указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия

• Название: Съвместен меморандум по социално включване република българия
• Дата: 22.02.2023
• Размер: 1.27 Mb.
• Имя файла: docl_7517_879969487.doc
• Тип: Документы; #950761
• страница: 6 из 12

Оценка:

Необходимо е да се адресират проблемите, свързани с учениците, които напускат рано училище, както и с достъпа на уязвимите етнически малцинства до образование. Бяха предприети голям брой инициативи вкл. законодателни стъпки, стратегически политически инструменти и финансово обезпечаване с цел десегрегация на ромите в училищата като за реализирането на тези мерки ще се осъществява подходящ мониторинг.Нужно е също да се подобри предоставянето на образование и обучение, така че да могат възрастните с ниска или без професионална квалификация да участват активно в различни форми на учене през целия живот.
4.2.6. Жилищна политика

Правителството на Република България отчита необходимостта от провеждането на национална жилищна политика поради това, че:

1. 
   Жилищният сектор е възлов елемент на всяка икономика и икономическа дейност и трябва да се използва като един от двигателите на икономическото развитие във всички преходни фази;
   
2. 
   Провеждането на национална жилищна политика допринася, чрез постигането на необходимото ниво на жилищно задоволяване, за благоденствието на обществото и на отделния човек.
   

Целите и задачите по провеждането на нова жилищна политика са заложени в Управленската програма на правителството “Хората са богатството на България”.
На 1 април 2004 г. Министерският съвет прие Национална жилищна стратегия на Република България. В нея е подчертано, че осъществяването на националната жилищна политика ще се основава на следната визия: “Създаване на балансирана, адекватно развиваща се и устойчива жилищна система чрез осигуряване на условия за достъп до качествени жилища (собствени или наемни), които да задоволяват нуждите на българските граждани. ”

От посочената визия произтичат две основни стратегически цели на държавната жилищна политика:

1. Спиране процесите на влошаване на състоянието на съществуващия сграден жилищен фонд.

2. Създаване на работещ механизъм за осигуряване на нови достъпни жилища (за покупка или отдаване под наем).

Стратегическите цели ще се осъществяват в три оперативни направления:

A. Изграждане на рамка на Националната жилищна система;

Б. Решаване на приоритетни проблеми в жилищното потребление.

В. Провеждане на информационна и образователна кампания.

Във всяко от отделните направления е предвидено изпълнението на няколко програми. Конкретните задачи по всяка програма са разписани в приложения към Жилищната стратегия ,,План за действие през периода 2004-2006 г.“, където са определени и отговорните изпълнители и необходимите средства за изпълнението им.

Програмите, които пряко са свързани с проблемите на уязвимите групи от населението и социалното включване, са:

• 
  Програма ,,Усъвършенстване на финансово-кредитната и данъчната система за жилищния сектор”;
  
• 
  Програма ,,Осигуряване достъп до жилища на семейства с ниски доходи“;
  
• 
  Програма ,,Управление и поддържане на съществуващия жилищен фонд“;
  
• 
  Програма ,,Подобряване на жилищните условия на ромите“.
  

За изпълнението на заложените в стратегията програми ще се предложат целесъобразни промени в действащи закони и подзаконови нормативни актове и ще се разработят проекти на нови нормативни актове.
Оценка:

Успешното изпълнение на плана за действие към Националната жилищна стратегия, може да се постигне само при активното участие и успешното сътрудничество между отделните заинтересовани ведомства и организации. В тази връзка, една от първите задачи на междуведомствената работна група, която ще бъде назначена за изпълнение на Националната жилищна стратегия, ще бъде да прецени ефективността на сегашната институционална система за жилищния сектор и да предложи нови решения, като се съобрази с оптималното разпределение на функциите и задълженията на държавата, общините и неправителствените организации. Предприетите мерки за подпомагане узаконяването на жилищата в България следва да обръщат специално внимание на ромските жилища с цел постигане на максимално възможното въздействие в рамките на съответното законодателство.
4.2.7. Транспорт

Недостатъчно развитата обществена транспортна инфраструктура в планинските и пограничните райони създава териториални бариери, които значително затрудняват социалната интеграция (вкл. достъпа до образование за децата и интеграцията на пазара на труда), особено в селските райони, усложнява достъпа до други услуги, предоставяни в отдалечени градски центрове.

