2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
Крипторхизъм е задръжка на тестиса по пътя на нормалното му движение към скротума( т.нар. десцензус) от поясната област. Възможни са следните форми на нарушен десцензус на тестиса: Асансьорен тестис- под въздействието на м. кремастер може тестисът от скротума да се вдигне в слабинния канал. Това състояние е обратимо, почти нормално, скротумът е добре развит и не налага никакво лечение. Retentio testis ingunalisили kryptochismus ingunalis.- незавършен десцензус, при който тестисът се открива по хода на слабинния канал. Kryptorchismus abdominalis.- тестисът се намира между долния полюс на бъбрека и вътрешния отвор на слабинния канал. Анорхия- вродена аномалия, при която макар и много рядко е възможно въобще да няма тестис или да има само следи от епидидм. Етиология- причините са хормонални или механични. Крипторхизмът се разделя на коремен и ингвинален. Клиника-съществено за диагнозата е установяването на липса на тестис в скроталната торбичка и опипването му в ингвиналния каналпри тази локализация. Диагноза- анамнеза, ехография, КАТ или радиоизотопни изследвания. Лечение- консервативно, оперативно и комбинирано. Консервативното лечение с гонадотропни хормони се прилага при двустранния криптопхизъм и при асансьорен тестис. Оперативното лечение трябва да се извърше до 2- та гедина на детето, но и след тази възраст лечението е показано. Хидроцеле и варикоцеле 1. Хидроцеле-ненормално събиране на серозна течност между двата листа на необлитериралия в дисталната си част пр. вагиналис перитонеи. Етиология-идиопатичното хидроцеле е вродено и появята му се свързва с незатваряне на проццесус вагиналис перитонеи и смущение на лимфната циркулация в ингвино-скроталната област. Вторичното хидроцеле се свързва с предимно при по- големи дица и се свързва с травма или възпалителни процеси но органите в коремната кухина и ретроперитонеума. Клиника- постепенно оформяне на подутина в едната или в двете половини на скротума. Формацията е неболезнена, добре ограничена с гладка повърхност и мекоеластична консистенция. Кожата на скротума е опъната, гладка, прозрачна интанктна, неболезнена и несраснала с подутината. Тестисът е непроменен и е разположен отзад и отдолу. Диагноза- Доплер- сонография. Лечение- до 1 г.в. лечение не е необходимо, оперативното лечение се предприема след 1г.в. 2. Варикоцеле- представлява варикозно разширени вени на плексус пампиниформис, среща се по- често в ляво. Етиология- затруднено оттичане на краъвта от лявата тестикуларна вена в бъбречната вена. Клиника- чувство на тежест, напрежение, дори болка в скротума. Съобщават, че едната скротална половина стои по- ниско. При палпация се опипвот множество области, които в легнало положение значително намаляват. При варикоцелето има нарушение на сперматогенезата поради продължителния венозен застой и вторичната хипоксия на тестиса. Сперматограмата показва намален брой на сперматозоидите, намаление на подвижността и промени в морфологията им. Диагноза-оглед и палпация. Лечение- оперативно- резекция на вътрешната тестикуларна вена в областта на ингвиналния канал или при вливането й във вена реналис. 59. Аденом и Карцином на простатната жлеза Аденом на ПЖ- нарушение в хормонална дейност, изразяващо се в намаляване на функцията на тестисите в организма и намаляване на нивото на мъжките полови хормони. Клинична картина- 1 стадий- налице е закъсняване на уриниране, дизурия, изтъняване и отслабване на струята на урината. Състоянието на болния може да се влоши от грешки в диетата, злоупотреба с алкохол, простуда, затруднена дефекация и др. 2 стадий- появява се остатъчна урина в ПМ. Смущенията в уринирането се усилват, проявява се общи симптоми- безсъние, отпадналост, нервност, загуба на апетит и др. 3 стадий- налице е голямо разширение и слаба контактилна способност на ПМ, самоволно изтичане на урината на капки (изшуриа патрадокса). Усложненията при аденом на ПЖ да най- често инфекциите на пикочните пътища: уретрит, простатит, цистит и др. Освен за възпалителните усложнения, аденомът може да бъде причина за развитието на камъни в пикочния мехур, везико- уретерални рефлукси, хронична бъбречна недостатъчност или хематурия. Диагноза- трансабдоминална, трансректална и трансуретрална ехография на ПЖ. Лечение- консервативно- Depostat, Dibenziran и хигиенно- диетичен режим. Оперативно- отворена и трансуретрална аденомектомия. Катетеризация на пикочния мехур. Карцином на простатната жлеза (ПЖ)- честота в зависимост от възрастта на мъжете.