Главная страница
Навигация по странице:

  • Табл. 14 Жилища: Брой на жилищата и обитаване на стандартни жилища в България през 2001 г.

  • Табл. 15 Проекти, съотносими към социалното включване 2000 – 200

  • Наименование Финансиране от ЕС Национално съфинансиране *

  • 11.118 Общо

  • 99.326 Източник: Финансови меморандуми 2000, 2001, 2002, 2003, 2004.Фигура 1

  • Коефициентът на възрастова зависимост

  • указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия


    Скачать 1.27 Mb.
    НазваниеСъвместен меморандум по социално включване република българия
    Дата22.02.2023
    Размер1.27 Mb.
    Формат файлаdoc
    Имя файлаdocl_7517_879969487.doc
    ТипДокументы
    #950761
    страница11 из 12
    1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


    Източник: България, Оценка на бедността, Световна банка, 2002.


    Табл. 12
    Разходи за социални услуги през 2002 г. по обслужено население
     

    Табл. 13

     r 

    Източник: Национален доклад за социалните услуги, България, 2003 г.

    Табл. 14

    Жилища: Брой на жилищата и обитаване на стандартни жилища в България през 2001 г.




    Общ брой жилища на 1 000 обитатели

    Общо

    В градовете

    В селата

    Общ брой жилища на 1 000 обитатели

    467

    421

    568

    Обитавани стандартни жилища на 1 000 обитатели

    360

    352

    376

    Източник: Национален статистически институт, Преброяване на населението, 2001 г.

    Табл. 15

    Проекти, съотносими към социалното включване 2000 – 2004 (в хиляди евро)

    Наименование

    Финансиране от ЕС

    Национално съфинансиране *

    Принос на ПРООН

    Общо

    Професионално обучение

    4.918

    1.230

     

    6.148

    Възстановяване на институтите за професионална квалификация

    2.000

    500

     

    2.500

    Реформа за повишаване благосъстоянието на децата

    2.911

    416

     

    3.327

    Инициативи на пазара на труда

    4.728

    1.577

     

    6.305

    Социална интеграция

    3.174

    991

     

    4.165

    Подготовка за бъдещи програми от типа ESF

    1.400

    0

     

    1.400

    Интеграция на ромското население

    1.639

    604

     

    2.243

    Осигуряване на достъп до здравни грижи за малцинствата

    867

    120

     

    987

    Насърчаване на младежката заетост

    6.000

    2.000

     

    8.000

    Учене през целия живот и процес и професионално образование и обучение

    4.000

    1.334

     

    5.334

    Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо население от уязвимите етнически групи

    4.500

    1.240

    290

    6.030

    Професионална квалификация

    3.200

    0

     

    3.200

    Алтернативна заетост

    3.000

    940

     

    3.940

    Образователна и медицинска интеграция на уязвимите етнически групи със специално внимание към ромите

    3.870

    910

    150

    4.930

    Подобряване на качеството на живот на хората с умствени увреждания

    2.000

    670

     

    2.670

    Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни

    2.425

    575

     

    3.000

    Интеграция на етническите малцинства на пазара на труда

    2.200

    660

     

    2.860

    Подкрепа за развитие на социалния диалог

    1.650

    20

     

    1.670

    Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта

    10.752

    2.817

     

    13.570

    Деинституционализация чрез предоставяне на услуги в общността за рисковите групи

    4.650

    1.280

     

    5.930

    Подобряване на положението и интеграция на уязвими етнически малцинства със специално внимание към ромите

    9.000

    2.118

     

    11.118

     Общо

    78.884

    20.002

    440

    99.326

    Източник: Финансови меморандуми 2000, 2001, 2002, 2003, 2004.

    Фигура 1
    Съгласувателна процедура на нормативни актове

     


    1. Министерството на труда и социалната политика инициира създаването на Закона.

    2. Създава се работна група с участието на експерти от Министерство на труда и социалната политика, експерти от останалите въвлечени министерства в областта на хората с увреждания, представители на неправителствени организации, представители на организации на работодателите, представители на синдикатите и независими експерти.

    3. Внасяне на проектозакона в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция (консултативен орган към Министерския съвет. Включва 30 членове: равен брой представители на Правителството и на неправителствените организации на и за хора с увреждания); приемане на проектозакона от НСРСИ.

    4. Внасяне на проектозакона в Комисията по доходите и жизненото равнище; отразяване на корекциите.

    5. Внасяне на проектозакона в Националния съвет за тристранно сътрудничество (включва представители на държавата, работодателите, синдикатите).

    6. Съгласуване на проектозакона по компетентност с различните министерства (включване на корекции по приетите становища и обосноваване на аргументите за отхвърлените становища).

    7. Внасяне на проектозакона в Министерски съвет. Приемане.

    8. Парламент. Финал.

    1 Националните сметки на България са разработени в съответствие с международно възприетите методологически принципи на „Европейската система за сметки, 1995“ (ЕСС ’95) - издание на Евростат, и на „Системата на националните сметки“, 1993 - съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Индивидуалното потребление на домакинствата включва: крайните потребителски разходи на домакинствата, крайните потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата; крайните потребителски разходи на НТООД.

