указ. Съвместен меморандум по социално включване република българия
 Скачать 1.27 Mb.
|
|
НАСЪРЧАВАНЕ РАВЕНСТВОТО НА ПОЛОВЕТЕ В БОРБАТА С БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ43 Равенството на мъжете и жените е закрепено в Конституцията на Република България (чл. 6) и останалото национално законодателство, неразделна част от което вече са и редица международни документи за равното третиране, по които България е страна. Законът за защита срещу дискриминацията44, в сила от 1 януари 2004 г., е изграден на основата на конституционния принцип за равнопоставеност пред закона и забрана на дискриминацията като го доразвива и въвежда механизми за практическото му приложение. С последните изменения и допълнения на Кодекса на труда45 бе въведен шестмесечен родителски отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в съответствие с Директива 96/34 на ЕС. Същият не може да се прехвърля. Времето, през което родителя ползва отпуска, се зачита за осигурителен стаж. Правото на такъв родителски отпуск може да се ползва от 1 август 2004 г. През 2004 г. започна създаването на структура, отговорна за политиката по равнопоставеност на половете. Сектор “Равни възможности на жените и мъжете”, бе създаден в Министерството на труда и социалната политика, което е отговорно за разработването, координирането и изпълнението на държавната политика за равни възможности на жените и мъжете. Предстои създаване на консултативен орган–Национален съвет за равни възможности на жените и мъжете към Министерския съвет (НСРВЖМ). Въпреки положените усилия, в някои сфери на обществения и политически живот съществуват известни разлики в положението на жените и мъжете, например: икономическата активност на жените е по-ниска от тази на мъжете; повечето от семействата с един родител се оглавяват от жени; жените са преобладаващата част от жертвите на домашно насилие; Жените живеят по-дълго от мъжете и доходите им са по-ниски от тези на мъжете. В контекста на бедността и социалното изключване, жените са по-уязвими от мъжете. От една страна, това се дължи на факта, че жените работят по традиционно по-ниско платени професии- здравеопазване, образование, услуги. От друга страна, жените се грижат за деца и зависими членове на семейството. Средните доходи на жените представляват 72% от средните доходи на мъжете (тъй като жените традиционно са заети в браншове с ниски заплати). През 2002 година, 25% от предприятията са притежание на жени. По отношение на самостоятелно заетите жени процентът е 37%. Диференциацията между мъжете и жените в платената и неплатената заетост е нараснала. Неравенството по пол също се е увеличило. В резултат на реформите в българското общество в периода на преход към пазарна икономика големи групи от обществото са застрашени от изпадане в бедност. Рискът от изпадане в бедност е голям сред самотните възрастни жени, получаващи ниски пенсии. Пенсиите на жените са по-ниски от пенсиите на мъжете. Осигурителният доход на някои жени е по-нисък защото те традиционно са заети на по-нископлатена работа и се грижат за деца и зависими членове на семейството. Самотните майки съставляват групата с най- голям риск от изпадане в бедност. Семейните задължения, които обикновено се извършват от жените, са пречка за влизането им на пазара на труда след периода на отглеждане на деца. Липсата на инфраструктура за услуги за отглеждане на деца и липсата на различни гъвкави форми на заетост допринасят за икономическата неактивност на жените. Най-уязвимите групи, които са с висок риск от бедност, са нискоквалифицираните жени от ромските общности; жените от селските региони, възрастните жени. При тези групи съществува също и риск от крос-дискриминация. Процесът на присъединяване към ЕС постави началото на възприемането на концепцията за прилагане на подход за оценка на политики и действия за тяхното отражение върху положението на жените и мъжете и се предприеха стъпки за изграждане на специализиран институционален национален механизъм за равенство на половете и за напредък на жените в страната по смисъла на Пекинската платформа за действие. Създадената Консултативна комисия за равни възможности на жените и мъжете към министъра на труда и социалната политика и сформираният сектор “Равни възможности на жените и мъжете” в Министерството на труда и социалната политика са израз на предприеманите действия за