указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия
 Скачать 1.27 Mb.
|
Необходимо е по–нататъшно насърчаване при осигуряването на достъпен транспорт, адаптиран към нуждите на хората с увреждания, вкл. тези, които се придвижват с инвалидни колички, както и адаптиране на експлоатираните в системата за обществен транспорт превозни средства, инфраструктурата на подземните железници и аерогарите, както и монтиране на звукова и светлинна сигнализация и технически средства.3.8. Възстановяване на райони с многостранни проблеми В регионално отношение, може да се констатира, че северозападната част на България е в по-тежко положение, що се отнася до БВП на глава от населението, безработицата, продължителността на живота и смъртността. Налице са значителни регионални несъответствия по отношение на заетостта и безработицата в районите в индустриален упадък и изостаналите селски райони. За България е характерно, че социално–икономическите различия на ниво район за планиране са много по-малки от тези между общините. За това регионалната политика се насочва към районите за целенасочено въздействие, чрез система от мерки за постигане на устойчив ръст на развитие. Реформата на регионалната политика, която следва да намали регионалните несъответствия, започна с приемането на Закон за регионалното развитие. С него се цели създаване на условия за балансирано устойчиво развитие на районите в Република България; осигуряване на предпоставки за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на страната; осигуряване на условия за растеж на заетостта и доходите на населението; развитие на трансграничното сътрудничество. Един от инструментите за планиране и насърчаване на развитието в регионите е Националната оперативна програма за регионално развитие. Разработването на политика за целево въздействие за недостатъчно развитите райони, гарантираща правилно и конкретно подреждане по приоритетност на дългосрочните и непосредствените цели с цел преодоляване на високите равнища на безработица, ниските равнища на доходите и влошеното качество на живот, са други основни предизвикателства в контекста на усилията за справяне с регионалните несъответствия. 3.9. Осигуряване на социална и образователна интеграция на уязвимите етнически малцинства Бедността сред уязвимите етнически малцинства, и по-специално турското и ромското, има много измерения като обхваща лоши жилищни условия, ниски образователни равнища и незадоволителен здравен статус. Образователната структура на ромската етническа група е все още твърде незадоволителна. Образованието и обучението на ромската етническа група е едно от основните предизвикателства на политиката за социално включване. Все още не са налице необходимите условия за придобиване на качествено образование в малки селски училища в общини със смесено етнически (предимно българи и турци) и религиозно (християни и мюсюлмани) население. В тази връзка, оптимизацията на училищната мрежа в общини с малки и разпръснати селища, е определена като втори основен приоритет в Стартегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. Що се отнася до жилищните условия е необходимо да се обърне специално внимание на ромското малцинство, което все още изпитва затруднения. Основното предизвикателство по отношение на уязвимите етнически малцинства е осигуряване на социална и образователна интеграция на ромската етническа група в обществото, както и насърчаване на по-всеобхватна интеграция на другите етнически малцинства. 4. ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА 4.1. Улесняване участието в пазара на труда Основна цел на политиката на пазара на труда в България, съгласно Програмата на Правителството, е осигуряване на добре функциониращ пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост. България разработи и прилага цялостна рамка за приложение на активна политика на пазара на труда, отговаряща на европейските стандарти. Създадена е съответната нормативна база, като основополагащи при политиката по заетостта в краткосрочен и средносрочен план са насоките на Европейската стратегия по заетостта и директивите на ЕС по въпросите на равните възможности на жените и мъжете, професионалното обучение и други области, свързани със заетостта. Министерството на труда и социалната политика определя политиката, а изпълнението на мерките и програмите се осъществява основно от Агенцията по заетостта в България. Основен източник на финансиране на системата по заетостта до 31 декември 2001 г. е фонд “Професионална квалификация и безработица”. В резултат от провеждането на реформи в системата по заетостта, от 1 януари 2002 г. се преструктурира фонд “Безработица”. Този фонд изплаща обезщетения като за първи път държавата се ангажира изцяло с финансиране на активната политика на пазара на труда от държавния бюджет. Средствата за активна политика като процент от брутния вътрешен продукт по текущи цени са нараснали от 0.27% през 2002 г. на 0.88% през 2003 г. През 2003 г. бе приета Стратегията по заетостта за периода 2004 г. - 2010 г., целяща осигуряване на условия и възможности за всяко лице в трудоспособна възраст