указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия
 Скачать 1.27 Mb.
|
|
СЪВМЕСТЕН МЕМОРАНДУМ ПО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В съответствие с клаузите на “Партньорство за присъединяване” Правителството на Република България, Министерство на труда и социалната политика, изготви съвместно с Европейската комисия, Генерална дирекция по заетостта и социалните въпроси, Съвместен меморандум по социално включване с цел подготовката на страната за пълноправно участие в открития метод на координация по въпросите на социалното включване след присъединяването й към ЕС. Меморандумът очертава основните предизвикателства, свързани с работата за преодоляване на бедността и социалната изолация, представя главните политически мерки, предприети от България в светлината на споразумението за начало на транспонирането на общите цели на ЕС в националните политики, и идентифицира основните проблеми на равнище политика, за целите на провеждания в бъдеще мониторинг и преглед на политиката. Напредъкът по изпълнението на посочените политики ще бъде оценен в контекста на процеса на социално включване в ЕС, пред който е поставена целта да допринесе съществено за изкореняването на бедността в Европа до 2010 г.
Брюксел, 03 февруари 2005 година СЪВМЕСТЕН МЕМОРАНДУМ ПО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ БЪЛГАРИЯ 1. Досегашно състояние на икономиката и пазара на труда..............................….…………….....5 1.1. Икономическо развитие....................................................................……………………….......5 1.2. Социални разходи..................................................................………….................…...………...6 1.3. Състояние на пазара на труда .........................................………………..............…………......7 2. Социална ситуация.....................................….……….......………………..………….................10 2.1. Демографска характеристика.....….……….......................................………......…………….10 2.2. Разпределение на доходите и парична бедност .......................……..........…………….…...12 2.3. Образование ...……………...............................................................….....….....……………...14 Социална защита..................................……………..............................…....……………….....16 2.5. Жилища..............................……………................................................….......………………...18 2.6. Здравеопазване.............................................................….......………………………………....19 2.7. Транспорт..............……………………………………………………………………………..19 2.8. Териториални и социално-икономически несъответствия...........………...………………...20 2.9. Уязвими групи…………………………………………............…….………………….……..20 3. Ключови предизвикателства.................................…………...............…………………………21 3.1. Развитие на пазар на труда с възможности за социално включване и насърчаване на заетостта, като право и възможност за всички..……......………………………………….…..…21 3.2. Справяне с проблемите в образованието....................................…………………………..…22 3.3. Жилища........................................................................…....……………………………………23 3.4. Осигуряване на равен достъп до висококачествени здравни услуги и подобряване на предоставянето на тези услуги и формите за осигуряването им ........………………………….23 3.5. Достъп до социална защита.......................................................................................................23 3.6. Подобряване предоставянето на социални услуги и осигуряване на равен достъп до висококачествени социални услуги за всички и конкретно- за хората с увреждания и хората с ментални увреждания.......................................................................................…………………....23 3.7. Подпомагане осигуряването на достъп до транспортни услуги за всички .........….......…..24 3.8. Възстановяване на райони с многостранни проблеми.......................……………....…..…...24 3.9. Осигуряване на социална и образователна интеграция на уязвимите етнически малцинства..................................................................................…......………..……………………25 4. Въпроси на политиката...........................…..............................….....…………………………...25 4.1. Улесняване на участието в пазара на труда................…………………………....….............25 4.2. Достъп до права, стоки и услуги.................................................