указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия

• Название: Съвместен меморандум по социално включване република българия
• Дата: 22.02.2023
• Размер: 1.27 Mb.
• Имя файла: docl_7517_879969487.doc
• Тип: Документы; #950761
• страница: 2 из 12

Равнището на безработица сред младежите ⁹ според Националния статистически институт за 2003 г. е 8.1% в сравнение с 11.4% през 2002. Същият показател за ЕС25 през 2002 г. е 8.2%. Сред причините за ниското равнище на безработица сред младежите между 15 и 24 год. възраст са по-високия дял на младежите започнали работа и политиката по заетостта. Младите безработни са една от основните целевите групи дефинирани в НПДЗ, като за повишаване на заетостта сред тях се изпълняват редица мерки и програми.
Броят на продължително безработните нараства през последните няколко години. През 2001 г. по данни на НРС 62.7 % от безработните във възрастовия интервал 15-64 г. (или 12.4 % от работната сила за същата възрастова група) са били безработни за период по-голям от 1 година. Равнището на продължителната безработица¹⁰ през 2003 г. възлиза на 8.9%. Стойността на този индикатор е много по-висока от отчетената за двадесет и петте държави-членки на ЕС (3.8%). Броя на безработните за период от 2 и повече години възлиза на две трети от общия брой на продължително безработните.
През 2003 г. равнището на безработица сред лицата с висше образование е 6.8%, докато същият показател за лицата със средно образование (в тази група се включват тези със средно техническо, професионално и средно общо образование) е 12.6%, респ. за тези с прогимназиално образование той е 22.9 %, а за тези с основно и по-ниско образование достига 34.2%.
Положителната тенденция на намаляване на абсолютния брой на безработните и равнището на безработица се наблюдава във всички райони за планиране. През 2003 г. равнището на безработицата в следните райони за планиране остава по-високо от средното за страната: Североизточният район (19.6%), следван от Югоизточния (16.9%) и Северозападния (15.7%). Следните райони за планиране се характеризират с равнище на безработица, по-ниско от средното за страната: Южен централен (11.5%), следван от Югозападния (11.7%) и Северния централен (13.2%).
Регистрирани безработни¹¹

Регистрацията в Дирекциите “Бюра по труда” и активното търсене на работа са необходимите условия за получаване на социални помощи и обезщетения за безработица. През 2003 г. по данни на административната статистика на Агенцията по заетостта средният брой на безработните за годината е 528 041 души, което е със 127 957 души по-малко в сравнение с предходната година. Този рязък спад в броя на регистрираните безработни в страната се дължи на по-високия дял на устроените безработни на работа на първичния пазар, по програми и мерки, а също така и на по-ниския входящ поток на регистрирани безработни. През 2003 г. е отчетено най-ниското равнище на безработица през последните четири години.
През последните две години непрекъснато нараства броят на лицата с трайно намалена трудоспособност, обърнали се за съдействие към дирекциите “Бюро по труда”. През 2003 г. те съставляват 3% от средногодишната безработица (в сравнение с 1.9% през 2002 г.). Средногодишният им брой е 15 916 души и е нараснал с 30.1% (3 683 души) в сравнение с 2002 г., за разлика от снижението на общата безработица през годината. Увеличението е повлияно от извършената информационна дейност от дирекциите “Бюро по труда” за преференциите, предвидени в Закона за насърчаване на заетостта за осигуряване на заетост, включително и за тази неравнопоставена група на пазара на труда.
2. СОЦИАЛНА СИТУАЦИЯ

