указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия
 Скачать 1.27 Mb.
|
|
Оценка: Основните приоритети и непосредствените цели на държавната политика за интегриране на уязвимите етнически малцинства в българското общество, и по-специално на ромската етническа общност, в средносрочен план, са обобщени в актуализирания вариант на документа “Партньорство за присъединяване”, прието от МС през 2003 г. въз основа на анализа на Редовния доклад на Европейската комисия за 2002 г. и на Пътната карта за присъединяване към ЕС, а именно: “Следва да бъдат предприети конкретни действия за изпълнение на Рамковата програма, особено за осигуряване на финансови ресурси, както и значително укрепване на държавната институция по етническите въпроси, като на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и по-специално ромите, трябва да се гарантира равен достъп до здравеопазване, условия на живот, образование и социална закрила. Необходимо е да се разработят конкретен План за действие и Финансова рамка за изпълнението на Рамковата програма.” В изпълнение на “Партньорство за присъединяване” бяха предприети голям брой инициативи и законодателни мерки. Необходимо е специално внимание в следните аспекти – равен достъп до интегрирано образование; финализиране на Здравната стратегия; достъп до пазар на труда. Трябва да се отделят и съответните финансови ресурси. Понастоящем, национална работна група, ръководена от председателя на НСЕДВ и включваща представители на ромски НПО и на държавни институции, работи върху участието на България в “Десетилетие на ромското включване 2005-2015”. Тази работна група отделя специално внимание на разработването на система от количествени показатели, измерващи постигнатия напредък в подобряване положението на ромското население. Трябва да се отбележи, че независимо от всички мерки и програми, приети от правителството през последните години, България е все още в началото на развитието на процес на възприемане на дългосрочен подход за разрешаване на проблемите на уязвимите етнически малцинствени групи. Независимата Комисия за защита от дискриминация, както е предвидена от анти-дискриминационното законодателство (в сила от януари 2004г.), трябва да бъде бързо създадена, за да се гарантира ефективното прилагане на тази важна част от законодателството. За да се прилага ефективно Закона за Омбудсмана, в сила от януари 2004г., трябва да се избере Омбудсман. 4.4. Превенция на риска от изключване Е-включване Политиката в тази област се определя от Министерството на транспорта и съобщенията. Възможността на гражданите да ползват модерните информационни и комуникационни технологии е важен аспект на пълноценното им включване в съвременното общество на знанието. Стратегическият документ “Национална програма за развитие на информационното общество в Република България” е насочен към създаване за хората на различна възраст, от различни обществени слоеве и различни професионални групи, на необходимите условия, за да придобият знания за възможностите на новите информационни и комуникационни технологии и да се научат да ги използват във всекидневния си живот. По данни на проучването Евробарометър за 2003 г., разпространението на информационните и комуникационните технологии в България е особено слабо – едва 19.2% от населението разполага с достъп до Интернет. Този показател е по-нисък единствено в Румъния и Турция. По отношение на достъпа до Интернет, в България се наблюдава разлика в равнищата на развитие, от една страна, в столицата и големите градове и, от друга страна, в селата. През 2003 г. във връзка с международната година на хората с увреждания беше стартиран проект за предоставяне на компютърна техника на хора с увреждания, успешно завършили Cisco Академия, които на свой ред ще обучават други хора с увреждания. През април 2004 г. стартира програмата на Министерството на транспорта и съобщенията “i България”, която обединява всички програми и проекти в областта на информационните и комуникационни технологии. Програмата включва широк спектър различни проекти: Проектът “i Център” предвижда изграждането на обществени телецентрове съвместно с "Български пощи" ЕАД. Целите на проекта са осигуряване на възможности за достъп на български граждани (особено тези в слабо развитите региони) до информационните технологии, повишаване квалификацията и образованието на голяма част от населението чрез различни форми на дистанционно обучение и online курсове, създаване на нови възможности за работа и бизнес. До края на годината в рамките на проекта ще бъдат изградени 60 телецентъра, а през следващата година – още 100. Проектът “i Университет” включва създаването на компютърни лаборатории във всички държавни университети и някои специализирани училища, които ще бъдат свързани в обща мрежа. Проектът “i Клас” предвижда създаването на специални компютърни класове в училищата, които имат Интернет-достъп. 