изграждане на институционална структура за разработване на политики на равнопоставеност на половете. Една от целите на Закона за защита срещу дискриминацията е да гарантира равните възможности за участие на жените във всички области на обществения живот – забраната за дискриминация, предвидена в закона, се отнася до редица области, като трудова заетост, образование и обучение, здравеопазване, жилищно настаняване, социална защита, предоставяне на стоки и достъп до обществените услуги и заведения, упражняването на икономическа дейност и др. Законът въвежда постановка за най-малко 40-процентно представителство на по-слабо представения пол в органите на управление, което е в съответствие с европейските стандарти за балансирано участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения. Стратегията по заетостта за периода 2004 – 2010 г.46 предвижда мерки за създаване на законодателна, институционална и ресурсна основа, гарантираща равните възможности на жените и мъжете. Общите мерки в Стратегията целят подобряване на икономическата активност на жените и създаване на равни възможности за заетост на пазара на труда. Жените участват активно в програмите и мерките за обучение и заетост. През 2003 г.47 62 307 жени са били включени в програми за заетост – 42% от всички участници. Задачите на Стратегията трябва да бъдат изпълнени до началото на 2007 г., като за повишаване на икономическата активност на жените се предвиждат мерки за разработване на стратегия за постигане за по-добро съвместяване на семейния с професионалния живот. Изпълнението на задачите включва въвеждане на гъвкави форми на заетост на майки с деца до 7 год. възраст, подобряване на социалната инфраструктура за отглеждане и възпитание на деца до 6 год. възраст и изграждане на система за грижи при отглеждане на деца до 3 год. възраст. В съответствие с Европейската стратегия по заетостта, от 2001 г. насам ежегодно се разработва и изпълнява Национален план за действие по заетостта, в който чрез програми и проекти намира отражение политиката за насърчаване на равните възможности на жените и мъжете. В рамките на Националния план за действие по заетостта Министерството на труда и социалната политика е разработило редица програми и проекти, насочени към равните възможности на жените и мъжете. През 2004 година се реализират редица проекти за предоставяне на обучение с цел активизиране на участието на жените на пазара на труда. По други проекти са извършени дейности за създаване и прилагане на политиката за съвместяване на професионалния и семеен живот; насърчаване на предприемачеството на безработни жени чрез информиране, консултиране и подкрепа за започване на самостоятелна стопанска дейност в областта на предоставяне услуги по грижи за отглеждане на деца; осигуряване обучение на безработни жени над 50 години и на жени, които се връщат на работа след отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 или 3 години. Оценка: Като цяло въпросите на равнопоставеността на половете не се считат за приоритет от обществото. Това се дължи отчасти на доскорошната липса на специално законодателство в тази сфера, а отчасти и на наследеното схващане, дори на най-високо равнище, че формалното равенство създадено по време на социализма е и действително. Няма цялостна дългосрочна политика за равенство на жените и мъжете, нито позитивни мерки. Съществуват отделни действия от страна на институциите, насочени към подобряване положението на жените на пазара на труда, в здравеопазването и пр. С цел гарантиране на равни възможности за жените и мъжете в тези проблемни области, до ноември 2004 г. секторът, с помощта на Консултативната комисия за равни възможности на жените и мъжете към министъра на труда и социалната политика, ще разработи Национален план за равнопоставеност на жените и мъжете за 2005г. в изпълнение на поетите международни ангажименти. До края на 2004 г. ще бъдат обучени над 100 представители на държавните институции и на местната власт по въпросите на равнопоставеността на половете и ще бъдат сформирани „фокусни точки” по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете както на централно, така и на местно ниво. При изпълнение на Стратегията на Правителството за борба с бедността и социалната изолация (2003–2006 г.) ще се прилага методът за оценка на действията за отражението им върху положението на жените и мъжете