2.1. Демографска характеристика

Демографските тенденции търпят неблагоприятни промени през годините (табл. 6). Към 31 декември 2003 година населението на България възлиза на 7 810 000 души. В сравнение с предходната година се отбелязва намаление с 45 000 души. Възрастовата структура на населението се влошава и възрастовата пирамида постепенно се обръща с върха надолу. Коефициентът на раждаемост в България непрекъснато намалява през последните няколко десетилетия, достигайки минималната си стойност 7.7 на хиляда през 1997 година. През 2003 г. този измерител достигна 8.6 на хиляда. Друга негативна тенденция е силната емигрантска вълна от началото на деветдесетте години. Общата численост на емигрантския поток за периода 1989-2001 г. се изчислява на 300 000 души или 10% от работната сила. Сравнението на данните от последните две преброявания на населението, проведени през 1992 и 2001 г., дава по-ясна картина на мобилността на населението. През годините между двете преброявания населението на България е намаляло с 514,000 души, което се дължи както на общата естествена мобилност на населението, така и на емиграция. Броят на лицата, които са емигрирали през същия период, е около 196 000 души. В същото време около 19 000 души са се завърнали в страната. Така нетната изходяща миграция на населението, изчислена въз основа на тези два насрещни потока, възлиза на 177 000 души, или през разглеждания период средно годишно 22 000 души са емигрирали от България. През 2002 година населението е намаляло с 46 хил. души или с 0.6% в сравнение с предходната година. Това намаление е основно резултат от отрицателния естествен прираст на населението.
Отрицателният естествен прираст е причина за застаряване на населението. Абсолютният брой и относителният дял на населението до 15 год. възраст бележат постоянен спад, докато от друга страна, делът на населението над 65 год. възраст устойчиво се увеличава. През 2003 г. делът на младежите до 15 год. възраст е намалял до 14.2% (през 2002 г. лицата от тази възрастова група си били 14.6% от населението), като през същата година възрастните хора вече наброяват 17.1% от населението (през 2002 г. те са били 17.0%). Коефициентът на възрастова зависимост¹² е 45.5% през 2003 г. Важна последица от застаряването на българското население, с която в бъдеще работодателите ще трябва да се съобразяват, ще бъде намаляването на дела на населението в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години). Това ще има значително отражение и върху разходите за здравни грижи и социални услуги.
Неблагоприятните демографски процеси са съпътствани с влошаване на здравния статус на населението. Равнището на детската смъртност в България е много високо – над 13 на 1 000 живородени деца на възраст до 1 година (в европейските страни този индикатор варира между 3.5 и 9 на 1000). Средната продължителност на живота на населението през периода 2001 – 2003 г. е 72.1 години; този показател е по-висок при жените (75.6 години), отколкото при мъжете (68.7 години). Средната продължителност на живота се увеличава от 70.6 години за 1995 година на 72.1 години за 2003 година, докато продължителността на живота на хората на възраст 65 години се увеличава от 14.1 на 14.3 години за същия период. И по тези показатели България заема неблагоприятна позиция, както показва високото равнище на смъртност във възрастовата група между 40 и 49 год. Качеството на здравните услуги е основната причина за относително ниските стойности.
Към 1 март 2001 г. (когато е проведено последното преброяване на населението) най-голямата етническа общност в страната е българската, която представлява 83.9% от цялото население. На второ място е турската етническа група с 9.4%. Третата по численост етническа група е ромската, която наброява 4.8% от населението. Групата “Други” включва останалите етноси, представени в страната, и възлиза на 0.9%. Делът на лицата, които не са се самоопределили¹³ е 1.0%. Що се отнася до ромската етническа група, трябва се има предвид, че още около 350 000 души (по оценки на експерти) носят социалните характеристики, типични за мнозинството от ромското население, но не приемат да бъдат идентифицирани с тази етническа група, а се определят като турци, българи и, в по-малък процент, като румънци. Говорещите български мюсюлмани формират друга специфична група. Те говорят български език, изповядват ислямска религия, но етнически се определят по три различни начина- като турци, като българи и като български мюсюлмани.
Неблагоприятните демографски тенденции обусловиха значително обезлюдяване на големи райони в страната–най-вече по-слабо развитите, граничните и планинските райони. Коефициентът на естествен прираст на населението в тези общини е много под средния за страната: напр. в община Макреш той е минус 34%, в община Трекляно е минус 42% и т. н.
По данни от последното преброяване на населението средният брой на членовете в едно домакинство е 2.7, което е относително по-висока цифра на фона на положението в ЕС, където стойността на този показател за периода 1999–2001 г. е 2.4. През 2001 г. в едночленни домакинства живеят 663 000 души. Наблюдава се и тенденция към намаляване броя на семейните двойки. Увеличава се броя на несемейните лица над 30 год. възраст. Средният брой на децата в семействата намалява устойчиво до 1.3 през 2001 г. Най-голям е броят на семействата, които имат по едно дете - почти 30%. Делът на семействата с три и повече деца е по-малък от 3%.
2.2. Разпределение на доходите и парична бедност.

