно.Успешната операция отстранява аномалията, възстановява целостта на засегнатите прешлени и предпазва от тежки усложнения. Гръбначно-мозъчни травми – те имат голямо значение за неврохирургичната практика поради тежката инвалидност, до която водят. Разделят се на групи в зависимост от нивото на поражението – шийни, гръдни , поясни. Кл.картина: гръбначномозъчно сътресение – обратимо до 24ч. Гръбначномозъчна контузия – хематомиелия, миеломалация. Гръбначномозъчна компресия – хематоми, костни фрагменти, дислокация на травмираните прешлени. При остро и пълно прекъсване функцията на гръбначния мозък в клинично отношение се установяват следните синдроми: Синдром на двигателни нарушения – квадри- или парапареза Синдром на сетивни нарушения – анестезия от нивото на увредата Синдром на тазоворезервоарните разстройства Болков синдром Синдром на вегетотрофичните нарушения – промени в тонуса на мускулите, цвета на кожата и придатъците й Диагнозата се изгражда въз основа на анамнезата, клиничното, физикалното и неврологичното изследване и проведените диагностични рентгенови изследвания – спондилография, КАТ, ЯМР, миелография. Чрез тях се диагностицират линейни, компресионни и раздробени фрактури, контузии и хематоми на гр.мозък, фрактури с дислокация. Лечението на гръбначномозъчните травми започва още от мястото на произшествието. Най-важно е да се имобилизира гръбначният стълб при оказване на първа помощ и да се поддържа по време на транспорта. Общата грижа и рехабилитация заемат важно място в оздравителния процес. Провежда се пасивна и акктивна рехабилитация на крайниците, обръщане на всеки 2ч за предпазване от декубитус, профилактика на урогениталните инфекции, емоционална и физическа подготовка за адаптация към новия начин на живот. Вродени заболявания – етиопатогенеза, клиника и лечение Вродените заболявания представляват отклонения от нормалното развитие на всички органи и с-ми, настъпили през ембрионалния живот и довели до сериозни морфологични промени. Генетичните фактори са най-честата причина за вродените заболявания, но често те се комбинират с въздействието на външни фактори. Вродените аномалии и уродства засягат абсолютно всички органи и с-ми в човешкото тяло. Броят на новородените с вродени заболявания е значителен,някои от тях умират непосредствено след раждането, а други остават инвалиди за цял живот. Етиология. Причините за появата на вродените заболявания непрекъснато се проучват. Те се обединяват в три основни групи – генетични, парагенетични и влияещи в/у половите клетки. Генетичните причини най-често са свързани с промяна в броя и структората на хромозомите. Парагенетичните фактори са факторите на околната среда, недоимъчното и непълноценно хранене, температурните колебания, медикаментозни или бактериални интоксикации, възраст на родителите и др. Факторите, действащи непосредствено в/у половите клетки са алкохол, радиоактично облъчване, хормонални смущения и др. Лечението при заболявания при които е възможно е хирургично. Закрити черепно-мозъчни травми – комоцио, контузио, компресио Черепномозъчният травматизъм най-често е последица от автопроизшествие, промишлени травми, спортни травми и битов травматизъм. Към закритите черепно-мозъчни травми се отнасят: мозъчно сътресение, мозъчна контузия, мозъчна компресия. Мозъчно сетресение – то представлява обратими функционални нарушения на мозъчната дейност, предизвикани от травма, без да са налице структорни паренхимни мозъчни увреждания. Клинично протича с общо-мозъчна симптоматика и субективни оплаквания – главоболие, повръщане, отпадналост, краткотрайна загуба на съзнание. При мозъчното сътресение не се откриват огнищни симптоми. Мозъчна контузия – при нея са налице паренхимни мозъчни увреждания. Най-често те се срещат на мястото на травмата. Клинично протича по-тежко от мозъчното сътресение. Тук наред с изброените при мозъчното сътресение симптоми се наблюдава и огнищна неврологична симптоматика – парези, парализи, менингорадикулерно дразнене, различна степен на помраченост на съзнанието за повече от 30 мин, разстройства в дишането и промени в сърдечния ритъм и артериалното налягане според тежестта на клиничните прояви мозъчната контузия се разделя на три степени – лека, средна и тежка степен. Мозъчна компресия – вътречерепните хематоми са най-честата причина за притискане на мозъка при черепномозъчните травми. В зависимост от тяхната локализация те се делят на епидурален, субдурален и интрацеребрален. Епидуралният хематом е събиране