с цел неговото подобряване. Както е предвидено в Националния план за действие по заетостта, до края на 2004 г. ще се проведат два семинара, чиято цел е да се насърчи процес на подписване на браншови и отраслови споразумения в подкрепа на политиките за съвместяване на семейния и професионален живот, както и да помогне на централните и местни органи на управление да се съобразяват с въпросите на равнопоставеността при разработване и реализиране на дейността си. Предстоящото създаване на Национален съвет за равни възможности на жените и мъжете ще трябва да обединява усилията на всички поддръжници на равенството между жените и мъжете и да формира обща политика за равенство на половете. Ще бъдат предоставени статистически данни по пол в много сфери, в които съществуват специфични рискове от гледна точка на пола, релевантни към бедността и социалното изключване. 6. СТАТИСТИЧЕСКИ СИСТЕМИ И ИНДИКАТОРИ Анализите на бедността в България, осъществявани от Националния статистически институт, са базирани на т. нар. Наблюдение на бюджетите на домакинствата /Household Budget Survey/, което се прави ежегодно. През 1995, 1996 и 1997 г. обемът на представителната извадка е 6 000 домакинства. От 1 август 2002 г. обемът на извадката е 3 000 домакинства. От 1999 г. разходите на домакинствата са структурирани по нов начин съобразно изискванията на приетата от Евростат международна класификация на потребителските разходи – Класификация на индивидуалното потребление по цели (КОИКОП). Обособени са групи потребителски разходи според дефинициите на КОИКОП, а разходите за данъци, домашно стопанство, покупка, строеж и основен ремонт на жилище, за глоби, лични осигуровки и други, които нямат характер на потребителски, са представени отделно. За да се гарантира коректност на сравненията в динамика, годишните парични общи разходи на домакинствата за предходните години от 1995 до 1998 също са преструктурирани. През 2001 г. НСИ започна изчисляването на Лаакенските индикатори за социално сближаване, като използва същия източник на данни – Наблюдението на домакинските бюджети. Методиката за изчисляване на индикаторите е, доколкото това е възможно, сходна с тази, използвана от 15-те държави-членки на ЕС. Нещо повече, положени са всички усилия за гарантиране на максимална сравнимост на дефинициите с тези на Панела на домакинствата на Общността (European Community Household Panel –ECHP), който към момента е основният източник на ниво ЕС за сравними данни за доходи и условия на живот. Индикаторите бяха изчислени на базата на две дефиниции за доход. Първата включва паричния доход, съгласно дефиницията на Панела на домакинствата на Общността. Във втория случай паричният доход се допълва от дохода в натура - това е собствената продукция и други непарични форми на доход. Евростат публикува тези индикатори за България, изчислени на база на общия доход (паричен и в натура), докато за държавите-членки те са на база само на паричния доход. Други непарични Лаакенски индикатори са изчислени на базата на Наблюдението на работната сила и на демографската статистика. Поради липса на лонгитюдни измервания при основните източници на данни, не е възможно да се изчислят равнищата на продължителната бедност. Не е изчислено и самоопределянето на здравословния статус според размера/нивото на дохода и по пол, тъй като Наблюдението на домакинските бюджети не включва въпроси, свързани със здравето. Националният статистически институт се подготвя да стартира ново изследване, наречено EU – SILC, с което да продължи започнатото от Панела на домакинствата на Общността. През април 2004 г. беше проведено пилотното изследване, а основното изследване ще стартира през 2005 г. България се е ангажирала да започне да предоставя хармонизирани статистически данни за социалните разходи (ESSPROS) най-късно до 2006 г. 7. ПОДКРЕПА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ ЧРЕЗ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ След присъединяването си към ЕС Република България ще получи значителна финансова помощ от Европейските структурни фондове и от Кохезионния фонд. Общите разходи за структурни действия ще възлизат на 2,30 млрд. евро за периода 2007-2009 г. Основният инструмент за финансиране на дейности по социално включване ще бъде Европейският социален фонд. Основните дейности по преодоляване на социалната изолация за периода 