указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия
 Скачать 1.27 Mb.
|
|
Оценка: Реформата в социалното осигуряване се фокусира върху промяна на условията за пенсиониране и пренасочване на част от пенсионната тежест към капиталовите фондове с цел преодоляване на финансовия колапс на наследената система. Балансът между икономическите и социалните съображения е най-важното предизвикателство пред реформата. Финансовата стабилизация е необходима предпоставка за намаляване на осигурителната тежест на икономически активното население и за увеличаване на равнище на заместване на дохода при пенсиониране. От друга страна, акцентът върху финансовата стабилизация на социалното осигуряване може да ограничи достъпа на безработните и други уязвими групи до системата и да увеличи риска от включването им в схемите за социално подпомагане. 4.2.2. Социално подпомагане Министерството на труда и социалната политика e отговорно за дейностите по социално подпомагане на уязвимите групи от населението на България. Агенцията за социално подпомагане (АСП), изпълнителна агенция-второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, администрира програмите за социално подпомагане чрез своите териториални подразделения – регионалните дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекциите “Социално подпомагане” на територията на всяка община. Предоставянето на социални помощи е регламентирано със Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане, Наредба № 5 за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Предоставянето на семейни помощи за деца е регламентирано със Закона за семейни помощи за деца и правилника за неговото прилагане. Социалното подпомагане се осъществява в преобладаващата си част след проверка на доходното състояние на подпомаганите лица. Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности. Границата за достъп е диференцирания минимален доход, който се определя като гарантирания минимален доход се умножи по индивидуален коефициент, в зависимост от положението на семейството или лицето (например: възраст, безработица, здравно състояние, степен на увреждане и т. н.). С последните изменения на Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагането му (в сила от 1 януари 2003 г.) бе въведен диференциран подход при подпомагане на различните рискови групи в зависимост от конкретните потребностите на подпомаганите лица и семейства. Бе повишен размерът на социалната помощ за най-уязвимите групи, като самотните възрастни хора, самотните родители, отглеждащи деца, и хората с увреждания39. Това позволи да се увеличат доходите на лицата с най-ниски доходи. По този начин обхватът на системата за социално подпомагане бе разширен чрез насочване към най-бедните и неравнопоставени хора. Все пак, определена част от ромското население без постоянен адрес остава формално изключена от системата за социално подпомагане. Трябва да се насърчават и развиват вече предприетите усилия за обхващане на лицата без постоянен адрес при предоставянето на социално подпомагане. През зимния период от годината на нискодоходната част от населението се предоставят целеви помощи за отопление. Тези помощи се отпускат след проверка на дохода, но не са допълващи доходите на подпомаганите лица, за разлика от останалите социални помощи. В тази връзка е важно да се подчертае, че програмата за целеви помощи за отопление е най-всеобхватната и мащабна програма в рамките на системата за социално подпомагане. Програмата за целево подпомагане през отоплителния сезон се приема с одобрение от обществото, тъй като касае нискодоходните групи и чрез нея се оказва необходимата социална закрила на нуждаещите се през зимния период. Семейните помощи за деца са част от системата за социално подпомагане в България и от началото на 2004 г. се администрират от Агенцията за социално подпомагане. Основната цел на тези помощи е да се насърчи отглеждането на деца в семейна среда и посещаването на училище. Някои от семейните помощи се отпускат след проверка на доходите (напр. месечните помощи за деца до 20 год. възраст; месечните помощи за отглеждане на дете до 1 год.). В същото време еднократната помощ при раждане на дете се отпуска независимо от доходите, като същото се отнася и за месечните помощи за деца до 20 год. възраст с трайни увреждания. В последния случай помощта се изплаща в двоен размер. Оценка: Борбата с бедността сред децата е едно от основните предизвикателства. Необходимо е, също така, политиката по социална защита да посреща нуждите на едночленните домакинства, особено на домакинствата на възрастните хора и хората с увреждания чрез предоставяне на целеви помощи за отопление, социални услуги и съответните превантивни мерки за предотвратяване на бедността. 