за свободно избрана и продуктивна заетост. През 2002 г. Европейската комисия и България подписаха Съвместния доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта на България, а през 2004 г. бе представен първият доклад за напредъка на Република България по изпълнение на препоръките от него. Във все по-голяма степен Агенцията по заетостта се превръща в основен посредник между работодателите и лицата, търсещи работа, като тази функция се изпълнява посредством изградената мрежа от сто двадесет и една дирекции “Бюро по труда”. Продължава осъществяването на реформите, насочени към подобряване качеството на предоставяните услуги. Националният план за действие по заетостта (НПДЗ) (разработван ежегодно от 2001 г. насам) е основен инструмент на политиката по заетостта. В него се формулират както целите и механизмите за реализиране на националната политика по заетостта и човешките ресурси, така и конкретните проекти, програми, които се реализират през годината. В него се определят размерите и видовете разходи (за работна заплата, за осигуровки, за квалификация и др.). Основната част от действията на политиката на пазара на труда са насочени към социално-икономическа интеграция на хората в неравностойно положение чрез преодоляване на социалната им изолация, подобряване на квалификационното им равнище, на възможностите им за заетост и на социалните услуги, насочени към тях. Всяка програма за заетост е разработена за точно определена група безработни лица, като в нея се определят подгрупи, които се включват приоритетно в програмите, съобразно следните критерии: възраст, степен на образование, продължителност на безработица и т. н. Ежегодно с НПДЗ, след направен анализ, се дефинират рисковите групи на пазара на труда, към които приоритетно ще бъдат ориентирани действията на политиката по заетостта. За 2004 г. тези групи са: дълготрайно безработните лица; младежите без трудов опит и без образование и професия; безработните с ниско образование или без образование и квалификация; хората с увреждания. Новата стратегия в социалната политика промени акцента на реализираната политика – от въздействие върху резултатите от социалното изключване и безработицата към въздействие върху причините за тях. Това доведе до преход от пасивна социална защита към активна социална политика, допринесла за постигане на социална кохезия. Създадоха се възможности за осигуряване на трудова заетост за дълготрайно безработни лица в трудоспособна възраст, които са обект на социално подпомагане (продължително безработни с постоянно поддържана регистрация в дирекциите “Бюра по труда”, отговарящи на условията за отпускане на социални помощи). Това става чрез Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, най-мащабната от изпълняваните програми. За тези лица, програмата осигурява заетост до 3 години на работни места в общополезни дейности и предоставяне на социални услуги36. Те могат да се включват в обучение за повишаване на уменията и квалификацията им, за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация (2 812 души за шестмесечието на 2004 г., като се очаква до края на годината техния брой да достигне 6 000). От 2004 г. освен държавни и общински структури и предприятия се включват и частни работодатели – в дейности с траен характер, подобряващи жизнената и работната среда, населените места и частните предприятия. Държавата субсидира трудово възнаграждение (минимална работна заплата) и социални осигуровки на заетите по програмата. През 2003 г. в Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” са включени 117 000 души, а през 2004 г. ще бъдат разкрити 70 000 работни места (средногодишен брой). Един от основните фактори за повишаване на шансовете за намиране на работа на безработните лица е тясно свързан с придобитото образование и равнището на квалификация. В тази връзка, един от основните приоритети на активната политика на пазара на труда е обучението за придобиване на професионална квалификация за възрастни. През 2004 г. са планирани средства в размер на 13.6 млн. евро като ще бъдат обучени около 50 000 души. Осигуряват се средства за обучението, за стипендии, за пътни и дневни разходи. Това ще осигури увеличение на интензивността и участието в обучение на заетите и безработните лица. Повишаването на пригодността за заетост на безработните с ниско или без образование и без квалификация се подпомага и чрез предприетите действия за повишаване на качеството на предоставяното обучение. Подпомагат се такива дейности, като ограмотяване, придобиване на квалификация, преквалификация и повишаване на квалификацията. Подобрява се контролът и се повишават изискванията към качеството на обучението. Въведени са нови критерии за избор на обучаваща организация, за възлагане на обучение за заети и безработни лица. Регламентирано бе практическото обучение да представлява не по-малко от една трета от учебната програма. В съответствие с европейската практика при обучението на безработните, бе въведен период на стажуване при работодател, с цел прилагане на придобитите умения в реални условия. В изпълнение на препоръките, идентифицирани