Етиология- радиация, тютюнопушене, наследственост, увеличеното ниво на половите хормони.Клинична картина- тъпи болки в перинеума и ректума, дизурия, отслабване на струята при уриниране, запек. Болките в костите и таза, в лумбалните прешлени са израз на костни метастази. Те могат да доведат до патологични фрактури. Диагноза- ректално туширане, лабороторни изследвания, ехография, рентгенологично изследване, биопсично изследване: с аспирационна игла- за цитологично изследване; с биопсична игла- за хистологично изследване. Лечение- оперативно, хормонално, радиотерапия и химиотерапия. Хормонално- използва се естрогени- Honvan, антиандрогени- Anandron. 55. Тромбофлебити- етиология, патогенеза, клиника, лечение. Посттромбофлебитен синдром Посттромбофлебитен синдром- това е болестно състояние, свързано с прекаран симптомно или асимптомно дълбок тромбофлебит на долните крайници. Етиология-след прекаран тромбофлебит. Клиника- болка, тежест в заболелия крайник, парастезии и нощни крампи. С напредване на заболяването болката и лесната изморяемост стават все по- големи. Болните трудно изпълняват служебните си задължения. Облекчение настъпва единствено при легнало положение с по- висок вдигнат крайник, поставен високо на възглавница. Отокът в крайника се засилва в изправено положение и е значителен вечерно време. Сутрин отокът е значително редуциран. На типично място над медиалния малеол по вътрешната повърхност на подбедрицата измененията са най- тежки, с изразена кафява пигментация, развити вторично изменени варикозни съдове. Кожата е атрофирала, с изразена склероза на подкожието , в началото с малки трофични рани. В по- късните стадии трофичните рани излизат от компенсация, разширяват се и инвалидизиратболните значително. Диагноза- Доплер- сонография, флебография. Лечение- грижи за кожата, медикаментозно лечение, еластопревръзки, режим на перманентни почивки, оперативно лечение. . Облитериращ трамбангиит. Болест на Бюргер. Варикозна болест на долните крайници. Болест на Бюргер-боледуват предимно мъже. Морфологичната отлика е в това , че патологичният процес започва за разлика от атеросклерозата, от най- периферните артерии и постепенно обхваща артериите от среден и голям калибър . Засягат се всички слоеве на артериите. Варикозна болест на долните крайници- варикозата е разширение на подкожно разположени венозни съдове на долните крайници, обособяващо преди всичко болестен процес и козметичен дефект. Венозните съдове се разширяват и нагъват в различна степен. Локализирана е предимно в подбедрицата. Етиология- боледуват повече работещи в право положение с професии като учители, лекари и т.н. Клиника- може да протече съвсем безсимптомно. Оплакванията са умора, тежест на крайника след напрегнат трудов ден болката се локализира в подбедрицата и по хода на разширените варикозни съдове. Болните се оплакват от нощни болки, придружени от крампи на мускулатурата. Оток в глезенната област, засилващ се следобед и вечер, след покой в леглото отокътспада. Диагноза- оглед, проба на тренделенбург и др. Лечение- медикаментозно лечение- препарат Детралекс, Ендотелон 150 мг. Еластопревръзки- приложени с чорапи или еластични бинтове. Склерозираща терапия-Аетхоксисклерол 3%. Оперативно лечение- лигатура на вена сафена магна по Тренделенбур 54. Остра артериална непроходимост на крайниците Етиология- артериална емболия, фезеческо натоварване. Клиника- водещ симптом е болката, тя се разпространява от дистално към проксимално. Първоначално се появява изтръпване, което обхваща пръстите на крайника, след това антебрахиум или подребрица и в разстояние на 20-30 мин изтръпването и болката обхващат целия крайник. Двигателната активност на крайника отпада, набалява повърхностната и дълбоката чувствителност. Крайникът побелява в началото, а по- късно е бледомармориран – ливиден, и става студен. Венозната система на засегнатия крайник е колабирала. При прегледа на болния в областта на засегнатия крайник, под мястото на локализация на ембола, липсва артериален пулс при палпация. Наличието на пълна симптоматика: постепенно засилваща се болка, намаляване до липса на активни движения, изстиване на крайника, промяна на цвета на крайника . Диагноза- анамнеза за статус и инструментални изследвания- осцилография, Доплер- сонография, ангиография. Лечение- оперативно лечение, съдоразширяващи- Трентал 200 мг, болкоуспокояващи- Лидол и.