4.2.3. Социални услуги Министерството на труда и социалната политика определя политиката в областта на социалните услуги. Преди реформата в тази област социалните услуги се предоставяха основно от държавата. Те имаха ограничен обхват и не съществуваше възможност за избор на вида и/или доставчика на социалните услуги. За преодоляването на тези проблеми в България бе осъществена законодателната реформа в областта на социалните услуги. Подготовката на всички нормативни актове и стратегически документи в сферата на интеграцията на уязвимите групи, които са основните ползватели на услуги, винаги се осъществява в сътрудничество с неправителствените организации, защитаващи техните интереси. Към настоящия момент социалните услуги се предоставят от държавата, общините, физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица. Съществена част част от предоставянето на социални услуги понастоящем се осъществява от неправителствения сектор. Измененията в Закона за социално подпомагане (в сила от 1 януари 2003 г.) “отвориха” социалните услуги за частния и неправителствения сектор. Финансирането на социалните услуги също получи нова регламентация. Източниците на финансиране са: държавният бюджет, общинските бюджети, Фонд “Социално подпомагане”, национални и международни програми. Обхватът и видовете на съществуващите в България социални услуги не отговарят напълно на потребностите, възникнали вследствие на трансформацията на социалната и икономическата система по време на прехода. Съгласно действащото законодателство (чл. 16 от Закона за социално подпомагане), социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните им дейности и за социално включване. Практиката в тази сфера показва, че обикновено бенефициентите са хора с увреждания, самотни възрастни хора, пенсионери, деца в риск, лица в неравностойно положение, етнически малцинства и пр. Едно от най-важните изменения в нормативната уредба е въвеждането на децентрализирано управление на социалните услуги. Тази промяна е от значение за подобряване на възможностите на местните власти да проучват потребностите на населението в общината от конкретни видове услуги. Независимо от факта, че законодателната уредба на социалните услуги е нова и модерна, все още практическата реализация на законодателните мерки среща някои пречки. В България липсва развита мрежа от различни видове социални услуги на територията на цялата страна. Случаите на добри практики са единични и в повечето случаи са с ограничен обхват, поради липсата на достатъчно средства. В някои райони не съществуват алтернативи на специализираните институции за деца или възрастни. Оценка: Основните приоритети в областта на социалните услуги включват осигуряване на тяхната достъпност за гражданите, което е свързано с необходимостта от разширяване на мрежата от доставчици на социални услуги, предполагаща и разширяване на мрежата от места за предоставяне на социални услуги. Необходимо е по-нататъшно усъвършенстване на предоставянето на социални услуги чрез системни специализирани обучения на социалните работници с цел по-добра адресираност на нуждите на най-уязвимите групи. Достъпът до социални услуги в отдалечените непривилегировани райони следва да се насърчава. 4.2.4. Здравеопазване Конституционно право на всеки гражданин на Република България е правото на достъп до медицинска помощ и медицинско обслужване (член 52 от Конституцията на Република България). Системата за здравеопазване се ръководи от Министерството на здравеопазването на Република България чрез Районните центрове по здравеопазване, Регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции, с помощта на общинските органи на държавната власт. Основа за дейността на Министерство на здравеопазването са Националната здравна стратегия от 2001 г. и нейните допълнения, както и свързаните с нея множество програми в приоритетните направления, подзаконовите нормативни документи. С оглед преодоляване на някои проблеми, възникнали в хода на реформата и усъвършенстване на системата за медицинска помощ, Министерството на здравеопазването разработи краткосрочна програма “Здравеопазването – право на всеки” (за периода 2002 – 2005 г.) с дефинирани приоритети: 1) подобряване на профилактичната дейност с акцент върху