2О. Болести на щитовидната жлеза. Базетова болест. Струма. Рак на на щитовидната жлеза. Струма
 Скачать 390.5 Kb.
|
|
Лечение- оперативно 50. Перитонити Перитонитът представлява инфекциозно хирургично заболяване на перитонеума отличаващо се с обилна ексудация, пролиферация и тежка клинична картина. Класификация: 1.Първичен или криптогенен перитонит- при него инфекцията прониква в коремната кухина по лимфогенен и криптогенен пътили по съседство при наличие на възпаление на кръвоносни съдове на пъпа. 2.Вторични перитонити- може да се появят в резултат на остри възпалителни процеси на СЧТ- остър апендицит, остър дивертикулит и др. Патогенеза- патофизиологичните промени в началните стадии се изразяват в повишена ексудация, нарушена резорбция в чревния лумен и задръжки на значителни количества вода и електролити в т нар. трето пространство. Последва събиране на течност в коремната кухина, преминаване на редица патогенни бактерии и техните токсини от чревния лумен в свободната коремно кухина. Клиника-различават се 3 стадии: ранен, токсичен и терминален стадий. 1.Начален стадий- болка в корема, гадене, повръщане, силна жажда и сухота на езика, ускорен пулс, палпаторна болка в корема, мускулна защита на предната коремна стена, положителен симптом на Блумберг, вяла перисталтика или липсва, повишена левкоцитоза. 2.Втори стадий- тежко общо състояние, детето е интоксикирано, дехидратирано, бледо и отпуснато. Повръщания, повишена температура. Дифузна палпаторна болкапо корема, изразен мускулен дефанс и липсва перисталтика. При кърмачета може да се открие оточност на предната коремна стена с изразена подкожна венозна мрежа, оток и зачервяване на скротума и лабиите. 3.Трети ст- стадий на перитонита- тежко общо състояние, дехидратация, интоксикация, периорална цианоза и акроцианоза, задълбочено дишане, пълен срив на водно- електролитния и белтъчния баланси явления на септичен ендотоксичен шок. Установяват се сериозни промени в съзнанието под формата на халюцинации и еуфория. Лечение- радикална хирургична санация на коремната кухина, чрез отстраняване на източника на инфекция и Антибактериална терапия. 65. Следоперативен период. Следоперативни усложнения, грижи. е времето необходимо за лечението на болния. То започва от края на операцията и продължава до възстановяването на неговата трудоспособност. Различават се: ранен и късен следоперативен период. Ранният следоперативен период обхваща времето от завършване на операцията до изписване на болния от лечебното заведение. Основните задачи са- профилактика и лечение на болковия синдром, хранене, инфузионна терапия, борба с инфекцията, грижи за оперативната рана. Късния следоперативен период може да продължи до няколко месеса или години, настъпва пълно или частично възстановяване на нарушените анатомо- физиологични функции. Усложнения- в НС- следоперативни психози, шок; в ССС и ДС- тромбоза, емболия, сърдечносъдова недостатъчност, хипотония, застойни пневмонии в белия дроб. Емболия- е болестно състояние, при което по кръвоносните пътища се пренасят до някой орган газообразни или твърди тела. Емболиите биват тромботични, въздушни и мастни. Мастната емболия представлява попадане на мастни капки във вените и разнасянето им чрез кръвообръщението до някой орган. Има 3 основни форми- белодробна, церебрална, бъбречна. Белодробната емболия е резултат от откъсване на тромб от дълбоките вени на подбедрицата. Тя възниква внезапно на 8- 10 ден от операцията. Клинична картина- внезапно начало, остра болка в гърдите, задушаване, загуба на съзнание и бързо настъпваща цианоза на горната половина на тялото. лечение- осигуряване на кислородотерапия. Прилагат се медикаменти за контролиране на образуването и нарастването на съсиреци, както и за възстановяването на кръвния ток в засегнатата област. Усложнения в стомашно- чревния тракт- повръщане, стомашна дилатация, чревна непроходимост, следоперативен перитонит. Усложнения в гениталиите- интраабдоминална хеморагия, кървене от влагалището, перитонит, чревна непроходимост, сепсис и др. Роля на мед. сестра: мониторно наблюдение- проследяване, контролиране и регистриране на жизнено- важните функции, да спазва назначената терапия от лекаря, да наблюдава внимателно болния и при усложнения да съобщава на лекаря, да извършва необходимите превръзки. 