на кръв м/у вътрешната пластинка на черепа и дурата. Клинично протича с преходна загуба на съзнание след травма, светъл период, след което настъпват общомозъчни и огнищни белези, изразяващи се в помрачение на съзнанието, мидриаза на страната на кръвоизлива, хемипареза на противоположната страна на хематома. Субдуралният хематом е събиране на кръвна колекция м/у твърдата мозъчна обвивка и арахноидеата. Субдуралните хематоми са остри, подостри и хронични. Клинично се изразяват с общомозъчна симптоматика – главоболие, помрачение на съзнанието, едностранно разширена зеница на страната на хематома и хемипареза на противоположната страна. Интрацеребралният хематом се среща най-често при проникващите открити травми. Получава се при руптура на малките кръвоносни съдове на мозъка. Клинично протича с бърза помръченост на съзнанието и огнищна неврологична симптоматика. Кръвопреливане – определяне на кръвни групи. Грешки и усложнения при кръвопреливане. Определение. Въвеждането в организма на човешка кръв и нейните деривати се нарича кръвопреливане или хемотрансфузия. В съвременната медицинска практика са известни 4 основни вида кръвопреливане – директно и индиректно венозно, артериално, автохемотрансфузия и обменно кръвопреливане. Директно венозно кръвопреливане – това, при което кръвта от кръвоносната с-ма на дарителя се прелива непроменене а направо във венозната с-ма на приемателя. Индиректно венозно кръвопреливане – това, при което кръвта се събира в пластмасов сак или банка, консервира се и се прелива през следващите 35 дни. Това е най-често срещаното кръвопреливане. Интраартериално кръвопреливане – счита се, че е най-мощното средство за лечение на т.нар. терминални състояния. Автохемотрансфузия – На болен с предстояща му операция 10-20 дни преди това се взема 300мл кръв. Тя се стабилизира, консервира и се кръвопрелива на същия болен по време на самата операция. Обменно кръвопреливане – в буквалния смисъл на думата означава пълна смяна на кръвта на болния. Обменното кръвопреливане се предприема при новоредени с хемолитична болест и болни с тежки токсични отравяния и уремия. Кръвни проби. Най-важно значение за клиничната практика имат кръвните групи от с-мата АВО и Rh- факторът. В АВО с-мата съществуват два вида антигени(аглутиногени) – А и В, и два вида антитела(аглутинини) – анти-А( ) и анти-В( ). В зависимост от това дали антигените А и В се намират заедно,поотделно или въобще не се намират еритроцитите, у хората се установяват 4 основни кръвни групи: А, В, АВ, 0. В Rh- системата най-важен е антиген D или както се нарича Rh- фактор. Той е на лице в еритроцитите на 85% от хората. Реакции и усложнения от кръвопреливане Кръвопреливането е изключително отговорно действие за всеки лекар, сестра и акушерка, тъй като крие възможност за редица реакции и усложнения. Имунни хемолитични реакции – най-тежкото усложнение, свързано с преливане на кръвногрупово несъвместима кръв. Фебрилни реакции и септични усложнения – те могат да възникнат при преливане на кръв с наличие на пирогенни в-ва. Подобни реакции се получават при преливането на недобре съхранявана кръв. Ендотоксичен шок – причина за него може да бъде преливането на инфектирана кръв.Особенно опасни инфекции представляват следтрансфузионният хепатит В и С, СПИН, луес. Емболия – поради грешки в техниката на кръвопреливане е възможно да се получи въздушна емболия. Други усложнения при кръвопреливане – при преливането на големи количества кръв, може да настъпят метаболитна ацидоза и увеличаване на калиевата концентрация в плазмата и хипокалциемия. Още могат да настъпят остра сърдечна слабост, смущение в хемостазата и др. Роля на МС – съгласно инструкцията за кръвопреливане, хемотрансфузията е лекарска манипулация. Той е отговорен за цялостната организация, провеждане и евентуално настъпилите усложнения. МС също има своето място и отговорност. Кръвотечение – видове. Методи на кръвоспиране. Определение. Под кръвотечение (haemorrhagia) се разбира изтичане на кръв от кръвоносните съдове в телесните кухини, органи, тъкан или извън човешкото тяло. Етиология. Всяко кръвотечение е свързано с нарушаване целостта на кръвоносните съдове. Класификация. Има три вида кръвотечения – артериално, венозно и капилярно. В зависимост от мястото, където се излива кръвта, кръвотечението бива: външно и вътрешно. Ако кървенето се демонстрира в/у кожата или излиза от естествените отвори на човешкото тяло, се нарича външно. Вътрешно е кръвотечението, когато кръвта се събира в телесни кухини, кухи органи, пропива околните тъкани.