По отношение на доходите статистиката сочи, че през последните пет години реалните доходи нарастват (вж. табл. 7). Към края на 2002 г. и началото на 2003 г. някои пенсии възстановяват или надвишават нивото си от 1995 г. Другите доходи, обаче още не могат да компенсират срива от първата половина на 90-те години, и въпреки всички положителни процеси и тенденции, всички реални доходи остават под нивата, регистрирани преди началото на прехода през 1990 г.
Бедността е явление с много измерения, а не е само въпрос на липса на доходи сред част от населението. Концепцията за бедността включва както липса на средства за задоволяване на основните потребности, така и липса на условия и предпоставки за водене на достоен и пълноценен живот, което от своя страна се дължи на липсата на възможности за избор. Анализът, представен в тази част, се отнася за паричната бедност. За 2002 година равнището на бедност за България е 13.4%. Това е най-ниското равнище на относителна бедност от 1995 г. насам (вж. табл. 8).
Прагът на бедност за България е изчислен по метод, избран от Евростат¹⁴. За 2001 г. прагът на бедност е 1 244 лева¹⁵, което се равнява на 638 евро на човек. Прагът на бедност, изчислен в стандарти за покупателна способност (ППС), е 1 630 ППС и е приблизително 2 пъти по-нисък от прага в десетте нови страни–членки (3 240 ППС). В сравнение със страните от ЕС15 прагът на бедност в България е около 5 пъти по-нисък (8 253 ППС – вж. Табл. 9). Прагът на бедност за България в ППС е с 38.6% по-висок от този в Румъния, но е с 10.1% по-нисък от този в Турция.
Неравенството в доходите, измерено въз основа на коефициента на поляризация и коефициента на Джини (измерващ разслояването на населението), и изчислено при отчитане на двата типа доходи (в пари и в натура) за 2001 г. възлиза съответно на 3.8 (десетте нови страни –членки- 4.3, ЕС15 –4.4, ЕС25-4.4) и 26 (десетте нови страни –членки- 28, ЕС15 –28, ЕС25-28).
Делът на лицата под прага на бедност преди получаването на всички социални трансфери през 2002 г. е 37.1%. Делът на хората под прага на бедност след получаване на пенсиите, но преди получаване на социалните трансфери е 16.5%. Разликата между този дял (16.5%) и дела на бедните след получаване на социалните трансфери и пенсиите (13.4%) възлиза на 3.1 процентни пункта. Това означава, че ролята на държавата трябва да е по- значителна при изпълнение на социалните й функции при закрила на най-бедната част от обществото и при намаляване на риска от бедност.
Жените са по-застрашени от изпадане в бедност от мъжете (вж. табл. 10). През 2002 г. 14.8% от жените и 11.9% от мъжете са в риск от изпадане в бедност. Разликата в положението на хората от двата пола се задълбочава с увеличаване на възрастта на жените. Делът на възрастните жени над 65 год. възраст, които живеят под прага на бедност през 2002 г. е 19.3% или около три пъти по-висок, отколкото при мъжете.
Буди тревога фактът, че през 2002 г. делът на бедните домакинства с един родител с едно или повече деца е 41.18%. Семействата с един родител са специфична рискова група, защото средното равнище на доходите в страната не позволява на едно лице да издържа самостоятелно зависим член на семейството. Самотните родители по-трудно намират работа, която би им позволила да съвместят семейните и трудовите отговорности. Данните водят до заключението, че е необходима специална закрила за младите семейства, като се отчита правото на избор на репродуктивно поведение и необходимостта от съчетаване на професионалните и семейните задължения с оглед осигуряване на подходящ жизнен стандарт на децата.
Един от най-големите рискове от изпадане в бедност съществува сред големите домакинства. През 2002 г. делът на домакинствата, живеещи под прага на бедност, които се състоят от двама възрастни и едно дете, е 9.2%; сред тези с две деца-стойността на този показател е 15.1%, а сред тези с двама родители и три и повече деца той е 37.2%.
В структурата на бедните домакинства по социални и икономически индикатори преобладават домакинствата на икономически неактивните и безработните. Бедността е силно разпространена сред продължително безработните и сред някои групи от заетите, получаващи ниски доходи, както и сред работещите в селското стопанство. Данните за статуса на активност на референтно лице от домакинство, сочат че под равнището на бедност през 2002 година живеят 5.6% от заетите, 5.9% от самонаетите, 30.9% (32.5%- мъже и 29.4% жени) от безработните, 12.4% от пенсионерите и 15.9% от другите икономически неактивни лица. Безработицата (особено продължителната безработица), ниското ниво на активност и заетостта в неформалния сектор са сред основните фактори за обедняване и социална изолация.
Според индикатора “положение на обитателите на жилища”, наемателите на жилища са застрашени в по-голяма степен от бедност, като делът им по този показател през 1998 г. е бил 28.3% и е нараснал до 30.9% през 2002 г. (за петнадесетте държави-членки на ЕС този показател възлиза на 24%).
Бедността в България има и регионално измерение. През 2002 г. делът на градските домакинства под прага на бедност е бил 13.7%, като за селските домакинства същият показател е бил 16.8%. Според национални проучвания в градските райони е отчетено по-значимо намаляване на равнищата на бедност отколкото в селските райони.
Изследването на Световната банка за 2001 година¹⁶, основен източник за равнището на бедност по етнически признак, показва, че турската етническа група и особено ромите са най-засегнати от бедността и безработицата. Според това изследване и приложената методология равнището на бедността сред етническите българи е 5.6 %, сред етническите турци- 20.9%, а сред ромите – 61.8%¹⁷. (вж.Табл. 11).
Образованието дава на хората по-големи шансове да си намерят работа, да получават доходи и да се интегрират в обществото. Лицата с основно и по-ниско образование най-често попадат в категорията на бедните. За бедните домакинства с ниско образователно равнище също е по-трудно да изпращат децата си на училище. Висшето образование е фактор за защита от бедност. Равнището на бедност сред хората с висше образование е под 2%.
2.3. Образование