Хората с увреждания се сблъскват с ежедневни трудности, защото инфраструктурата не е пригодена за тях. По отношение на социалната интеграция на хората с увреждания едно от важните условия е за тях да бъде осигурен достъпен обществен железопътен и автомобилен транспорт.
Оценка:

За преодоляване на социалната изолация и повишаване възможностите за достъп на населението до транспортни услуги и по специално на хората, живеещи в отдалечени райони, хората с увреждания и деца (във връзка с достъпа им до образователни институции) е необходимо реализирането на специални програми и мерки на местно равнище, съобразени със специфичните нужди на тези групи.
4.3. Осигуряване на подкрепа за най-уязвимите

4.3.1. Хора с увреждания

Политиката в тази област се разработва от Министерството на труда и социалната политика.

Подобряването на качеството на живот на хората с увреждания в България е организирано в няколко направления: равни права на хората с увреждания; равен достъп до информация, социални услуги, образование, здравеопазване и т. н.; право на избор при разрешаването на типични проблеми (произтичащи от увреждането); борба с дискриминацията и преодоляване на бедността. За целта се провежда съгласувателна процедура на всички нормативни актове по отношение на хората с увреждания (вж. Фигура 1), като се преразгледаха отношенията между заинтересованите страни и се подобриха пътищата за партньорство и взаимодействие.
През юни 2003 г. бе приета Национална стратегия за равните възможности за хората с увреждания. Тази стратегия предложи радикална промяна във философията на социалната защита и нов подход в политиката, насочена към подобряване качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Особено внимание се отдели на промяната на модела на грижи за деца с увреждания в посока образование, личностно развитие и социална адаптация в семейна или близка до семейната среда, а не в специализирани институции. Стратегията предвижда механизми за мониторинг и контрол при спазването на правата на хората с увреждания. За нейното приложение бяха разработени План за действие за равните възможности за хората с увреждания и План за заетост на хората с увреждания. И двата плана се проследяват и отчитат ежемесечно.
Стратегията бе разработена като част от Националната Програма “България за всички”, създадена по повод Европейската година на хората с увреждания – 2003. Програмата съдържа конкретни мерки по усъвършенстване на нормативната база, подобряване социалното включване на хората с увреждания; повишаване качеството на грижите; национални прояви в областта на културата, образованието, спорта, достъпната среда и други. Цел на програмата е и да създаде условия за преодоляване на дискриминацията и да стимулира пълноценното социално включване. Бюджетът на програмата е в размер на 23 млн. лв. (около 12 млн. евро). В резултат на програмата бе изготвен проект на Закон за интеграция на хората с увреждания, и бяха предприети много дейности за подобряване на системата за подпомагане на хората с увреждания и техните семейства, обществени мероприятия за промяна на нагласите в обществото към тези хора и т. н.
Психиатричната реформа в България е насочена към постепенно затваряне на институциите и ресоциализация на лицата чрез въвеждане на психично-здравни грижи в общността. За тази цел Политика за психично здраве и Национален план за действие към нея за периода 2004-2012 година бяха утвърдени от Министерския съвет на 22 юли 2004година. Те са насочени подобряване психичното здраве на населението и проследява етапите на осъществяване на политиката за психично здраве. Наскоро приетият Закон за здравето съдържа глава за психичното здраве. Тя покрива inter alia необходимостта от съдебен надзор на настаняването на хора в институции и на стандартите за грижа.
Бяха направени промени в Закона за насърчаване на заетостта, които въведоха и усъвършенстваха механизмите за насърчаване на работодателите, разкриващи работни места и наемащи на работа хора с увреждания.

През септември 2004 г. бе приет нов Закон за интеграция на хората с увреждания, чрез който се цели промяна в нагласите на обществото и хората с увреждания, поемане на конкретни ангажименти от страна на отговорните институции, усъвършенстване системата на оценка на увреждането, институционално укрепване и т. н.
Оценка:

Всички мерки, предприети от правителството във връзка с хората с увреждания, се координират с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и тристранните органи преди да бъдат официално утвърдени от Министерския съвет, като в процеса на разработването им пълноправно участие вземат всички заинтересовани страни. Следва да се посочат следните непосредствени приоритети на политиката, свързана с хората с увреждания:

• 
  Достъпност на архитектурната среда и комуникации;
  
• 
  Деинституционализация;
  
• 
  Достъп до образование;
  
• 
  Насърчаване на заетостта посредством програми и процедури, стимулиращи работодателите да наемат на работа хора с увреждания. В това отношение, е необходимо да се предприемат мерки за популяризиране на тези програми и процедури;
  
• 
  Популяризиране сред гражданския сектор и местните власти на алтернативни форми на социални услуги, предоставяни в общностите;
  
• 
  Разработване на механизми за повишаване на осъзнаването сред обществото на проблемите на рисковите групи с цел предотвратяване на дискриминационни практики.
  

4.3.2. Закрила на деца със специални потребности.