    2 Изчислена с предварителните оценки на Националния статистически институт за брутната добавена стойност и данните за броя на заетите според Наблюденията на работната сила.

    3 В консолидираните публични разходи се включват всички разходи от държавния бюджет, общинските бюджети, бюджетите на ДОО и НЗОК, бюджетите на националните медии, а така също и всички извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет.

    4 Равнището на заетост е изчислено за възрастовата група между 15 и 64 години.

    5Източник : Скритата икономика в България, София, 2004.

    6 Данните за нивата на заетост по региони са изчислени за възрастовия интервал 15 и повече навършени години.

    7 По данни на Наблюдението на работната сила.

    8 По данни от преброяването на населението през 2001 г., нивото на образование на работната сила сред ромската и турската етнически групи са значително по-ниски от тези на българите. Делът на работната сила с основно образование е 20.7 % за българите, 53.0 % за турците и 44.9 % за ромите. 23.7 % от турците са със средно образование, а за българите този процент е съответно 53.0. Само 2.7 % от представителите на турската етническа група са с висше образование, в сравнение с 23.5 % при българите. Общо 7.2 % от ромите имат средно и висше образование.

    9 Дял на безработните младежи (между 15 и 24 год. възраст) от цялото население на същата възраст.

    10 Дял на лицата, безработни за срок от 12 месеца или повече, от работната сила.

    11 По данни на Агенцията по заетостта.

    12 Коефициентът на възрастова зависимост е съотношението между броя на зависимите лица (съгласно методиката на ООН такива са лицата на възраст между 0 и 15 и над 65 год. възраст) и броя на независимите лица (на възраст между 15 и 64 години) в края на годината.

    13 Етническо-демографските показатели на българското население по традиция се включват в данните, събирани при преброяванията на населението. Преброяването през 1992 г. включва показателите “етническа група”, “майчин език” и “религиозна принадлежност”. Тези показатели са включени и в последното преброяване, проведено на 1 март 2001 г., с което е осигурена съпоставимост на данните. Нов елемент, който следва да бъде отбелязан, е че хората имат възможност да решат дали да дадат отговор на тези въпроси, за разлика от всички предишни преброявания, при които са изисквани задължителни отговори. НСИ издаде “Указания за попълване на преброителните карти”, в които се посочва, че преброяваните лица следва да определят индивидуално етническата си принадлежност, майчиния си език и религиозната си принадлежност. НСИ подчертава, че не се прилагат ограничения по отношение на самоопределението на лицата, които се записват в групата “други”.

    14 Определен като 60% от медианния еквивалентен доход. Този метод за определяне на равнището на относителната бедност е възприет от Евростат и се прилага от Националния статистически институт въз основа на резултатите от Наблюдението на домакинските бюджети. При извършването на изчисленията се използва скала за еквивалентност, за да се отчете икономията на ресурси, произтичаща от съжителството на няколко лица в едно домакинство. Това е частта от доходите, която се разходва за материални блага, които са еднакво необходими, неделими и полезни за всички членове на домакинството. Например разходите за придобиване на трайни предмети за потребление (телевизор и пр.), разходите за осветление и отопление на жилището и т. н. Скалата за еквивалентност на Евростат се прилага по следния начин: 1 за първия член на семейството; 0.5 за всеки следващ възрастен член; 0.3 за всяко дете до 14 год. възраст.

    15 Европейска комисия, ЕВРОСТАТ, Дирекция Д: Пазар, заетост и социални статистики, Отдел Д-2: Условия на живот и социална защита, Резултати от втора кръгла маса по събиране на данни (2001 година).

    16 Вж. България: Оценка на бедността, Световна банка, 2002.

    Световна банка е провела 3 изследвания на бедността през 1995, 1997 и 2001 година по методика за интегрирано проучване на домакинствата. Тези изследвания дават информация за бедността по етнически признак. Резултатите от последното изследване на жизнения стандарт в България, проведено от Световна банка през 2003 година все още не са официално публикувани.

    17 Източник: България: Оценка на бедността, Световна банка, 2002

    18 Статистиката на образованието е изградена на базата на общите принципи на статистиката, действащата нормативна уредба на България в областта на образованието, Международната стандартна класификация на образованието (МСКО) - ревизия 1997 г. (ISCED-97) и съпътстващите я методически ръководства.

    19 По данни на НСИ, разпределението на напусналите ученици по възрастови групи за 2000/2001 година е следното - за 1-4 клас (начално образование) напусналите са 10 117 от общо 374 361 ученици; за 5-8 клас (основно образование) напусналите са 11 396 от общо 366 047 ученици; за 9-13 клас (средно образование) напусналите са 8 874 от общо 329 427 ученици.

    20 Източник: Евростат, Наблюдение на работната сила, 2002 г.
    1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


    написать администратору сайта