50 училища ще бъдат изцяло оборудвани с компютри преди края на 2004 г. Целта на проекта “i Нет” е да създаде високоскоростна национална и международна Интернет-свързаност на университетите, научните институти и гимназиите в България. Тя ще позволи на българските студенти и учени да участват активно във високотехнологичните проекти на Европейския съюз. Оценка: Основната цел на програмата “i България” е до края на 2006 г. нашата страна да достигне средното ниво на показателите за развитие на информационното общество на държавите-членки на ЕС 41. През текущата година България ще включи целите, заложени в Плана за действие на държавите-членки на ЕС “eЕвропа 2005”, в Националната програма за развитие на информационното общество в Република България. Посредством изпълнението на Националната програма и участието в програмите на ЕС42, България се стреми да намали изоставането в процеса на изграждане на информационно общество и да преодолее “цифровото разделение”. Друга сериозна възможност за подпомагане на информационните и комуникационни технологии е стартирането на серия от пилотни проекти в различни социални ниши с използване на информационни и комуникационни технологии, като надеждата е едно “социализиране” на информационните и комуникационни технологии да доведе до по-бързо и по-ефективно навлизане на информационното общество у нас. 4.4.2. Други уязвими групи 4.4.2.1. Зависими от наркотични вещества Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 – 2005 г. е секторна програма на Министерство на здравеопазването, чрез която се координира и осигурява държавно финансиране на политиката по намаляване на употребата на наркотични вещества, като през последните 2 години – 2002 и 2003 г., бяха изразходвани общо 400 000 лева (по 200 000 през всяка бюджетна година). Разработена беше и Национална стратегия за борба с наркотичните вещества за периода 2003 - 2008 г. и въз основа на нея се изработи и прие План за действие, който е и основният организационно-управленски инструмент за изпълнение на стратегията и представлява неразделна част от нея. Съществуващите национални програми и планове дават възможност за изпълнение на стратегически задачи в областта на превенцията, лечението и рехабилитацията на наркоманиите. В 22 общини вече стартира изпълнението на общинските планове за действие по превенция и лечение на наркоманиите. Създадени са превантивно- информационни центрове в 7 от общините. Оценка: Основни постижения в областта на намаляване на търсенето на наркотици са създаването на адекватна институционална и законова база, както и хоризонтална мрежа от служби на общинско ниво за провеждане на националната политика. Основни проблеми в тази област са трудната достъпност на лечебни и социални услуги и трудната координация между институции и организации, работещи в тази област. Основен проблем е неразбирането и нежеланието за поемане на отговорност от институциите и стигматизирането на хората, употребяващи наркотици от обществото. Тук именно идва и предизвикателството да се работи за промяна на обществените нагласи и да се осигури ангажираност от страна на държавните институции и НПО за изпълнение на Националната стратегия. 4.4.2.2. Хора, живеещи с ХИВ и боледуващи от СПИН Република България е сред страните с ниско разпространение на СПИН. Досега у нас има регистрирани общо 479 случая на хора, живеещи с ХИВ, въпреки че страната се намира в регион с бързо разпространяваща се епидемия. Министерството на здравеопазването осигурява безплатна антиретровирусна терапия на всички пациенти, боледуващи от СПИН у нас. България подкрепя инициативата на СЗО “3 за 5” и декларира своята готовност да бъде включена в списъка на страните, които желаят да получат медикаменти за антиретровирусна терапия. С Решение на Министерския съвет от 2001 г. бяха утвърдени Национална стратегия и Национална програма за профилактика и контрол на СПИН и полово предавани болести 2001 – 2007 г. Приета беше и Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” за периода 01 юли 2003 г. – 30 юни 2005 г., във връзка с необходимостта от предприемане на ефективни мерки за предотвратяване по-нататъшното разпространение на ХИВ. Програмата е насочена към предоставяне на подходящи и качествени здравни и социални услуги за целевите групи на всички равнища на интервенция, повишаване на експертните знания и умения и институционалната ангажираност, както и осъществяване на значителни позитивни промени в общностните норми, рисковото сексуално