групите с висок риск за здравето; 2) реорганизиция на службите за обществено здраве; 3) повишаване на качеството и ефективността на извънболничната и болничната медицинска помощ; 4) усъвършенстване методиката за финансиране на здравеопазната система. Законът за народното здраве от 1973 г., с множество изменения и допълнения, продължава да е действащ като ще бъде отменен от Закона за здравето (приет от Народното събрание на 29.07.2004 г., обн. ДВ, бр. 70 от 10.08.2004г.), който ще влезе в сила от 01.01.2005 г. С въвеждането в практиката на принципите на здравното осигуряване, промените в правния статут на лечебните заведения, както и регламентирането на договорното начало в отношенията между лечебните заведения и финансиращите ги институции, се сложи началото на коренни промени в структурата и организацията на дейността на здравните и лечебните заведения. Системата за здравно осигуряване е публично-частна. Публичният компонент е представен от Националната здравноосигурителна каса и осъществява задължителното здравно осигуряване на всички български граждани. Въведена е система на общопрактикуващ лекар и право на здравно осигурените лица на свободен избор на лекар и стоматолог. Осигурени и развити са всички йерархични нива на здравеопазването. За периода от стартирането на реформата до днес в системата за задължително здравно осигуряване е включено почти цялото население, като нивото на регистрация на пациентите при общопрактикуващите лекари нараства и към 31 декември 2002 г. достига 97.37%. Независимо от това, някои свързани с тази реформа обстоятелства могат да дадат отражение върху достъпа до здравни грижи. На първо място, поради провеждането на реформата, значителен брой хора не са покрити от здравното осигуряване. На второ място, за да получат здравни грижи, пациентите трябва първо да се регистрират при общопрактикуващ лекар, при което се предполага, че всички потенциални ползватели на грижи са наясно с това изискване, предположение, което може да не е вярно за някои общности в неравностойно положение. Трето, регионалните здравно-осигурителни каси поставят количествени ограничения върху броя на направленията за специализирани здравни услуги, издавани от общопрактикуващите лекари, като по този начин ограничават възможностите за специализирана медицинска помощ. Запазват се тенденциите за концентрация на общопрактикуващите лекари в областите с медицински университети и в големите населени места, при ниска осигуреност в други области с дефицит на лекарски кадри и по-неразвита инфраструктура. Един от основните проблеми, свързани със здравното осигуряване, е размерът на здравно-осигурителните вноски, който е определен на 6% от доходите и до 2004 г. бе поделен между работника и работодателя в съотношение 25:75. Много от бедните, и по-специално ромите40, не внасят своите здравно-осигурителни вноски, защото не разбират необходимостта от тях или не познават добре осигурителните процедури. С цел подобряване здравния статус на ромската етническа общност се реализират кокретни мерки и проекти. Проведено е проучване на здравното състояние на ромското население и се изгражда система за разпространение на здравни знания сред ромското население. Предвижда се обучение на медицинския персонал и на ромски медиатори с оглед подобряване комуникацията между ромската общност и медицинските специалисти за осигуряване на по-добра профилактика и лечение. Провежда се и информационна кампания сред ромското население за разпространение на здравна информация чрез медиите, НПО и други. Бедните и уязвимите групи от населението срещат сериозни финансови и организационно-административни бариери при ползването на здравни услуги като превантивни и профилактични мероприятия, диагностика, лечение и рехабилитация. Селското население, особено в планинските и пограничните райони, има неадекватен достъп до специализирана медицинска помощ, поради неразвитата комуникационна инфраструктура и транспортна мрежа. Транспортните разходи оскъпяват и ограничават допълнително достъпа до здравни услуги. Правителството планира да предприеме мерки за осигуряване на висококачествени грижи за най-неравнопоставените групи и за улесняване на достъпа на бедните и уязвимите до здравни услуги. В тази връзка се разработва Здравна стратегия за етническите малцинства в неравностойно положение (2005-2015) и план за действие за периода 2005-2008. Оценка: Проблемите, свързани с бедността и здравословното състояние са комплексни и решаването им изисква координираните