По данните от преброяването на населението, проведено през 2001 г., 50.8% от населението има средно образование, а делът на лицата с образование над средно от цялото население е 15.2%.¹⁸ Същевременно относителният дял на лицата с основно и по-ниско образование намалява с 10 процентни пункта от 38.1 на 28.1. Това означава, че близо 72 % от населението в активна трудоспособна възраст е със средно и висше образование.
Сравнението на образователната структура на населението в страните от ЕС и в България показва, че равнището на “човешкия капитал” на нашата страна като цяло е малко над средното за държавите-членки на ЕС. При 37.4% дял на населението (между 25 и 64 год. възраст) с основно и по-ниско образование средно за държавите-членки на ЕС, за България този дял е 28.9%. В държавите-членки на ЕС делът на хората със средно образование е 39.6%, а в България този дял е по-висок - 49.7%. Спрямо дела на лицата с образование над средно (университетско и колежанско) за страните от ЕС, България отстъпва, но само с 1.9 процентни пункта. Относителният дял на лицата с висше образование на възраст между 25 и 64 години в България е 21.3 %, а средно за страните от ЕС този дял е 23.2%.
Нетният коефициент на записване за възрастовата група между 5 и 14 год. остава стабилен от 1995 г. до 1999 г. на ниво от 93.8%, след което отбелязва значително нарастване до 96.1% през 2001 г. и 98.0% през 2002 г. По-значителна е разликата в стойностите на този показател между България и държавите-членки на ЕС за възрастовата група между 15 и 19 години. Нетният коефициент на записване за България в тази възрастова група е 70.5% през 2002 г., докато средната стойност на същия показател за държавите-членки на ЕС е 81.3% (по данни за 2000 г.). Предучилищната подготовка една година преди постъпването в първи клас е задължителна за всички деца от учебната 2003/2004 г. Като цяло равнището на посещаване на детски градини е по-високо в градовете, отколкото в селските райони. Детските градини се посещават от общо 201 317 деца, от които 51 798 живеят в селата. Данните на НСИ сочат, че делът на децата между 3 и 6 год. възраст, посещаващи предучилищно образование през учебната 2003 – 2004 г., е 74.6%.
Данните от последното преброяване на населението сочат, че от населението на възраст 25 - 64 години в големите етнически групи най-високообразовани са българите, от които 23.5% са с висше образование, 53.0% са със средно, 20.7% са с основно и само 0.4 % са неграмотни. В турската етническа група 53.0% са с основно образование, 23.7% са със средно и 2.7% са с висше образование. Относителният дял на неграмотните сред турците на възраст между 25 и 64 години е 3.5%. Най- неблагоприятна е образователната структура на ромската етническа група. Ниското образование и квалификация е фактор за бедност. Сред ромите хората с висше и средно образование са малко - едва 7.2%, с основно образование са 44.9%, а с начално – 27.4%. Без завършена образователна степен са 7.8% от ромите на възраст между 25 и 64 години, а 12.7% са неграмотни. Делът на неграмотните възрастни роми в периода между последните две преброявания е нараснал с около 50 процента. Образованието и обучението на ромите е едно от основните предизвикателства на образователната политика. В същото време по различни социални и етнически причини възможността да съществуват “ромски училища” се оценява като сегрегация и отнемане на шансовете за социално включване. Децата от ромската и турската етнически общности отбелязват по-ниско равнище на записване в предучилищни учебни заведения. Полагат се специални усилия за насочване на деца от рисковите групи към посещаване на детски градини. Това образование се счита за важен ресурс в създаване на условия за интегриране на децата от етническите малцинства.
Случаите на ранно напускане на училище¹⁹ най-често са свързани със социално-икономическия статус на домакинствата- 36.3% от отпадналите. По данни на НСИ през 2003 г. 21.9% от населението на България на възраст между 18 и 24 год. е с образование по-ниско от средно (това е индикатор за ранно напускане на училище). Стойността на този индикатор за двадесет и петте държави-членки на ЕС за 2002 г. е 16.4%²⁰. Намаляването на дела на ранно напускащите училище е важна предпоставка за постигане на пълна заетост и по-голяма социална кохезия с цел изграждане на икономика и общество “на знанието”.
Равнището на образование се различава в зависимост от местоживеенето. Буди тревога фактът, че по-малко деца, живеещи в селските райони, завършват средно образование в сравнение с предишни периоди. В голяма част от селата няма средни училища. Достъпът на децата от градовете и селата до средно образование се характеризира със значителна разлика. Децата в селата посещават училище средно три години по-малко от връстниците си в градовете. Основната причина за това е липсата на подходящ транспорт и свързаните с това разходи, които създават сериозни затруднения за много деца. Стратегически проблем за системата на средното образование е най-вече основната степен (5-8 клас), тъй като тази възрастова група подлежи на задължително образование.
От гледна точка на достъпа до образование, друга категория в неравностойно положение освен етническите малцинствени групи, е тази на учениците със специални образователни потребности. Около 10 300 деца със специални образователни потребности учат в специални училища и паралелки. В допълнение, има още около 5 700 деца с хронични заболявания или девиантно поведение, които посещават специални училища. Сравнено с останалите европейски страни процентът на учениците, записани в специални училища без възможности за интегриране в обществото, все още е твърде голям. Следвайки исторически утвърдения в годините на социалистическото управление на страната модел, все още мнозинството от тези деца посещават отделни, изолирани ресурсни училища. Законът за народната просвета създава предпоставки за интегриране на тези деца в масовия училищен поток, но изпълнението на тази стратегическа цел засега среща трудности от различен характер като най- важни са финансовите ограничения .
2.4. Социална защита