поведение и поведението, свързано с употребата на наркотици, по отношение на превенцията и контрола на ХИВ/СПИН в България. Целевите групи/бенефициентите по програмата са: лицата, употребяващи венозно наркотици; проституиращи мъже и жени; ромските общности; хората, живеещи с ХИВ/СПИН; младежите. Основните планирани дейности са: укрепване на инфраструктурата и изграждане на управленски, оперативен и технически капацитет на национално и на местно равнище; снабдяване с подходящо оборудване и материална база за епидемиологичен надзор, лекарствени препарати и медицински продукти; прилагане на целесъобразни и ефективни интервенции по отношение на целевите групи, изграждане на местни мрежи и мобилизиране на всички налични човешки и финансови ресурси. Оценка: Дори и с ниско ниво на ХИВ, е възможно България да се сблъска с вероятна епидемия, която потенциално да застраши прогреса в развитието на страната. Затова е важно да се осигурява подкрепа и повишаване на чувствителността на обществото като ключови условия за намаляване по-нататъшно разпространение на ХИВ/СПИН. Сред приоритетите на здравната реформа в България е осигуряването на специализирана информация, консултации, профилактика и лечение на полово предаваните болести и СПИН. 4.5. Мобилизиране на всички заинтересовани страни През месец септември 2002 г. Правителството на Република България прие Нова стратегия в социалната политика, която определя конкретните политики и действия на Министерството на труда и социалната политика, чрез които ще се постигнат набелязаните цели. Целта на стратегията е да осигури на българското общество един всеобхватен и съгласуван управленски подход, който да подпомогне гражданите на страната да се изправят срещу новите предизвикателства, произтичащи от радикалната трансформация, както в икономиката, така и в обществото. Първата Национална стратегия за намаляване на бедността и социалната изолация за периода 2003–2006 г. бе приета от Министерски съвет на 6 октомври 2003 година. Стратегията бе разработена от Министерството на труда и социалната политика с активното участие на НПО, социалните партньори, организации на работодатели и други заинтересовани страни. Генерална цел на Стратегията е намаляването на бедността и предотвратяването на риска от социална изолация. Като стратегически цели в Стратегията са заложени целите, приети от държавите-членки на Европейския съюз на срещата в Ница. Краткосрочните мерки за изпълнение на Стратегията бяха заложени в приетия от Министерски съвет на 19 януари 2004 г. Национален план за борба с бедността и социалната изолация за 2004 г. Всички действия по превенция и преодоляване на бедността ще се извършват в сътрудничество между институциите, регионалните и местните власти и гражданското общество. Мерките, които са залегнали в Плана са насочени към гарантиране на материално обезпечен и здравословен начин на живот, възможности за труд и образование, свободно развитие на уменията и способностите и т.н. Те са насочени и към разпределяне на отговорностите между държавата, социалните партньори и гражданите, като част от интегрирания икономически и социален подход за социална защита. Националният план приоритетно насърчава заетостта, улеснява достъпа на всички до ресурси, права, блага и услуги с цел предотвратяване на риска от социална изолация. В плана са посочени най-рисковите групи, с които трябва да се работи за намаляване на бедността и социалната изолация–безработните и икономически неактивните лица, многодетните семейства, хората с ниско образование и квалификация, ромското население и живеещите в малки и трудно достъпни населени места. Контролът по изпълнението на плана е възложен на министъра на труда и социалната политика. Към всички включени институции и органи бе отправено искане за предоставяне на информация по изпълнението на мерките през периода януари – юни 2004 г. В резултат на това бе изготвен Междинен доклад за полугодието на 2004 година, в който е представено текущото състояние на изпълнението на 34 задачи и 89 мерки, включени в плана. МТСП изготви съвместно с департамента по икономика към ООН система от индикатори и показатели за оценка и мониторинг на бедността и социалната изолация и подготвя методика за разработване на въпросник за събиране на информация, чрез която да се контролира състоянието, наблюдението и изпълнението на плана по бедността. Проектът включва система от образователни курсове за експерти в системата на публичната администрация за усвояване на прилагането на методиката за оценка на борбата с бедността и изпълнението на мерките в Националния план. В процес е създаването на Национален съвет за координиране и контрол по изпълнението на политиките