Специализиран орган за закрила на детето на централно ниво е председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) към Министерския съвет на Република България. Основните отговорности на председателя на ДАЗД са свързани с ръководство, координация и контрол на дейностите по закрила на детето. Една от основните цели на работата на ДАЗД е превенция на социалната изолация на децата и подпомагане на деца в риск и техните семейства. Важен механизъм за постигане на тези цели е изграждането на ефективна система за защита, насочена към предотвратяване на социалната изолация, осигуряване на всички необходими условия за успешна социална интеграция на децата и като крайна цел – подобряване на тяхното благосъстояние. От април 2003 г. Министерството на вътрешните работи изпълнява функциите на орган за закрила на детето основно в областта на полицейската закрила и специализираната закрила на децата на обществени места. Други централни институции, които са активно ангажирани в дейностите за закрила на детето, са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Министерството на културата и Министерството на младежта и спорта.
Дирекциите “Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане, която е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, са органите по закрила на детето на местно ниво. Във всички дирекции “Социално подпомагане” в страната функционират отдели за закрила на детето. Те изпълняват мерките по закрила на детето и практическата работа с децата и техните семейства. С измененията на Закона за закрила на детето бяха въведени комисии за закрила на детето с консултативни функции.
Министерският съвет прие Национална стратегия за детето за периода 2004-2006 г. и Национална програма за закрила на детето за 2004 г. И двата документа, включващи всички планове за действие за същата година, бяха утвърдени. Основен приоритет в Програмата е намаляване на броя на децата, настанени в специализирани институции, който се базира на приетия от Министерски съвет План за намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции в Република България – 2003 - 2005 г.
Към 31 декември 2003 г. броят на децата, настанени в специализираните институции като мярка за закрила е 11 026. Очаква се изпълнението на Плана да доведе до намаляване относителния дял на децата в институциите с 10%, резултат, който е заложен и в Националната стратегия на Правителството за борба с бедността и социалната изолация.
Българското правителство разработва специални процедури за преодоляване на социалната изолация на други особено уязвими групи деца – децата на улицата; децата, отпадащи от училище и въвлечени в най-тежки форми на детски труд, така както са дефинирани от Конвенция 182 на Международната организация по труда, ратифицирана от България. Осигуряването на достъп до образование, подпомагане на семействата и развиване на специализирани услуги са част от Националния план за борба с бедността и социалната изолация.
През 2003 - 2004 г. Министерският съвет одобри и такива важни документи за развиване на политики към тези групи деца, каквито са Националният план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел (2003 – 2005 г.) и Планът за действие за защита правата на децата на улицата (2003 – 2005 г.), който конкретизира основните цели на Стратегията за защита правата на децата на улицата за същия период. Към този план действа и специално разработен План за работа с просещи деца. Успешното прилагане на този план ще реши много важния въпрос за изграждането на партньорска мрежа и установяването на трайни практики за решаване на проблемите на тези групи деца в риск.
Оценка:

Въпреки добрия напредък в консолидирането на законовата рамка, приемането и изпълнението на редица стратегии и планове за действие, ситуацията още трябва да се подобрява. В частност, положението на децата в специализиран институции все още е тревожно в някои случаи. По отношение на институционалната рамка, са необходими по-нататъшни стъпки за укрепване на органите, които координират и контролират прилагането на държавната политика в областта на закрилата на децата.
Във връзка с децата в риск основното предизвикателство е развиването на алтернативни услуги за тях и техните семейства, както и подобряването на услугите, предоставяни в специализираните институции. Другото основно предизвикателство е активното ангажиране на частния и неправителствения сектори като доставчици на социални услуги за деца.
4.3.3. Уязвими етнически малцинства