2007-2009 г., за които ще се търси подкрепата на Структурните фондове, са следните: Активни мерки на пазара на труда за рисковите групи; Социална интеграция на групите, застрашени от социално изключване; Премахване на дискриминационните практики спрямо хората с увреждания; Учене през целия живот, подобряване на учебните структури и системи; Насърчаване на предприемачеството и самоинициативата на населението с акцент върху групите в неравностойно положение; Равни възможности за мъжете и жените. Процесът на планиране по Програма ФАР отчита приоритетите, записани в стратегическите документи на Българското правителство, като Новата стратегия за социална политика, Съвместната оценка на приоритетите в сферата на заетостта в България и Стратегията по заетостта (2004–2010г.), които съставляват политическата рамка на бъдещите интервенции от типа на Европейския социален фонд, както и с Лисабонската стратегия и Европейската стратегия по заетостта. Понастоящем, голям брой дейности по социално включване се финансират от предприсъединителните фондове на ЕС. За периода 2000-2004 година това финансиране възлиза общо на 78,88 млн.евро (вж. Табл. 15). 8. ЗАКЛЮЧЕНИЯ През октомври 2003 г. правителството на Република България прие Стратегията за борба с бедността и социалната изолация 2003–2006 г., а през януари 2004 г. бе приет Националният план за борба с бедността и социалната изолация за 2004 г. С приемането на тези рамкови документи политиката за социално включване бе определена за приоритет на правителствената политика, като се определиха насоки за по-нататъшното им изпълнение. Изготвянето на Съвместния меморандум по социално включване (JIM) отразява по-нататъшното практическо изпълнение на тази политика и прякото й обвързване с политиката на ЕС по въпросите на социалното включване. По този начин то е насочено към постигане на стратегическата цел за устойчиво подобряване на благосъстоянието на населението посредством балансирано икономическо и социално развитие. Пълноправното участие в Открития метод на координация по социално включване е един от основните приоритети на Правителството на Република България. Изготвянето на настоящия Съвместен меморандум по социално включване представлява важна стъпка към подготовката за пълноправно участие в Открития метод на координация. Българското правителство е твърдо решено да намали риска от изпадане в бедност и социално изключване. В контекста на първата Стратегия на Правителството за борба с бедността и социалната изолация 2003 – 2006 г., през последната година бяха предприети множество мерки за значително подобряване на положението на уязвимите групи, за намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното сближаване. В изпълнение на общите стратегически цели и приоритети на ЕС, определени в Лисабон и Ница, и във връзка с най-важните аспекти на настоящата ситуация в България, общият дългосрочен стратегически подход се основава на икономическото развитие и ефективните и взаимонасърчаващи се връзки между икономика, заетост и социална политика. В Съвместния меморандум по социално включване са определени източниците на социално изключване, най-застрашените от бедност и социално изключване групи, политическите предизвикателства и накрая, са изведени основните политики и мерки, които биха довели до по-успешно социално включване в Република България. В анализа, който стои в основата на Съвместния меморандум по социално включване (JIM), се обръща специално внимание на връзката между дългосрочната безработица, бедността и социалното изключване. В тази връзка, следва да се обърне внимание на положението на безработните младежи, на хората с увреждания, жителите на районите в неравностойно положение, уязвимите етнически малцинства, особено на ромската общност, възрастните жени, на самотните родители и на семействата с повече от две деца. Това означава, че политиките, насочени към образованието, професионалната квалификация и ученето през целия живот, са от особено значение. В процеса на съставяне на Съвместния меморандум по социално включване (JIM) обаче бяха набелязани и множество други съществени предизвикателства и приоритети в областта на политиките, на които ще трябва да се обърне внимание с осигуряването на необходимите средства. Следователно ще е необходимо прилагането на дългосрочен подход. Необходими са по-нататъшни усилия за осигуряване на