Политиката по социална защита в България включва две равнища: обществено осигуряване и социално подпомагане²¹. Действащата държавна пенсионна система ²² обхваща всички лица, получаващи доходи от трудова дейност, както и безработните за периода, през който получават обезщетение за безработица. Към 31 декември 2002 г. пенсионерите в България са 2 344 195 души. Размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определят като съотношение към социалната пенсия за старост, която се определя от правителството. От 1 юни 2003 година размерът на тази пенсия (социалната за старост) е 50 лева (приблизително 26 евро), а от 1 юни 2004 година е определена на 53 лева (приблизително 27 евро). Към 30 юни 2004 година социална пенсия за старост получават 5 096 на възраст над 70 години, от които около 4 000 са жени. Към 31 декември 2003 година съответните числа са 5 394, от които 4 123 жени. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юни 2004 година е 60.95 лв. (115 % от 53 лв.). Броят на пенсионерите, получаващи този размер към 30 юни 2004 година е 239 391. Към 31 декември 2003 година съответно- 248 871 пенсионери, получаващи 57.50 лева (115% от 50.00 лева). Средният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст през 2003 г. възлиза на 112.87 лв. (около 58 евро).
Що се отнася до обезщетенията за безработица, те имат характер на осигурителни обезщетения. Лицата, имащи право на такива обезщетения, са тези, които са осигурявани за осигурения социален риск “безработица”²³. Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване определя ежегодно минималния и максималния размер на обезщетението за безработица. Праговете за 2003 г. са съответно: минимален размер 70.00 лв. (около 36 евро) и максимален размер от 140.00 лв. (около 72 евро). Съгласно националното законодателство в тази област, условие за определяне и получаване на обезщетение за безработица е наличието на 9 месечно задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, в т.ч. и за безработица, през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на правоотношението/осигуряването. Максималната продължителност на периода за обезщетяване при безработица е 12 месеца, при наличието на над 25 години осигурителен стаж. Праговете на обезщетенията за безработица за 2004 г. са съответно: минимален размер 80 лв. (около 42 евро) и максимален размер 140 лв. (около 72 евро). Средномесечно 107 503 лица са получавали обезщетения за безработица през 2003 г. Броят им е по-малък с 29 216 в сравнение с 2002 г. поради намаления брой съкратени от икономиката работници и служители от една страна, и от друга страна на намаляване на приватизационните процеси, при които се освобождава работна сила и т.н.
Второто ниво на социална защита е социалното подпомагане. Социалното подпомагане в България се изразява в предоставянето на месечни социални помощи, целеви помощи, еднократни помощи, семейни помощи за деца и предоставяне на социални услуги. Гарантираният минимален доход (40лв.) е от изключителна важност и служи за база при предоставянето на социални помощи чрез системата за социално подпомагане. В категорията на подпомаганите лица обикновено попадат продължително безработни лица, хора с увреждания, самотни възрастни, самотни родители и др. Основното обстоятелство, водещо до зависимост от социална защита, е безработицата и по-специално продължителната безработица, тъй като след изтичането на периода, в който търсещите работа лица получават обезщетения за безработица, те стават клиенти на системата за социално подпомагане. Когато не разполагат с други възможности за придобиване на средства за съществуване, те имат право на подпомагане (вж. Хартата на основните права и свободи, Европейска социална харта). Право на социално подпомагане в България имат имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Всички лица, които отговарят на условията за социално подпомагане, съгласно Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, се ползват от това си право.
През 2003 г. средномесечно 136 342 семейства (327 220 лица), живеещи в социална нужда, са получавали месечни социални помощи. В сравнение с 2002 г., броят на подпомаганите лица и семейства се е увеличил с 14%, което се дължи на увеличения праг за подпомагане на самотните възрастни хора над 75 год. възраст, на хората с трайни увреждания и на самотните родители, които полагат грижи за дете до 3 год. възраст. Общият размер на изплатените през 2003 г. месечни социални помощи е 99 млн. лв. (около 50 млн. евро). Размерът на средната месечна социална помощ през същата година е около 55 лв. (около 28 евро) (през 2003 година минималната работна заплата бе в размер на 110 лева, около 56 евро). Средната продължителност на подпомагане през 2003 г. е 7.5 месеца. Участието на безработните лица в програми²⁴ за заетост за не по-малко от 5 дни е едно от условията за получаване на месечни социални помощи.
Програмите за социално подпомагане позволяват насочване към най-бедните групи от населението и осигуряват относително пълно покриване на рисковите групи, като децата и зависимите лица. Предоставянето на социалното подпомагане на регионално и местно ниво се осъществява чрез териториалните подразделения на Агенцията за социално подпомагане –регионалните дирекции за социално подпомагане в 28-те областни града и дирекциите “Социално подпомагане” на територията на всяка община. По този начин се осигурява достъп до социално подпомагане на всеки човек в страната.
Социалните услуги са част от системата за социално подпомагане, чиято цел е преодоляване на социалната изолация на най–уязвимите групи от населението. Политиката по социално подпомагане постепенно се преориентира от предоставяне на парични помощи, финансирани изцяло от държавния бюджет, към насърчаване на заетостта и предоставяне на социални услуги, които се считат за много по-ефективни с оглед на реинтеграция на уязвимите групи (подкрепа на семейства, обучение и пр.). Въпреки това, социалните услуги все още имат относително ограничено покритие.
Що се отнася до разходите за социални услуги през 2002 г., разпределението на средствата за дневни грижи според обслужваното население показва, че 86% от средствата са насочени към грижи за деца, 11% - към възрастни и 3% към грижи за стари хора.²⁵ Разпределението на средствата за специализираните институции според обслужваното население показва, че 22% от средствата са насочени към деца, 48% - към възрастни и 30% са насочени към стари хора.²⁶ (вж. табл. 12 и 13)
Неправителствените организации се развиват като устойчиви доставчици на социални услуги основно в областта на предоставяне на социални услуги в общността. За съжаление, все още е относително малък дела на неправителствените организации в България, които предоставят социални услуги. Повечето програми за социални услуги се финансират от държавния бюджет. Привличането на частни ресурси и сътрудничеството с неправителствени организации също се разглежда като приоритет на политиката по социално включване. Действащата нормативна уредба (напр. Законът за социалното подпомагане) регламентира регистрационна процедура²⁷, но не и мерки за подкрепа на сътрудничеството с неправителствените организации. Понастоящем има 317 доставчици на социални услуги, регистрирани по Закона за социално подпомагане. Финансовото законодателство не предвижда преки или непреки данъчни облекчения или субсидии за третия сектор, дори когато предметът на дейност на НПО е в полза на групите в неравностойно положение. Някои извънбюджетни фондове, като Фонд “Рехабилитация и социална интеграция” и Фонд “Социално подпомагане”, към Министерството на труда и социалната политика, покриват част от разходите за социални инициативи на неправителствените организации, но тази практика все още намира ограничено приложение.
2.5. Жилища