в Съвместната оценка на приоритетите започна преглед на данъчната система, системите за обезщетения при безработица и за социално-осигуряване, за повишаване на стимулите за търсене и приемане на работа. Въведена бе задължителна регистрация на трудовите договори (от началото на 2003 г.), в резултат на което нарасна броя на осигурените лица с приблизително 300 000 души. Бяха въведени и минимални осигурителни прагове на осигурителния доход по отрасли и дейности, с което се ограничи масовата практика на осигуряване на база минималната работна заплата, което за осигурените лица означаваше изплащане на минимални обезщетения в случай на настъпване на осигурителен риск. За премахване на риска от социална изолация на ромите и решаване на проблемите за тяхната заетост, правителството прие Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Мерките, които се предприемат от страна на правителството, са по посока на разработване и реализация на програми за квалификация и трудова заетост, съобразени с нуждите на пазара на труда и със спецификата на някои традиционни трудово- професионални нагласи при съответните ромски групи. Реализират се и редица специализирани дейности за специфични групи на пазара на труда, които срещат трудности при своята трудова реализация: младежи (вкл. младежи от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи; самотни родители; лица, излежали наказание “лишаване от свобода”; жени; възрастни работници и пр. Мерките и програмите повишават квалификацията им, пригодността им за заетост и шансовете им да намерят работа на първичния пазар на труда. Работодателите се стимулират да ги наемат чрез поемане на разходите за работната заплата и социалните осигуровки, като са задължени да ги задържат на работа и след това за най-малко 12 месеца. Оценка: През последните няколко години Република България е постигнала значителен напредък при формиране и изпълнение на политиката на пазара на труда, стимулираща разкриването на нови работни места и професионалното обучение за социално-икономическа интеграция на групите в неравностойно положение на пазара на труда. Въпреки значителното намаление на броя на безработните лица, техния брой все още е висок, особено по отношение на продължително безработните, младежите и възрастните работници. Високото ниво на неактивност следва да бъде адресирано. Равнището на включените в различните форми на учене през целия живот е все още много ниско. Необходимо е да се подобрят средата, възможностите и стимулите за разкриване на работни места на първичния пазар на труда, както и: Подобряване насочеността на активните програми към най-уязвимите групи на пазара на труда; Реализиране на мерки и програми, подпомагащи интеграцията на младежите на пазара на труда; Пълно прилагане на разпоредбите на Стратегията по заетостта с цел осигуряване интеграция на уязвимите етнически малцинства на пазара на труда; Специално внимание по отношение на достъпа до пазара на труда на лица с физически увреждания; Стимулиране на ученето през целия живот за повишаване на пригодността за заетост на работната сила; Стимулиране развитието на стажуване и чиракуване на безработни лица на работни места, специално разкрити от работодателите; По-нататъшно реформиране на данъчната система, системите за обезщетения при безработица и за социално осигуряване; повишаване на стимулите за търсене и приемане на работа; преодоляване на проблемите, свързани с неформалния сектор; По-нататъшно реформиране на Агенцията по заетостта с оглед осигуряване на модерна обществена служба по заетостта, разполагаща с капацитет за провеждане на активна политика на пазара на труда. 4.2. Достъп до права, стоки и услуги 4.2.1. Пенсионна система Министерството на труда и социалната политика разработва, организира, координира и контролира провеждането на държавната политика в сферата на общественото осигуряване. Националният осигурителен институт е обществена институция, която въз основа на Кодекса за социално осигуряване, гарантира правата на гражданите на пенсии и социални обезщетения. Надзорният съвет е най-висшият управителен орган на Националния осигурителен институт и включва представители на държавата и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Националният осигурителен институт администрира задължителните осигурителни схеми за изплащане на обезщетения за инвалидност и старост, за наследствените обезпечения, обезщетенията за безработица, болест, майчинство, трудови злополуки и професионални заболявания, както и събирането, контрола и информационното обслужване на всички задължителни осигурителни вноски. Системата за обществено осигуряване в България претърпя радикална реформа през 1999 г., насочена към изграждане на тристълбов модел на пенсионно осигуряване, и към постепенно увеличаване на пенсионната възраст и на общия осигурителен стаж, изискван за придобиване на право на пенсия. Въвеждането през 2003 г. на регистрация на трудовите договори и на минимални осигурителни прагове по индустриални сектори и дейности са част от успешните мерки за подобряване на равнището на събираемост на осигурителните вноски. В