усилия на всички компетентни заинтересовани страни. Такава координация е предвидена в Националната стратегия за намаляване на бедността и социалната изолация, в която на здравните услуги е отредена специална роля за изпълнението на стратегическите цели и задачи. Новият Закон за здравето беше окончателно приет през юли 2004 г. Въпреки, че законът взима предвид изискванията на Европейския съд за правата на човека по отношение на задържането на лица с умствени увреждания, е необходимо вторичното законодателство да гарантира, че определените недостатъци по отношение на обезпечаването на процедурни гаранции (медицинска експертиза и съдебен контрол) са преодолени във всички институции за психично болни. 4.2.5. Образование Достъпът до образование за всички е един от основните акценти в политиките на Министерството на образованието и науката. Разработената нова Стратегия за развитие на средното образование обединява всички мерки, които държавата предвижда за преодоляване на проблема с отпадащите ученици, развитието на възможности за достъп до образование през целия живот, ускорено въвеждане и прилагане на информационни и комуникационни технологии в училищния процес. Стратегията също набелязва мерки за развитие на политиката на “осигурен достъп до качествено образование за всички до 2010 г.”. За развитие на условията за равен шанс и приемственост от 2003/2004 г. е въведена задължителна подготвителна група към детската градина или училище. Осигуряването на безплатни учебни помагала за децата от задължителната подготвителна група и на учебници за І клас за децата от социално-слаби семейства представлява допълнителна помощ за деца, намиращи се в риск от ранно отпадане по социални причини. Приоритет в осигуряването на равен достъп и участие в образователния процес е интегрирането на ученици от различен етнически произход. За целта през 2003 г. бяха приложени различни институционални и законодателни средства, чието по-нататъшно развитие и разширяване е заложено в бъдещата политика на Министерството на образованието и науката. Прилагането на мерките, определени в Стратегията на Министерството на образованието и науката за интегриране на ученици от етнически малцинства и осигуряване на участието им в образователния процес се затруднява от следните фактори: недоволство от страна на родителите (българи и роми) при смесване на ромски и български деца, недостатъчно разбиране от страна на директорите на общинските училища и на общините за назначаване помощници на учителя и за предприемане на превантивни мерки срещу причините за изолация на ромските учебни заведения, липса на средства и/или нежелание на общините да поемат транспортните разходи на децата до приемните училища, и обратно, в по-големите градове. В планинските райони, където населението (основно етнически турци и роми) живее относително разпръснато има малко на брой училища, осигурени с транспорт. Понякога е проблем за децата от тези етнически групи да посещават училище поради транспортни и организационни трудности. Наскоро приетата Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства предвижда подкрепа за т.нар. “focal points” училища с цел предоставяне на качествено образование за деца в риск от изолация поради затруднения им достъп до образователни институции. Ще бъде премахнато неуместното настаняване в специални училища на деца с малцинствен произход от непривилегирована среда. Измененията и допълненията в Правилника за приложение на Закона за народната просвета от 2003 г. гарантират на всяко дете със специални образователни потребности свободен избор на училище и задължават директорите на училищата да осигурят необходимите условия за обучение. За подпомагане на равния достъп на децата с увреждания до образование и обучение, през 2003 г. стартира в пет града програма “Заетост на учители в обучение на деца с увреждания”. За възрастни, които по различни причини не са успели да завършат основно образование, са предвидени законодателни възможности да посещават курсове, организирани от основни училища в различни форми на обучение, удобни за възрастните учащи, включително училища с придобиване на професионална квалификация. Разработването на стратегия за непрекъснато обучение в Република България е включено през 2004 г. в приетия от Министерския съвет План за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. Принципите на ученето през целия живот са заложени в законодателството, регламентиращо държавната политика в областта на образованието и обучението. |