В България има голям брой необитавани жилища, поради което реалната осигуреност с жилища в някои урбанизирани райони (главно големите градове) е много по-ниска от европейските стандарти (вж. табл. 14). Състоянието на жилищния фонд също се влошава, а жилищните квартали се превръщат в гета поради лошо управление и недостатъчна поддръжка²⁸. Настоящата ситуация и негативните тенденции в жилищния сектор показват, че основните проблеми в тази сфера са свързани с лошо поддържане на жилищния фонд; увеличаване на броя и относителния дял на необитаваните жилища в някои региони; увеличаване на дела на собствениците на жилища, които не могат да покриват увеличаващите се разходи за жилищата си поради ниски доходи; изключително малък относителен дял на съществуващите и новостроящите се обществени жилища, предназначени за отдаване под наем на млади семейства и другите уязвими групи от населението; липсваща система за жилищно субсидиране; липсваща специализирана жилищно-спестовна и жилищно-кредитна система.
Според данните от проведени проучвания 30% от домакинствата живеят в сгради, които се нуждаят от спешни ремонти на канализационните системи, покривите, електрическите инсталации²⁹. По-малко от две трети от всички обитавани жилища в страната имат и трите основни характеристики на градското благоустройство-електричество, водопровод и централна канализация. Делът на обитаваните жилища, в които няма нито един от изброените признаци за благоустроеност е незначителен. Съотношението между средната цена за жилище и средните годишни доходи е нараснало от 2.8 през 1989 г. на 7.0 през 2002 г., което свидетелства за значителен спад на възможностите за закупуване на жилище на българските граждани през последните години. Това прави хората ниско мобилни и “закотвени” към собствеността им и намалява възможностите им да изпълнят изискванията за мобилност на пазара на труда³⁰.
Жилищните условия на ромите като цяло са все още значително по-лоши, отколкото за останалата част от населението. Съществуват незадоволителни жилищни обекти – без баня, електричество, водопровод и канализация. Нерегулираната или липсваща инфраструктура в ромските махали представлява сериозен проблем. Делът на незаконните постройки е висок. В много случаи неузаконената постройка рефлектира в незаконно свързване към електрически, водоснабдителни и канализационни инсталации, което от своя страна представлява риск за живота и здравето на хората. В предпроектно проучване, проведено по проект BG 0204.01 “Урбанизация и жилища на ромите в България” синдромът на “незаконното съществуване” на ромските махали е идентифициран като задълбочаващ се. Изследването на жилищните условия на ромите, проведено в 88 града и теренно изследване в избрани ромски райони на 14 града, показаха наличието на сериозни проблеми по отношение на градското планиране. Урбанизационните планове са неприложими в над 70% от ромските махали. Съществуващите постройки не отговарят на строителните, санитарните и хигиенните норми.
2.6 Здравеопазване