……..……………….......….28 4.2.1 Пенсионна система…………………..….........................….......…………………...…..…....28 4.2.2 Социално подпомагане ......……………........................................…….………………….....31 4.2.3. Социални услуги........................………................................................………………....…..32 4.2.4. Здравеопазване...................................................……………...........….………….….………33 4.2.5. Образование.................................…………................................….......…..…………...….....34 4.2.6. Жилищна политика...........................................…………….......….......………………..…...36 4.2.7. Транспорт...................................................…………….........…...........……………...............37 4.3. Осигуряване на подкрепа за най-уязвимите ....………………………………….….……......37 4.3.1. Хора с увреждания..................……….......…...............……………...........….....………...…37 4.3.2. Закрила на деца със специални потребности....................…................…..………………..39 4.3.3. Уязвими етнически малцинства.............….….........................………….………………….40 4.4. Превенция на риска от изолация........................................................................……………...42 4.4.1. Електронно включване..............…...........................................................………...….…..….42 4.4.2. Други уязвими групи..................…………….....................................……………............…43 4.5. Мобилизиране на всички заинтересовани страни….…….....…………………………….....45 5. Насърчаване равенството на половете в борбата с бедността и социалната изолация.....….47 6. Статистически системи и индикатори...........................…..…………….……………..……….50 7. Подкрепа на политиките за социално включване чрез структурните фондове.…….........….51 8. Заключения.......................................................……………..................………………...........….52 Табл. 1 Брутен вътрешен продукт: 1998 – 2003 г....……………………………………………...55 Табл. 2 Инфлация през периода 1998 – 2003 г.………………….……………………..…….…...56 Табл. 3 Приток на преки чужди инвестиции в България по икономически отрасъл..................57 Табл. 4 Социалните разходи като % от БВП в периода 1996-2003 г............................................58 Табл. 5 Тенденции в динамиката на публ. разходи като % от БВП за периода 1996 – 2003 г...58 Табл. 6 Демографски индикатори..………………….………..…………………….……………..59 Табл. 7 Доходи на домакинствата по компоненти през периода 1995 – 2003 г..........................60 Табл. 8 Средногодишен праг на бедност по еквивалентни единици и обхват на бедността (1995-2002 г.) .................................................................................................................................…60 Табл. 9 Лаакенски индикатори за парична бедност..…...........................................................…..61 Табл. 10 Равнище на бедност по пол (в процентни пунктове от съответната група).................63 Табл. 11 Бедност по етнически признак............…………………......……………………………63 Табл. 12 Разходи за социални услуги през 2002 по обслужено население.......………………...63 Табл. 13 Разходи за социални услуги през 2002 по обслужено население..................................64 Табл. 14 Брой на жилищата и обитаване на стандартни жилища в България през 2001..……..64 Табл. 15 Проекти, съотносими към социалното включване 2000-2004..........……………...…..64 Фигура 1..............................................................................................................................................65 1. ДОСЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ НА ИКОНОМИКАТА И ПАЗАРА НА ТРУДА 1.1. Икономическо развитие. Следвайки предпазлива фискална политика, основана на нисък бюджетен дефицит и заложени механизми за посрещане на външни влияния, водещи до натрупване на непредвидени разходи, вече шеста поредна година страната реализира икономически растеж. Oт 2000 г. насам икономическият растеж постоянно надвишава равнището от 4%. Брутният вътрешен продукт нарасна през 2003 г. с 4.3% в реално изражение благодарение на устойчивите темпове на растеж на вътрешното търсене (табл. 1). Индивидуалното потребление1 има най-висок принос за растежа на БВП за 2003 г. Нарастването на потребителското търсене е свързано с увеличаването на доходите на домакинствата и подобряването на финансовото състояние на населението. Структурата