и програмите за намаляване на бедността и социалната изолация. Подготвени са предложения за състав на съвета, правилник и график за дейността на съвета до края на 2004 г. Съветът е структуриран на принципите на социалния диалог с представители на всички социални партньори и сдружения от третия сектор на гражданското общество. През 2003 г. към Министерство на труда и социалната политика бе сформирана междуведомствена работна група за разработването на проект на Съвместен меморандум по социално включване. Членове на работната група са представители на различни държавни институции и НПО (Национален център за социална рехабилитация, Информационен център – НПО срещу бедността). Представителите на 17 държавни институции и неправителствени организации изготвяха в писмен вид проекто-текстове за включване в Меморандума за социално включване и ги съгласуваха в рамките на своите ведомства. В хода на работата по изготвянето на Меморандума бяха проведени редица срещи с активното участие на представители на НПО и други ангажирани страни, а на 23 юни 2004 година в София бе проведена и обща среща на всички заинтересовани страни. Изготвянето на гореспоменатите документи (Националната стратегия за намаляване на бедността и социалната изолация, Националния план за борба с бедността и социалната изолация и Съвместния меморандум по социално включване) бе съпроводено с развитие на консултационен процес между държавната администрация, различни социални партньори и структури на гражданското общество. В хода на този процес бяха създадени редица възможности за диалог, разширяване на публичността, представяне на различни гледни точки и по-голяма съпричастност на гражданското общество. Оценка: С цел насърчаване на този подход, в България престои да бъде приета линия на бедността, която ще допринесе за подобряване на координацията и диалога на национално равнище по отношение на политиката, насочена към намаляване на бедността. По време на работата по предварителния анализ за определяне линия на бедността бе създадена Група на потребителите на данни, в чийто състав влизат представители на всички заинтересовани институции и организации –представители на министерства, научни институти, профсъюзи и неправителствени организации. Тази група има за задача да осигури необходимата обществена подкрепа за създаване на система за мониторинг и анализ на бедността. Определянето на хората, засегнати от обедняването, е комплексна задача, която изисква съвместните усилия на всички ангажирани в процеса. Все пак, основната цел в този смисъл е линията на бедността да се дефинира на основата на широк обществен консенсус. За тази цел на 20 юли 2004 г. бе проведена Кръгла маса “Жизненият стандарт в България” с участието на всички заинтересовани страни. На тази кръгла маса бяха представени окончателните данни от Многоцелевото наблюдение на домакинствата (МНД), осъществено от НСИ с подкрепата на МТСП и Световната банка. Резултатите от изследването определят дела на бедните хора в България. При линия на бедността от 102 лв. (52.2 евро) разходи на месец делът на бедните в страната е 14% или около 409 хиляди домакинства (1 113 хиляди бедни лица). Според МНД рисковите групи, които са застрашени от бедност, са семействата с повече от дведеца, самотните родители, домакинствата, в които има безработни, самотно живеещи възрастни хора. Основните фактори, от които зависи рискът от бедност са образованието, икономическия статус и демографската структура на домакинствата. За мобилизирането на всички заинтересовани страни е необходимо по- нататъшно подобрение на консултационния процес, насочено към: разширяване на възможностите за участие, като бъдат привлечени и хората, за които се отнасят предлаганите решения, както и техни организирани структури; разработване на механизъм за съобразяване на крайните решения с многообразието от различните представени гледни точки и съображения; продължаване на постепенното прехвърляне на функциите по мониторинг и оценка от държавната администрация към независими структури (характерни примери за такива структури са академичните организации за социални науки); трансфер и усвояване на опита на Европейската Анти-Бедност Мрежа (EAPN) при разработването и оценката на Националните планове за действие срещу бедността и социалната изолация; гарантиране на консултационния процес и участието при всички етапи на реализация на Меморандума: изготвяне, изпълнение, мониторинг, оценка и контрол. Меморандумът ще даде възможност за прилагането на нов координиращ механизъм, така че да се подобри взаимодействието между различните отговорни институции и ще улесни разработването на втория етап по изпълнение на Меморандума през 2006 година. |