64. Предоперативен период- период, в който постъпва болния в стационара до момента на оперативното лечение. Целта е извършване на успешно хирургично лечение и постигане на пълно оздравяване на пациента. Продължителността на ПП, зависи от характера на заболяването и обема на предстоящата операция. Клиничен минимум- изследване на ПКК, време на кървене и съсирване, общо изследване на урина- албумин, захар, кетонни тела, седимент, кръвна захар, урея, рентгеноскопия или графия на бял дроб и ЕКГ. На всеки болен ежедневно се измерва двукратно тел. темп. и артериалния пулс, по преценка кръвното налягане, а при нужда се определя кръвната група. Втора група изследвания- множество лабороторни и биохимични проби, изотопни изследвания, функционални показатели и тестове, ехография, КАТ, магнитен резонанс и др. Подготовка на болен: психична подготовка на пациента, санитарно- хигиенна обработка на болния, обща подготовка в деня на операцията, медикаментозната подготовка- клизми: Fortrans, Xprep , спазване на назначената терапия от лекаря, хигиенната обработка на болния и грижи преди влизане в операц. блок. Общата подготовка изисква в деня преди операцията болният да не приема храна и течности, да свали изкуствените зъбни или други протези, да премахне козметичните атрибути и средства от главата, лицето, устните и ноктите. 58. Тумори на пикочния мехур- класификация, клиника, диагностика и личиние Етиология-тютюнопушенето, хроничните възпалителни процеси на пикочния мехур, левкоплакията имат роля в канцерогенезата на туморите на пикочния мехур. Туморите на пикочния мехур са: По хистологичен строеж са епителни и неепителни, доброкачествени и злокачествени. Епителните се разделят на – преходноклетъчен карцином, плоскоклетъчен, солиден, аденокарцином, сарком на пикочния мехур. Клиника-най- честият симптом е хематуриятя. Тя обикновено е първи симптоми е без болка, освен когатоима съсиреци, които затрудняват уринирането и причиняват дезурия. Хематурията е тотална или терминална, много често интермитентна( периодична). При напредване на процеса дезурията се усилва, често се появява пиурия, болки в бъбреците. Диагноза-цитоскопия, екскреторна урография, цистография, КАТ, цистологично изследване на урина и биопсия. Лечение-оперативно- трансуретрална електрорезекция, лазертерапия, резекция на пикочния мехур, цистектомия, консервативно- химиотерапия. 63 Вродена дисплазия на тазобедрената става Етиология- действие на вредни агенти, наследственост, седалищно предлежание. Клиника- тя е различна при непроходили деца, при деца които ходят и пир при възрастни. Майката обикновено съобщава за асиметрия на крайниците. Има впечатление, че едното краче е по- късо от другото. При разкрачване на бебето тя забелязва че едното краче не може да се разкрачи напълно и е леко свито в тазобедрената става. Ограничение на абдукцията- е един от основните симптоми. Изследва се , като крачетата се свият в тазобедрените и коленните стави под ъгъл 90 гр и се абдуцират, установява се ограничение на абдукцията на заболялата става. Външна ротация на изкълченото краче. При едностранни изкълчвания, основният симптом е накуцването. Болните се клатушкат при ходене, като при всяко стъпване наклоняват тялото си към болния крак, на който са стъпили. Това е т.нар. едностранно накуцване. Симптом но Тренделенбург (положителен)- при стъпване на върху болния крак глутеалната гънка от противоположната страна спада надолу, а тялото се наклонява към болната страна. При двустранни изкълчвания на тазобедрената става налице е т.нар. патешко ходене, това е двустранно накуцване. При ходене тялото се клатушка последователно на двете страни. Диагноза- рентгеново изследване. Лечение- при деца доедна год се прилага лечение с различни ортопедични апаратчета, които поддържат крачетата трайно в абдукция и флексия на тазобедрените стави. Лечението трябва да започне веднага, след като се постави диагнозата и да продължи до пълното оформяне на ставата и стабилното задържане на центража й. |