м. 53. Хемороидална болест. Анална фисура 1. Анална фисура- повърхностна цепка на лигавицата Етиология- фактори благоприятстващи заболяването са травмиране на областта от твърди фекални маси, заболявания с увреждане на сфинктера и нарушена циркулация. Клиника- силна болка по време на дефекация и наличие на оскъдно кървене. Лечение- консервативно- прилагат се омекотяващи фекалиите средства, апликация на ректални супозитории, съдържащи комбенация от обезболяващи и препарати с трофично действие,противовъзпалителни , витамини и дилатация на аналния сфинктер.Хиррургичното лечение се състои от ексцизия на фисурата. 1.Хемороиди- биват външни и вътрешни, образуват се в поспедствие от вродена слабост на съединителна тъкан. Етиология- наследственост, анатомични особености, хранене, професия, бременност, запек. Клиника- хемороидалните възли могат да се локализират под или над вътрешния анален сфинктер, като при това се наричат външни или вътрешни хемороидални възли. Симптомите са- сърбеж, болка и кървене при дефекация. Външните хемероиди са свързани със силни болки, поради възпаление и оток причинени от тромбозата. Вътрешните хемороиди често са неболезнени, но кървят или пролабират, като създават значителен дискомфорт. Лечение- спазване на добра лична хигиена и избягване на излишно напъване по време на дефекация. Диета съдържящя плодове, трици, изключване на пикантни храни може да е достатъчно лечение.седящи бани с адстрингенти и се спазва постелен режим. Медикаментозното лечение включва локално третиране с унгвенти, руктални супозитории. Хирургично лечение- ексцизия на външни хемороиди може да се извърши с лазе; хемороидектомия- премахване на хемороидалните възли. 51-52.Рак на дебелото черво. Рак на правото черво. Рак на ануса. Етиология- възраст над 50 години, диета, полипи, минали заболявания, фамилна анамнеза, улцерозен колит. Клиника- ранният стадий на болестта протича без клинична симптоматика или със слабо изразени коремни оплаквания- тежест след нахранване, чувство за подуване на корема, метеоризъм, слаби болки с характер на колики. При напредване на раковия процес се наблюдават: Диспептични оплаквания- тежест в корема, подуване, куркане, гадене, по- рядко повръщане, оригване, намален апетит. Промени в дефекацията- запек, диария, редуване на запек с диария. За рака на ректума са характерни чести дефекациии на малки количества, тесни като молив изпражнения, тенезми, усещане за недоизхождане. Наблюдава се симптома на лошия приятел- флатуленция с изпускане по голява нужда поради понижен тонус на сфинктерите. Патологични изхождания- поява на кръв, слуз и гной. При десностранна разположен карцином видима ясна кръв не се установява, а се доказва чрез изследване на изпражненията за окултни кръвоизливи, рядко се наблюдава мелена. При рак на ректума кървенето е чест симптом. Кръвта е в началото на дефекацията и е тъмна, зловонна поради престоят в ампулата. Анемизиране на болните настъпва късно, защото масивни кръвотечения обикновено не се получават. Симптоми на общо разтройство на организма- анемия, безманифестно кръвотечение, обща слабост, бърза уморяемост, отслабване на тегло, певишена температура. Ракът на дебелото черво се характеризира с бавен растеж, дълго време не преминава извън границата на червото и късно метастазира. Изследвания- ректално туширане- преглед, при който се въвежда омазнен и облечен в ръкавица пръст в ректума, като се търсят патологично променени участъци. Сигмоскопия- това е изследване на ректума и долната част на колона, като се използва сигмоскоп. Колоноскопия- изследване на ректума и целия колон, използвайки колоноскоп. рентгеново изследване с бариева каша (Иригография)- една или серия от рентгенови снимки на колона и ректума. На пациента се дава бариева каша чрез клизма. Диагноза- анамнестични данни, физикално изследване, рентгеново изследване на дебелото черво, сигмоскопия, колоноскопия, полипектомия, ехография, биопсия, туморни маркери. Лечение- комплексно лечение- хирургично и химиотерапевтично. 