на Брутната добавена стойност по икономически сектори през 2003 година е следната: услуги - 58.6 %, промишленост - 30.0 %, селско стопанство - 11.4 %. През 2003 г. брутната добавена стойност в сектора на услугите е нараснала с 3.5% в реално изражение. Промишленото производство през 2003 г. отбелязва ръст от 7.1% в сравнение с 2002 г. През 2003 г. брутната добавена стойност в аграрния сектор отбеляза спад от 1.3% в реално изражение. Основната причина за този спад са незадоволителните резултати в селското и горското стопанство и по-специално слабата пшенична реколта през 2003 г. Делът на частния сектор в БДС през 2003 е 73.3% , което представлява ръст от 5.6 % спрямо 2002 година. Равнището на жизнения стандарт в България, изчислено по паритет на покупателната способност като БВП на глава от населението (Евростат – предварителни данни) през 2003 г. е 28.1% от средното равнище за петнадесетте държави-членки на ЕС. Средното равнище на десетте нови държави-членки е 47%, като с най-висок показател е Кипър – 76%, а с най-нисък е Латвия – 35%. Реалните доходи на домакинствата през 2003 г. са нараснали с 38.5% спрямо равнището от 1996 г. През 2003 г. средната месечна брутна работна заплата достигна равнището от 284 лева (приблизително 146 евро). В сравнение с данните за 2002 г. този показател показва реален ръст от 7.7%. Равнището на инфлацията през последните 3 години бележи тенденция към понижаване под влияние и на външни фактори, по-специално - на забавеното развитие на световната икономика и свързаното с него спадане на цените на някои суровини. Средногодишната инфлация е намаляла от 5.8% през 2002 г. на 2.3% през 2003 г. (табл. 2). Данните за баланса на държавния бюджет за последните пет години показват, че България провежда предпазлива фискална политика (средна стойност на бюджетния дефицит под 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) през последните пет години). След 1998 г. България последователно отговаря на маастрихтския критерий за дефицита на държавния бюджет (3% от БВП). Дефицитът по текущата сметка, който през 2001 г. възлиза на 6% от БВП, е намалял до 4.7% от БВП през 2002 г., но нараства отново през 2003 г. на 8.5% от БВП. В резултат на направените инвестиции се наблюдава трайна тенденция към повишаване на производителността на труда – средно с 5.8% за периода 1999-2002 г., измерена като физически обем на брутната добавена стойност на един зает. През 2003 г. производителността на труда продължава да нараства, но темпът на нарастване е значително по-бавен в сравнение с 2002 г. Производителността на труда2 в цялата икономика през 2003 г. е нараснала с 0.5% в сравнение с 2002 г. При ограничените финансови ресурси на държавата от съществено значение е размерът на инвестициите от страна на частния сектор, както и от страна на чуждестранни инвеститори. Вътрешните инвестиции, след спад от 14% през 2000 г. спрямо 1991 г., отбелязват значителен ръст през периода 2001 – 2003 г. Вътрешните инвестиции представляват 22% от БВП. В резултата на подобрената бизнес-среда и на политиката на правителството за привличане на инвестиции, през 2003 г. е отбелязан висок приток на преки чуждестранни инвестиции, възлизащи на 7.1% от БВП (табл. 3). Между шестте района за планиране съществуват значителни различия. Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2003 г., произведен в най-развития район – Югозападния, където се намира столицата на страната - гр. София, възлиза на 6 214 лв. Следва Югоизточния – 3 993 лв., Северозападния - 3 848 лв, Североизточния –3 749лв., Северния централен –3 739лв. и Южния централен район- 3 576. Водещата позиция на Югозападния район е свързана до голяма степен със структурата на добавената стойност по икономически сектори в този район – висок дял на сектора на услугите и нисък дял на сектор “Селско и горско стопанство”. 