Представителите на уязвимите етнически малцинствени групи са на дъното на социалната йерархия. По-специално, такава група са ромите, защото те не са адекватно представени в политическия живот и управлението на страната. От социално-икономическа гледна точка статусът на турското и ромското малцинства е като цяло по-нисък от средния за България. Ромското население е засегнато от драстично по-високо от средното за страната равнище на безработица, тежки жилищни условия, лош здравен статус, високо равнище на неграмотност.
Държавният орган, отговорен за основната координация и мониторинг на Националния план за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество (Рамковата програма) за периода 2003 – 2004 г., е Националният съвет по етническите и демографските въпроси (НСЕДВ).В дейността си НСЕДВ основно се ръководи от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от раздел “Интеграция на малцинствата” на Управленската програма на Правителството, от Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
НСЕДВ е създаден с Постановление на Министерския съвет от 4 декември 1997 г. В работата на Съвета участват десет министерства, представлявани от заместник-министри, четири държавни агенции, представлявани от техните председатели и 35 неправителствени организации на етническите малцинства. Регионалните съвети по етнически и демографски въпроси (на брой 22) подпомагат работата на НСЕДВ. Те работят съвместно с областните администрации, които координират програмите за интегриране на етническите малцинства, приети от тези органи. Като правило, заседанията на тези съвети се председателстват от заместник-областни управители. В двадесет и шест от двадесет и осемте административни области са назначени 31 експерти по етнически и демографски въпроси. Понастоящем, повече от половината от 264 общини в Република България са назначили общински експерти по етнически и демографски въпроси.
Националният план за действие за изпълнение на Рамковата програма за 2003 – 2004 г., приет от Министерския съвет на 6 октомври 2003 г. с Решение № 693, е изработен с помощта на всички основни министерства и административни органи. Този документ се основава и на оценката, изготвена от асоциация на ромски организации. Отговорност за изпълнението на мерките, предвидени в Плана за действие, са министерствата и органите, които изпълняват съответните секторни държавни политики, част от които е интегрирането на ромите в българското общество. Активното партньорството от страна на неправителствените организации и местните власти е от решаващо значение за успешното изпълнение на Плана за действие. Поради тази причина, планът и работата по изпълнението му ще бъдат обсъждани периодично с тях и активно ще се търси тяхното съдействие за изпълнението на предвидените мерки. В същото време Националният план за действие за периода 2003 – 2004 г. възлага на всички министерства задължението да сформират екипи с участието на ромски експерти във връзка с изпълнението на Рамковата програма. Част от средствата, необходими за изпълнението на комплекса от мерки, вече са предвидени в одобрените разходни лимити по прогнозния бюджет за 2004 – 2006 г.
В момента се работи по изработването на дългосрочен план за действие. Той ще бъде хармонизиран с целите и приоритетите на инициативата годините 2005-2015 да се обявят за “Десетилетие на ромското включване”. Планът трябва да включва конкретни дейности, времеви график и точен бюджет за изпълнението му.
Премахването на дискриминацията на етническа основа (особено дискриминацията срещу ромите) трябва да се превърне в един от основните приоритети на българското правителство. Особеностите на междуетническите отношения и свързаните с тях социални проблеми налагат създаване на специализиран публичен орган. Такъв е предвиден в Закона за защита срещу дискриминацията, приет на 12 септември 2003 г., който инкорпорира европейските директиви и установява специални механизми на закрила. Законът влезе в сила на 1 януари 2004 г. В него е предвидено създаването на Комисия за защита от дискриминация. В срок от 3 месеца от създаването й Комисията трябва да изработи и приеме Правилник за устройството и дейността си и да назначи предвидените три постоянни комисии, една от които отговаря за етническото и расовото равенство. Комисията следва да създаде регионални административни единици и да организира изслушвания в административните области. Обаче, необходимият независим орган, а именно Комисията за защита срещу дискриминацията, все още следва да бъде създадена.
Необходимо условие за успешното прилагане на политиката на защита на хората, принадлежащи към етнически малцинства и тяхното интегриране в обществото е създаването и укрепването на адекватна институционална инфраструктура и по-активното ангажиране на неправителствените организации, представляващи етническите малцинствени групи. Във връзка с това, през втората половина на 2004 г. се очаква Министерският съвет да приеме Постановление за преструктуриране на съществуващия НСЕДВ. Проектът на постановлението е обсъден на открито заседание с участието на представители на ромската общност, проведено през 2003 г.
Основната причина за внасянето на това изменение е, че понастоящем НСЕДВ не разполага с реални правомощия да влияе пълноценно върху процеса на вземане на решения, както и с необходимия административен и финансов капацитет да изпълнява успешно мисията си. Тази констатация бе направена от много от влиятелните неправителствени организации, работещи в областта на защитата на правата на етническите малцинства. След като бе направен анализ на съществуващото положение и бяха проведени консултации с НПО, НСЕДВ представи пред Министерския съвет предложение за трансформиране на действащия Съвет в Национален съвет по междуетническо сътрудничество и демографско развитие и за създаване към МС на нова дирекция “Междуетническо сътрудничество и демографско развитие”. Предвижда се дирекцията да подпомага административната работа на Националния съвет по междуетническо сътрудничество и демографско развитие с цел активното му участие в дейностите по иницииране и подготовка на законодателни актове в областта на междуетническите отношения. В работата на дирекцията ще бъде отделено специално внимание на координацията и контрола по изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. За тази цел се предвижда към бъдещия Национален съвет да се създаде Комисия за интеграция на ромите. Необходимо е в близко бъдеще да се осъществят практически стъпки в тази област.