Кръвотеченията, отнесени спрямо фактора време, биват: Еднократни и повторни (рецидивиращи) Първични и вторични Патогенеза. Известно е, че основната функция на кръвообращението е да доставя кислород до всички тъкани и органи.Безспорно всяка остра или хронична кръвозагуба обуславя намаление на кръвния обем. По този начин тя оказва неблагоприятно въздействие в/у функционалното състояние на всички тъкани, органи и с-ми в човешкия организъм. Клинична картина. Болните се оплакват от отпадналост, световъртеж, притъмняване пред очите, жажда, краткотрайна или по-продължителна загуба на съзнание. При огледа правят впечатление бледа кожа и лигавици, студена пот по цялото тяло и изострени черти на лицето. Установява се учестено дишане, ускорен пулс, спадане на артериалното и централно венозно налягане. Диагнозата се поставя освен от всички общи и локални симптоми, но са важни и редица лабораторни и инструментални изследвания. Острата кръвозагуба меже да се раздели на три клинични форми – компенсиран; субкомпенсирана; декомпенсирана. Лечение. Спешните мерки при остра кръвозагуба се разделят на две групи. Първата е доболничната помощ, а втората голяма група от спешни мерки се предприемат в стационара. Методи за временно изкуствено кръвоспиране Налагане на Есмархова тръба или бинт – той се поставя са на горен или долен крайник. Поставяне на компресивна превръзка – подходяща при венозно или капилярно кървене. Дигитална компресия в/у кост и в самата рана – удобна е за кратък период от време. Максимални сгъване на крайника – извършва се чрез стегната превръзка при пълна флексия на колянна или лакътна става. Методи за окончателно кръвоспиране Механичен метод за спиране на кръвотечение – той включва: Лигатура на съда – тя може да бъде в самата рана или на избрано място проксимално от нараняването. Съдов шев – той е задължителен при увреда на магистрален, артериален или венозен съд. Тампонада на кървящия съд с марлени ленти. Спиране на кръвотечение чрез смачкване или усукване на увредения съд – несигорен метод. Физични етоди на спиране на кръвотечението – те се основават на свойството на ниските температури да предизвикат съдов спазъм, а високите- белтъчна коагулация. Химични методи на хемостаза – използва се съдосвиващия ефект на адреналина в разтвор 1:1000. Биологични методи на хемостаза – оказват общо и локално действие. С общо действие са: прясно консервирана кръв и нативна плазма. Употребяват се и редица кръвоспиращи медикаменти като калциев глюконат, Vit. C, Vit. K, PAMBA и др. Обща остра неспецифична хирургична инфекция Сепсис – причинява се от нахлуване и размножаване в кръвната циркулация на гноеродни бактерии и техните токсини. При хирургично болни се среща обикновено 1/1000-1500 болни. Леталитетът и по - настоящем остава висок . Етиология и патогенеза. За тежестта на една обща остра гнойна инфекция са от значение редица фактори: основно страдание, възраст на болния, придружаващи заболявания, състояние на защитните сили на организма. Източник на общата остра гнойна инфекция може да бъде всеки гноен възпалителен процес, рани, изгаряния, травми, електрически поражения, туморен разпад и др. Общата гнойна инфекция протича по-тежко в детска и старческа възраст, отколкото в стедна и млада възраст. Наблюдават се нарушения във всички органи и с-ми на организма, в зависимост от стадия на развитие на инфекцията. Класификация. Според възбудителя – стафилококова, стрептококова, пневмококова, клебсиела, E coli. Според източника на инфекция – ранева, родова, забол.на вътр.органи, гинекологична, урологична и др. По протичане – мълниеносна, остра, подостра, хронична, рецидивираща. По време на развитие – ранна (до 4-ти ден ); късна (след 15 дни). Клинична картина. Симптомите при всеки сепсис се разделят на общи и местни. Общите са: главоболие, безсъние, раздразнителност, постоянен симптом е Т 39-400, придружена с треска и обилни изпотявания. Болните бързо отслабват и състоянието се влошава. Пулсът е ускорен, а кръвното понижено. Местните симптоми са характерни за първичното огнище – рана, травма и др. сепсисът има няколко фази: Начална фаза – бактериемия + токсемия. Сепсис - нарушения в дейността на ч.дроб, бъбреци, б.дроб, метабизъм и ендокринна с-ма Септикопиемия – прибавят се и гнойни метастази във вътрешните органи, кости, гл.мозък и др. Септичен шок – обратим и необратим Крайна фаза – х-зира се с необратимо нарушение на жизнено важни органи и с-ми. |