резултат на тези мерки, приходите от платените осигурителни вноски за първото тримесечие на 2003 г. надхвърлиха със 7% приходите за същия период на 2002 г. Пенсионното осигуряване е основен компонент на системата за социална защита и важен инструмент за превенция на социалната дезинтеграция на възрастните лица и хората с увреждания. Пенсионното осигуряване обхваща всички икономически активни лица, като условията за достъп до осигурителната система са универсализирани, и не зависят от формата на осъществяваната активност. От 2000 г.37 в България се прилага тристълбова пенсионна система която включва: обществена система за задължително пенсионно осигуряване от разходопокривен тип (І стълб); допълнително задължително пенсионно осигуряване (ІІ стълб), което се осъществява на капиталово-покривен принцип, на базата на дефинирани осигурителни вноски 38; допълнително доброволно пенсионно осигуряване (III стълб) което осигурява допълнителна пожизнена или срочна лична пенсия за старост или инвалидност, а също и наследствени пенсии. В България се проведе и реформа на условията за пенсиониране, в т. ч. повишаване на стандартната пенсионна възраст (от 55г. за жените и 60г. за мъжете през 1999 г. ще достигне 63 год. за мъжете и 60 год. за жените до 2009 г.), повишаване на изискуемия осигурителен стаж и промяна на формулата за изчисляване на пенсията. Целта е да се създаде по-добър баланс между приходите и разходите и да се обвърже правото и размера на пенсията с осигурителния принос на лицата. Това неизбежно поставя някои рискови групи (продължително безработни, нископлатени работници и др.) в неравностойно положение и поставя предизвикателства пред политиката за социално подпомагане, в т. ч. осигуряване на адекватна подкрепа и услуги за възрастните лица и хората с увреждания. Същевременно, социално-осигурителната система има превантивна функция срещу социалното изключване чрез гарантирани минимални обезщетения и предоставяне на неконтрибутивни пенсии. Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” изплаща пенсии, които се финансират от бюджетна субсидия и се администрират от Националния осигурителен институт. От този фонд се изплащат както гражданско-инвалидни и военно-инвалидни пенсии, така и социални пенсии за старост и инвалидност за лица, които нямат необходимия осигурителен стаж. Социалните пенсии за старост се отпускат на лица над 70 год. възраст след проверка на доходите. Социалните пенсии за инвалидност се отпускат на лица над 16 год. възраст с над 71% намалена работоспособност, а също така и на лица, които имат и друга пенсия. Последното право, въведено през 2002 година доведе до увеличаване броя на социалните пенсии от 145 605 през 2000 г. на 373 270 през 2003 година. Реформираната пенсионна формула не води до различия по отношение на равното третиране –мъжете и жените, които се пенсионират на една и съща възраст с идентични доходи и осигурителен принос, ще получават една и съща месечна пенсия. Все пак, има значителни различия между половете при размера на средната пенсия (137лв. за мъжете и 81 лв. за жените за 2003 година). Тези различия произтичат от пазара на труда-осигурителният доход на жените е с около 30 % по-нисък в сравнение с този на мъжете като осигурителният стаж за жените е 36 години и 43 години за мъжете. Важна функция на социално-осигурителната система е вертикалното преразпределяне на дохода чрез гарантиране на минимални размери на пенсиите. Те се определят в процент от социалната пенсия, която се актуализира от правителството. В същото време ниското равнище на заместване на дохода (40.2% за 2003г.) води до значително влошаване доходите на хората, които достигат пенсионна възраст. Получаваните от тях пенсии са 2-3 пъти по-ниски от заплатите им преди пенсиониране. Към относителното обедняване се прибавят и другите социални дефицити, свързани с пенсионирането, като загуба на социални контакти и изолация. Не съществуват специални програми за осигуряване на работни места на непълно работно време, насочени към пенсионерите. Законът допуска наемане на работа на лица, които получават пенсия, но стагнираният пазар на труда не предлага възможности за заетост за по-голямата част от пенсионерите. Според статистическите данни на Националния осигурителен институт през 2001 г. работещите пенсионери са били 58 000 или 2.5% от общия брой на пенсионерите. Останалата част от тази обществена група разчита само на дохода от получаваната пенсия, въпреки че много от пенсионерите са със запазена трудоспособност. Независимо от предприетите реформи, съществува необходимост от подобряване на социалната защита на населението чрез по-активно участие в спестовно-инвестиционни схеми за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, както и от допълнителни усилия за подобряване на пригодността за заетост на възрастните работници. Настоящето поколение пенсионери е натрупало осигурителния си стаж преди 1990 година в периода на пълна заетост. Следващото поколение ще бъде чувствително засегнато от безработица като рискът от достигане на пенсионна възраст без наличие на необходимия осигурителен стаж ще нараства. |