1.2. Социални разходи Социалните разходи са един от основните показатели за отношението на държавата към гражданите и особено към хората в неравностойно положение. Социалните разходи в България включват три основни категории: 1) схеми за обществено осигуряване, включващи пенсии, обезщетения за безработица, болест и майчинство, трудови злополуки; 2) разходи за здравни грижи; 3) социално подпомагане, семейни помощи и други целеви програми. По време на кризата през 1996 г. социалните разходи спаднаха до равнище от 12% от БВП, което е най-ниското за целия период на прехода. След 1997 г. се наблюдава увеличение в обема на социалните разходи, които са достигнали ниво от 17% от БВП през 2003 година. През 2001 г. разходите за социална защита в ЕС15 възлизат на 27.5% от БВП. Основно социалните разходи нарастват в частта разходи за здравеопазване и разходи за социално осигуряване (пенсии). По отношение на разходите за здравеопазване същите нарастват устойчиво през периода 1996-2003г. (от 3.1% до 4.6%), което е израз на определянето на здравеопазването като основен приоритет в политиката на правителството, особено след 2001г. Стремежът е размерът на разходите за здравеопазване, като дял от БВП да се доближава постепенно до равнището на този показател в страните от Европейския съюз. От съществено значение за ръста на разходите е и старта на реформата в здравеопазването през 1999 г. със създаването на Националната здравноосигурителна каса и въвеждането на нови механизми за финансиране на доболничната и болничната помощ. Въвеждането на данъка върху добавената стойност върху лекарствата и консумативите от 2002 г. също оказва влияние върху размера на разходите за здравеопазване. Пенсиите са най-важният компонент, като представляват почти половината от социалните разходи – техният относителен дял от БВП нараства от 6.9% до 9.2% за периода 1996 – 2003 г. (вж. табл. 4). Делът на социалните разходи от общите консолидирани публични разходи е нараснал от 28% през 1996 г. на 46% през 2003 г. (вж. табл. 5)3. 1.3. Състояние на пазара на труда. В началото на прехода е отчетен значителен спад в равнището на заетост (между 1990 и 1993 г. общата заетост е намаляла с 875 000 души, или с 21.4%). След кратък период на стабилизация между 1993 и 1996 г., заетостта отново започва да намалява (с нови 345 600 души, или 10.5%). От 1990 г. заетите лица в страната намаляват с 28.2% , което представлява над 1.2млн. души. След този продължителен спад в заетостта, в края на периода се наблюдава положителна тенденция на повишаване По данни от Наблюдението на работната сила равнището на икономическа активност намалява от 66.5% през 1993г. на 60.9% през 2003г. Мъжете имат по-висок коефициент на икономическа активност (65.4%) от жените (56.5%). Разликата между икономическата активност при мъжете и жените е с около 8 процентни пункта по-ниска от стойността на този индикатор за разширения Европейски съюз. Равнището на заетост за 2003 г.4 е 52.5%, което е с 1.9 процентни пункта по-високо от същия показател за 2002 г. Равнището на заетост сред мъжете е много ниско – 56% (през 2002 г. общо за двадесет и петте държави-членки на ЕС то е 71%) и е със 7 процентни пункта по-високо от равнището на заетост сред жените (през 2002 г. общо за двадесет и петте държави-членки на ЕС същият показател е 54.7%). Разликата между двата показателя е много по-малка от средната за разширения ЕС (16.3 процентни пункта). Равнището на заетост сред по-възрастните (55-64 години) е 30% (стойността на същия показател за разширения ЕС е 38.7%). Разликата в равнището на заетост при мъжете и жените се дължи на нормативно определените възрастови граници за пенсиониране на населението (през 2004 г. възрастта за пенсиониране при жените е 57.5 г. включително, а при мъжете тя е 62.5 г. включително) През 2003 г. равнището на заетост при младежите във възрастовата група между 15 и 24 години е 20.7%. За същата година стойността на този показател за двадесет и петте държави-членки на ЕС е 37.6%. Равнището на заетост при мъжете от тази възрастова група е 21.7% (ЕС25-40.7%), а при жените – 19.6% (ЕС25-34.4%). От началото на прехода заетостта в промишлеността намалява постоянно. Общият спад на заетостта в индустрията възлиза на 24% между 1996 и 2001 г.След рязък спад в началото на прехода, който може да бъде отдаден на забавянето в приватизационния процес, заетостта в селското стопанство започва отново да нараства, като тази тенденция продължава до края на деветдесетте години. Общият резултат от тази динамика се изразява в нетно увеличение на заетостта в сектора на селското стопанство с 3.5% между 1990 и 2001 г. Заетостта в сектора на услугите отбелязва спад от 10 % между 1990 и 2001 г., въпреки краткия период на растеж след 1990 г. През 2003 г. най-голям е броят на заетите в сектора на услугите (1 616 600), което представлява 57.1% от общата заетост, броят на заетите в промишления сектор е 929 600 или 32.8% от общата заетост, а в сектор “Селско и горско стопанство” са заети 285 900 души или 10.1% от общия брой на