усилена координация между съответните министерства и агенции, вкл. по-ясно разпределение на отговорностите, както и адекватна финансова подкрепа на многобройните стратегии и планове за действие в сферата на социалното включване. Следва да се насърчават мониторинг и оценка на прилагането на политиката, inter alia чрез увеличаване на статистическата информация за неравностойните групи. Българското правителство и Европейската комисия идентифицираха следните най-неотложни предизвикателства в преодоляването на бедността и социално изключване: достъп до заетост, увеличаване равнището на заетост и насърчаване активността на безработните и неактивните лица, получаващи помощи, както и семейна солидарност; образователно неравенство и достъп до качествено образование, както и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички и в частност-обвързване търсенето на пазара на труда с образованието и квалификацията на хората от най- неравнопоставените групи; бедност и социално изключване сред уязвимите етнически малцинства, особено–сред ромската общност и насърчаване на тяхната равноправна интеграция в обществото; и достъп до социални услуги, жилищно настаняване и здравеопазване, особено за най-уязвимите групи (напр. хора с увреждания; деца в риск; възрастни хора; етнически малцинства, в частност-роми; наркозависими и др.) и регионални различия. В светлината на анализите, направени в този Меморандум, Българското правителство и Европейската комисия се споразумяха по следните най-неотложни политически приоритети по отношение на бедността и социалното изключване: насърчаване на широк кръг от програми за активна политика по заетост, подобряване квалификационното равнище на изключените от пазара на труда, както и осигуряване на тясна взаимовръзка между системата за социална защита и пазара на труда с цел подпомагане и мотивиране на дълготрайно безработните за включване в пазара на труда; създаване на положителна нагласа за търсене на заетост и гарантиране, че заетостта създава удовлетворение и извежда хората от бедността и социалното изключване; преодоляване на недостатъците в образованието и модернизирането му в съответствие с пазара на труда чрез ориентиране на образователната система към потребностите на пазара на труда; насърчаване равния достъп до интегрирано образование за всички; превенция на ранното отпадане от училище; обръщане на специално внимание на децата със специални образователни потребности; прилагане на мерки, насочени към предоставяне на висококачествени социални услуги за най- неравнопоставените групи, подобряване здравното състояние на населението и улесняване достъпа на бедните и уязвимите групи от населението до здравни услуги; създаване на условия за намаляване на бедността и социалното изключване сред уязвимите етнически малцинства, особено сред ромската общност, и насърчаване за включването им в обществото чрез програми за разрешаване на въпроси, свързани с жилищните условия и инфраструктурното развитие, образованието, преквалификацията и заетостта. Българското правителство се ангажира да осигурява достатъчно национални средства за борба със социалното изключване преди присъединяването, а Европейската комисия ще допълва усилията чрез предприсъединителна помощ.Някои от приоритетите, определени в Меморандума и съответните политически действия, ще бъдат също такаподкрепени чрез финансова помощ от Европейските структурни фондове, а именно от Европейския социален фонд. Нещо повече, при реализирането на горепосочените мерки е важно създаването на подходящи институционални механизми, гарантиращи тясно сътрудничество между Правителството, социалните партньори, местните власти и НПО. Българското правителство съзнава, че насърчаването на социалното включване по подходящ начин е продължителен процес, който единствено ще доведе до ефективни и трайни резултати в дългосрочен аспект, въз основа на поредица от последователни мерки, постоянен мониторинг и оценка на вече реализираните политически мерки. Българското правителство се ангажира да продължи работата върху индикаторите и националната статистика за определяне на национална линия на бедността и ще организира семинар за всички включени партньори до средата на 2005 година. Последващият доклад по Меморандума за оценка на изпълнението на политическите ангажименти ще бъде представен на Европейската комисия до юни 2006 година. |