48. Остър апендицит. Особености на протичане в детска, старческа възраст и при бременни. Остриятапендицит е най- честото остро коремно заболяване. Апендиксът и острият апендицит имат редица особености от анотомичен възрастов и клиничен х-р. Класификация: Катарален (Apendicitis catarrhalis)- добре изразени кръвоносни съдове, левкоцитна инфилтрация в лигавицата, макроскопски близък до нормалния. Флегмонозен (acuta phlegmonosa) обхваща цялата коремна стена, множество микроабсцеси. Гангренозен (acuta gangrenosa)- некроза на стената на, симптоматика на перитонеално дразнене. Клиника- коремната болка се появява постепенно, започва от епигастриума и след часове обхваща дясната долна половина на корема. Болката е непоносима, болните могат да се събудят през нощта, но могат и да спят. Локализацията на болката и ирадиацията й зависят от разположението на апендикса.Повръщане, гадене и тежест се предизвикват от самите болки. Болните нямат температура, общото състояние първоначално е добро, но пулсът се ускорява. Болки в илео- цекалната област се установява при палпация, мускулен дефанс на коремната стена, положителен симптом на Блумберг- при рязка отдръпване на ръката болката се засилва. Диагноза- въз основа на клинични симптоми- болки в илео-цекалната област, + Блумберг, мускулен дефанс.характерна поза при деца- лежи на дясна, със свити крачета и ръце, поставен в илеоцекалната област. Левкоцитозата е най ценният клиничен симптом при остър апендицит (увеличен брой левкоцити). Трябва да се прави диференциално броене на левкоцити (ДКК) Лечение-лапаратомия, ампутационен метод- лигира се и се ампутира, но се оставя чукан, лапароскопски метод. Левкоцитозата е най ценният симптом на острия апендицит (увеличен брой левкоцити). Трябва да се прави диференциално броене на левкоцитите ДКК. 49. Травми на коремната стена и коремните органи- класификация, клиника и методи за диагностика и лечение Травма- означава увреждане на част от човешкото тяло, настъпили при внезапно въздействие върху него на необичайни по сила външни фактори, наречени травмени агенти. 1.Контузия на гръдния кош- закритите травми на гръдния кош се придружават често пъти от: подкожен емфизем (emphysema subcutaneum); пневмоторакс (pneumothorax); хемоторакс (haemothorax). При наличие на 2 отвора на белия дроб и пристенната стена е възможно въздухът от плевралната кухина да премине в подкожието и се манифестира подкожен емфизем. Пневмотораксът при закрита травма на гръдния кош бива 2 вида: Закрит пневмоторакс- се получава при нараняване на белия дроб, когато въздухът изпълва плевралната кухина в момент на травмата. Когато се касае за клапанен пневмоторакс, въздухът при вдишване навлиза свободно в плевралната кухина, без да излиза обратно при издишване. Наличието на кръв в плевралната кухина се нарича хемоторакс. Източници на кървене са интеркосталните и белодробни съдове, по- рядко сърцето и медиастинума. 2.Контузия на корема- При контузия на корема е възможно да настъпи руптура на кух или паренхимен орган. Най- често се касае за травматична увреда на слезка, панкреас, черен дроб или мезентериум на тънки черва. Клиника-сиптомети при руптура на паренхимен орган са: спонтанна болка в корема и неучастие на коремната стена при дишане, наличие на болка и резистентност при палпация, по- късно- поява на белези на перитонеално дразнене. Към тези симтоми се прибавя бледа кожа и лигавици, тахикардия, хипотония и бърза промяна в хемотологичните показатели. При перфорация на кух коремен орган веднага се появяа постоянна силна болка в корема, изразен мускулен дефанс, липса на перисталтика и наличие на свободен газ под диафрагмалните куполи. Диагноза- рентгенография на коремс или без контрастна материя, ехография и КАТ на коремни органи, лапароцентеза и лапароскопия. |