Повишеното ниво на детската и майчината смъртност, разпространението на туберкулозата, ниската продължителност на живота, повишеното ниво на полово предавани болести и др., са все показатели за влошеното здраве на една нация, но са и резултат от изолацията на определени групи от населението, включително и на ромското малцинство.
Детската и майчината смъртност най-често са предизвикани от ограничения достъп до квалифицирани грижи на бременните и децата в селските райони и в населените места с концентрация на ромско население. Равнището на детска смъртност в България е особено високо през последните години-13 на 1 000 живородени деца на възраст до 1 год. (в западноевропейските страни този показател варира между 3.5 и 9 на 1 000). Детската смъртност във възрастовата група от 0 до 5 години (17.1 на 1 000) е по-висока от средната за страните от Централна и Източна Европа (10.7 на 1 000). През 2001 г. майчината смъртност в държавите-членки на ЕС е била почти четири пъти по-ниска отколкото в България (19.1 на 1 000 в България при 5.1 на 1 000 в ЕС)³¹ .
Що се отнася до причините за смъртността, през 2003 г не са настъпили значителни изменения. Основна причина за смъртни случаи остават заболяванията на кръвоносната система. На тази причина се дължат 68% от всички смъртни случаи. Мозъчно-съдовите заболявания и исхемичната болест на сърцето са заболяванията, които причиняват най-често смъртни случаи, съответно 270.7 и 247.6 случая на сто хиляди души от населението. Раковите заболявания заемат второ място в структурата на смъртността по причинители през 2003 г. с 201.8 смъртни случая на сто хиляди души от населението.
2.7. Транспорт

В някои отдалечени селища транспортната инфраструктура е недостатъчно развита (междуселищен обществен транспорт) и това се отразява пряко върху достъпа до стоки и услуги на хората, които живеят в тези селища.