заетите. Стойностите на тези показатели за двадесет и петте държави-членки на ЕС за 2002 г. са, както следва: “Услуги” – 68.7%, “Промишленост” – 25.9% и “Селско стопанство”– 5.4 %. В резултат на развитието на частния сектор и ускоряване на приватизационния процес,делът на частния сектор в общата заетост се е повишил от 6 % през 1990 г. до 60 % през 2001 г. Свиването на заетостта в обществения сектор през разглеждания период е непрекъснато, но доста неравномерно. Заетостта в сектора спада с 54.7 % между 1993 г. и 2001 г Средно за 2003 г. в частния сектор работят 1 843 800 души или 65.1 % от всички заети лица, от които 99 600 са работодатели (3.5% от всички заети), 271 700 (9.6%) са самостоятелно заети, 1 418 000 (50%) са заети в частни предприятия и 54 500 са неплатени семейни работници (за 0.3 % от заетите не е определен статусът на заетостта). В публичния сектор са заети 981 500 души. През 2003 г. относителният дял на заетите в частния сектор спрямо 2002 г. се е увеличил с 2.5 процентни пункта. Според Националния статистически институт броят на наетите без договор през 2003 г. е 85 300 души или 3.6% от всички заети. Оценка на неформалния сектор (чрез проведено проучване на Витоша Рисърч5) през 2003 г. показва, че 16.7% от всички наети работят без трудов договор. В регионален аспект6 се наблюдава значително различие в равнищата на заетостта между районите за планиране. Трайна тенденция е най-високото равнище на заетостта да е в Югозападен район, а най-ниското равнище - в Северозападен район. Що се отнася до състоянието на заетостта по административни области през 2003 г., областите с най-високи равнища на заетост са София и Благоевград, а с най-ниско равнище на заетост е Видин. Дисбалансът на регионалните пазари на труда се дължи на наследената структура на икономиката по места, съчетана с ефекта от процеса на преструктуриране. По данни на Наблюдение на работната сила през 1993 г. броя на безработните е бил 814 600 души, а коефициента на безработица - 21.4 %. Поради големия брой лица, отпаднали от икономически активното население след тази година равнището на безработица започва да намалява като в периода 1996-1998 г. достига 14%. След това намаляването на числеността на безработните лица се забавя и е напълно преустановено през 2001 г., когато безработицата отново бележи ръст. През 2003 г. безработицата7 в страната намаля значително, което се дължи на по-високия брой устроени на работа безработни, на по-ниския брой на освободените от работа, сезонни фактори и провежданата активна политика на пазара на труда. Броят на безработните е 449 100 в сравнение с 616 900 през 2002 г. Равнището на безработица за възрастовата група между 15 и 64 години намаля от 17.9% през 2002 г. на 13.8% през 2003 г. Стойността на показателя равнище на безработицата е с 4.8 процентни пункта по-висока от средното равнище за ЕС25. През 2003 г. броя на икономически неактивните лица (за възрастовия интервал 15-64 г.) е 39.1 % (ЕС25-31% през 2002г.) от населението (при 33.5% през 1993. Сред причините, които посочват лицата за тяхното състояние са: лични и семейни ангажименти, посещение на учебно заведение или курсове за квалификация., недобро здравословно състояние или инвалидност, напреднала възраст, обезкураженост. По-ниската активност респективно по-високата икономическа неактивност могат да бъдат обяснени с негативните демографски тенденции (по-високия дял на възрастните хора в населението) и влиянието на икономически фактори свързани преди всичко с все още високите нива на безработица, неефективното създаване на нови работни места и дела на сивата икономика в страната. По отношение възрастовата структура на неактивността най-висок е дела на възрастните хора (53.2 % през 2003 г.). Наблюдава се негативна тенденция на увеличение в броя на обезкуражените от 1997 г. насам. Според изследване, предприето от Агенция за социални анализи (AСА) и озаглавено “Ромите на пазара на труда и в системата за социално подпомагане: Новите предизвикателства” (София, 2003 г.), понастоящем платена работа имат 42.8% от българите, 29.5% от турците и 19.5% от ромите в страната. Без работа са 17.3% от българите, 48.4% от турците и 52.9% от ромите (останалите лица до 100% за всяка етническа група са пенсионери, учащи, инвалиди и неотговорили (по-малко от 1%)). Неравностойното положение на ромите и турците на пазара на труда е свързано основно с тяхното по-ниско равнище на образование и квалификация8. |