Друго значимо измерение на този проблем е осигуряването на достъпни транспортни услуги, съобразени с потребностите на хората с увреждания, включително на хората, които се придвижват с инвалидни колички, както и адаптирането на експлоатираните в системата за обществен транспорт превозни средства, инфраструктурата на подземните железници и аерогарите, както и монтирането на звукова и светлинна сигнализация и технически средства, които биха улеснили пътуването на лицата със зрителни и слухови увреждания.
2.8. Териториални и социално-икономически несъответствия

Териториалните различия и социално-икономическите неравенства са причинно-следствен фактор, пораждащ бедност. Най-малки са териториалните различия и социално-икономическите неравенства на регионално равнище–райони за планиране, а най-големи са на общинско ниво. Един от всеки пет българи живее в неблагоприятна икономическа и социална среда. Общините в България могат да се разделят на три групи в зависимост от равнището на социално-икономическо им развитие по данни за 2000 г. Първата група обхваща 32 общини с равнища на развитие над средните за страната, в които живее 30% от населението. Втората група включва 131 общини, чието равнище на социално-икономическо развитие може да се определи като “средно”. В тези общини живее почти 48% от населението на страната. Третата група включва най-слабо развитите 99 общини, социално-икономическите условия в които, могат да се определят като “критични”. Основната част от тези общини са малки, периферно разположени планински общности, чиито местни икономики са в тежко състояние. В тези общини живее 22% от населението.³²
2.9. Уязвими групи

Към хората с увреждания в България съществуват нагласи и практики, наследени от миналото, когато повечето от тях са били изолирани и са получавали защита и грижи от семействата си или от държавата.

Не съществуват реални и конкретни статистически данни за броя на хората с увреждания. Резултатите от последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., разкриват, че хората с увреждания с призната група инвалидност (над 50%) в страната е 265 353 по официални данни на Националния статистически институт. По данни на Националния осигурителен институт само лицата, които получават социална пенсия за инвалидност или част от такава пенсия, наброяват 244 929 (със степен на инвалидност между 71% и 100%), а лицата, които получават различни пенсии за инвалидност и са със степен на инвалидност между 50% и 71% , са 84 756 на брой, т. е. общият брой на инвалидите в страната е не по-малък от 400 000 души³³. По данни на някои национални неправителствени организации тази цифра надхвърля 700 000.
Икономически активните хора с увреждания са само около една четвърт от групата на населението в работоспособна възраст. Повечето от тях работят в защитени предприятия и кооперации, които са около 100 в цялата страна. Тези предприятия са субсидирани от държавния бюджет и са освободени от данък върху печалбата. Друга част от хората с увреждания е заета на основния пазар на труда, на места, където работодателите предлагат подходящи работни места, в съответствие с квоти, предвидени в Кодекса на труда; Закона за насърчаване на заетостта; Закона за зашита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Въпреки тези гаранции, равнището на безработица сред хората с увреждания е по-високо от средното за страната.
Настоящата ситуация по отношение на хората с ментални увреждания показва, че проблемите са свързани с остарелият институционален модел на обслужване, което предполага практика на изолация, дискриминация и стигматизация. Направени са здравно-икономически анализи, показващи че институционалният модел е дехуманизиращ и икономически неефективен. Биологично-институционалният модел пренебрегва основни индивидуални и социални потребности на хората като потребност от средства, жилище и работа. По този начин хората с психични увреждания загубват социалните си умения.
По данни на Агенцията за социално подпомагане към януари 2004 година, общият брой на бездомните, настанени в Домове за временно настаняване (ДВН), е около 850-950 души. През 2003 година, 515 лица са били настанени в ДВН. Все пак, съществува необходимост от осигуряване на подходящи жилища за бездомните хора и от развитие на социални услуги за предотвратяване на бездомничеството.
Трафикът на жени³⁴ е едно от тревожните измерения на социалната изолация. Проучване³⁵, проведено през 2000 г., сочи, че 10 000 жени живеят в чужбина, като са принудени да проституират. По-висок е рискът в два от районите за планиране, разположени по протежение на държавните граници: Североизточният и Югозападният. Жените от малките села се смятат за по-уязвими поради затруднения достъп до превантивни мерки и информация.
Що се отнася до наркоманите, понастоящем в България съществува т. нар. “черен пазар на наркотици”, който предлага целия спектър от наркотични вещества. Тези условия водят до сериозно увеличаване на процентния дял на лицата, които злоупотребяват с такива вещества, от цялото младежко население на страната и особено сред учащите. Най-разпространеният масов наркотик е марихуаната: 26.1% от учащите в средното образование в България са опитвали канабис поне веднъж. Най-опасното за общественото здраве наркотично вещество е хероинът. Наблюдава се много опасна тенденция към намаляване на възрастта на първоначално приемане на наркотични вещества. Средната възраст на лицата, които приемат хероин за първи път, за последните 7 години е намаляла от 21.4 на 18.8 год. Oколо една трета от лекуваните хероинови наркомани през последните няколко години са без средно образование и около 90 % от тях не са имали постоянна работа през последната година. Контактът с наркотици на възраст, когато личността все още не е стабилно изградена, води до бърза и тежка зависимост и ранно отчуждаване от обществото, до рисково приемане на наркотици чрез спринцовки, както и до рисково сексуално поведение.